Философствуващият зверилник – част III: Пълна свинщина
„Позор!” – гръмливо изквича облакът. – „Не само че не знаеш що сакаш да ме питаш, ами и си ме грешно призовал! Така ли са те учили дъртите премъдри свини, изчадие свинско!...”
Иван Бозуков
Всинца ли сте готови за призоваването на във висша степен секс-пертния дух на Свинята майка? – важно се осведоми прасето, щом се събраха на следващия ден.
А на бас, че не можеш да го призовеш?! – присмя му се маймуната и захапа първия си за деня банан.
То какво толкова трябва да се подготвяме! – озадачено се отзова костенурката изпод корубата си. – Него ден я мъчеше жесток пристъп на агорафобия и затуй си бе поставила за цел в абсолютно никакъв случай да си не показва навън дори и най-ничтожния крайчец на деликатното носле.
Като ще призоваваш, призовавай! – тросна се лъвът.
С нетърпение очаквам да се запозная с истински секс-перт! – прояви всеизвестната си глупост пощещата се кокошка.
Мяууу! – обади се и котката. – Ами хайде де, призовавай, щом ще призоваваш!
Призовавай, та да видим що за секс-перт е тая твоя Свиня майка! – присъедини се към останалите и лисицата.
Де да видим тая работа! – изцвили скептически конят и – ей така, просто за да възвести по-отчетливо присъствието си – тропна с неподкованото си копито.
Добре тогава – весело изгрухтя прасето и за всеобща изненада, вместо да се съсредоточи или да стори някоя друга, припознавана като подходяща за призоваване на духове дяволщина, просто..., ами просто се просна на земята и зафати бясно да се валя в прахта!!! Валяше се толкова бясно, чтото във воздуха се закълбиха и наченаха да се концентроват вълма от прах, от които сите животни, вкл. и самото бясно валящо се в прахта прасе, зеха да кихат и да търкат очите си!
Ууу, ужас!!! – отскочи назад маймуната, изпущайки из устата си ничтожния остатък от все още първия си за деня банан. – Ама как може такава свинщина! Уж щеше да призовава дух, и то във висша степен секс-пертен такъв, пък вместо това демонстрова един досущ человечески маскарлък!
Ама че боклук прави туй прасе! – немедлено се възмути и конят, като се разядоса толкоз много, чтото тропна наведнъж с всичките си четири неподковани копита!
Ууу, какъв прахоляк! – простена и лисицата. – Гачили съм едновременно и поотделно во сите най-прашни паянтави кокошарници в света и извън него!
Каква въпиюща липса на възпитание! – разяри се и котката. – Ами сега, ако рече някой да ме погали, ще си помисли, че имам не козина, а тупирано руно на българска манекенка!
Ама каква е тая работа! – тъничко изписка и костенурката. – Задушавам се в корубата си, пък навън за сувсем ничтичко на света не бих посмяла да се покажа!
Спри, свиньо блатска! – прегракнало запротестува и лъвът. – Спри, чтото инак можеш да се присъединиш към снощните ми подопечни в търбухчето ми! Гачили съм не в периферностите на висш зверилнически форум, ами в самия център на средата на разсвирепяла се пустинна буря!
Нужно е да се отбележи, че лъвът бе толкова разярен, чтото въобще не му дохождаше на ум да осъзнае, че бясно удря с опашка и вдига във воздуха поне осем пъти и половина повече прах от тоя, произвождан от самото прасе!
Еее, не е честно! – дрезгаво закудкудяка и кокошката. – Точно бях наченала да си чистя перушината!!! То ако сичката секс-пертщина е толкоз прашна, никакви секс-перти ми не трябват!
Я, вижте, вижте! – пръв се съвзе конят и посочи с неподкованото си копито към внезапно застиналото като в транс прасе. – Гачили пукна най-сетне!
При това всички погледнаха през мъглата от прах към неподвижното и вперило изцъклен поглед в небето грухтящо създание.
