index

Електронното списание за социална и политическа философия Megapolicy.com, в което сте в момента, е създадено по проект за изследване на легитимността на Научноизследователски сектор при СУ "Св. Климент Охридски", финансиран от Министерство на образованието и науката.

Ето и участниците в екипа, който реализира проекта и е в основата на издаването на това списание:

Проф. Александър Андонов - преподавател по онтология в СУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет, катедра Философия;
Д-р Ивайло Димитров, Научен сътрудник в Институт за философски изследвания на Българската академия на науките;
Д-р Иван Бозуков - философ-специалист към Научноизследователски сектор при СУ "Св. Климент Охридски".

На първо място, думата съдържа в себе си много и при това силно поляризирани смисли, които едновременно изразяват политическото и надхвърлят границите му. За нас водещата нишка в рамките на това разнообразно смислово поле е може би най-баналното значение на понятието - терминът мегаполис; да, именно мегаполис - голям градски център, състоящ се от малки градчета или квартали, разположени близо един до друг и свързани от едно-единствено общо име.

Именно градът - при това големият град, голямото струпване на хора на едно място -
винаги е бил,
е
и ще си остане
епицентърът на важните човешки политики, независимо дали те са добри или лоши, дали поощряват или потискат свободата на
индивида,
социалните групи
и обществото като цяло.

Заглавието Megapolicy обаче внушава и един друг, по-ореолен и съвсем не толкова политически, но въпреки това неразривно свързан с политиката смисъл; от дълбока древност градовете са не само средища на т.нар. голяма политика, но и нещо много повече от това - те са центрове на цивилизацията. Политиката такава, каквато я познаваме днес и каквато е тя в Европа поне от 2500 години насам, е сянката на цивилизацията, независимо дали е причинявала войни или е водела до културен разцвет.

Най-сетне, мегаполисът е най-масивната (и затова може би най-устойчивата) реалност на времето, в което живеем, знаковият белег на периода на т.нар. модерност, образецът за град с важно политическо значение, който поне през последните 3-4 века жителите на градските центрове, съзнателно или не, се стремят да уподобят.

Заглавието Megapolicy, разбира се, съдържа в себе си и една по-пряка политическа конотация - мегаполитика - и в качеството ни на занимаващи се с издаването на списание за социална и политическа философия не можем да не се съобразяваме с нея. Държим да подчертаем обаче, че тази интерпретация няма да е водеща.

1. Политиката - особено днес, във времето на т.нар. мрежови общества - далеч надхвърля рамката на т.нар. политически живот и включва не само
правителството,
партиите,
местните органи на властта,
политическите функционери,
политически ангажираните представители и структури на т.нар. гражданско общество...,
но и изобщо
всяка форма на обществен живот,
всяка ситуация на комуникация,
всяка възможност един субект - индивид или група - да повлияе върху и да бъде повлиян от друг.

Това е всичко друго, но не и мегаполитика, разбирана като диктат на политиката върху останалите форми на обществен живот. Политиката - това са невидимите сили на
привличане,
отблъскване
и неутрализация
между участниците в една социална ситуация, а не един или друг точно определен тип социални ситуации!

2. Терминът мегаполитика затваря политическото в тясното поле на идеологическите спорове и по този начин ни пречи да проникнем до сърцевината на политиката, да разбулим вечно актуалното в неспирния поток на променящите се политически реалности!

Може би политиката би била напълно безсмислена и като дейност, и като начин на мислене, ако в нея нямаше нещо отвъд идеологиите, отвъд мегаломанската амбиция на политическия лидер и най-верните му последователи и поддръжници винаги да мислят и действат
последователно,
непротиворечиво,
еднопосочно
и пресметливо.

Ето защо Megapolicy не е, и според нас не бива да се превръща, в рупор на една или друга мегаполитика, независимо дали тя е с привкус на
евроинтеграция,
антиамериканизъм,
активистки популизъм,
фаталистичен скептицизъм,
макиавелистки утилитаризъм,
абстрактно кантианство
или самоцелна безпристрастност и деидеологизаторство.

Но тъкмо защото не е нито едно от тези неща, взето поотделно, Megapolicy е всички тях, взети заедно, и, надява ме се, с помощта на всички вас, нашите читатели, много повече от това...