Диалектически сладкодумства – част XI
Мнозина обичат да плачат на нечие рамо. – Мигар една раменна кост е най-подходящото място за извършването на такова сакрално действие?!!!...
Тъпанар Дрънкар
- Дори когато мразиш, прави го с любов!
- Типичният мъж е свиня. Типичната жена... – също. – Нека бъдем атипични човеколюбци!
- Максимумът, който можем да постигнем в живота си, е прозрението, че каквото и да постигаме, все ще бъдем недоволни!
- Бродещите по света се задоволяват с една-едничка банална истина, а скитащите из лабиринтите на въображението си носят в себе си очарованието от безброй вдъхновяващи нейни фалшификати.
- Разликата между човека и света е елементарна: Той спокойно може да мине и без нас, но ние без него – никога!
- Ако някой ми докаже универсалната валидност на една-едничка от т. нар. Десет Божи заповеди, тутакси бих станал християнин! – Амин!
- Боговете да простят валутата евро, защото след краха й въвелите я едва ли ще го сторят!
- Тежко на щастливците! – Те вече са в царството на необходимостта да бъдат разочаровани!
- Внимание! Четенето е вредно за нищите духом! – Току-вижте присадило в главите им пагубна за състоянието им на блаженство бледа следа от подобие на мисъл!!!
- Никога не е време за безвремия. – Безвремието просто е ключова характеристика на всички времена!
- Ставайки днес, неизменно се оглеждаме в огледалото на вечно несвършващото вчера, само за да съзрем там омайния лик на едно никога ненастъпващо утре!
- Ако мечтите наистина бяха безплатни, бизнесмените непременно щяха да изнамерят възможно най-подходящите начини да си ги плащаме!
- Някои идват, други си отиват; някои живеят, други вегетират; някои се смеят през сълзи, други плачат през смях... – Конвейер, какво да го правиш!...
- Живеенето е състояние на стрес. Бленуващите покой са обладани от култ към смъртта.
- Животът е суров, но за сметка на това... – несправедлив...
- Банално е да се шегуваш със смешното. – Иронизирай тъгите си!
- Лиши пушача от цигари и той ще изпуши света!
- Всички сме маниаци. Бедата е, ако не си го признаваме.
- Амбицията е катастрофално състояние на човешкия дух, при което отчаяно се фиксираме върху процеса на постигане, пропускайки да се запитаме защо всъщност го правим!
- Вярващите в магии все отправят взор натам, където такива няма и не може да има. – Достатъчно е да пуснат телевизора, да си включат компютъра или да се обадят някому по телефона!
- Не е проблем, че човекът изобретява всевъзможни ментални безобразия – любов, честност, добродетел... – Бедата е, че често започва да си вярва, че вярва в тях!
- При трансплантацията на сърца лекарите трябва да проверяват дали все пак пациентът не е безсърдечен и – съответно – няма нужда от такъв чарк, та да не се хаби на празно материалът!
- Днес попщината е на мода. Ако не сме в състояние да се справим с първата, да видим дали все пак не можем да изобличим последната.
- Ама че шантава любов: харесвате Слънцето, пък то ви причинява изгаряния!
- Какво? По невнимание сте пъхнали в печката все още непрочетения вестник ли? Ааа, не знам... – Сърдете се на Прометей!
- Степента на безсмислие на един протест е правопропорционална на продължителността му.
- Страшно е да нямаш навик да се съобразяваш с навиците си!
- Не желаете децата ви да стават човекомразци? – Елементарно: дресирайте ги да изпитват любов!
- Какво? Не желаете да бъдете репресирани? – Депресирайте се тогава!
- По-добре боляща душа, нежели обезболено тъпоумие!
- Какво сме ние, хората, барабар с всичките ни дела ли? – Какво друго, ако не бял шум в тишината на Вселената!
- Благословени да са политиците! – Та нали все някой трябва да се занимава с глупости!
- Не разчитайте на този, който първо пита колко ще получи и едва след това проявява интерес към естеството на работата, която трябва да свърши!
- Мизантропът има един-едничък, ала – Уви! – фатален проблем: колкото и да страни от хората, цял живот му се налага да се занимава поне с едно човешко същество!
- Целеустремеността често ни лишава от удоволствието от постигането на целта!
- Настроенията ни са само бледи отсенки от това, което всъщност изпитваме. Затова е прекалено глупаво – и точно толкова непредотвратимо – да се влияем от тях!
- Всяко разсъждаване върху т. нар. човешка природа след Еразъм е само вариация на нещо от написаното във Възхвала на глупостта!
- Бягството от тълпите неминуемо заразява бягащия с нещо от духа им!
- Човешкият свят е имитативна Вселена. Знаете ли защо? – Когато изобретил човека, господ изгубил оригинала!
- Щом Септември ще бъде май, не може ли поне и юли да стане януари?!
- Все ми повтарят: Имаш права!, Имаш права!, Имаш права!... – Защо не ми кажат на какво нямам право, та да почна да го правя, по дяволите!
- Воюването за идеали неизменно ги превръща в трупове!
- Ако, както ни уверяват някои, човешката душа тежала някакви си грамове, как мога да бъда сигурен, че тръгвайки нанякъде, няма да я изръся по пътя?!
- Мнозина обичат да плачат на нечие рамо. – Мигар една раменна кост е най-подходящото място за извършването на такова сакрално действие?!!!...
Назад към предидующата част
Напред към следующата част
Назад към всичките постилъчни материали
Към началната страница на сайта