Кризата на легитимността в плуралистичните общества на нашето време || иван бозуков
Това е заглавието на проекта на Научноизследователски сектор при СУ Св. Климент Охридски, финансиран от Министерство на образованието и науката, част от който е и издаването на Мегаполиси.
Вие сте в рубриката, в която периодично ще бъдат публикувани резултатите от изследването.
Ето и участниците в екипа, който реализира проекта и е в основата на издаването на списанието:
Проф. Александър Андонов - преподавател по онтология в СУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет, катедра Философия;
Д-р Ивайло Димитров, Научен сътрудник в Институт за философски изследвания на Българската академия на науките;
Д-р Иван Бозуков - философ-специалист към Научноизследователски сектор при СУ "Св. Климент Охридски".
Резюмето на проекта на български и английски език може да прочетете в сайта на Министерство на образованието и науката.
Тук публикуваме изцяло идейната обосновка на изследването
Днес темата за кризата на легитимността става все по-актуална. Това в особено голяма степен се отнася за посттоталитарните общества, каквото е и нашето. Този проблем обаче често се разглежда в светлината на класическите схеми и интерпретации, които не могат да обяснят задоволително случващото се в съвременния свят.
Събитията и процесите, на които сме свидетели днес, коренно променят смислите и значенията на
социо-културни,
политически,
икономически
и морално-правни категории, принципи и механизми,
специфично присъщи на (или отново събудени за живот в) Класическата Модерност. Днес термини като
политическо участие,
масово общество,
свободен пазар,
класова принадлежност,
идеология,
национална идентичност,
демокрация,
правова държава,
бюрокрация,
граждански права,
интеграция,
толерантност,
революция,
тероризъм... и т.н., и т.н.,
не значат това, което са означавали в зората на Модерността и дори това, което се е разбирало при употребата им до преди 10-15 години!
Изследването е посветено именно на тези най-нови промени в интерпретациите на социалния свят, породени от (и пораждащи) случващото се в съвременните ни плуралистични общества.
Проблемът, който ни интересува, е, може ли самата структурна и идейна разединеност на тези общества, без която те биха изгубили плуралистичния си характер, да се самоподдържа и да се превърне във важен фактор за тяхното развитие и промяна.
На фона на все по-стабилното укрепване и разширяване на
политическата демокрация,
икономическата свобода,
гражданското общество,
правовата държава,
интеркултурния диалог
и - като цяло - на толерантните взаимоотношения,
този въпрос може би изглежда странен и дори абсурден.
Но едно е видимостта на социалните събития и процеси, общоприетите стереотипи на мислене за новите реалности, каквито са
евроинтеграцията,
борбата срещу тероризма,
развитието на гражданското общество,
демократичният политически ред и т.н.,
а съвсем друго - случващото се под повърхността на наложените от новоформиращата се конюнктура схеми на мислене.
Именно под тази повърхност искаме да проникнем, за да се докоснем до скритите смисли и значения на съвременното ни плуралистично общество, което често и с все по-голяма охота наричаме отворено.
Защо легитимност и защо криза на легитимността? Сигурни ли сме, че плуралистичните общества на нашето време страдат от криза на легитимността?
Едно добро определение на авторитета е това, което Дж. Сартори привежда в книгата си Теория на демокрацията:
Авторитет - пише той - значи властта, която се приема, уважава, признава и се счита за законна.
Легитимност, от своя страна, е способността за удържане на авторитета.
Криза на легитимността в едно общество възниква тогава, когато необходимостта от поддържане на неговите авторитети бъде поставена под въпрос.
Това, което ни порази при подготовката на предложението за кандидатстване, бе безсилието на класическите теории за обществото и политиката да обяснят собствената ни социална действителност.
Дж. Лок,
Б. Констан,
Е. Дюркем,
М. Вебер,
И. Кант,
О. Комт...
са много различни помежду си. Всички те обаче изглежда са си представяли социалния свят по подобие на физическия и са допускали, че съществуват социални закони, които, макар може би по-сложни от физическите, са универсално приложими към човешките общества.
От друга страна авторите, по-близки до нашето време -
Ф. Хайек,
К. Попър,
Х. Арендт,
Ю. Хабермас,
Дж. Шар,
Р. Дал,
Р. Дарендорф,
А. Бърлин... -
са по-скептични в това отношение. Това ново мислене за обществото може би е най-ясно и недвусмислено изразено от Попър, който заявява:
Бъдещето зависи от нас, а ние не зависим от никаква историческа необходимост.
