Криза на авторитета или срив на актуалността?! || мегаполиси

...По всичко изглежда, че така шумно възвестяваната напоследък криза на ценностите - и в частност на авторитета - изобщо не съществува! Вместо нея обаче се наблюдава дълбока, можем да кажем дори агонична, криза на актуалността!...

Мегаполиси: Настоящият материал обобщава резултатите от анкета за изследване на нагласите към авторитета, проведена по проект на Научноизследователски сектор при СУ Св. Климент Охридски, финансиран от Министерство на образованието и науката.

Заглавието на проекта, резюме на който може да намерите на сайта на МОН, е:

Кризата на легитимността в плуралистичните общества на нашето време.

Целта, която си поставят участниците в проекта -
д-р Иван Бозуков, ръководител на изследователския екип и философ-специалист към Научноизследователски сектор при СУ Св. Климент Охридски;
д-р Ивайло Димитров, член на изследователския екип и научен сътрудник към Институт за философски изследвания на Българската академия на науките;
проф. Александър Андонов, член на изследователския екип и преподавател по онтология във философски факултет на СУ Св. Климент Охридски, -
е да се изследват специфичните особености на плуралистичните общества на нашето време, за да се установи може ли базисната за тези общества структурна и идейна разединеност да се самоподдържа и да се превърне във важен фактор за тяхното развитие и промяна.

Анкетата, проведена в периода декември 2005 - юли 2006, бе разпространена и попълвана в два варианта - електронен (on-line) и хартиен. Този двоен формат има две големи предимства в сравнение с единичния - бил той хартиен или електронен:

1. осигурява по-широка представителност на изследването;

2. дава възможност да се сравнят два начина на мислене - този в буквалната реалност (хартиеният вариант) и този във виртуалната реалност (електронният вариант) - и така позволява да се установи, макар и косвено, дали - и ако да доколко и по какви начини - развитието на високите технологии влияе върху разбирането за властта и обществото.

Въпреки че, както ще стане ясно по-долу, някои от отговорите в двата варианта на анкетата значително се разминават, резултатите от двете проучвания почти се дублират поне в едно отношение: по всичко изглежда, че така шумно възвестяваната напоследък криза на ценностите - и в частност на авторитета - изобщо не съществува! Вместо нея обаче се наблюдава дълбока, можем да кажем дори агонична, криза на актуалността!...

Но нека преди да представим резултатите от изследването да хвърлим светлина върху
съставянето на анкетата,
методите за обработка на резултатите
и броя и състава на анкетираните.

Анкетните карти съдържат четири групи въпроси:

1. относно демографския състав на анкетираните:
   пол,
   възраст,
   образование,
   доходи,
   заетост;

2. относно разбирането на анкетираните за обществото и степента, в която то съвпада - респ. се разминава - със състоянието на българското общество в момента;

3. относно разбирането на анкетираните за властта и авторитета и степента, в която то съвпада - респ. се разминава - със състоянието на властта и авторитета в българското общество в момента;

4. относно разбирането на анкетираните за институциите и степента, в която то съвпада - респ. се разминава - със състоянието на българските институции в момента.

Последният въпрос е свързан със степента и насоката на влияние на новите технологии върху стабилността на структурата на днешните общества.

Хартиените анкети са попълнени от ученици, студенти и други участници - предимно млади хора - в гр. София. В съответствие с предварителните ни очаквания при попълването на анкетните карти on-line в основната си част анкетираните също се оказаха млади хора - между 15 и 29 години.

Отговорите на всеки въпрос са отбелязани по два начина - като брой участници и като процент от общия брой на анкетираните.

За засичане на корелациите - напр. колко/какъв процент от участниците на възраст между 18 и 29 години отговарят на всеки от въпросите по един или друг начин - е използвана стандартна програма за обработка на социологически данни, специално адаптирана за целите на изследването.

От попълнените анкетни карти са извадени тези, в които участниците са пропуснали да отговорят на един или повече въпроси, и/или са отговаряли некоректно - напр. вместо от един до три са посочили четири отговора.

Всички въпроси са затворени, като отговорите представят типизирани реакции по отношение на
обществото,
властта,
авторитета
и институциите.

Напр., на въпроса Кое от следните определения за обществото ви е най-близко?, анкетираните могат да избират измежду три отговора:

група от хора с ясно различима културна и икономическа организация
(позицията на традиционалиста);

група от хора, обединени от обща цел или интерес
(тази на активиста);

група от хора, споделящи общи ценности
(комуналният човек или т.нар. общностен тип)...

При въпроси, свързани с посочване на ниво на оценка на дадено състояние, са използвани интервални скали. Напр. на въпроса Каква е оценката ви за състоянието на българското общество в момента? анкетираните могат да посочат един от следните отговори:

силно положителна,
положителна,
по-скоро положителна,
неутрална,
по-скоро отрицателна,
отрицателна,
силно отрицателна.

А сега, ето първо сухата статистика по отношение на демографското разпределение на анкетираните:

Общ брой на попълнените анкетни карти и в двата варианта - 357. От тях коректно попълнени - 354.

Общ брой на попълнените хартиени анкетни карти - 283. От тях коректно попълнени - 280.

Общ брой на попълнените електронни анкетни карти - 74. От тях коректно попълнени - 74.

Общ брой на анкетираните жени - 168 (47%). Общ брой на анкетираните мъже - 186 (53%).

