Философствуващият зверилник – част I: Процедурни въпроси
Какво друго е светът, ако не просто... най-големият философствуващ зверилник на света?!
Иван Бозуков
Вече всички ли са тука? – осведоми се костенурката.
Да. – измяука котката.
Разбира се – излая лисицата.
Че как иначе! – изръмжа лъвът.
То се знае – изкудкудяка кокошката.
Иска ли питане! – изцвили конят.
Мдам – измляска с пълната си с банан уста маймуната и, преглъщайки една особено едра хапка, не пропусна да се информира: А кой ще ни председателствува?
Личи си от кого е произлязъл човекът – забележи котката. – Кой друг ще се поинтересува кой ще председателствува философствуващия ни зверилник, ако не маймуната?!
Не, не коя да е маймуна – авторитетно уточни конят, - а човекоподобната такава, разбира се!
При тези си думи той погледна продължаващата невъзмутимо да гризе банана си маймуна с любопитството на естествоизпитател.
Досежно мене ли? – осведоми се маймуната в краткия промеждутък между два банана, уригна се от току-що погълнатия, подскочи, откъсна следващия и продължи, хвърляйки разсеян поглед към коня: - Не знам за вас – и по-специално за теб, безмозъчно тревопасно създание, - ала аз декларирам, че не бих останала нито миг, ако не знам кому е делегирана отговорността да ни председателствува!
Хайде по-полека със закачките! – опита да въдвори ред костенурката. – Щом нашата приятелка маймуната държи някой да ни председателствува, предлагам единодушно да вменим това задължение именно на нея.
Съгласен – вдигна рамене лъвът.
Защо не – присъедини се кокошката.
Бройте и мен – потвърди лисицата.
Значи решено – включи се и котката.
Е, аз имам някакви резерви, но предпочитам да ги запазя за себе си – неохотно изпръхтя конят, наведе се и си зобна малко зелена тревица.
А мен къде ме оставяте! – изпищя маймуната, когато приключи с поредния си банан. – Защо поне не ме попитахте дали съм съгласна да ви председателствувам! Я ги виж ти! Още не сме открили пренията и вече почваме взаимно да си нарушаваме правата! Сякаш е шега работа да се председателствува един философствуващ зверилник!
Точно в тоя сюблинен момент иззад храстите се чу едно приглушено:
Грух.
Я, виж ти, ама то тук било и прасето! – възкликна лъвът.
Точно тогава, премлясквайки и погрухтявайки, иззад завесата от храсти се показа първом зурлата, а сетне и доволно тлъстото туловище на прасето.
Ами да – възвести присъствието си то и се пльосна в прахта до зобящата поредния си банан маймуна. – При това заявявам, че нямам нищо против да участвам в разискванията ви. При едно условие обаче...
При тези думи на прасето всички, вкл. и доволно похапващата си маймуна, отправиха въпросителни погледи към последното.
Предлагам председател на пренията ни да е не маймуната, а аз – изтърси то и предизвикателно изгрухтя.
Какво?! – почти се задави седящата до него маймуна и чак подскочи от възмущение. – Ей тия тука – завъртя лапа в кръг тя – единодушно вмениха това задължение точно на мен! Ей на, питай ги, ако не вярваш!...
Да – в един глас потвърдиха останалите шестима.
Чух аз, чух – заяви прасето, - ама останах с впечатление, че поне един от вас – при тези си думи отправи многозначителен поглед към коня – таи..., хайде да го наречем така..., известни резерви по въпроса...
Ааа, аз съм пас! – отказа да спори жребецът. – Разбирайте се помежду си!
А доколкото разбрах, сред вас има поне един, който е категорично против маймуната да оглави дебатите – продължи с натиска си прасето.
Така ли?! – изврещя споменатата. – И кой е той, ако смея да запитам?
Не той, а тя – подсмихна се грухтящото създание. Как кой? Самата маймуна, разбира се! Мигар преди малко не беше точно ти, която твърдеше, че ти нарушавали правата, като ти предлагали да председателствуваш разискванията?!
Ааа, това ли! – разсмя се маймуната. – Това го направих само за фасон – ей така, да не би да каже някой, че се натискам...
Ама ти не се ли натискаш?! – забележи прасето.
Натискам се, разбира се! – потвърди маймуната, захапвайки поредния банан. – Ама не искам да изглежда, че го правя, прасе глупаво!
Ааа, без обиди! – възмутено изкудкудяка кокошката. – Ние тука да философствуваме ли сме се събрали или да се любуваме на маймунджилъците на някои тук присъстващи!
Или на свинщината им! – измяука котката.
Ама аз вече почвам да се чувствам така, сякаш съм в присъствието на хора, а не на разумни създания! – протестно изцвили конят.
Предлагам да оставим прасето и маймуната да решат въпроса за председателството задкулисно, така да се каже – опита да бъде на висотата на процедурата лъвът.
Съгласни! – отзоваха се всички – с изключение на споменатите двама, разбира се.
След това като по даден знак конят, котката, лъвът, кокошката, лисицата и костенурката се оттеглиха в храстите, та поне да могат да се престорят, че не чуват предполагаемата предстояща препирня между двамината си колеги. Всичко това (оттеглянето им, де) продължи малко повече от половин час, тъй като все пак трябваше да проявят достатъчно такт и да изчакат и костенурката да се дотътри при тях...