Какво чакате, някой да отнесе трупа! – с рев се разпореди лъвът. – Топло е и нема да минат и неколко сахати и ще зафати да смърди досущ като свински труп на слънце!
Ей, вижте, вижте! – изписка костенурката, която, явно забравила, че има особено жесток пристъп на агорафобия, си бе подала изпод черупката не само върха на деликатното носле, ами и цялата глава!
Проследили погледа й, останалите се съсредоточиха върху сгъстяващия се над главите им прашен облак, из който зафати да се дониса изпървом едва доловимо, сетне все по-усилващо се жужение. При това облакът, наместо да се разсее, както му повеляваха сите физически законосъобразности, все повече и повече се сгъстяваше, докато накрая начена да принима някаква форма, ама форма дотолкоз безформена и безобразна, гачили бе досущ оригинална продукция на нечия чистопробна свинщина!
Трудна за описание бе тая чудновата формена безформеност или – май е по-точно да се именува – безформена форменост. На сяко от животните тя почваше да изглежда като свиня, но като примигнеха, струваше им се, че е копаня! Сетне, като примигнеха втори път, пак почваше да им се привижда като свиня и т. н. – от примигване на примигване.
Ала не само чудноватостта на тая формена безформеност или – май е по-точно да се каже безформена форменост – бе твърде впечатлителна. И донисащото се из недрата й жужение се променяше, като на животните ту им заприличваше на грухтение, ту на свинско мляскание, като докато им се чинише грухтение, облакът принимаше свински вид, а щом го чуваха като свинско мляскание, той добиваше очертанията на копаня!...
Бре – пръв се съвзе от шока конят, - ама че чудновата работа! Това сега прасе ли е или свинска копаня?!
Не видиш ли, че е ту едното, ту другото! – не пропусна да възвести почти человеческата си по опустошителната си мащабност умствена неспособност кокошката.
Я, чуйте, чуйте! – измяука котката. – Гачи иска нещо да ни каже!
И наистина: из зад грухтението – или свинското мляскание, според случая – зафати да се дониса далечен, като сякаш гробовно тътнещ глас:
Кооой ииимааа вииисшааатааа неееблагооорааазууумнооост дааа меее бууудиии, иии тооо ооощеее в къъъснооотооо прееедплаааднеее?!!!
Никой не смееше даже и да шукне, само изпадналото в транс прасе лекичко поотвори зурлата си и с едва доловимо грухтение извести:
Аз те викам, твоето любимо малко прасенце, Велика Свиньо майко!
Ооо, такава ли била работата! – прогърмя постъпателно стабилизоващият се глас иззад грухтението – или млясканието, според случая. – Чини ми се обаче, че сувсем не си чак толкова малечко, колкото ми се препоръчваш и, което е далеч по-важното, че сувсем, ама сувсем не си ми любимец!
Аз само... – понечи да се оправдае прасето.
Млък, свиньо блатска! – изквича – или измляска, според случая – гласът в прасевидния – или копанявиден, според случая – облак. – Знаеш ли, че снощи присъствувах на небесно свинско парти и че съм си легнала късно след полунощ?! Знаеш ли – продължи, все повече набирайки мощ той, - че никому, ама дори и на Свинята сатана, не е позволено да ме буди преди 3 подир обед?! А, знаеш ли всичко това, прасе глупаво?!
Последвалото мълчание подчерта риторичността на зададените въпроси.
Казвай що щеш! – все пак склони да обърне внимание на прасето гласът. – Казвай, чтото ме цепиглавата от некачествения алкохол, с чието опустошение пак прекалих снощи, ако и всеки ден да си грухтя, че никогъш, ама никогъш вече не ще го правя!
Ами... – плахо се обади прасето. – Ами то...