Общ брой на жените, попълнили хартиени анкети - 136 (48%).

Общ брой на мъжете, попълнили хартиени анкети - 144 (52%).

Общ брой на жените, попълнили електронни анкети - 32 (43%).

Общ брой на мъжете, попълнили електронни анкети - 42 (57%).

Общ брой на анкетираните на възраст между 15 и 18 години - 85 (24%), от тях попълнили хартиени анкети - 44, електронни - 41.

Общ брой на анкетираните на възраст между 19 и 29 години - 141 (40%), от тях попълнили хартиени анкети - 119, електронни - 22.

Общ брой на анкетираните на възраст между 30 и 50 години - 97 (27%), от тях попълнили хартиени анкети - 96, електронни - 1.

Общ брой на анкетираните над 50 години - 31 (9%), от тях попълнили хартиени анкети - 21, електронни - 10.

Общ брой на анкетираните с основно образование - 88 (25%), от тях попълнили хартиени анкети - 87, електронни - 1.

Общ брой на анкетираните със средно образование - 142 (40%), от тях попълнили хартиени анкети - 121, електронни - 21.

Общ брой на анкетираните с висше образование - 124 (35%), от тях попълнили хартиени анкети - 72, електронни - 52.

Общ брой на деклариралите ниски доходи - 107 (30%), от тях попълнили хартиени анкети - 93, електронни - 14.

Общ брой на деклариралите средни доходи - 229 (65%), от тях попълнили хартиени анкети - 175, електронни - 54.

Общ брой на деклариралите високи доходи - 18 (5%), от тях попълнили хартиени анкети - 12, електронни - 6.

Общ брой на деклариралите пълна заетост - 184 (52%), от тях попълнили хартиени анкети - 131, електронни - 53.

Общ брой на деклариралите частична заетост - 64 (18%), от тях попълнили хартиени анкети - 46, електронни - 18.

Общ брой декларирали липса на заетост - 106 (30%), от тях попълнили хартиени анкети - 103, електронни - 3.

Вследствие на така полученото демографско разпределение имахме две възможности:

1. В максимална степен да съобразим данните с тези за разпределението на населението на НСИ. В този случай обаче неизбежно трябваше да жертваме представителността на изследването, тъй като при това положение поне две трети от анкетните карти биха се оказали невалидни.

2. Да оповестим резултатите от всички коректно попълнени анкети, при което бихме запазили представителността на изследването, но пък бихме увеличили вероятността за грешка.

С оглед на намерението ни да представим възможно най-много гледни точки, както и поради обстоятелството, че броят на анкетираните е твърде малък, за да бъде редуциран допълнително, избрахме втория вариант.

От вече изложените данни могат да бъдат направени няколко извода по отношение на представителността на анкетата:

1. Изследването е най-представително за анкетираните на възраст между 15 и 29 години.

2. Поради големия брой анкетирани на възраст между 15 и 18 години, незаетите са силно надпредставени - при реална безработица в София под 10% цели 30% от анкетираните декларират липса на заетост. От тях 79 са на възраст между 15 и 18 години.

3. Поради малкия брой на анкетираните степента на представителност на on-line анкетата е много ниска.

4. Висшистите и мъжете са надпредставени и в двата формата на анкетата - в по-голяма степен в електронния.

5. On-line анкетата е попълнена само от по един участник на възраст между 30 и 50 години и с основно образование - факт, който, естествено, я прави напълно непредставителна за тези две групи от населението.

И така, след тези уточнения и уговорки, ето анализа на резултатите от същинската част на анкетата.

Предварителната ни хипотеза, че бурното развитие на новите технологии радикално променя разбирането за властта, не се потвърди недвусмислено и категорично. И в двата варианта на анкетата участниците се колебаят при отговора на въпроса дали - и ако да в каква насока - то влияе върху структурата на властта. В огромната си част - 239 (68%), от които 187 попълнили хартиени анкети, а 52 - електронни - анкетираните наистина са убедени, че технологичното развитие променя разбирането за властта, но никак не е за подценяване и броят на онези, според които промяна или няма, или, доколкото я има, е несъществена - 115 (32%), от които попълнили хартиени анкети 93, а електронни - 22.

Най-общо казано, по този въпрос се оформят три полюса:

1. Относително най-многоброен, но със статистически незначително предимство пред следващия го, е делът на анкетираните, които смятат, че бурното развитие на новите технологии стабилизира структурата на властта - 148 (42%).

2. На второ място е вече споменатият дял на неутралните.

3. Едва на трето място (и отново със статистически незначителна разлика) се нареждат участниците, според които технологичното развитие дестабилизира структурата на властта - 91 (26%), от които попълнили хартиени анкети 68, електронни - 23.

Може би картината би се прояснила, ако се установи степента на отклонение от неутралната позиция на далите положителни и отрицателни отговори. За целта обаче е нужна интервална скала с по-голям диапазон - 5 или 7-степенна. Така че този въпрос остава да бъде проверен чрез друго изследване.

Може би все пак разделителната линия минава по оста на отговорилите отрицателно, от една страна, и неутралните и положително настроените - от друга. Сигурният извод, който може да се направи от отговорите на този въпрос, е, че в огромното си мнозинство - 263 (цели 74%) - анкетираните са убедени, че промяната на разбирането за властта под въздействие на бурното развитие на новите технологии, ако и доколкото такава изобщо съществува, не е негативна. Така мислят 212 (76%) от попълнилите хартиени анкети и 51 (69%) от попълнилите анкетата on-line.

