Философствуващият зверилник – част II: Човек ли?! – Те такова животно нема!!!
„Мяууу!” – присъедини се към призивите за спокойствие и котката. – „Ако сега край заседателната ни полянка мине горският, ще си помисли, че на нея се е събрала шайка от най-големите умници сред хората, а не, както всъщност си е, представителна извадка от най-глупавите сред животните!...”
Иван Бозуков
Човек ли? – начена прасето, щом се събраха отново на другия ден. – Значи човек, а?! Те такова животно нема и, то се знае, сувсем, ама сувсем нема как да има!
Все пак не можем да бъдем 100% сигурни – внимателно го контрира костенурката.
Напреки – на свой ред възрази усърдно пощещата се кокошка, - можем. Какво имаме като информация? – продължи тя, като от безкрайна напрегнатост на крайно оскъдните си мозъчни клетки даже сувсем престана да се пощи. – Какво друго, нежели митът, чтото изобщо някога, в безпределно далечното минало, такова невъзможно създание било съществувало!
Ако питате мен – намеси се маймуната, отхапвайки солидно парче от току-що наченатия си банан, - нашият приятел прасето е най-заинтересовано от всички тук присъстващи такава пародия на същество като човека никогъш и нийде да не е бивала. Така де – погледна към седящото до нея грухтящо създание: - Я стори някоя свинщина и веднага почнат да го сравняват с човека!
Ааа, не! – възмутено изквича прасето. – От маймуна съчувствие не принимам! Съжалявам, маймуно човекоподобна – изгледа кръвнишки маймуната то, - ама ти ми приписваш сувсем същите характеристики, что се отнасят само и единствено за теб! Не свинщината – още по-силно заквича то. – Сувсем не свинщината, ами точно маймунщината е онуй, дето те сближава с митичното не-животно, наречено „човек”!!!
Ооо, стига си квичало, че ме заболяха ушите! – скастри прасето конят, прекъсвайки го брутално, като даже тропна с неподкованото си копито от справедлив конски гняв. – Така ще квичиш когато си в кочината или докато ти теглят ножа, ама не и тука, на тоя възможно най-висш зверилнически форум!
Ей, хайде по-спокойно! – намеси се костенурката, като за повече убедителност даже показа крайчеца на главата си от черупката си – нещо, което правеше крайно рядко, тъй като страдаше от тежки пристъпи на хроническа агорафобия. – Да бъдем на висотата на ситуацията и да се съсредоточим върху...
Протестувам!!! – изквича прасето с всичката сила, на която бе способно, ако не и с малко по-голяма от нея. – Протестувам срещу свинщината да ми се приписва повече свинщина от тая, что не аз, а което и да било прасе изобщо, никогъш и под никаква форма не би било в състояние да прояви! И кой ме обвинява в квичение над допустимото, представете си! – продължи да се дере то, като за повече убедителност енергически почна да се валя в прахта. – Кой?! - Някаква си кранта, дето на всичкото отдолу не е и подкована!!!
Млък! – гръмотевично изрева лъвът и удари с опашка така, че увеличи поне дванадесет пъти и половина прахта във въздуха, вдигнала се в следствие от току-що демонстрираната от прасето свинска баня. - Разправяме – и сувсем справедливо между впрочем, - че такова чудо като не-животното човек никогъш, ама категорически никогъш не било бивало, пък се държим досущ като него!!!
Ууу, ама че прахоляк!!! – оплака се лисицата. – По-прашно е и от най-прашния паянтав кокошарник, в който изобщо някога съм се намъквала! Ако продължавате така – при тези си думи тя изгледа кръвнишки свинята и лъва, – ще се принудя да поискам да ми бъде гласувано правото на противогаз!
Мяууу! – присъедини се към призивите за спокойствие и котката. – Ако сега край заседателната ни полянка мине горският, ще си помисли, че на нея се е събрала шайка от най-големите умници сред хората, а не, както всъщност си е, представителна извадка от най-глупавите сред животните!
Моля председателствуващият да въведе ред, че в създалата се олелия даже не мога да се попощя на спокойствие! – изкудкудяка кокошката, обръщайки се към все още валящото се в прахта прасе.
Полагайки максимални усилия да се успокои, последното изгледа пернатия си съдебатник, а сетне и останалите, изгрухтя, за да поотпусне крайно обтегнатите си нерви, и чак тогава, с глухо прокашляне, начена:
Предлагам сега вече наистина да почнем да дебатуваме по темата. За целта обаче – изгледа то омитащата поредния си банан маймуна – мисля, че е крайно необходимо да изключим от разискванията маймуната, която с маймунщините си предизвика цялата тая врява!
