Книга първа: Това се случи в Балония – Част 4: В името на бълхата
Барем едно автоматическо чесало да ми бехте аризали! Да не съм аз некоя си проста прорицателница или екстрасензорка глуполомска, та със совсем ничто барем да ме не удостоите!...
Иван Бозуков
Времескопът е – или по-право е да се каже ще бъде, защото изобретен ще е едва през 5899 година от новото чудо – голема тръба с диаметър около метър и дължина незнайна, защото краят й, дето се не види, се губи нейде из далнините – или по право би било да се каже заднините – на миналото. Началото й обаче е – или по същата тая вече помената причина ще бъде – совсем на мястото, дето се времескопът употреблява, а именно, в случая, нейде около 9257 години после току-що предаденото учредявание на вагабонтството на име Балония от първия тартор на последньото, знаменития Исперях. Казано по-точно в географическия смисъл на думата, началото на тая една тръба е – или ще бъде – на върха на един цилиндрически наблюдателски кул с диаметър 43 метра и 12 сантиметра и височина 845 метра и 36 сантиметра, возвишаващ се в центъра на средата на седалището на контиранта Арупа Бурксол, в юговозточното краище на който именно контирант намирала се е нявгаж – а именно до 2117 година от новото чудо, когато (да припомним) закрил я по спешност главният й балонист и поради това върховен тартор ней него време Чудньо Пръдлев – Антипублика Балония. А назовавало се – да поменем само – седалището арупско Бурксол по климатически едни причини. За разлика от Балония, която често от топло слънце огревана била, людосборът Бурксол твърде на север в Арупа бивал и по тая една причина редко се на слънце радвали обитающите го. Та затуй на открито буркани тургали те, та в тях да събират слънчеви лъчове и на таз собрана топлина да се греят дорде слънцето се не весвало на небосвода бурксолски – та от там (сиреч от буркан и слънце) Бурксол.
Ама ний да континизоваме, че нящо се много отклонихме името бурксолско да поясняваме.
И тъй: точно сега – а именно, както вече биде поменато, 9257 години после учредяванието на вагабонтство Балония – две ламариновани человекоподобие бурната си радост изражават от нящо, като често-често в окуляра на времескопа пулят се. А от що е – впрочем ще бъде – инспирирована тая една буйна радост нема как да констатироваме, ако ги не подслушаме, тъй че почнуваме да правим точно туй.
- Ах, какво щастие, мили ми Гризол! – възкликва едното облицовано в ламарина человекоподобие. – Представляваш ли си как не ще живне, ами направо в небесата ще полети економът на тоя някогаж просперироващ, а сега беден като черковна мишка една съща контирант после завръщанието на бълхата на трапезата арупска?! Пак ще издигнем на въоружение арният девиз арупски от златните – не, ами платинени даже – столетия на тоя величествен контирант Арупа рупа!
- И не само туй, и не само туй, Бризол! – блещят от радост неописуема живите очички и на назованото Гризол ламариновано человекоподобие. – Арупецът нема да се задоволи само с турганието бълхарско на трапезата, ами и за други хем хептен чудни нужди нейно величество бълхата ще пригоди! Представляваш ли си дрехи от бълхи, обувки от бълхи, шапки от бълхи, а защо не и ахтонобили от бълхи, компутери от бълхи, звуковизори от бълхи и – нека помечтаем, да му се не види! – всякакви едни банкноти, монети и ценна книжнина от бълхи, наблюдателски кулове от бълхи, че даже и планетарски спътници от бълхи!!!
- Всичко с времето си, Гризол – отвръща Бризол. – Важното е, че спасихме бълхата от уничтожение всеобщо. Останалото ще си дойде от само себе си.
- Представляваш ли си что би било – подема Гризол, - ако не бидохме подсторили Исперях да се подлюти и да реши да учреди вагабонтство на име Балония?! Той горкият наш економ арупски щеше не само да западне совсем, ами и хич биля немаше да се види!