Впечатление прави разминаването - в някои отношения значително и дори драстично - между разбирането на анкетираните за обществото и оценката им за актуалното състояние на българското общество.

Настоящото изследване донякъде потвърждава представата за българина като традиционалист със сравнително ниска степен на общностно мислене. Голям дял от участниците и в двата варианта на анкетата посочват неутрална дефиниция за обществото, според която то е група от хора с ясно различима културна и икономическа организация - 160 (45%), от които попълнили хартиена анкета 127, а електронна - 33.

Значително по-малко от анкетираните - 86 (24%), от които попълнили хартиени анкети 73, а електронни - 13 - схващат обществото като група от хора, обединени от обща цел или интерес.

Съпоставим с този е и делът на отговорилите, че обществото представлява група от хора, споделящи общи ценности - 108 (31%), от които попълнили хартиени анкети 80, а електронни - 28.

Обстоятелството, че почти половината от анкетираните отдават приоритет на дефинирането на обществото като организация - при това културна и икономическа организация, - разкрива поне два значими аспекта от отношението на днешния българин към обществото:

1. консерватизъм - обществото е преди всичко ред, статукво, рутинизирана организираност, и едва след това общност, била тя на целите/интересите (т.е. на действията) или на ценностите (на идеите);

2. изолационизъм - при това, забележете, колективистичен изолационизъм! - обществото се мисли като единно цяло, чиито членове са
   а/ културно хомогенни
   б/ и в голямата си част приспособени (или поне приспособими) към икономическите условия, налагани от тази културна хомогенност.

Ако организираността и хомогенността доминират в разбирането за обществото на днешния българин - а по приведените данни от настоящата анкета личи, че е така, - това означава, че мнозина българи - и, което е по-важно, много млади българи - се отнасят с дълбоки, макар често пъти скривани, резерви към дефинициите за обществото, които постепенно са се наложили в т.нар. модерен свят - дефиниции, които въпреки различията помежду им, си приличат поне в едно отношение - всички те са вдъхновени и поддържани от чувството за общност между съставящите обществото групи и индивиди, а не от една наложена заради запазването на реда/статуквото еднаквост!

Все пак предимство, макар и крехко (204 човека или 55% от анкетираните), има делът на мислещите обществото като общност, а не просто като форма на организация. В съответствие с предварителните ни очаквания тази група от по-модерно мислещи хора, както всяка голяма група в модерното общество изобщо, се оказва дълбоко разделена по отношение на това, което стои в основата на общността.

Малко по-голям, но със статистически незначима преднина, е делът на онези, които посочват като спойка между членовете на едно общество ценностите/идеите, но съотнесена с броя на всички анкетирани тази група съвсем не е толкова голяма - както вече бе посочено, малко над 30%. Изводът, който се налага от това, е, че днес българинът като цяло не вярва в силата на идеите и оттук - в аргументиращите се авторитети, а продължава да предпочита, също както във вече далечното ни авторитарно минало, да се подчинява на (за да получи сигурност от) харизматични водачи и/или почти митологизирани традиции - като тези на богатия Запад!

Малцина са и онези от мислещите обществото като общност, които отдават приоритет на целите/интересите пред ценностите/идеите - да припомним, че те съставляват едва по-малко от една четвърт от анкетираните. Можем да кажем, че тези участници представят групата на активистите - на гражданите с главно Г, които се сдружават, за да действат, а не за да делегират права на някой друг да действа от тяхно име. В сравнение с останалите две, тази група се състои не само от най-дейните членове на обществото, но и от най-организираните в действията си негови представители - от онези, които са способни съзнателно да планират действията си, защото знаят към какво (в случая към какъв вид общност) се стремят и упорито търсят начини да го осъществят. Най-вероятно е именно към тази група да принадлежат, както днес е модно да бъдат наричани, лидерите на мнения - ковачите на авторитети, които останалите, по-пасивните, с готовност приемат, с които се съгласяват или с които се чувстват принудени да се съобразяват.

Това, което се набива на очи при отговора на въпроса за дефинирането на обществото, е наистина огромният (76%) дял на по-скоро пасивните, на предпоставящите, че от тях или нищо не зависи, или зависи прекалено малко, за да е достатъчно за промяната на актуалното и, както ще видим, неудовлетворително за мнозинството от анкетираните статукво на българското общество.

Поразителен е фактът, че на въпроса как оценяват състоянието на българското общество в момента нито един от анкетираните 354 човека не дава отговор силно положително!

Отговор положително дават едва 9 (под 3%) от участниците, от които попълнили хартиени анкети 8, а електронни - 1.

Умерено положителна - положително - е оценката само на 51 от анкетираните (14%), от които попълнили хартиени анкети 38, а електронни - 13.

Не е голям и делът на далите отговор неутрално - 69 (19%), от които попълнили хартиена анкета 63, а електронна - 6.

Предпазливо отрицателната оценка - по-скоро отрицателно - заема най-голям дял сред предпочитанията на участниците - 93 (26%), от които попълнили хартиена анкета 60, а електронна - 33.

Умерено отрицателна - отрицателно - е оценката на 62 (18%) от анкетираните, от които попълнили хартиена анкета 56, а електронна - 6.