Ааа, не! – подскочи от възмущение маймуната. Подскочи толкова високо, че успя да се хване за един нисък клон и бясно да се залюлее на него, впивайки злобен поглед в прасето от високо. – Ако изобщо някому трябва да се забрани да участва в разискванията, то това непременно трябва да е прасето, защото тъкмо то, а не аз, допринесе в решаваща степен за...
Замълчете всички! – пронизително изцвили конят, брутално прекъсвайки разядосалата се маймуна. – Мисля, че и маймунската логика, и свинската такава са прекалено човешки, та да не са в състояние да повлияят на безпристрастността ни в обсъждането на не-животното човек. Ето защо предлагам те двамата да си мълчат, докато ние, останалите, изразяваме компетентните си становища по въпроса.
Протестувам! – диво изквича прасето.
Протестувам! – пронизително изпищя и люлеещата се на клона маймуна, като от възмущение чак се пусна и тупна на земята, без обаче да успее да изпусне едрия банан, който тъкмо бе насочила към устата си.
Протестуваме! – заврещяха в един глас и прасето, и маймуната... – И врещяха чак дорде останалите решиха не само да не ги изключват от дискусията, ами и да помолят коня да се извини загдето го е поискал. Последният го стори, разбира се, само че с половин муцуна – при това тя бе тъкмо половината, която прасето нямаше как да види. Ето защо последното продължи да вдига врява, настоявайки отчаяно:
Та нали тъкмо аз съм председателствуващият! Как е възможно точно председателствуващият да бъде изключен от обсъжданията – и то тъкмо по толкова важната тема за не-животното, наречено човек, по която, със согласието на всинца ви, желая да се произнеса!...
Ами хайде де, произнисай се, какво чакаш! – прекъсна излиянията му лисицата. – Произнисай се, че да остане време и ние, останалите, да прибавим нещичко към дезинформацията, с която предполагам, че ще ни засипеш!
Протестувам! – изквича за трети път него ден прасето, като наново неудържимо почна да се валя в прахта. – Енергически протестувам срещу вменяваната ми от тук присъстващата глупава лисица некомпетентност! Моята позиция – при тези си думи то спря да се валя в прахта и изгледа всички – е възможно най-компетентната, по-компетентна от тази на човекоподобната маймуна дори – при това то спря мрачен поглед върху поглъщащата поредния си банан маймуна, - тъй като само и единствено аз съм в състояние да призова възможно най-компетентния по проблемата за не-животното човек секс-перт!
При тези думи на председателствуващия всички животни – дори току-що доялата банана си и блажено уригнала се в следствие от това маймуна – отправиха любопитни погледи към него. Почувствало внезапно нарасналия им интерес към персоната му, прасето не само че не почна наново да си прави свинска баня, но даже се понадигна от прахта и – О, чудо! – дори се поотупа от полепналата по козината му такава.
Кой от вас – продължаваше да се любува на петминутната си слава то, - кой, назовете ми поне един, може да докара тука, ама сувсем сред всинца ни, истински секс-перт по която и да било тема, пък какво остава по тая за не-животното човек?!
Какво ни баламосваш! – възмутено изпръхтя конят. – Ако изобщо някой сред нас може да се похвали със секс-пертно мнение по въпроса, то това, разбира се, съм аз!
Така ли, кранто неподкована! – ехидно загрухтя прасето. – Ами нека тогава всички да чуем твоето – то натърти на твоето, – както го определяш, секс-пертно мнение!
При тези думи на председателствуващия всички погледи се отправиха към току-що навелия се да си зобне малко тревица кон.
Хайде де, говори! – подкани последния маймуната, която от любопитство дори бе престанала с поглъщанието на поредния си банан. – Или единственото секс-пертно нечто, что можеш да правиш, е да пасеш! – иронично забележи тя.
При тези й думи конят плавно вдигна глава, като даже не я удостои с поглед. Вместо това се обърна към всички присъствуващи и начена с важен, почти секс-пертен тон:
Още снощи, когато маймуната и прасето предопределиха днескашната ни тема, бях твърдо решил да се не произнисам досежно нея. Изговориха се обаче толкова много глупости, и то сувсем не по същество, чтото просто нямаше начин да се не изкажа секс-пертно по твърде важния въпрос било ли е бивало или нивгъш не е било бивало таквоз чудо като не-животното, наречено човек...
