Аналитическа книгография - част II: Ошо или „по допирателната” на глупостта
Значи, ако обичате някого, не сте зависими от него/нея, така ли? Просто не ви пука за този човек?!...
Тъпанар Дрънкар
Чели ли сте Ошо и по-специално Кундалини и чакрите?
Започвам с това, което – в никакъв случай – не може да му се отрече – човекът е имал рядко срещаната способност да очарова. Въпросът е защо. Поне миниатюрна частичка от отговорите – в следващите редове...
Често съм се питал и така и не мога да си отговоря защо човекът винаги, ама абсолютно винаги, се оказва в самия епицентър на вниманието на човека.
Разбираемо – ще кажете. – Какво друго, нежели човекът, да е в епицентъра на размишленията на последния!
Да, ама не – както казваше някога един човечец на вече преклонна възраст. Не, няма нищо, ама абсолютно нищо учудващо във факта, че човекът се интересува най-вече и преди всичко от себе си и от мястото си в света. Поразителното е, че освен това той – Човекът с главно Ч - си придава някаква несъществуваща (поне в обективен план) средищна позиция във Вселената. Въобразява си, че разполага ако не с председателско, то поне с почетно място в пиршеството на изобретените от самия него богове...
Съществуват две полярности — пише Ошо - едната принадлежи на природата и е безкрайна, другата е Божествена и също е безкрайна. Човекът е мост, разпрострян между тях.
Мост – хайде бе! Че откъде накъде! Мигар гущерът е мост?! А костенурката?! Ами охлювът?!... Мигар всичките тия животинки стоят по-долу от човека?!
О, разбира се, че знам какво ще ми отговорите. Ще кажете, че човекът бил единственото живо същество, комуто било присъщо мисленето. Аз пък ще ви контрирам, ей така, превантивно, с два аргумента, насочени срещу евентуалната позиция, която предпоставих (погрешно може би), че ще изразите, а именно:
Картезианската постановка повелява, че човекът – сиреч Аз-ът – не просто съзнавал съществуването си, но и съзнавал, че го съзнава. Твърде евтин трик, бих казал. Въпросната постановка може и да е станала водеща в учебниците и енциклопедиите по философия, но това съвсем не означава, че е престанала да смущава – при това дълбоко.
Декарт настоява:
Мисля, следователно съм.
Какво обаче има предвид, твърдейки това? Какво всъщност представлява прословутото съм, което поставя след следователно? Какво ли? Какво друго, освен фактът на същото това мислене, от което следвало, че съм бил съм?!
Следователно, много по-точно би било да се каже просто мисля, вместо да се добавят към него напълно излишните думички следователно и съм. Така е, тъй като последните две не прибавят нищо, ама съвсем нищичко към принципно неопровержимата абсолютна реалност на мисля, разбирано в най-широкия смисъл на думата...
Да се върнем обаче към Ошо, задълбавайки в неговия по същество Картезиански (а и, както ще видите, в не по-малка степен Ницшеански) антропоцентризъм посредством следното му твърдение:
Човешкото същество е стълба, която трябва да се преодолее.
Точно така: ето я дребничката мечтица на модерния човек – да преодолее човека! Как обаче? Как иначе, ако не посредством самия човек?!
Ошо твърди, че съществувала принципна разлика между това да ти отрежат ръката и да ти отсекат главата. Тук няма как да не се съгласим с него. В първия случай само променяш физическата си конституция, а във втория изобщо преставаш да си. Не и според Ошо обаче. Защо ли? Ето защо. Цитирам буквално:
Ние не познаваме, не приемаме смъртта осъзнато. Именно затова, макар и да умираме много пъти, процесът на смъртта ни е непознат. Само щом разберете какво е смъртта, самата идея, че можете да умрете, дори не възниква. Тогава смъртта настъпва, а вие я наблюдавате отстрани. Но това трябва да стане в състояние на пълна осъзнатост.
Да имате да възразите нещо? Случайно да ви се струва, че смъртта:
Коментарът е излишен, разбира се. И въпреки това... – Въпреки това не ще се въздържим от една кратка бележка, а именно:
Как е възможно жив човек – сиреч такъв, който със сигурност няма опит в смъртта – да настоява, първо, че тя не съществувала и второ, че можела да бъде наблюдавана от умирающия в състояние на пълна осъзнатост на последния?!