На фона на доста разпръснатото разпределение на отговорите относително висок е делът на оценяващите актуалното състояние на българското общество като силно отрицателно - 70 (20%) от участниците, от които попълнили хартиена анкета 55, а електронна - 15.

Смело можем да кажем, че тук отрицанието тотално доминира - 225 или цели 64% от анкетираните дават вариант на отрицателен отговор. В сравнение с тях положителните и неутралните отговори, взети заедно, са почти два пъти по-малко - 129 (36%)! Особено впечатляващо е, че посочилите вариант на положителен отговор са едва 60 (17%), като над 80% от положителните отговори са предпазливи - по-скоро положително!

Смазващият превес на отрицателните отговори не бива да ни подвежда да мислим, че българите са черногледи, или - още по-малко, - както твърдят някои анализатори на обществения живот, че българското общество е в състояние на кататония. Може и да е така. Трябва да имаме предвид обаче, че при оценяването на актуалното състояние на собственото общество, особено - както е в случая - когато вариантите на отговор са силно нюансирани, се задействат поне два деформиращи фактора:

1. Погледнато чисто психологически, неудовлетвореността от настоящето - или от някой негов аспект - търси - и често пъти намира - отдушник в носталгията по едно митологизирано (защото е полузабравено) минало и/или в копнежа по едно идеализирано (защото е неизпробвано) бъдеще. Навярно, ако съществуваше машина на времето, и някой отрицателно настроен към днешното настояще наш съвременник можеше да се прехвърли, да речем, 20 години в миналото или бъдещето - все едно - и би прекарал там/тогава известно време, та този наш съвременник може би би видял в нашето собствено време нещо - а защо не дори много неща, - които би преоценил като не чак толкова отрицателни или дори като положителни.

2. Въпреки някои свои положителни аспекти, промените в страните от Източна и Централна Европа - в това число и у нас, разбира се, - започнали с рухването на авторитарните режими през есента на 1989, се оказаха изключително болезнени за много хора. И до днес, почти 17 години след началото на т.нар. преход, над 80% от населението (всъщност това съвпада и с процента на далите отрицателни и неутрални отговори - 83 или 294 от анкетираните) живеят далеч под линията на бедността. При това положение, колкото и да сме постматериални - ако и доколкото изобщо сме такива, - това няма как да не окаже влияние върху оценката на състоянието на българското общество в момента.

Все пак, въпреки тези уговорки, можем да приемем, че много голяма част от българските граждани - във всеки случай доста повече от половината - са неудовлетворени от състоянието на обществото, в което живеят. Трябва да подчертаем обаче, че отговорът по-скоро отрицателно, като всички предпазливи отговори, предполага известна - по-голяма или по-малка - неустойчивост на изразената нагласа. Важното обаче е, че при определени обстоятелства - повече прозрачност в политиката и/или малко по-високи доходи - тези хора, заедно с неутрално настроените, а това вече е доста голям дял от анкетираните - 162 (45%), - биха могли да преоценят позицията си в положителна насока. Ако добавим към тях и вариантите на положителни отговори в настоящата анкета, делът на положително настроените би могъл да набъбне на 222, а това са вече цели 62% от анкетираните. (Разбира се, при други обстоятелства - напр. противоположни на споменатите - би могъл да се развие и точно противоположният процес и делът на положителните отговори да се свие почти до нулата! В случая обаче - налага се да подчертаем това - рискът от задълбочаване на отрицателните тенденции е много по-голям, тъй като делът на отрицателните отговори, заедно с неутралните и предпазливо положителните, е 345 или над 97% от анкетираните!)

Можем да обобщим, че картината е като цяло негативна, но - и именно в това се съдържа потенциал за бъдеща положителна промяна - неустойчива!

Както може би сте забелязали, при два от отговорите на въпроса за оценката на актуалното състояние на българското общество - неутрално и отрицателно - между хартиения и електронния вариант на анкетата има значително разминаване. Неутралните отговори в хартиения вариант са 63 (22,5%), а в електронния - 6 (8%). Съотношението между умерено отрицателните отговори в двата формата на анкетата е приблизително същото - 56 (20%) в хартиения вариант и 6 (8%) - в електронния.

Твърде вероятно е тази значителна разлика да се дължи на двойния формат на анкетата. Докато попълването на хартиения вариант предполага само съгласие за участие, но не и подчертан интерес, електронният не се предхожда от изрична покана и затова неизбежно е свързан с надпредставяне на по-активните граждани, на хората с позиция - положителна или отрицателна, но рядко неутрална - по въпросите на обществения живот. Освен това сърфирането из глобалната мрежа крие много изненади, една от които може да бъде съвсем случайно да се натъкнеш на анкета като настоящата - нещо, което, съвсем естествено, значително повишава риска от деформиране на резултатите в една или друга посока. От друга страна вече споменатият повишен интерес към електронния вариант на анкетата логично води до по-нюансирани, по-внимателно обмисляни отговори в сравнение с хартиения - още повече, че времето за попълването на хартиената анкета е лимитирано (респондентите имаха на разположение половин час, за да отговорят на поставените въпроси), докато попълващият анкетата on-line не е ограничен във времето.

Два от ключовите въпроси в настоящата анкета са тези за авторитета. (В случая процентът на отговорите надхвърля сто, защото, с цел да се проследи по-детайлно разбирането им за авторитета, анкетираните са приканени да посочат от един до три отговора.) Тук отново, както при въпросите за обществото, се прави паралел между собственото разбиране на респондентите за авторитета и степента, в която според тях то съответства на - се различава от - актуалното състояние на авторитета в българското общество.

