Дилемите на глобалното общество || мегаполиси

Може би основна пречка за формирането на критично мислене по отношение на актуалното състояние на обществото и политическата система са не социалните и политическите институции, а лидерите на гражданското общество...?

На 19 декември 2005, понеделник, в ресторанта на централния дом на архитектите в гр. София се проведе дискусия на тема:
Метаморфозите на властта в ерата на глобалните комуникации и Интернет.

Поводът - представяне на новото електронно списание за социална и политическа философия Мегаполиси, в което сте в момента.

Участваха 18 човека -
учени,
студенти,
ученици
и други гости.

Както можеше да се очаква от пределно широко формулираното заглавие на темата, разговорът постепенно се съсредоточи около един от основните й аспекти - може би най-очакваният: позитивните и негативни страни на процеса на евроинтеграция.

В началото двамата презентатори (д-р Иван Бозуков - философ-специалист към Научноизследователски сектор при СУ Св. Климент Охридски - и д-р Ивайло Димитров - научен сътрудник към Институт за философски изследвания на Българска академия на науките) поставиха на обсъждане някои от най-дискутираните проблеми на днешното общество:

• Бурното развитие на глобалните комуникации и Интернет води ли до качествени промени в упражняването на (респ. - разбирането за) властта?

• Днес наистина ли сме по-свободни или формите на власт, влияние и господство в глобализиращите се общества на нашето време са също толкова потискащи, колкото и тези в обществата на миналото, но за разлика от тях са по-невидими?

• Плуралистичният контекст на днешния глобализиращ се свят наистина ли насърчава уникалността и многообразието, както мнозина вярват, или по-скоро култивира една преекспонирана - и затова унифицирана - различност?...

Последвалата дискусия се разклони в различни посоки, обединени от идеята за бъдещето на нашето, българското общество. Може би затова и резултатът бе по-скоро повдигане на нови въпроси, отколкото търсене на отговори. При тази насока на разговора нямаше как да не бъде намесена политиката и актуалните проблеми пред обществото както във външен (глобален), така и във вътрешен (локален) план. Ето някои от поставените въпроси:

• Може ли да се каже, че наблюдаваното днес смекчаване на идеологическите противоречия в демократичните общества на Запада с неизменно съпътстващото го отслабване на интереса към политиката е естествена тенденция в развитието на едно демократично общество, или по-скоро е предвестник на (а може би дори белег за) установяването на нещо, което можем да определим като фасадна или номинална демокрация?

• След 16 години преход ние, българите, наистина ли сме превъзмогнали авторитарните манталитети или наследената от времето на авторитаризма вътрешна бариера свободно да изразяваме мненията си по обществени и политически въпроси все още съществува?

• Идеята, че евроатлантическата интеграция на България няма алтернатива, наистина ли получава широк отзвук в българското общество или гласовете на инакомислещите не се чуват, защото са по-слаби, и/или просто защото биват системно пренебрегвани по конюнктурни съображения?

• Какво е ЕС в периода на разширяването му днес: (вече) автентичен израз на идеята за Обединена Европа или по-скоро (все още) плод на политическа, икономическа и психологическа реакция на Втората световна война?

• Сегашният формат на ЕС изразява ли доминиращите ориентации в обществата на страните-членки и на новоприсъединяващите се държави или по-скоро можем да говорим за Европа на елитите?...

Все пак, разбира се, не мина и без отговори:

• Беше изразена позицията, че на властта не бива да се гледа като на някаква монолитна абстракция, а конкретно - винаги във връзка с
  определена институция,
  организация,
  група
  или индивид, -
  и затова всяко твърдение за властта трябва да бъде подплатено с изследване на конкретни властови структури.

• Беше отбелязано, че критиката на процеса на евроинтеграция трябва да бъде обвързана с предлагане на жизнеспособна алтернатива и че в противен случай критиците рискуват да затънат в блатото на непродуктивната теоретичност, откъсвайки се от актуалните проблеми на света, в който живеят.

• Други участници възразиха, че появата на алтернатива на статуквото - каквото и да е то - е не условие за, а продукт на критично мислене и че ако смятаме, че нещо в организацията и функционирането на обществото, в което живеем, е неудовлетворително, трябва да бъдем критични, за да предизвикаме възникването на жизнеспособни алтернативи на неудовлетворителното статукво.

• Беше изказана хипотезата, че основна пречка за формирането на критично мислене по отношение на актуалното състояние на обществото и политическата система са не социалните и политическите институции, а лидерите на гражданското общество, които поради защитата на тясно групови (пък макар и социално обосновани) цели и интереси все по-тясно се обвързват с политическата конюнктура и, респ., стават все по-зависими от нея.

Накрая участниците в дискусията пожелаха да има и други такива събирания, на които да бъдат обсъдени по-конкретно някои от поставените проблеми.

 

---