index

Мегаполиси: Това е един размисъл на преподавателката по руски език Албена Величкова, провокиран от романа на Ваня Щерева Образцов дом:

Писането е добре преценен риск за надговаряне на собствения монолог..., за разголване на срама от живота пред безсрамието от живеенето...

А. Величкова споделя за себе си, че е сантиментален творец. Пише, докато разсъждава върху впечатлението, което дори най-дребното и незначително за останалите хора може да остави у нея. Тя е творец на рефлексията, на повече или по-малко самостоятелната духовност. Писането за нея отскоро е най-предпочитаният начин да разсъждава за живота... и за всичко останало.

Зная, че всички ме възприемат като образцова. А на мен ми се иска да им се изкискам и да седна да напиша най-напред някой и друг e -mail, а след това и един роман за необразцовите ми себеподобия и образцовите ми неизразимости...

Не ми хрумва по-пинтийски начин да изразя усещането си за романа Образцов дом на Ваня Щерева.

Виждаме я. Чуваме я. Въобразяваме си, че знаем какво ли не за нея. А тя пък взе, че ни се изхили от изписани страници, сякаш за да ни каже:

Какво ли знаете чак толкова? Я по-добре вземете да прочетете!

Аз няма да говоря за романа, а за прочетеното от мен в романа. Така хитроумно ще застана далеч от предговора на Елин Рахнев и няма да се пречкам пред зареялата се в дневници Ваня Щерева. Избягвам по-умните от мен. Подсещат ме, че съм разсеяна, а това ме обърква.

Започвам след края на романа. Прелиствам и последната му страница. Странно, но не мисля за написаното в него. Лутам се над проекта за собствения си роман от подобия на Образцов дом. Ще напиша ли всичко за всичко от моя живот така, като нея? Мога ли? Желая ли? Докато балансирам колебанията си, се пръква и първото ми избистрено усещане за прочетеното. Роман- изпитание.

Осъзнавам, че писането е добре преценен риск за надговаряне на собствения монолог, за надвикване на дърдорковците, за разголване на срама от живота пред безсрамието от живеенето. А дойде ли време да мъдруваме чрез изкуство, трябва да приемем и неотменимата субективност на вкуса.

Образцов дом е смел роман. Питам се каква ли е творческата формула за неговото създаване? Налучквам я едва когато я пипвам как флиртува с лайтмотива. Тогава двамата сякаш издайнически ми подшушват, че трудните пътеки в живота на Ваня не могат да останат встрани от романтичните й носталгии. Дневници, ръкописно писмо...

А речника за чужденци и случайни минувачи го намирам не толкова забавен, колкото хитов артистичен експеримент в общуването. Ако приемем, че хипероригиналността е една от възможните перверзии на съвременното изкуство, то в романа на Ваня Щерева освен нея има още една- успешната й индивидуалност и като автор.

Когато потърсих романа, за да си го купя, ми казаха, че отдавна е изчерпан. Но аз влязох в реномирана книжарница с вещ персонал и си тръгнах с книгата в ръка. С нетърпеливо любопитство зачетох писмото с адрес За теб.

Зная, че всички ме възприемат като образцова. А на мен ми се иска да им се изкискам и да седна да напиша най-напред някой и друг e -mail, а след това и един роман за необразцовите ми себеподобия и образцовите ми неизразимости.

Албена Величкова е родена в гр. Дупница. Завършила е руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Преподава руски език в 19-то СОУ Елин Пелин в София и в софийското училище за деца с увреден слух Проф.д-р Дечо Денев. Нейните есеистични редове за романа Архетип на Ал. Градинаров са публикувани на страниците на вестниците Будилник и Парижки вести, разпространявани в
Англия,
Франция,
Холандия
и Чехия.