На въпроса кои от посочените характеристики (изброени са по-долу заедно с резултатите) най-точно съответстват на собственото им разбиране за авторитета анкетираните отговарят както следва:

спазването на законите - 141 (40%), от които попълнили хартиени анкети 93, електронни - 48;

солидарността - 115 (32%), от които попълнили хартиена анкета 90, електронна - 25;

привлекателността - 15 (4%), от които попълнили хартиена анкета 13, електронна - 2;

позицията в обществото - 125 (35%), от които попълнили хартиена анкета 97, електронна - 28;

индивидуалните потребности и интереси - 100 (28%), от които попълнили хартиена анкета 85, електронна - 15;

компетентността - 222 (63%), от които попълнили хартиена анкета 162, електронна - 60;

наградите и наказанията - 43 (12%), от които попълнили хартиена анкета 40, електронна - 3.

На въпроса кои от посочените характеристики на авторитета преобладават в нагласите на днешното българско общество анкетираните отговарят:

спазването на законите - 30 (8%), от които попълнили хартиена анкета 24, електронна - 6;

солидарността - 33 (9%), от които попълнили хартиена анкета 27, електронна - 6;

привлекателността - 112 (32%), от които попълнили хартиена анкета 77, електронна - 35;

позицията в обществото - 204 (58%), от които попълнили хартиена анкета 152, електронна - 52;

индивидуалните потребности и интереси - 158 (46%), от които попълнили хартиена анкета 119, електронна - 39;

компетентността - 59 (17%), от които попълнили хартиена анкета 47, електронна - 12;

наградите и наказанията - 97 (27%), от които попълнили хартиена анкета 78, електронна - 19.

Зашеметяващо, нали?! Това е не просто напрежение, дори не и конвенционален конфликт, а, простете ме за клишето, титаничен - и затова с непредвидими последствия - сблъсък между идеал и реалност!

Както би следвало да се очаква, в духа на прагматичното време, в което живеем, абсолютен превес в разбирането на анкетираните за авторитета (почти две трети) получава компетентността. Спазването на законите - когато говорим за авторитет, винаги се сещаме за закон, нали? - също присъства в значителен процент от отговорите. И понеже авторитетът е неделим от респект пред/от някого (излъчващият престиж, внушаващият страх и/или харесваният), един от най-респектиращите фактори в обществения живот - положението в обществото - също е посочен от голям дял от респондентите като ключова характеристика на авторитета. Въпреки преобладаващия в днешно време индивидуализъм, голяма част от анкетираните съзнават, че едно общество - било то колективистично или индивидуалистично - не може да мине без една или друга степен на солидарност - на взаимна подкрепа между съставящите го субекти...

Между многото и малкото - под една трета, но над една четвърт от предпочитанията - се разполага отговорът индивидуалните потребности и интереси. Особеното при този отговор е, че той не е толкова престижен, колкото горепосочените четири, но пък за сметка на това - също като тях - е под-разбиращ се (как бихме могли да живеем в общество, незачитащо индивидуалните ни потребности и интереси?!).

Съвсем другояче стоят нещата с наградите и наказанията и - представете си! - с привлекателността. Отнесени към авторитета, това са непрестижни отговори и - следователно - биват (почти) автоматично отхвърляни от огромното мнозинство от анкетираните. (Управникът трябва да е компетентен, но може да има отблъскваща външност; трябва да прилага закона с цялата му строгост, но не и да наказва по свое усмотрение; може да награждава, но не защото харесва награждаваните, а защото това е желано - или поне приемливо - от обществена гледна точка...)

Както се вижда от приведените по-горе резултати, тенденциите в отговорите по отношение на авторитетите в днешното българско общество са (почти) диаметрално противоположни!

Тук компетентността се срива почти 4 пъти за сметка на приблизително двойното нарастване на отговорилите положението в обществото и значителното (над 50%) увеличаване дела на посочилите индивидуалните потребности и интереси. Спазването на законите и солидарността пък събират съответно почти пет и над три пъти и половина по-малко отговори за сметка на привлекателността, чийто дял нараства цели седем пъти и половина и - забележете! - наградите и наказанията, посочени от над два пъти повече от анкетираните!

Като цяло може да се обобщи, че в противовес на възвестяваната от мнозина съвременни психолози, социолози и културолози криза на авторитета/легитимността, днес, поне що се отнася до българското общество, в криза е не авторитетът, а актуалното състояние на авторитетите.

Това обстоятелство изправя политическия елит у нас (а вероятно и тези на много други места по света) пред риска, образно казано, да бъдат изоставени от предполагаемите си поддръжници (т.нар. подвластни или електорат) и да бъдат заменени с изглеждащи/говорещи/действащи по друг начин политици/политикани (законодателят-педант, грижовният монарх/президент/премиер, въздаващият справедливост етнорелигиозен фундаменталист, вдъхновено иронизиращият глупавите социални условности анархист...)!

Не казваме, че нещо от това - още по-малко пък всичко това на куп - непременно ще се случи - съвсем не. Ние само твърдим, че днес - именно днес, в началото на XXI век - съществува повече или по-малко реална опасност, докато политиците и анализаторите на обществения живот умуват как да се справят с (виртуалната) криза на авторитетите, някой друг - напр. група терористи - да се заеме с изглеждащата - поне според данните от настоящата анкета - много по-реална и неотложна криза на актуалността!!!...