Но само и единствено снемането на маската на историческата необходимост и осъзнаването ролята на индивида за социалните процеси не са достатъчни, за да разберем в дълбочина случващото се в света, в който живеем. Нещо повече: самите тези идеи принадлежат на нашето собствено време и всеки опит да го обясним чрез тях би приличал на примера за окото, което изследва самото себе си.
Една от тези идеи е и съвременното ни схващане за относителната валидност на авторитетите, в противовес на абсолютната им валидност, постулирана в предмодерните времена, ранната модерност и днешните общества с авторитарна политическа структура, централизирани икономики и строга социална йерархия, каквото до не отдавна бе и нашето.
Според Дж. Шар именно относителната валидност на авторитетите в съвременния ни свят е в основата на това, което той нарича криза на легитимността.
Ние нямаме нито едно политическо или етическо учение - пише Шар, - което да казва на хората, че те трябва да останат обвързани един с друг дори и когато е направена крачка отвъд предела, зад който тази обвързаност е пречка и бреме за личните желания.
Отнесено към плуралистичните общества на нашето време, това разбиране за криза на легитимността е признание, че относително валидните авторитети на тези общества не са в състояние да се самоподдържат - т.е. да придобият трайна легитимност, а трябва да бъдат удържани от нещо абсолютно -
традицията,
разумът,
съпреживяването,
моралното задължение,
законът,
семейното огнище..., -
дефиниращо границите на относителност на тяхната валидност!
Именно това, струва ни се, е и основният проблем на легитимността на плуралистичното общество. Ако се предпостави, че трябва да съществува нещо - напр. непринудителната принуда на по-добрия аргумент на Хабермас, - което да задава абсолютна рамка на относителните му авторитети, то не би могло да запази плуралистичния си характер или - което е все същото - в него би се установил дух на репресивна толерантност!
Ако е така, кризата на легитимността в плуралистичното общество би била резултат не от отсъствието на абсолютен гарант на относително валидните авторитети в него, както мисли Шар, а - тъкмо обратното - от опитите такъв гарант да бъде обоснован и наложен.
Въпросът, с който искаме да се занимаем в рамките на това изследване, е, възможно ли е плуралистично общество без криза на легитимността му - т.е. може ли едно плуралистично общество да бъде запазено, без да се търсят, обосновават и утвърждават абсолютни гаранти на относителните му авторитети.
Проблемът за легитимността на плуралистичните общества на нашето време и техните кризи съвсем не е толкова абстрактен, колкото изглежда на пръв поглед. Той засяга конкретни теми, актуализирани в хода на политическите и социално-икономически промени в българското общество, започнали през 1989. Свързан е с:
новия политически ред;
свободния пазар и неговото регулиране;
гражданското общество;
евро-атлантическата интеграция;
междуетническите, междугрупови и междукултурни отношения;
бедността, политическата апатия и икономическата пасивност;
отношенията между държавата и гражданите;
основните права и свободи...
Има ли абсолютна рамка, безалтернативен контекст -
нагласата към промяна,
движението по посока на най-малкото съпротивление,
вярата в собствените сили и възможности,
склонността към подчинение на външни авторитети
и/или просто принципът на ползата, -
в който е положена относителната валидност на всички тези неща и без който те биха били невъзможни или не? От отговора на този въпрос зависи доколко ние, българите, съзнателно сме избрали пътя, по който сме поели и оттук - най-важното - бъдещето ни като общество.
Актуалността на проблема за легитимността и нейните кризи особено ясно изпъква на фона на бурното развитие на високите технологии в областта на информацията и свързаното с тях възникване на т.нар. глобално информационно общество. Ако социалният идеал на класическата модерност е гражданското общество, то днес (почти) не можем да си представим общество без средства за глобална комуникация.
Този нов фактор променя почти всичко, а може би и самите дефиниции за общество?
Може би, в противовес на схващането на Ф. Фукуяма, съвсем не е настъпил краят на историята?
Може би, както А. Тофлър е убеден, глобалното информационно общество е само един от маршрутите на все по-бясно препускащата история на човешките общества?
А може би светът, в който живеем, е една съвсем нова история, изплъзваща се на всички познати схеми на интерпретация на социалния свят?...
Какъвто и да е отговорът обаче, той е неразривно свързан с обществата на нашето време и с начините за удържане на тяхната легитимност.