Възможно е, разбира се. Всичко е възможно, тъй като, както е казано в един съвсем друг контекст, блажени са верующите, амин!...
Да се върнем към човека обаче, и то с още едно поразително твърдение на Ошо, а именно следното:
Човекът е неизбежно напрежение. Следователно, той никога не пребивава в състояние на покой. Когато заприлича на животно, той може временно да изпита покой, но пълният покой се достига само когато се разтвори в Божественото.
Значи така: човекът изпитва покой тогава и само тогава, когато престане да съществува или – което е все същото – когато се разтвори в божественото! Хайде докажете, че не е вярно! Хайде докажете, че мъртвият не е в състояние на покой!...
Да се върнем обаче към мисленето и да предпоставим, както загатнахме по-рано, че само и единствено човекът е способен на същинска мисловна дейност. Е добре. В такъв случай не е ли релевантно да се запитаме защо? Какво всъщност представлява мисленето? Не е ли то просто компенсация на някакъв много важен дефицит на инстинктивност у човека, преодолим само и единствено – при това само отчасти – посредством наличието му?
Детето се ражда безпомощно. Оставено само на себе си, то би умряло за броени часове. Излизайки от утробата, то няма ни най-малка представа нито за самото себе си, нито за новия неприветливо студен свят, в който е попаднало. По какъв друг начин изобщо би оцеляло, освен чрез нечии внимателни грижи поне в продължение на десетилетие, благодарение на които изобщо би имало шанса не само да оцелее, но и да осъзнае, че оцеляването е важно за него в качеството му на индивид?!
По никакъв, разбира се. Крехкостта на човека и високата степен на закърняване на т. нар. негови естествени инстинкти са тъкмо това, което е предизвикало раждането на интелекта, който едва ли би могъл да се разглежда като нещо повече от тяхна частична компенсация!
Толкова за интелекта. Сега да се съсредоточим върху начина, по който Ошо тълкува общуването. Ето един изключително напоителен цитат, от който става ясно колко ужасно нещо са взаимоотношенията между хората във всичките им разновидности и форми:
Всички взаимоотношения ограничават, били те отношения между мъж и жена, баща и син, учител и ученик. Там, където съществуват отношения на зависимост, възниква робство. Затова духовният търсещ не трябва да формира отношения.
Хм: нещо не разбрах. Какво всъщност не трябва да формира духовният търсещ: отношения изобщо или само такива, които водят към зависимост? И какво собствено отличава отношенията, които не водят към зависимост от тези на зависимост? Питам, тъй като след заклеймяването на всички отношения изобщо, Ошо като че ли отстъпва, заявявайки:
Ако той (явно духовният търсещ) поддържа взаимоотношенията мъж-жена, от това няма особена вреда. Това не е пречка, защото такива отношения нямат връзка с работата. Но иронията е в това, че отказвайки се от отношенията от типа мъж-жена или баща-син, той създава нови отношения — учител-ученик. Това е много опасно.
Хм – странна работа. Защо пък точно отношенията мъж-жена да трябва да правят изключение от съвкупността на взаимоотношения, изграждащи битието на човека? Ето го и отговорът, иносказателен, каквито между другото са комай всички отговори в Кундалини и чакрите:
Идеята за духовните взаимоотношения е лишена от смисъл. Всички отношения принадлежат на светския свят. Отношенията по своята същност са земни. Няма да сгрешим, ако кажем, че отношенията — това _е_ земята, светът. Вие сте сами, несвързани с никакви обединения. Такова определение не е егоистично, защото другите също са сами и не са асоциирани. Някой е направил две крачки напред — ако чувате стъпки, за разстоянието, което ви разделя, вече ви е известна посоката на пътя. Някой ви следва на няколко крачки отзад, някои пътуват редом с вас. Безкраен брой души вървят по Пътя. В това пътешествие всички ние сме спътници. Единствената разлика е в това, че някой е отишъл малко по-напред, а някой малко е изостанал. Използвайте максимално преимуществата на вървящите отпред, но не превръщайте това в подобие на робство.
Какво собствено е това, ако не просто... социална атомизация?! Хем сме много, хем сме сами!