Близки по тенденции в сравнение с тези за авторитета, но, както ще видим, все пак малко по-оптимистични от тях, са въпросите за властта.

В случая от респондентите се иска да посочат най-близкото до собственото им разбиране измежду три исторически наложили се определения за властта, които, условно казано, могат да бъдат дефинирани съответно като:

активистко/резултативно - властта е способност - а не само опит - за постигане на влияние (Б. Ръсел);

неутрално - тя обхваща цялата съвкупност от всички отношения между хората;

рационалистично - убеждаване със силата на аргументите, а не с аргументите на силата (Ю. Хабермас).

Също както при въпросите за обществото и авторитета, и тук на анкетираните е предоставена възможност да съпоставят посоченото от тях определение за властта с това, което смятат, че най-точно съответства на отношението към властта в българското общество днес.

А сега, ето въпросите и разпределението на отговорите:

На въпроса коя от посочените дефиниции (изброени са по-долу заедно с резултатите) е най-близка до собственото им разбиране за властта анкетираните отговарят:

способността да накарате някого да поиска да направи нещо, което иначе не би направил - 163 (46%), от които попълнили хартиена анкета 138, електронна - 25;

съвкупността от отношенията между хората - 57 (16%), от които попълнили хартиена анкета 43, електронна - 14;

непринудителната принуда на по-добрия аргумент - 134 (38%), от които попълнили хартиена анкета 99, електронна - 35.

На въпроса коя от изброените дефиниции е най-съзвучна с отношението към властта в българското общество днес анкетираните отговарят:

способността да накарате някого да поиска да направи нещо, което иначе не би направил - 230 (65%), от които попълнили хартиена анкета 181, електронна - 49;

съвкупността от отношенията между хората - 68 (19%), от които попълнили хартиена анкета 52, електронна - 16;

непринудителната принуда на по-добрия аргумент - 56 (16%), от които попълнили хартиена анкета 47, електронна - 9.

Първото нещо, което се набива на очи, е голямата разлика в последните отговори на двата въпроса - непринудителната принуда на по-добрия аргумент. Можем да кажем, че именно това определение за властта последователно и систематично се култивира в огромна част от днешните общества - а и в много от обществата на близкото и далечно минало - и затова не е изненадващо, че в сравнение с останалите две то е по-близко до разбирането за властта на над една трета от анкетираните. Почти два пъти и половина по-малко от участниците в изследването обаче мислят, че това определение не преобладава в отношението към властта в днешното българско общество. Накратко казано, близо 40% от анкетираните биха искали властта да е рационална, но едва малко над 15% вярват, че в собственото им общество тя наистина е такава.

Значителна (макар и не чак толкова голяма в процентно съотношение) е и разликата при отговора способността да накарате някого да направи нещо, което иначе не би направил. Тук тенденцията е точно обратната - по-малко от половината от анкетираните посочват това определение като най-съзвучно със собственото им разбиране за властта, но почти две трети го вменяват на отношението към властта в България днес. Може би в случая обяснението се съдържа не толкова в самия отговор, колкото в подтекста му. Допускаме, че това определение донякъде събужда асоциации със силова намеса, а не се интерпретира по-неутрално - като дееспособност, като способност да повлияеш върху нечии убеждения далеч не винаги със сила, но и (най-вече) рационално, аргументирайки се - нещо, което в последна сметка всички правим, макар невинаги да го съзнаваме.

Впечатление прави сравнително малкият дял на неутралните отговори - съвкупността от отношенията между хората. Докато при останалите два отговора се наблюдава значителна динамика, тук разликата е статистически незначима. Изводът е ясен - едва под 20% от анкетираните имат неутрално отношение към властта или, ако сме малко по-смели - с риск да бъдем по-неточни, - се отнасят с подчертано безразличие към видимите й прояви. Това пък, на свой ред, означава, че с над 80% от анкетираните съвсем не е така, че те, по един или друг начин, проявяват изострен интерес към властта и начините на упражняването й - обстоятелство, което подсказва, че ако днес пропастта между идеал и реалност по отношение на българското общество изглежда непреодолима, може би мнозина са способни - или поне имат искрени намерения - да направят така, че утре тя да не е чак толкова голяма.

Вече многократно споменаваното остро противопоставяне между идеал и реалност по отношение на българското общество изпъква особено ясно при може би най-важните въпроси в настоящата анкета - защото се отнасят до действията, а не само до ценностите и идеите - тези за институциите. (Процентът на отговорите на първия въпрос надхвърля сто, защото, с цел да се проследи по-детайлно разбирането им за институциите, анкетираните са приканени да посочат от един до три отговора.)

Въпросите за институциите са три. Отговорите на първия представляват думи, засягащи важни аспекти на понятието за институция. От респондентите се иска да посочат от една до три думи, които най-точно съответстват на собственото им разбиране за институция. Вторият въпрос е предназначен да измери степента, в която днешните български институции съвпадат - респ. се разминават - с това разбиране. Третият въпрос предполага отговор на базата на предходните два дали и доколко има/няма криза на институциите в България днес.