Е? – поде предизвикателно прасето, когато остана насаме с маймуната.
Какво е?! – тросна му се тя. Искаш да превърнеш философските ни прения в свинщина ли?!
А ти? – не й остана длъжно прасето, овалвайки се в прахта от възмущение. – Ти искаш да ги превърнеш в маймунарник ли?!
По-добре маймунарник, нежели свинщина! – убедено заключи маймуната и захапа поредния си банан.
А защо не обратното? – запита прасето и я изгледа кръвнишки.
А де! – изписка маймуната. – Ам’чи и аз това питам!
Гррруууххх! – не съумя да „смели” маймунската логика прасето.
Какво ми грухтиш! – уригна се маймуната и се пльосна в прахта до него. – Че защо да не ти отстъпя правото да председателствуваш?! В последна сметка какво ми коства това?! Освен всичко останало, така ще подобря имиджа си пред всички ви!
Да, ама доколкото те познавам няма как да не поискаш нещо в замяна! – притесни се прасето. Толкова много се притесни, че чак се надигна от прахта, в която блажено се излежаваше.
Ще поискам, зер! – гордо потвърди маймуната, захапвайки поредния си банан. – Да не съм някоя ахмачка, дето си не знае цената!
А тя е? – плахо изгрухтя прасето.
Е, въобще не е нещо особено – махна с лапа маймуната, при което неволно изпусна банана си.
Виждаш ли! – избухна, преди да го поотупа от прахта и отново да го захапе. – Виждаш ли как в присъствието на едно прасе, пък било то и нищо и никакво, дори една почтена маймуна може да почне да прави свинщини!
Е? – пренебрегна откровената й обида прасето – толкова беше напрегнато.
А, какво ще поискам ли? – небрежно се подсмихна маймуната. – Условието ми е точно аз да отправя към вас гатанката за първия обект на философските ни дискусии.
А, това ли било! – изквича от радост прасето. – Само това!
Условието ми е ти да си този, който да успее да я отгатне – ехидно го изгледа маймуната, - като ако не го сториш, ще ми отстъпиш председателството, което, все пак да не забравяме, великодушно ти отстъпих преди малко.
Няма що, ще опитам! – тежко въздъхна прасето след продължителна пауза от задълбочено свинско мълчание.
Когато останалите се завърнаха и бидоха запознати със задкулисното споразумение на двамината заговорника, маймуната се поокашля – ей така, за авторитет, - уригна се два-три пъти и поде с тайнствен маймунски глас:
Какво е онова, което е по-глупаво от кокошка, по-шумно от лъв, по-флегматично от костенурка, по-паразитно от лисица, по-мързеливо от котка, досущ като кон, ама... „с капаци” и, то се знае, по-обладано от свинщина от свинята?
И освен всичко туй, сътворител на по-маймунска маймунщина и от тая на маймуната! – пронизително изквича прасето. – Ам’чи туй просто няма как да е друго, нежели човекът!
При тези думи на съзаклятника си от преди малко маймуната оклюма и даже от мъка загриза поредния си банан.
Прав съм, нали? – настоя прасето.
Само едно прасе може да си въобрази, че е възможно да греши по тоя въпрос – призна маймуната. – Е добре – сърцераздирателно въздъхна тя, - отстъпвам ти председателството на философствуващия ни зверилник. А първата ни тема, както вече всички разбрахте – обърна се тя и към останалите, - ще е човекът...
Пфуй, ама че скучна тема! – не се сдържа да изрази възмущението си кокошката.
Няма какво да спорим – мъдро заключи костенурката, пресичайки из корен всякакви по-нататъшни протести по процедурни въпроси. – Все веднъж ще изтърпим да се попрепираме по адрес на таз най-жалка от най-жалките твари. Предлагам ви обаче това да стане утре – продължи тя, - че туй одевешно оттегляне в храстите и последвалото го завръщане ме умориха до смърт!
Ами да – съгласи се лъвът. – Като гледам вече се свечерява и е време да ходя да си понапълня търбухчето с неколцина от подопечните си.
Аз пък се отправям на лов за тлъсти сочни мишчици – похвали се котката.
На мен пък вече ми е време да почна да клокам за снасяне, че ей яйцето ми напира в подопашното пространство – осведоми ги кокошката.
На мен пък ми омръзна от толкова много свинщина и маймунщина и предпочитам да си зобна тревица на спокойствие – величествено тръгна да се оттегля конят.
Аз пък ще ходя да издебна кокошчиците в някой отключен кокошарник – облиза се лисицата, като не пропусна да дари кокошката със сластен поглед.
Е, аз пък ще се пораздвижа малко – информира ги маймуната, подскочи, улови се за един клон и захвана да се люлее.
На мен пък ми е време за вечерната ми баня – доволно изгрухтя прасето и бясно почна да се валя в прахта...
Човекът, значи – каза си конят, когато се отдалечи. – И аз си имам мненийце по въпроса, ама нейсе... – ще го запазя за себе си, пък те нека си плямпат каквото си щат.
Взел това премъдро решение, той се наведе и блажено почна да опустошава полянката, на която междувременно се бе озовал.