Проблемът със самотата обаче явно въобще не вълнува Ошо. Очевидно от първостепенно значение за него е да не сме роби.
Не, съвсем не придавам на това си твърдение каквито и да било оценъчни характеристики – както се казва, фактът си е факт, човекът предпочита уединението пред съвместността. Това, разбира се, съвсем не е изненадващо – мнозина днес демонстрират – и дори гръмко парадират с – придържането си към такъв манталитет. Да твърдиш обаче, че не се нуждаеш от другите в каквато и да било, освен в социално валидна форма, едва ли би могло да бъде нещо различно от заклеймявания от самия Ошо егоизъм...
Да оставим това обаче и да се съсредоточим върху един особено любопитен нюанс от философията му, а именно върху взаимоотношенията между мъжете и жените, в това число и върху ролята на половете в социалния живот.
Ако се питате защо сред жените няма велики философки или откривателки, Ошо, разбира се, разполага с отговор на този въпрос, при това не какъв да е, а общовалиден:
В женското тяло – разкрива ни той - енергията е в резерв. Но тя не е активна. Затова жените не са творци. Те не създават велика поезия, шедьоври на живописта, грандиозни научни открития. Причината е, че за изследването, за творчеството е нужна агресия. Жената може да чака. Затова само тя може да ражда деца.
Видяхте ли? Ако досега сте си въобразявали, че жената може да ражда по силата на биологичната си природа, тези думи на Ошо би трябвало да са ви убедили окончателно, че това не е така! Не, жената може да ражда не защото това й е биологически присъщо, а... защото може да чака!
При това мигар не е ясно, че жената е ако не напълно, то поне в решаващо висока степен лишена от агресивност?! Как изобщо е възможно да не допуснем, че тя не създава велика поезия, шедьоври на живописта и не е автор на грандиозни научни открития не за друго, а поради своята изначална – и с нищо непроменима – кротост и незлобливост?!...
Не стига това, ами и дори днес, в епохата на еманципация на жените, жената така и си остава едно извънредно страхливо същество, което ние, мъжете, колкото и да се опитваме, не сме в състояние да избавим от страха! Не вярвате? Тогава прочетете това:
Дори съвременните жени не могат да се избавят от вътрешния страх. И досега нашето общество, култура, способ на мислене са такива, че ние не сме способни да направим жената безстрашна. Тя през цялото време се бои и вибрациите на страха се разпространяват чрез нейната личност.
А може би освобождението на жената от страха би могло да се постигне посредством подходящ брак? Може би единствено тогава – когато тя се свърже с мъж, идентичен на вътрешния й мъж – безстрашието й (най-сетне) би се проявило в пълния си блясък? Защо допускам, че може да е така ли? – Ами просто защото се позовавам на Ошо, който, разбира се, отново има компетентно мнение по въпроса:
...всеки мъж съдържа в себе си женско тяло, а всяка жена — мъжко. Ако случайно една жена се омъжи за мъж, идентичен на вътрешния й мъж, или ако мъжът се ожени за девойка, идентична на вътрешната му жена, бракът ще се окаже щастлив — обратното е невъзможно.
Разбрахте ли сега: всичките ви нещастия в живота, естествено, се дължат на лошо - или поне недостатъчно – планиране? Ако предварително бяхте обмислили с кого да се обвържете, щяхте да се чувствате далеч по-щастливи!...
Завършвам с още един от фрагментите, илюстриращи лайтмотива във философията на Ошо, а именно егоцентричната му антиегоистичност:
Между мъжа и жената съществува зависимост... Където има зависимост, няма взаимоотношения. А и откъде да се вземат?... Изглежда напълно разумно, че нечия любов прави човека свободен в живота. Тук няма робство... Любовта трябва да поражда свобода. Ако дори любовта поробва, тогава какво е способно да те освободи?
Значи, ако обичате някого, не сте зависими от него/нея, така ли? Просто не ви пука за този човек?! Казвате си:
Страхотно е, че прекарах известно време с теб, но този факт едва ли ще ме накара да се чувствам по-зле, ако не си до мен... – Съжалявам!
Ошо, разбира се, е много повече от скицираното тук. Ако искате да придобиете преки впечатления от книгата му Кундалини и чакрите, купете си я или си я свалете от тук.