А сега, ето въпросите и разпределението на отговорите:

На въпроса с кои от посочените думи (изброени са по-долу заедно с резултатите) свързват понятието за институция анкетираните отговарят:

право - 113 (32%), от които попълнили хартиена анкета 82, електронна - 31;

управление - 224 (63%), от които попълнили хартиена анкета 182, електронна - 42;

принуда - 48 (13%), от които попълнили хартиена анкета 33, електронна - 15;

процедура - 147 (42%), от които попълнили хартиена анкета 112, електронна - 35;

грижа - 55 (16%), от които попълнили хартиена анкета 44, електронна - 11;

експертност - 103 (29%), от които попълнили хартиена анкета 71, електронна - 32;

манипулация - 99 (28%), от които попълнили хартиена анкета 87, електронна - 12.

На въпроса каква е степента, в която българските институции съответстват на собственото им разбиране за институция, анкетираните отговарят:

много висока - 0 (0%);

висока - 10 (3%), от които попълнили хартиена анкета 8, електронна - 2;

по-скоро висока - 11 (3%), от които попълнили хартиена анкета 9, електронна - 2;

средна - 116 (32%), от които попълнили хартиена анкета 99, електронна - 17;

по-скоро ниска - 84 (24%), от които попълнили хартиена анкета 63, електронна - 21;

ниска - 38 (11%), от които попълнили хартиена анкета 26, електронна - 12;

много ниска - 57 (16%), от които попълнили хартиена анкета 46, електронна - 11;

никаква - 38 (11%), от които попълнили хартиена анкета 29, електронна - 9.

На въпроса дали според тях има криза на институциите в България днес анкетираните отговарят:

да - 177 (50%), от които попълнили хартиена анкета 137, електронна - 40;

по-скоро да - 116 (33%), от които попълнили хартиена анкета 97, електронна - 19;

донякъде - 47 (13%), от които попълнили хартиена анкета 37, електронна - 10;

по-скоро не - 7 (2%), от които попълнили хартиена анкета 4, електронна - 3;

не - 7 (2%), от които попълнили хартиена анкета 5, електронна - 2.

Отговорите на първия въпрос могат да се разделят на три групи. Най-много предпочитания събират съответно управление (почти две трети) и процедура (над 40%). След тях се нареждат право (32%), експертност (29%) и манипулация (28%). Най-малко предпочитани са грижа (16%) и принуда (13%).

Прави впечатление, че най-тясно корелират отново управление и процедура (срещат се едновременно посочени в цели 61 анкетни карти). Тясна корелационна зависимост е налице и между управление и експертност (срещат се едновременно посочени в 28 анкетни карти), а също и между процедура и експертност (едновременно са отбелязани в 26 анкетни карти). Най-слаба корелационна зависимост се наблюдава между принуда и експертност (срещат се едновременно посочени едва в 6 анкетни карти). Слабо корелират също и манипулация и принуда (едновременно са отбелязани само в 7 анкетни карти), както и управление и принуда, посочени едновременно в 9 анкетни карти. Някъде по средата са експертност и манипулация (18 анкетни карти), управление и грижа, едновременно посочени в 13 анкетни карти, както и процедура и манипулация, които се срещат едновременно посочени в 12 анкетни карти...

От приведените данни може да се направи изводът, че най-голям дял от участниците схващат институцията като управление, осъществявано от експерти на базата на определени процедури. Трябва да се има предвид и акцентът, който мнозина от анкетираните поставят върху правния аспект на институциите. В същото време не бива да се омаловажава обстоятелството, че респондентите не пропускат да подчертаят манипулативния характер на институциите и - което е по-важно - убеждението си, че манипулацията и принудата са два много различни способа за упражняване на власт. Що се отнася до грижата, в нея не се влага наложения от политическата конюнктура в периода на прехода пейоративен смисъл на обгрижване - или, ако такъв все пак се влага, той не може да бъде ясно доловен в приведените по-горе отговори. Грижата по-скоро се мисли като естествено присъща функция на управлението в едно общество по принцип, отколкото като значима - още по-малко пък основна - управленска задача. Тази периферна - и като цяло не непременно негативна - роля на грижата, отнесена към институциите, се обуславя и от малкия дял (едва 16%) на онези, които я посочват като важна тяхна характеристика.

И при институциите, подобно на отговорите за обществото, авторитета и властта, степента на съответствие между разбирането на анкетираните за институция, от една страна, и състоянието, в което според тях се намират българските институции в момента - от друга, е много - дори бихме казали критично - ниска. Едва 6% от участниците (21 човека) приемат, че българските институции днес по-скоро съответстват на собственото им разбиране за институция. Както се вижда от приведените по-горе резултати обаче, нито един от респондентите не е отбелязал, че степента на съответствие е много висока. Относително голям дял - 116 или 32% от анкетираните - са посочили, че днешните български институции в средна степен (само донякъде) импонират на собствената им идея за институция. На този фон отбелязалите ниска или никаква степен на съответствие значително превъзхождат изброените две групи взети заедно, като са два пъти повече от посочилите средна степен на съответствие и цели десет пъти повече от допускащите, че днешните български институции по-скоро съответстват на собственото им разбиране за институция - 217 или 62% от анкетираните. Прави впечатление също, че умерените и радикалните сред тази група на негативно настроени спрямо състоянието на българските институции в момента респонденти се разделят почти по равно, с лек, но статистически незначим превес на умерените - ниска и по-скоро ниска степен на съответствие отбелязват 122 (35% от анкетираните), а много ниска и никаква - 95 (27%).

