index

Иван Славков: бисери или политическо говорене? || мегаполиси

Ето ви малко от житейската философия на бившия председател на БФС и БОК Иван Славков-Батето:

Замислялили сте се понякога за отчайващото еднообразие на политическия език у нас, а вероятно и на много други места по света? Има ли поне едно изречение, една дума на български политик, която да не можете да предвидите дори без минимално интелектуално усилие?

Ще се изпъчи въпросният политик - който и да е политик - пред камерата, ще се прокашля, като че ще каже нещо, което никой нито тук, нито по широкия свят, нито дори в някаква алтернативна Вселена, никога не е чувал, пък ще захване:

Е, има и друг вариант, разбира се. Нашият политик може да прояви и по-голямо усърдие в сугестивното подсигуряване на пропагандата си, казвайки напр.:

Да, политическото говорене у нас - и, позволяваме си да повторим, на други места по света - е все по-банално и затова - все по-пародийно - и (естествено) - все по-неефективно.

Напр. можем да предвидим какво ще обещаят всички кандидати за кмет на гр. София в кампанията през есента на следващата година и (естествено), че голяма част от декларираните им намерения ще си останат неизпълнени (така де, в противен случай какво ще обещават после претендиращите да наследят бъдещия столичен кмет).
Те, разбира се, ще обещаят да се справят с уличните кучета (този мотив пронизва като червена нишка всички кандидат-кметски кампании в София поне през последните 15 години).
Ще ни уверяват, че през зимата ще имаме удоволствието да се движим с отоплен градски транспорт;
че ще ускорят строителството на метрото;
че ще изградят подземни паркинги и ще направят невъзможно паркирането по тротоарите;
че (разбира се) ще закърпят разбитите софийски улици;
че ще увеличат зелените площи и ще изградят детски площадки...

Има ли смисъл да продължаваме този толкова познат списък? Просто ще се наслаждаваме на (или, което е много по-вероятно, ще се отекчаваме от) същото това говорене на (почти) същите тези кандидати, които са окупирали публичното пространство от самото начало на т.нар. преход и, по всичко личи, ще запазят монопола си върху него и след това!

Как обаче ви звучи като начин на говорене (а защо не и като пропаганден трик) следното изявление на бившия председател на БОК и БФС Иван Славков, който на въпроса:

Така е, като не пиете качествено уиски! (Я да се поправите! - както доброжелателно би ви препоръчал г-н Славков.)

Но шегата настрана. Говоренето на Батето може и да ви изглежда (и вероятно наистина е) просташко и неадекватно, но във всички случаи то е различно от това на огромното мнозинство от обществените личности у нас днес, във времето на т.нар. прохождаща демокрация. Нещо повече: то е твърде различно дори от клишираната врява, която сегиз-тогиз вдигат представящи се за народни трибуни конюнктурни политически бездарници. С риск да бъдем заклеймени като неизличими поддръжници на политическата маргиналност даже ще добавим, че изявленията на г-н Славков съдържат в себе си нещо, от което родните ни политици се боят като дявол от тамян - убийствена самоирония!

Какво, все още повдигате учудено вежди? Очаквахме го. Ето защо на неверниците - пък и на всички останали - предлагаме някои от т.нар. бисери на Иван Славков, публикувани в Start.bg:

Всяка жаба да си знае кочината, пардон, гьола.
по адрес на военния министър Николай Свинаров
Не ми говорете за САЩ. Такава държава за мен не съществува. Аз закрих САЩ, те вече са само военен полигон и производствено предприятие.
Като стана президент парламентът ще се състои само от мен и още един. Няма да харчим пари. Ще бъде само един стол и той ще бъде с дистанционно управление.
Вие що си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав Винпром имате с ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите!
обръщение към футболистите на Поморие
...Ще ревизирам основно живота на съдиите. Ако разбера, че вземат рушвети, ще им наредя незабавно да почват да делят с мен, щото ще ги навра в миша дупка. Както може съдебната система да търпи съдии, които по 10 години да не решат по едно кокошкарско дело и да останат недосегаеми, така и аз ще дам на моите футболни съдии имунитет. Да лапат, колкото искат рушвети, а аз няма да ги закачам, стига да делят с мен. Ето, на Колина, дето казват, че не дал дузпа за белгийците, ще му занеса подарък. Аз знам как да му го дам и да не го закачат от ФИФА.
по повод на български съдия в международния спортен съд
За какво ми е публика, футбол трябва да се играе при закрити врати! Футболът е изкуство!
Развалиха Караиванов в дебелариума и затова го уволних. Аз съм го назначил, аз го уволних!
по повод изгонването на пресаташето на г-н Славков от БФС
Веднага след завръщането на националите от Египет Батето коментира представянето на отбора:
- Г-н Славков, доволен ли сте от мача?
- Доволен съм. А вие доволни ли сте?
- Според повечето мнения сме се представили на ниво...
- Вас питам дали сте доволни.
(Отговаря журналист)
- Гледал съм само едно полувреме.
- Тогава нямате право да коментирате.
(Насочва погледа си към друг журналист)
- А вие гледахте ли мача?
- Горе-долу...
- Тогава и вие не може да коментирате.
(Към трети)
- А вие?
- Да, аз го гледах.
- Ами коментирайте го тогава, защо ме питате мен.
- Христо Стоичков каза, че съдийството срещу Египет му напомнило на вътрешното първенство?
- Еее, не знам. Щом го е казал, питайте него.
- Какви са впечатленията ви от Египет?
- Беше топло... двайсет градуса. Имаше много египтяни в Кайро.
- Кога ще отговорите на обвиненията от Би Би Си?
- Абе, не ме занимавайте с глупости.
Хванеш ли пушката, разстоянието от ръката до мушката изтрива цялото ти развитие на хуманоид. Връщаш се назад и като че ли от него зависи прехраната на семейството ти и на племето. Това е много истински, но несправедлив естествено спорт, защото ти го гледаш животното откъм мушката, а то те вижда откъм дулото. Колкото до общото с политиката, всяка силова власт е бракониерска. Нарушава обществения порядък и в тая сеч падат какви ли не жертви, дори и съпартийци.
Обяснявам на чужденците, че в България луда крава няма. Те ме питат как така няма. Викам: Ми няма. В България останаха шест крави и аз ги знам поименно.
Първият кретенизъм е, че съм извън закона. Няма никъде плакат, че съм аут. Гледал съм поне 250 американски филма за тези извън закона. За главите им дават от 10 000 долара и нагоре. Жена ми казва, че ако обявели толкова, щяла да ме предаде. Значи, ако съм извън закона, трябва да ме доставят жив или мъртъв.
Симеон (премиерът Сакскобургготски) е рицар, попаднал като кръстоносец в непозната страна. Като Никифор. Трябва да бъде написано с главни букви, че в България се влиза или с ятаган от Анадола, или с танк от Прусия. А не с недомлъвки. Аз уволнявам през месец. Без да имам друга сила освен морал.
И напишете утре, кандидатирам се за кмет на София. Да, за София, а не Софиянски. Ще разруша всичко. Бакърджиев бутна мавзолея, аз ще разруша всичко. Ще оставя само едно поле и една къща.
Догодина в Атина със Здравка (Йорданова, олимпийска шампионка по гребане) ще сме в една лодка, но с платна и трябва всички вие да се съберете, за да духате.
Много хубаво е в Бразилия. Не ми се прибираше. Пред Бразилия обаче предпочитам само себе си, а иначе Щатите естествено. Аз там се държа като бял човек.
Животът е 90 на сто живуркане, 5 на сто борба и 5 на сто самоубийство. Аз съм християнин. Не съм вярващ. Дядо ми бе поп Иван Славков, къщата му на село бе вързана за три бора, за да не падне. Днес печеля избора, после президентските два мандата и отивам в манастир. Валя обаче е съгласна да се усамотим само на Омуртаг 32. Но не да съзерцаваме къщата на Христо Бисеров.
Писна ми от конгреси! Няма за какво да се събираме пак. Знаете, че когато има конгреси, обикновено ги печеля.
след тегленето на жребия за купата на България по футбол през 2000 г.
Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма.
Срещу фашистите ми е било най-трудно, просто защото не съм се засичал с тях.
Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство - нали баща й е от Правец.
Повече няма да стъпя в САЩ. Те са едно предприятие, а не държава. Пък и ми се ходи там толкова, колкото на американския посланик в село Лиляче. Нека дойде тук да ме интервюира, няма да му искам виза.
Припомняне: Консулската служба на САЩ в София отказа да даде виза на Иван Славков, защото той не пожела да се яви на интервю. Шефът на БфС трябваше да пътува с националния отбор по футбол за контролния мач с Еквадор в Ню Йорк. В деня, определен му за среща със служителите в консулството на страната, бе в село Лиляче (Врачанско).
Нека стачкуват, това много ще ме облекчи, защото ще си останат тези, които играят за здраве. Да стачкуват колкото искат.
по повод заплахите на отбори за стачка
България винаги е плакала някой да я оправи. Големият брат, малкият братовчед. И ни оправят, ама те винаги са отзад. Стига толкова!
за народопсихологията на българите
Ще си го върнем, когато ми цъфнат налъмите.
на въпрос дали ще си върнем иракския дълг
Когато предупреждавах, че не трябва да се навираме там и да играем по свирката на американците, никой не ме слушаше и ми се подиграваха. А когато обстрелваха базата ни всяка нощ, всички ми дойдоха на самолетоносача. Няма смисъл да наливаме още вряща смола в сърцата на арабите. Всичко в тази война е фалшиво.
по повод войната в Ирак
Самият американски президент е фалшив, защото той загуби изборите...

Още от т.нар. бисери на Иван Славков-Батето можете да прочетете в Start.bg.

Е, как можем да определим току-що цитираните умотворения? Просто като бисери с неизбежната конотация за кандидат-студентски недомислици или и като някакъв вид политическо/метаполитическо говорене? А може би това е просто всекидневен език - езикът, който в неформалното си общуване използваме всички ние?
Малко по-цветист,
по-картинен,
по-натурален -
но все пак всекидневен език?

Може би комуникацията между тях - политиците - и нас - съдещите за действията им не-политици - боксува не само и не толкова поради безсмислието на тяхното говорене, а поради тривиалното обстоятелство, че те са забравили нашия език, а ние не разбираме техния?...