Аналитическа книгография – въведителна част
Може би една от причините четенето да е извънредно увлекателно занимание за мнозина е... осъзнаването, че за да осмислиш прочетеното, трябва... в някакъв жизнено важен за теб смисъл да станеш и негов съавтор!...
Иван Бозуков
В тази рубрика ще коментираме текстове – предимно книги.
Защо? – вероятно ще запитате. – Мигар всяко писание не „говори” само за себе си?
Говори, разбира се. Езикът, на който го прави обаче, е особен – твърде особен понякога.
Има случаи, когато четенето на един текст наподобява лабиринт (ако се съсредоточим върху положителния му аспект) или тресавище (ако изтъкваме отрицателната му страна). Използването на метафори, алегории, сравнения и други сходни на тях литературни похвати може не да проясни написаното, а тъкмо напротив – да го превърне в нещо твърде трудно смилаемо, дори непосилно за разбиране от читателя. Точно това обаче – усилието да проумееш – е едно от най-вдъхновяващите предизвикателства в процеса на четене. Чувстваш, че нещо ти се изплъзва, че си се приплъзнал по допирателната на думите, че си се изгубил в тях и тъкмо това обстоятелство, а не вездесъщата яснота, е онова, което те подстрекава – да, точно така, подстрекава, а не просто подтиква – да продължаваш да четеш и, продължавайки да го правиш, все повече да задълбаваш в написаното, стигайки до изводи, които в последна сметка принадлежат преди всичко на теб – читателя – и в много по-малка степен на него/нея - автора.
Може би една от причините четенето да е извънредно увлекателно занимание за мнозина е точно тази негова магия – осъзнаването, че за да осмислиш прочетеното, трябва, щеш не щеш, в някакъв жизнено важен за теб смисъл да станеш и негов съавтор! Авторът често говори с намеци, понякога - иносказателно, ала неизменно опитвайки да сподели нещо от себе си. Ако у теб – читателя - е налице специфична нагласа (да я наречем афинитет към съответното четиво), разбираш някаква част от прочетеното и колкото повече от авторовия свят ти става понятен, близък, даже необходим, толкова повече откриваш, че онова, което авторът всъщност е сторил, е просто да разбули пред вътрешния ти взор някаква вече пробудила се или канеща се да се пробуди частичка от собствения ти Аз...
Писането е егоистичен процес. Няма – просто е практически невъзможно да има – автор, който да не се интересува дали го четат или – още по-малко – който не желае да го четат. (Та нали пише именно за да бъде четен!) За да постигне това, пишещият често прибягва към всевъзможни трикове. Понякога – даже не много рядко – открито флиртува с евентуалните си бъдещи читатели, стреми се да им влезе под кожата, да се настрои на тяхната вълна, за да ги спечели на своя страна.
Това опазаряване на писането/четенето предизвиква два ефекта, еднакво пагубни и за пишещия, и за четящия, а именно:
Трябва да се отбележи, че формирането на социалната среда, произвела тези два взаимосвързани ефекта, още далеч не е приключило, в следствие от което те и необходимите им последици – все по-банални писания и все по-слаб интерес към четенето – тепърва ще ескалират. Читателят все повече ще иска да прочете нещо различно от това, което по подразбиране се предполага, че го изразява, а авторите все повече ще се стремят да се синхронизират с онова, което изразява читателите.
Какъв е читателят? –
Бизнесмен,
домакиня,
изпитващ първите трепети на любовното преживяване юноша,
копнееща да поеме към далечни страни приключенска натура,
склонен да участва в граждански протести активист,
лелеещ уседналост и вътрешен покой ревматичен старец,
все още непоразено от незнанието си за себе си, хората и света невръстно дете... -
всичко това и безброй много други подобни на тези или съвсем различни неща.
Въпросът е дали читателят, бидейки някакъв – независимо какъв – чете с охота писания, посветени на това, което се предполага, че е? Напр. как мислите, че би погледнал средностатистическият бизнесмен на писания, посветени на бизнеса? – Да, в професионално отношение някои от тях вероятно – даже сигурно – биха го заинтересували. Те обаче (точно това е, върху което искам да акцентирам) няма да му предоставят алтернативна гледна точка за света, няма да разкрият пред него светове, в които мястото на бизнеса или е силно ограничено, или просто не присъства такъв!
Влюбеният не чете любовни романи – интересува се само и единствено от собственото си влюбване;
с течение на времето ученият става все по-малко любопитен към научни публикации – все повече ги чете от чисто професионален интерес;
футболният запалянко не чете книги за футбола, той посещава футболни мачове...
Какво правят авторите обаче? Често допускат, че човекът чете – че е логично да чете – книги за това, което се предполага, че е. И тъкмо тук бъркат – при това жестоко и – Уви! – поне засега – фатално.
Книгата не е отражение на действителността – това просто не е нейното предназначение. Тя е навигатор в пътешествия към непознати – а често и съвсем невъзможни – светове. Ролята й е не да разрешава кризи, а да ги предизвиква, не да приспива въображението, а да го събужда за живот.
О, разбира се, че има писания, които трябва да бъдат полезни. Това обаче не са книги в същинския смисъл на думата. Това са учебници, помагала, наръчници и други подобни, чиято единствена функция се състои в това да информират. Те са важни, разбира се – много важни при това. Тук обаче не ще се интересуваме от подобен вид тясно специализирана литература. Тук ще коментираме текстове, предназначени, както би се изразил Хюм, да ни събудят от догматичната дрямка на саморазбиращата се непонятност или, както би казал Шютц, да нарушат равновесието на живеенето ни както обикновено.
Не, няма да ви насочваме към едно или друго тълкуване на тези творби. Просто ще ги тълкуваме! При това не ще се интересуваме доколко тълкуванията ни са или не са в унисон с общоприетото мнение за въпросните автори и произведения. Нито пък ще претендираме те да имат някаква – каквато и да било - научна или наукообразна стойност. Единственото, към което ще апелираме, е да бъдат четени с внимание, а не в състояние на интелектуален ступор, както често правим, защото, да се позовем на призива на първия от авторите, чиито писания ще коментираме:
Не се доверявайте на спящия. Нашият свят е свят на спящи хора. Оттук идват и толкова разочарования, толкова кавги и конфликти, такъв хаос. Всичко това е дело на спящото човечество.
Кой е автор на тези думи ли? Ами опитайте да отгатнете! И без това скоро ще разберете...