- поведение, при което игнорираме неприятеля и се опитваме да съществуваме съвместно с него, без да го атакуваме;
-
поведение, което се изразява в борба;
-
Така човек се съотнася с другите, за да се отграничи от тях както като отделен индивид, така и като част от група. Цялостната мотивация за това съотнасяне представлява съвкупност от когнитивните, емоционалните и поведенческите компоненти на нагласите, респ. предразсъдъците. В този смисъл е наивно да се мисли, че сложността на подобен мотивационен избор винаги има единствено или преобладаващо етнически характер.
Оставайки на заден план, етническата принадлежност не губи своя интензитет, като способства за формиране и проявяване на други, не по-малко интензивни, форми на идентичност. Самоидентифицирането с етническа група е изключващо само по отношение на други подобни групи. То обаче съдържа в себе си и други не по-малко значими форми на самоопределяне, които не само че не го проблематизират, но и го потвърждават по специфични начини. Пример за това са религията, политическата, класовата, расовата принадлежност и др.
Често мнозинството в дадена страна споделя едни и същи религиозни ценности;
типовете политически системи могат да имат национална специфика (германски модел- с 3 партии, американски - с две);
различните общества формират различна класова структура, в която доминираща позиция понякога има преобладаващият етнос;
някои етнически групи са изградени изключително на расистки принцип - ЮАР.
Докато тези форми на групово самоопределяне често са пряко свързани с етническата идентичност, при други връзката не е толкова очевидна. Въпреки това те са не по-малко значими, с не по-малък интензитет и също са изключващи. Такива например са самоопределянето по пол и увреждане. По своя характер те са твърде специфични спрямо по-горе посочените типове групова принадлежност.
Религията, политическата ориентация, класовата идентификация и самоопределянето по раса са исторически и културно свързани с формирането и поддържането на етническото самосъзнание. В сравнение с тях полът и увреждането са по-общи социални признаци за самоидентификация, излизащи извън така очертаната културно-историческа рамка. Независимо от епохата и конкретните условия във всяко общество, разделението по пол - дискриминиращо или равнопоставящо - неизменно съществува, а самоопределянето по увреждане (инвалидност) е сравнително ново социално явление, предназначено да включи в обществото хората с физически, сетивни и умствени увреждания.
("Инвалид" е всяко лице, независимо от възрастта му, с физическо, сетивно или умствено увреждане, което затруднява социалното му интегриране и участие в обществения живот, възможностите му за общуване и обучение или трудовата му реализация.
ЗЗРСИИ, допълнителна разпоредба, параграф 1, т.3.)
Строго погледнато, полът и увреждането нямат етнически белези. По дефиниция етносът би трябвало да е нещо безкрайно далечно от тях. Съзнаването на етническата принадлежност може да се разглежда в два плана: В по-тесен план то се интерпретира като съзнание за етническа принадлежност, а в по-широк включва и представите на хората за тяхната култура, език, историческото минало на своя народ, в това число и за държавността и територията. (Р.З.Хайруллин, Культура межнационального общения учащихся как обьект междисциплинарного исследования). Те обаче по структура и характер напомнят на отношенията в етническата група и предполагат удържане на етническите различия.
Пол и етнос
Отношението мъже-жени е твърде сходно, но и много различно от междуетническите отношения. Основното различие, разбира се, се състои в невъзможността за съществуване и възпроизводство на двата пола един без друг. За сравнение един етнос може да установи трайна доминация над други етнически групи, като ги претопи или заличи в себе си.
Сходствата обаче са не по-малко значими. Подобно общността на култура, история и език на един народ, във всяко време и общество има специфични форми на общуване между половете, утвърдени социокултурни образци за възприемане на другия пол и съответстваща им история на отношенията между половете.
Формите на общуване между половете включват всевъзможни техники за влияние върху другия пол, които варират в широки граници - от висока степен на приобщаване до цялостна дискриминация.
При отношенията си с другия пол хората често си служат с обобщаващи определения (етикети), предназначени да преувеличат или омаловажат значимостта му (напр. жените квалифицират мъжете като мързеливи, а те - от своя страна - ги смятат за безмозъчни създания).
Историята на половете търпи динамика, интерпретирана по сходен начин и от двата пола (напр. голяма част от хората, независимо от пола си, признават, че средновековното общество е било патриархално в по-голяма степен от днешното и че в далечното минало е имало матриархат).