- Хич ми не разправяй, мили ми Гризол! – сенка от отминал страх минава по челото Бризолово и за момент набръчква го като също едно развълнясано многоводие. – Мъка человеку е да си представлява таквиз едни хем хептен лошави работи!
- Любопитно колко ли ще требва да чекаме до завръщанието на бълхата по землята арупска? – изражава нетърпението си Гризол.
- Не много – уверява го Бризол. – Щом подсторвайки Исперях да учреди вагабонтство Балония спасихме нейно величество бълхата, още утре по всичкото землепространство арупско плъзнат ще цяли пълчища от бълхи!
- Мъчно, твърде мъчно е да изправяш прежностите человечески, мили ми Бризол! – тежко въздъхва Гризол. – Ако не беше времекръшкачеството изнамерено, никогаж веке ни едно человеческо сощество не би имало щастието ни еднаж да куса барем крайчец от лъжица биля от деликатеса неземний, що назовавал се бил супа от бълхи!
- Да не заборавяме и фундаменталският рол в това бълховъзродително – и, следователно, человекоспъсително – дело на времевержицата Дилема Русева! – напомнюва му Бризол. – Ако тя не ни биде явила, щото намери ще се разправяч, взел на въоружение тоталното уничтожавание бълхарско, немаше отде да знайм в коя точно гънка на времето требва да акостироваме и що точно да сторим, та да предварим също гурливото едно решавание на тоя нечуван злодеец разправячески Мръсньо Чистев досежно изтребванието до крак на всичкото племе бълхарско!
- Ней требва голем дар да струваме – соглашава се с приятеля си Гризол, явно имайки предвид поменатата времевержица. – Чек от Ру Жанеро телепортова се, та да ни подстори как да решим проблемата бълхарска, хем веднъж за всякогаж!
- При туй ничто нещя да земе, макар и ние ничто да не й бехме нарочили! – изражава възхищението си от Русева Бризол. – Барем с едно автоматическо чесало да я бехме сподобили!
- Таз една работа по-голем дар сака – категорически се не соглашава с другаря си Гризол. – Твърде тънко бихме щяли да минем само с некое ничто и никакво автоматическо чесало!
- Верно! – плясва с ламаринованите краища на преднитеси крайници Бризол. – Знайш ли к’во, мили ми Гризол? Арно стана, щото совсем ничто не й аризахме досега!
- Е, чек пък арно! – възмутително изсумтява Гризол и почти обидено втренчва се в окуляра на времескопа.
- Ами да! – настоява Бризол. – Следующият път ще я поканим само за да я сподобием с най-арния дар, дето хем совсем може да получи некой. Ще я гостим не с друго, а с една голема порция отлично сготвена супа от бълхи!
- Верно, мили ми Бризол! – чак почнува да подскача от радост Гризол, като даже си ногата изкълчва от подскоци ламариновани, ама хич биля не обратя фнимание на тая една подробност ничтожествена. – Как се не сетихме по-рано!
- Е, после появяванието на нейно величество бълхата ще поканим Русева специално с цел такова едно огущавание да й устроим – горд от предложението си рекомендува Бризол...
* * *
Ама като е рекъл Тийнангро ли, некое друго божество ли, нящо да не става и не става туй нящо и ту и то! Минува цело седемдневие после тоя еуфорически разговор между Бризол и Гризол, пък нейно величество бълхата хич биля нема намерение да почне да се появлява из ни един крайчец на контиранта Арупа! Не бълха, ами даже и помен от бълхарско изпръжнение нема! Па минува се сетне още едно седемдневие, а подир него цяли две други, докле накрай всички разбират, щото нящо твърде ужасно ще да се е объркало по кривините на времепространствеността, хем всичката, щом все така бълхи все нема и нема, а економът арупски все така континизова западанието си безславно!
* * *
И ето, още едно седемдневие после минуванието на 4 други от вече предадената буйна радост на Бризол и Гризол на връхта на наблюдателския кул в центъра на средата на Бурксол, те двамата, диктантът арупски Грешньо Негодников и телепортованата пак чак от Ру Жанеро помената времевержица Дилема Русева собрали са се на същото това место, та да решат по каква една причина бълхите все така континизоват да се не появляват.- Е, що точно се е объркало, времевержице достопочтена? – струва поклон къмту Русева Негодников.