След като каза това, конят с леко изненадано задоволство констатира, че е привлякъл всичкото внимание на останалите присъствуващи. Ето защо се възползува от тоя твърде благоприятен момент и продължи:
Не-животното човек, разбира се, никогъш не е бивало сред дори най-ничтожните фактове на тая планета по следните три фундаменталистически причини:
Първо, разправят, чтото т. нар. „човек” хем се не титулувал „животно”, хем бил разумно създание – нечто, което поне аз, а предполагам и вие, намираме за явно и в никакъв случай разрешимо по какъвто и да било начин противоречие. Де се е чуло и видяло нечто – чтото и да било то, - дето хем да има разум, хем да не е животно?!
Второ, сите т. нар. „фактове” за човека сочат, чтото той нямал бил нито перушина, нито козина, нито люспи, нито каквото и да било друго покритие! Представяте ли си! Имал бил само кожа! Ако настояващите, че било така, бяха прави – а те не са, разбира се, - би излязло, чтото постоянно съдиращите човеку кожата бирници да са си имали работа само с обезкожени скелети, което противоречи на всяка разумна логика на което и да било животно, па било то и най-умното, пък какво остава за не-животното човек!
Трето и последньо, митовете „разказват”, чтото човекът бил ходил изправен на двата си крака! Представяте ли си млекопитающо, което да го прави?! Е да – продължи конят, като изгледа захапалата поредния си банан маймуна, - тук присъствуващата маймуна има такива тенденции, ама тя го може, чтото си е човекоподобна такава, пък човекът – не, просто чтото нито е бивал, нито е можел да бъде човекоподобен по какъвто и да било начин и под каквато и да било форма...
Кой, аз ли?! – възмутено изврещя маймуната и опита да замери коня с белка от банан. При това обстоятелството, че не успя да го уцели, а вместо това почти улучи бясно изревалия поради нанесената му по този начин обида лъв, още повече я подлюти. - Аз, човекоподобна! По-скоро вярвам, че – ако и доколкото въобще е съществувал – човекът е бил маймуноподобен...
Хайде стига вече с глупостите! – изквича прасето. – Чухме т. нар. „секс-пертно” мнение на неподкования кон досежно естеството на нечто, което последният очевидно твърде слабо познава, както и глупостите на човекоподобната маймуна, че въобще не била такава! Не е ли време, питам се, наистина да се запознаем поне с едно-едничко действително секс-пертно мнение по обсъжданата проблема досежно бивалостта или небивалостта на не-животното човек?
И чие ще да е това прословуто секс-пертно мнение? – измяука котката.
Как чие? – учудено изгрухтя прасето. – Това ще е мнението на същество, толкова старо, че просто няма как да не е живяло чак във времето, към което по общо мнение се адресува небивалото биване на човека. Имам предвид, разбира се – при тези си думи прасето стори досущ по свински дълга и драматическа многозначителна пауза..., – ами имам предвид, то се знае, духът на Свинята майка!
Духът на Свинята майка! – възкликнаха в един глас всички останали, даже току-що брутално обвиненият от прасето в не-секспертност кон.
Предлагам обаче това да стане утре – извиси гласец костенурката, - че чак черупката ми изтръпна от днескашните препирни между някои тук присъстващи.
Мен пък ми е време да клокам за снасяне – присъедини се към предложението й кокошката.
Аз пък вече почвам да се облизвам при представата си за сочните тлъсти мишчици, които ще изловя тази нощ – измяука котката.
И аз почвам да се облизвам само като си представям колко незаключени кокошарници ме очакват – възкликна лисицата.
И моята уста почна да се пълни със слюнки само като си помисля за неколцината си подопечни, с които подир малко ще си напълня търбухчето – включи се в общия тон лъвът.
Аз пък се оттеглям, та да си зобна свежа зелена тревица на спокойствие – оповести конят.
Мен пък ми е време за раздвижване – заяви маймуната, подскочи, улови се за един клон и захвана да се люлее.
Толкова много бани сторих днеска, ама нито една от тях – на спокойствие – оплака се прасето. – Затова се надявам вечерната ми такава, която възнамерявам да си направя след малко, да поуспокои опънатите ми докрай от някои тук присъствуващи крехки свински нервички...
Свинята майка, значи – подпръхна конят, подсмихвайки се, щом се отдалечи. – Ако и нейната секс-пертност е такава, каквато е и на възнамеряващото да повика духа й прасе, значи и утре ще си говорим празни приказки... Е, ще слушам отстрани и този път наистина, ама наистина, не ще се намесвам – продължи размишленията си неподкованото създание. – Когато всички други – били те титулувани като секс-перти или не - се провалят, пак ще ме повикат – или ще се самоназнача, което, разбира се, е все същото – да спасявам положението...
Успокоен от това си премъдро решение, конят се наведе и блажено почна да опустошава полянката, на която току-що се бе озовал.