Освен че е сходна по форма на етноса, начинът на проявяване на половата идентичност може да бъде пряко свързан с определен тип етнически групи. Напр. в мюсюлманските общества етносът има силно влияние върху религията и оттам - върху отношенията между половете. При тях и до днес мъжкият пол е с по-висок статус от женския - жената се приема само като домакиня без право на мнение. При циганите също се наблюдава подобна зависимост, с тази разлика, че установеният тип отношения между половете е зависим по-скоро от етноса, отколкото от религията - ромите изповядват различни религии. При мюсюлманите етносът и религията не са ясно обособени, преплитат се, поради което е трудно да се отграничат помежду си. Независимо от това, етносът има преобладаваща роля.
В западния свят връзката етнос-общуване между половете отслабва поради кризата на патриархалното общество и свързаното с нея установяване на равенство между половете. Въпреки това може би при детайлен анализ и в рамките на западния свят биха се установили специфични характеристики на отношенията между половете при различните етнически групи. Някои от критериите напр. могат да бъдат:
процентно съотношение между семейни, несемейни и съжителстващи без брак;
работещи жени и мъже;
ниво на домашно насилие;
степен на полова дискриминация на работното място;
съотношение между мъже и жени на управленско равнище (в предприятия, централна и местна власт, администрация).
При етническите малцинства половата и етническа идентичност могат взаимно да се подсилват и да доведат до изолация. Напр. в българското общество, което е относително патриархално, жените от турската и ромската общности могат да си намерят работа по-трудно от мъжете от тези етнически групи. Това е ситуация на двойно изключване - по пол и етнос.
Особено интересен е случаят, когато етническата идентичност на малцинствата се радикализира до етноцентризъм. Така етническата принадлежност може да се превърне в основна форма на идентичност, изместваща на заден план самоопределянето по други признаци, вкл. и по пол. Следователно може да се заключи, че двойното изключване (изолация) може да се прояви в общества, в които и двете идентичности са определящи или значими. Напр. етническо и полово изключване се проявяват едновременно предимно в патриархални общества с компактни етнически малцинства. Двойното изключване губи значението си само в общества, изградени изключително на етническа или патриархална основа. В тях изолирането е единично - по етнос или пол - и поради това много по-крайно. Парадоксално е, че колкото повече изключващи/изолиращи идентичности се проявяват едновременно, толкова по-ниска е степента на изключеност и обратно. В тези случаи самоопределянето по един от основните признаци е социален отдушник по отношение на друг/и.
Самоопределянето чрез пола няма напълно еднакъв смисъл при мъжете и жените. Една от важните причини за това - патриархалното наследство на повечето общества - като цяло може и да няма етнически характер. В някои случаи обаче патриархалните нагласи са основен белег на самата етническа идентичност (вече споменатите мюсюлманска и ромска общности).
Въз основа на казаното дотук може да се направи изводът, че между етническа и полова идентичност няма пряка връзка, но помежду им съществува скрита взаимозависимост, по-силно изразена в общества със строга йерархична структура и съответно неравнопоставеност между половете.
Етнос и увреждане
Подобно на самоопределянето по пол, увреждането като вид неравностойно положение напомня по структура и характер на самоидентифицирането с етническа група и предполага запазване на етническите различия.
Хората с увреждания като група, също както етническата общност и половото самоопределяне, имат своя култура и история.
В подобни групи се култивира усещането за малоценност спрямо
другите,
различните,
външните хора.
Самоидентифициращите се с групата изграждат собствени (вътрегрупови) форми на реакция както спрямо останалите членове на групата, така и по отношение на тези извън нея. Ключов фактор при подобно самоопределяне е
увреждането,
недостигът,
неспособността.
Именно тази поведенческа характеристика е и в основата на историческото самоопределяне на групата. За групата са важни случаи, в които хора като тях (с увреждане) са имали успех както в рамките на общността, така и извън нея.
Подобно на етноцентризма, тези исторически фигури придобиват свещен характер; те са успяли да се реализират в един предпоставен (от групата) като враждебен и чужд свят.
Освен че имат обща култура и история, хората с увреждания често обитават и една и съща територия
(пансион,
специално училище,
специализирано предприятие,
общежитие).
Вследствие на това повечето от хората, с които те поддържат близки взаимоотношения, са от групата. Тази териториална обособеност (гетоизация) може да създаде и специфични жаргони. (За съжаление не открих изследвания по въпроса.)
Тези характеристики предполагат висока степен на сплотеност на групата - нещо, което също напомня на етноцентризма. Също както при самоидентифицирането с етническата група,
...другостта се трансформира в чуждост,
различността - в противопоставяне,
съвместимостта - във враждебност.