- Е па ничто, ама хем хептен ничто се не е объркало! – хортува времевержицата. – Туй, що сторихте, биде да избавите племето бълхарско от злобата разправяческа на Мръсньо Чистев и вий се справихте перфектно с туй задание.
- Ами що тогаз бълхите все още не дохождат, ама хем хептен хич? – въпросира Бризол.
- А, това е совсем друго едно питание – снисходително се подсмихва Русева. – Вий спасихте племето бълхарско за повече от век, ама сетне ще са се появили такива едни обстоятелства, дето пак ще са довели до изтреблението му, хем до крак биля.
- Как така?! – пули се във времевержицата Негодников, като че в окуляра времескопски звери се. – Ама що ни не рече, че избавлението бълхарско от пъклените дела на Мръсньо Чистев само временно ще да е бивало?!
- Щото ме не въпросирахте! – удивлява се Русева. – Пък и – казува после кратка многозначителна и с порядъчно количество напрегнатост изпълнена пауза..., - пък и щото ми ничто не дадохте за големата една услуга, дето ви сторих! Барем едно автоматическо чесало да ми бехте аризали! Да не съм аз некоя си проста прорицателница или екстрасензорка глуполомска, та със совсем ничто барем да ме не удостоите! Секъш 327 пъти прабаба ми тарторка на антипублика Бързилиум не е бивала! И секъш точно нейното заглавие не нося!!!
- Простете, о, преславна времевержице! – падат по чело Бризол и Гризол и жестоко натъртват се, ама не пищят, щото знаят, че под строгия поглед на самото нейно великолепие Дилема Русева нахождат се.
- Оф, ето го! – тежко тежко въздъхва Негодников с твърде смутено изражение и вади из големият си арупски джеб едно таквоз нящо, дето на ничто не мяза, па и цело с ръжда покрито, и тържествено й го връчва.
- Е па що е туй? – поколебава се за малко, обаче накрай решава да го приеме времевержицата (мой на ничто да не мяза, ама все пак е някакво нящо, нали).
- Автоматическо чесало – намиса се в говорението Гризол.
- Само че – свожда глава Негодников. – То... такова... де..., ами..., то...
- Е, разправяй де?! – отпочва да се гняви Русева. – Каква е проблемата?
- Проблемата е – осмелява се да изрече следующото сквернословие диктантът арупски, - щото туй автоматическо чесало не функционирва, ама хем хептен хич! Повредило се е нящо и никой, ама хем хептен нито един монтировач на автоматически чесала се не опита барем да почне да го поправя!
- Е, ничто – примирително повдига изящно изваяните си раменни стави времевержически Русева. – Да се надяваме, че следующият път ще ми арижите нящо, дето не само ще е таквоз (сиреч нящо), ами и ще функционирва – поне от време на време де!
- О, да, обещаваме, времевержице достопочтена! – тържествено и при това дълбинно й се покланят и тримата.
- Ами сега що да сторим – дръзва да я въпросира Негодников после туй покъртителско проявявание на почит..., - с бълхите де?
- А, с бълхите ли? – пренебрежително го измерва с проницателските си времевержически зъркели Русева. – Ничто по-лесно от това...
Сетне им разправя в коя една гънка на времепространството налага се да се явят следующият път, та да предварят пъклените планове нечии за ново уничтожение бълхарско.
- И тогава бълхата ще се завърне, така ли? – неверващо я въпросира Бризол.
- Е па мое и да се завърне, хем хептен баш тука – с времевержическа тайнственост (или по-точно би било да се рече с тайнствено времевержичество) пошъпва Русева и в следующият миг се телепортова обратно в Ру Жанеро.
