Български съновен тълкувател: част 1 - Книгопродавателницата

Сънувам - значи съществувам!

Поданик на Републиката или бъдещ Гражданин на Империята


Основната концепция на тази поредица ще бъде представянето сънищата на автора. Това ще се случи поради интереса на последния към предпоследните заради тяхната яркост, съчетаване на различни несъчетавуващи се елементи, откровенната не-агресивност, освен ако не са кошмари, и въпреки стандратния прийом - изнанадите за мен свързани с мен в картините създадени от подсъзнанието ми.


Книгопродавателницата


Местопребиваването ми през този сън беше в единствено две съседни пространства, за разлика от повечето други, доста по-мащабни сънуваници - улицата пред книгопродавателницата и вътре в самото здание. Първите спомени от съня ми са свързани с книгопродавателницата - беше огромна, със стени винаги сключващи прав ъгъл. Имаше и поглед отгоре (случва се при сънуване да видиш самия себе си!), което показа и реалния мащаб- Около три етажен панелен блок строен през социализма високи лавици с книги, на всяка една от стените, а в свободното пространство долу имаше от познатите на повечето читатели огромни, дълги хладилници в супермаркетите, пълни този път с еднообразни книги (книги в хладилник?! - "Подсъзнанието може всичко"). Подредбата на книгите в лавиците беше доста интересна. Наглед имаше една редица книги, но когато човек застане отстрани в края на лавицата вижда по продължение на цялата последна втори ред, грижливо подредени и скрити от първия ред книги, други хартиени произведения.(във втората част на съня подредбата леко ще се измени). В момента се зачудвам как е възможно такова подреждане, защото изглежда първия ред книги трябва да са на определено разстояние от задния ред, а при обикновените дървени шкафчета това е невъзможно (явно тук не коренспондира с реалната реалност сътвореното в измисления свят на сънищата)..

Не мога да си спомня дали нещо конкретно съм търсел, но като се замисля в живота ми аз рядко търся нещо конкретно, защото това яростно намалява свободата ми да лавирам между източниците на информация или чисто художествени творби, но добре си спомням как голяма част от съня се ръгах в книгите за Втората Световна война. Пребивавувах с един човек тоже в книгопродавателницата. Той не се чувстваше явно в свой води в такова здание, но аз и на яве, и на сън обичам такива места и то най-вече, когато не купувам нищо и нямам пари за това (иначе сравнението "луд с картечница" би било удачно положено за мен) Когато той наближи тези "хладилници с книги", там се присламчих и аз. Книгите бяха наистина от една поредица - много е вероятно тя да е Колелото на времето (асоциация с един съученик, който с удоволствие се бореше с дванадесет (а вече май тринадесет) томната поредица)

- Има ги в интернет - казах аз, когато той понечи да разглежда зеления том от поредицата (вероятно е да е бил някой от първите, в съня го подставих под том номер едно). Извършвам тези предупредителни маневри от първичен плюшкинов страх, да не би да се мине да вземе книга, която циркулира свободно в морето Интер-нет.

- Все онлайн издания, .... то не е като четене на хартия (плюс няколко бебешки неразбираеми слова вероятно съотнесени до моя характер) - говореше събеседника оставяйки, не, по-точно мушвайки обратно първия том в подреденото кубче от грижливо опаковани, идентични томове от поредицата. Успях дори и на сън да спестя пари от нещо, което може да се намери и без пари или срещу по-малко такива парични единици (например амбулантните търговци)

Излязохме в следващата сценка заедно с една от служителките в книгопродавателницата и съпровождащия ме човек, който не можа да се сдобие с томче от Колелото на времето. Разговорът беше изключително кратък:

- Имате ли някакви критики към книжарницата? - запита тя, докато аз забелязах, че се движим до до болка позната улица от моя живот

- Ами, книгите не са подредени тематично. Например езотеричните книги (които явно съм подозирал, че ще се натъкна на тях като се върна за втори път в зданието) са добре заключени в дъното на една от лавиците, но защо там? Също така имаше и бройки разпръснати на други места - излъгах аз, за да може критиката да прозвучи по-солидно.

Тя ме погледна изпод вежди-невярващо и тутак си съзнанието ме прехвърли отново там, в книгопродавателницата, която жената нарече книжарница, но това явно не е подходяща дума за огромно здание, мисля под буквата L, където за разлика от днешните тукашни книжарници, се продават единствено книги.

Докоснах се този път до езотеричната литература, без да имам и представа защо. Наистина подредбата не беше на ниво, защото дори нямаше табелки кой сектор каква литература предлага . Обръщайки се на ляво пък попадах на съвсем различна от езотериката книжни тела, но не знам конкретно тематиката им. Единствената разлика от първото ми пребиваване там, беше, че книгите на първия ред бяха уеднаквени и с достатъчно голямо разстояние между тях, през които може да се види и втория ред книги! Гениално решение, като изключим, че първия ред стоеше неподвижно във въздуха, а единствено външните рамки на лавиците бяха налични, които като чели не позволяваха на книгите да избягат във всички посоки.


Тълкуване на съня

Поради независещи от мен обстоятелства не успях да посетя Пролетния базар на книгата и да засека кои книги са "умрели" и са хвърлени в подноса за по 2-5 лева, защото все пак бидейки и умрели (да има жива книга, случайно?) Алманаха Фантаsика 2010-11, една от книжките на Свен Хасел и някакво изследване за Гогол (дебеличко, че как иначе) се оказаха добри попадения. Не искам да се оплаквам от високата цена на книгите тук, новите особено, но това пък стимулира пролетариата (нали е пролет все още) да чува и чужди езици - особено полезни в случая са руски и английски. Естествено всяко начало е трудно, но доста полезен се оказва хода напред, особено след един момент нататък, когато след първата, втората или че дори третата осквернена книга с подчертаваници, лекета от кафе и препратки към речници и срамежливо мърдащи се до немските си събратя български думички, следващата книжка не ще бъде закърпена с такива бележки под линия, в математичното поле или пък в горния титул.


Спущено на 16 юни, 2014 года


Напред към Част Втора - Минск

Назад към Човеконапречния ни/Ви свят

Към началната страница на сайта