Казвай, изчадие на най-человеческата от сите человечески свинщини, что изобщо някога съм виждала! – разядоса се обърналият се на гласище грухтящо-квичащо-мляскащ глас. – Няма да те чакам чак до следващото небесно свинско парти, я! Пък и преди това трябва да си почина достатъчно, та да консумирам в доволно количество некачествения алкохол, който пак ще ми предложат! Ама свинска работа – тежко въздъхна накрая гласището, - свинска работа са си и тия партита! Право ми думаше Батето, че сичките бели на светът произхождат от некачественото уиски!
Ами аз само да те питам... – осмели се прасето. – Та, значи, сакам да те питам, Велика Свиньо майко..., ами то..., такова..., сите сакаме да те питаме...
Позор! – гръмливо изквича облакът. – Не само че не знаеш що сакаш да ме питаш, ами и си ме грешно призовал! Така ли са те учили дъртите премъдри свини, изчадие свинско!
Просто сакахме да те питаме, Велика Свиньо майко – набра смелост най-сетне прасето, – дали знаеш нечто за не-животното човек.
Млък! – още повече се разядоса прасеподобният – или копаня подобен, според случая – облак, като даже от яд почна да фърля прахоляк по сичките посоки на светът, така чтото сите животни пак се разкашляха и разкихаха и зафатиха енергически да търкат очите си. - Млък, приносителю на най-долня чистопробно человеческа свинщина! Знайш ли ти, прасе по глупост непомерна безподобно, кого точно си призовало? А, знайш ли?! „Свиньо майко” ще ме наричаш! Ти знайш ли, че със Свинята майка си не хортуваме още от първия ден, как се засякохме в небесното свинско царство?! А, знайш ли?!
Последвалото оглушително мълчание подчерта и без това отчетливо лъсналата въпиюща невежественост на прасето.
Знайш ли ти, олицетворение на най-непонятно непоносимата свинщина, че не си призовало духа не на Свинята майка, проклета да е, ами и тоя на Свинята баба, свините да я изядат дано, да пие най-некачественото уиски на сите небесни партита?!
Ам-м-м-и к-к-ког-го с-с-съм п-п-ризовало т-т-ог-г-гава? – с тракащи от страх бивни се осмели да се осведоми прасето.
Кого си призовало ли? – неистово изквича прасеподобният – или копаняподобен, според случая – облак. И питаш чак сега, след като ме изтръгна от блажената ми посткупонна дрямка?! Кого било призовало – обърна се облакът към останалите, тотално пренебрегвайки прасето. Духът на Свинята прабаба, как кого!
О, Велика Свиньо прабабо... – понечи да се покае прасето.
Млъъък! – изврещя облакът така, чтото сичката земя и даже част от небето потрепераха. – Знайш ли ти, чтото не само че си призовал Свинята прабаба – сиреч мен, - ами и чтото си ме призовал само наполовина?!!! Затуй като ме гледате – пак се обърна към другите животни облакът, отново пренебрегвайки примрялото от страх и унижение прасе - не сте во состояние да ме видите во сичкия ми свински блясък, ами ви се привижда ту полупрасе, ту полукопаня!
Съкрушени от небивалия срам на съдебатника си, останалите животни мълчаха. Не и прасето обаче. Толкова много се бе посрамило, чтото вече зафащаше да му е все тая от сичката тая работа.
Се пак да те питаме, Велика Свиньо прабабо – пак се обади то. – Да те питаме что знайш досежно не-животното човек.
Ама на теб още ли ти не е ясно, че ничто, ама сувсем ничтичко по тоя сувсем ничтожен въпрос ама хич ми е неизвестно?! – продължи да пръска прахоляк облакът. – Живяла съм по времето, когато се още на тая планета не е бил зафатил да се появява не само человекът, ами и непосредственият му предшественик - людоедът! Сичко, что знам за туй небивало – чтото нема как да е бивало – тъпоумно создание, именувано „не-животно човек”, е чтото то било изобретено за потреба на людоеда.
А не си ли питала по въпроса Свинята майка? – продължи да настоява прасето.