Подобно на самоопределянето чрез пола, идентифицирането с увреждането не само напомня на етноса по структура и характер, но и се влияе от етническата принадлежност. Въпреки привидната си компактност, групата на хората с увреждания не е хомогенна и това създава предпоставки за вторично сплотяване в нея по етнически признак. Това е особено характерно за хората с увреждания от етнически малцинства, които по силата на инвалидността си вече са двойно изключени - от доминиращия етнос и от голямото общество на неинвалидите. Тяхната сплотеност играе ролята на компенсаторен механизъм спрямо тези две изключвания.
Логично е да се предположи обаче, че по-големият брой на хора от определено етническо малцинство в групата би ги разединил (имам предвид принципа: колкото повече хора има в една група, толкова повече нараства вероятността да възникнат противоречия помежду им). Ако е така, това би означавало, че спояващата сила и интензитетът на етническата принадлежност за големи групи от хора с увреждания от малцинствени общности биха били под въпрос.
При преобладаващия етнос е различно. Понеже се считат за част от мнозинството, хората с увреждания от подобен етнос са изключени само по един признак - инвалидността. Затова етническата принадлежност обикновено за тях не е допълнителен сплотяващ фактор.
Особено интересен е случаят на многофакторното самоопределяне - по пол, етнос, увреждане и т.н. Ако се касае за хора от етнически малцинства, може да се говори за тройно изключване. Типичен пример: жена с увреждане от малцинствена група с патриархална структура. Парадоксално е, но тази жена би могла да има повече възможности за личностна идентификация (а оттам и за реализация) в сравнение с жените неинвалиди от нейната етническа група. За нея групата на хора с увреждания, с която се идентифицира, може да бъде не само социален отдушник, но и цялостен изход от подчинената позиция, отредена в собствения й етнос. Тя би могла да се реализира професионално в организация на хора с увреждания и дори да заеме ключова позиция в нея. Утвърждавайки се в рамките на групата (организацията), тя би се идентифицирала с преобладаващия етнос.
Този пример отново показва, че многофакторното самоопределяне може да бъде (и в много случаи действително е) по-малко изключващо от преекспонираната роля само на една идентичност - по етнос, пол, увреждане и др.
Самоопределянето чрез много неща може да предполага ясната доминация на някое от тях или равнопоставеност на няколко идентичности. То може да се разгледа и от друг ъгъл: самоопределянето става факт едва при замяната на неутралността с пристрастие. В този смисъл
етническата толерантност,
търпимостта между половете,
безразличието на инвалидите към неинвалидите
могат да се разглеждат и като недостиг на идентичност. Те са пасивно приемане на другия, без желание за сближаване и взаимодействие. Неутралните чувства в най-добрия случай могат да доведат до поведение на толерантност. Те правят възможно мирното съвместно съществуване, но не могат да ни дадат нищо повече от това.
(Ема Марукян, Стрес без дистрес)
От казаното дотук могат да се направят няколко извода:
- Етническата идентичност е сходна по структура и характер с други идентичности.
- Някои от формите на самоопределяне -
по религия,
политическа принадлежност,
класа,
раса -
са пряко свързани с етническата идентичност, защото са част от живата история на етносите.
- Някои признаци за идентификация (пол, увреждане), изглеждащи несъпоставими с етническата принадлежност, не само напомнят по структура и характер етноса, но и съхраняват, а понякога дори стабилизират, междуетническите различия.
- Наличието на повече от една основна идентичност (многофакторно самоопределяне) е по-малко изключващо/изолиращо в сравнение с преекспонираното отстояване на една-единствена форма на идентификация, защото създава възможност за социални отдушници и дори за приемане на нова идентичност.
-
Независимо дали някой от признаците за самоопределяне е ясно доминиращ над другите или не, човек винаги се идентифицира с много неща и по много начини - т.е. идентичностите се застъпват (Л. Фридман, пак там) и частично се припокриват, поради което дори несъпоставими помежду си идентичности могат да се окажат изненадващо близки.
Накрая искам да подчертая, че в зависимост от това дали се проявява като етноцентризъм или като самоцелна (и затова също толкова центристка) етническа толерантност, етническата принадлежност има силно влияние върху вътрегруповите различия. Експанзирането на етническата идентичност ги обезсилва и дори може да ги заличи, докато отварянето на етноса към други подобни групи позволява те да се проявяват и мултиплицират, и дори може да проблематизира самодостатъчността на самия етнос, приобщавайки го към много по-големи (и затова повече или по-малко абстрактни) групи - напр. Обединена Европа и/или глобалното общество.
Радостина Накова е родена в Чирпан през 1975. Защитила е магистратури по философия в СУ Климент Охридски и по социология - специалност Европейска социална политика и социална работа - в Нов български университет.