* * *
А в същото туй време, па макар и повече от 9000 години по-рано, вагабонтство Балония изживева блесъка на пръвото си вагабонтско столетие. При това го прави совсем не без помощта на бълхите и техната всепроникваща и непобедима мощ! Благодарение на супата бълхарска конистите балонски и по времето Исперяхово, че и после туй, до такваз една степен заякват, щото чак до Бълхаря стигат, че и отвъд него биля!Та натъкват се там те – сиреч в земите около и отвъд Бълхарските планини на краището северно на такова едно вагабонтство, що Безантия назовавало се. А назовавало се същото така, щото обитателите му били хем хептен без ничто и по тая една причина анти всичко настроени. Та затуй без и анти и оттук – Безантия се туй вагабонтство назовавало.
Колко пъти вагабонтите балонски причекували безантите и арно оплячкосвали ги биле, та телесата им за храна на бълхите носели, пък после последните самите тех – юнаците балонски – да хранят, и тъй все повеке да заякват тия юнаци балонски и все повеке безанти да тръшкат и оплячкосват.
Работата дотам стигнала, щото тефтераторите безантски почнали да се питат, напълно сериозно при това, дали некъде мимо Дунуба се не е ново някакво вагабонтство пръкнало! Даже разследвачи провождали, та да зъркелизоват същите какваз е тая една работа антибезантска, ама никой от тия разследвачи не повърнал се, ни еднаж барем, щото или юначните конисти балонски ги по пътя тръшвали, или бълхите ги докопвали, та до сетнята една кост ги изгризвали, хем хептен с всичката им дрешнина, калеври и капи биля!
Та повдигнали накрай тефтераторите безантски краищата на предните си крайници и оставили всичката тая работа по бълхите да оди и заели се да вписват в тефтерите си безантски всичкото оролюдие връз Бълхарското полуземие с конистите балонски биля, без барем ни най-малко фундаменталният факт досежно величавото наличие на вагабонтство балонско да се не сещат поне еднаж да поменат!
Конистите балонски обаче хич биля се от туй се не стряпкали, ами пригодили мрежите за разправячи предназначени, та с тех безанти да ловят, щото се били разправячите свършили. А свършили се били разправячите, щото още непосредствено подир учредяванието Исперяхово на вагабонтство Балония бил назначен предсказателят на това едно епохалско събитие Пешко Царев, от самия Исперях при това, за главен балостор и натоварен бил като такъв до крак хем хептен всичките разправячи на свещената територия балонска да изтръшка и на угощение бълхарско да ги предаде – задание, което Царев изпълнил совсем стриктно и осторожно при това.
И настанало тогава времето славно на балосторите. Из всичката Балония като същи бълхи последните плъпнали и като захванали едни песни, що от времекръшкачи биле заимствували, та чак идело му човеку във вагабонтството балонско не само да живей, ами и да пей с тех! Една от тия едни песенчици била примерно следующата:
Фосфор блещи, вдига врява,
чаткат сабли в щитове.
Громко Сименон излязва,
На апапи си реве...
(И така напосле...)
Та разправяли тия сладкопойни балостори, чиято едничка функция била да възхваляват и възпевът по всевъзможни начини величието балонско, щото по времето на поменатия в тая една песничка Сименон Велики Балония щяла била да стъпне на брежищата на цяли три многоводия – ама това по-после. Важното е, щото през първото едно столетие, че и малечко повеке биля, Балония хем растеела, хем не стареела, хем все повеке укрепвала била и славата й дотам чак пораснала, че хич биля се не видела, ама хем хептен никаква!
Е да, ама накрай всичкото туй арно за оролюдието балонско време захванало да се свършва. А случило се туй по времето на вагабонтинът балонски, що зовял се Карруммас и по-точно когато последният назначил за свой главен помощник тежкогабаритния злодеец Думан Пуевски. Това обаче е совсем друга история, която ще ви разкажа последующият път. Следующият път пък ще се занимаем със сложните взаимоотноси междубожески, чихто хипоцентър совсем неволно станало многократно веке поминуваното тука вагабонтство/кръстоломство/кръстофилство/моноправство и накрай антипубликанско величество Балония.