Ама ти не само че си безкрайно глупаво, ами и съвършено глухо! – продължи да се разядосва облакът. – Нали ти казах, че с нея не си хортуваме още от деня, когато попаднах в небесното свинско царство! Знайш ли каква мизерия ми стори тя, знайш ли?! Изпи сичкото качествено уиски на първото ми небесно парти, като за мен не остави дори една-едничка мизерна свинска глътчица!!! Е, кажи ми – обърна се облакът към прасето и дори леко се наклони към него, - кажи ми може ли таквас свинщина да бъде простена комуто и да било?!
Ами Свинята баба? – с плаха надеждица понечи да се осведоми прасето. – Може би тя знае нещо досежно интересуващата всинца стоящи тук проблема?
Хич, ама хич ми не грухти за нея! – диво изквича облакът. – Тя пък систематически ме подяжда и затуй съм се зарекла никогъш, ама никогъш да я не удостоя даже и с най-беглия отзвук от височайшето си грухтение!
Ами... – понечи да реагира прасето. – Ами...
Нема какво да ми амикаш! – прогърмя облакът. – Нема да допусна вече хич, ама хич да губиш даже миг от драгоценното ми безвремие и ще се оттегля да си доспя!
Произнесъл тия думи, облакът внезапно се пръсна право в лицата на собралите се животни, като най-обилно окъпа прасето. А то, след като се поизтръска, за всеобща почуда доволно изгрухтя:
Ама че свинска баня! Май ще пропусна тазвечершната си такава!
Досущ свинска работа – обади се нечий непознат, при това с подчертано секс-пертно звучение глас.
Стреснати, сичките животни, в това число и безнадеждно провалилото се в секс-пертно отношение прасе, се обърнаха към притежателя на гласа и с изненада откриха, че последният принадлежи не на кой да е, не на някой величествен звяр, а, представете си, на една нищо и никаква къртица!
Изненадани сте, а? – доволно заключи къртицата. – Още по-изненадани ще се окажете, като ви кажа, че знам сичко за провежданите тук прения – призна тя. – А може би най-много ще ви изненада фактът, че знам сичко, ама абсолютно сичко досежно не-животното човек.
Знайш сичко досежно не-животното човек?! – скептически се информира конят.
Да, сичко – гордо потвърди къртицата. – Зная сичко досежно сичко, чтото си имам информатори по сичките посоки на светът, най-благонадеждни при това!
Хайде да ни разкажеш утре – предложи костенурката, - чтото почти оглушах от днескашните квичения на Свинята прабаба.
Да, утре – согласи се кокошката. – Утре, чтото вече ми е време да клокам за снасяне.
Мен пък ми е време да си похапна със сочни тлъсти мишчици – оповести котката.
Аз пък ще потърся някой незаключен кокошарник – обяви лисицата.
Ммм, какво обилно слюнкоотделяне получавам само като си помисля за неколцината си подопечни, които сувсем скоро ще „прибера” в празното си търбухче! – възторгна се пред тая вкусна перспектива лъвът.
Аз пък отивам да си зобна тревица на спокойствие – провъзгласи конят.
Мен пък ми е време да се раздвижа – заяви маймуната, подскочи, фати се за един клон и начена да се люлее.
Е, аз все пак май ще си направя вечерната баня, въпреки че – признавам - Свинята прабаба ме окъпа добре – почна да се оттегля и прасето...
Сега пък къртицата – подпръхващо се подсмихна конят, щом се отдалечи. – Ако тя е секс-перт по който и да било въпрос, камо ли по тоя за не-животното човек, тутакси да се преобърна на най-дръгливата кранта, която изобщо някой някога е виждал!
Ничто – заключи той. – Нека се самодискредитова и тя, пък после най-сетне ще дойде – или ще предизвикам идванието – и на моето време.
Успокоен от тия си премъдри размишления, конят се наведе и почна да си зоби свежа сочна тревица от полянката, на която се бе озовал.