И тук, както при въпросите за обществото, картината е доста неустойчива, за което свидетелства високият дял на колебливи отговори. По-скоро висока, средна и по-скоро ниска степен на съответствие са отбелязали цели 59% или 211 от анкетираните - дял, съизмерим с този на всички негативно настроени. И отново, също както при въпросите за обществото, и тук рискът от надделяване на отрицателните тенденции е по-висок - позитивно настроените колебаещи се са едва 11 (3% от анкетираните), а негативно настроените колебаещи се - 84 (24%). Значителната разлика между позитивно настроените и колебаещите се (221 или 62% от анкетираните), и негативно настроените и колебаещите се (344 или 97%), също сама по себе си говори за повишения риск от негативно развитие във вече описаната неустойчива картина с отрицателен знак на нагласите спрямо днешните български институции.

Отговорите на въпроса дали има криза на днешните български институции потвърждават и дори като че ли донякъде задълбочават негативните тенденции от предходния въпрос. Категоричен положителен отговор - да - тук дават точно половината от анкетираните (177 или 50%), колебливо положителен - по-скоро да - 116 (33%), неутрален - донякъде - 47 (13%), колебливо отрицателен - по-скоро не - едва 7 (2%), а категорично отрицателен - не - отново 7 (2%).

Впечатление прави почти два пъти и половина по-малкият дял на отговорилите донякъде, сравнен с този на отговорилите средна на предходния въпрос. Сравнявайки двата отговора, установяваме, че част от далите отговор средна на предходния въпрос - 29 или 8% от всички анкетирани - тук отговарят с по-скоро да, а 6 (2%) - дори с да! От това можем да направим извода, че средната степен на съответствие между собственото разбиране на респондентите за институция и състоянието на българските институции днес за мнозина от тях не е в противоречие с предполагаемия кризисен характер на последните.

В сравнение с всички варианти на отрицателни отговори на предходния въпрос - общо 217 или 62% - тук превесът на негативните отговори е направо смазващ - 293 или цели 83%! Това обстоятелство обаче не бива да ни подвежда да мислим, че картината е станала по-негативна от преди - просто в случая сме си послужили с 5-степенна интервална скала, вместо с 8-степенната на предходния въпрос, което (естествено) е довело и до преразпределение на отговорите. Въпросът е защо в случая посоката на преразпределението е негативна.

Разбира се, причините за това могат да бъдат много. Тук обаче ние ще изтъкнем двете, които ни се струват най-важни:

1. Едно е да се измерва степента на съответствие/несъответствие между собственото разбиране за действителността - в случая за институциите - и самата действителност, съвсем друго - нивото на кризисност/некризисност на същата тази действителност. Докато първият въпрос предполага - дори налага - нюансиране на полаганата дистанция между собствената идея за обсъждания обект (институцията-идеал) и актуалната действителност на самия този обект (реалната институция), вторият измерва степента на наличност/отсъствие на абстрактни състояния/процеси (криза/некриза), които, за разлика от обекта, за който се отнасят (институцията), страдат от недостиг на определеност и - следователно - много по-трудно могат да бъдат нюансирани.

2. В периода на т.нар. преход, в който по общо мнение пребиваваме през последните 17 години, непрекъснатото повтаряне и преповтаряне, че сме в криза, толкова много се изтърка от употреба, че за огромното мнозинство от българското общество кризата се е превърнала едва ли не в нещо като (почти) естествено състояние! Нещо повече: на всекидневно равнище в нея вече все по-рядко се влага негативният смисъл, характерен за началото на прехода. Ето защо не може да се поставя знак на равенство между оценяването на състоянието на днешните български институции като негативно и убеждението, че те са в криза.

Накрая, ето още веднъж някои от генералните изводи, които могат да се направят на базата на представеното изследване, и заключенията, които следват от тях:

1. Предварителната ни хипотеза, че според огромното мнозинство от българските граждани бурното развитие на новите технологии радикално променя структурата на днешните общества, не се потвърди недвусмислено и категорично. Немалкият дял на отговорилите неутрално, съпоставим с всяка от останалите две групи поотделно - съответно на съзиращите позитивна и негативна промяна, - показва, че технологичното развитие се оценява като значим, но не и решаващ фактор за формирането и моделирането на структурата на обществото. По-важното е, че според огромното мнозинство от анкетираните промяната на обществото под въздействие на бурното развитие на новите технологии - ако и доколкото те предпоставят, че такава съществува - не е негативна.

2. Изследването донякъде потвърждава представата за българина като традиционалист със сравнително ниска степен на общностно мислене. Днес той като цяло не вярва в силата на идеите и оттук - в аргументиращите се авторитети, а е склонен да се подчинява на (за да получи сигурност от) харизматични водачи и/или почти митологизирани традиции. Малцина са т.нар. активисти - гражданите с главно Г, - които се сдружават, за да действат, а не за да делегират права на някой друг да действа от тяхно име.

3. Мнозина от анкетираните - много над половината - са убедени, че собственото им разбиране за обществото, авторитета, властта и институциите като цяло не се покрива с актуалното състояние на обществото, авторитетите, властта и институциите в България днес. Тъй като собствените понятия на респондентите за всички тези социални феномени са доста ясни и - което е по-важното - логични, посочените негативни резултати са признак на криза не на ценностите, за каквато мнозина анализатори на обществения живот говорят, а на актуалността. Това обстоятелство поставя българския политически елит - а вероятно и тези в други плуралистични общества - в повишен (макар - поне засега - не фатален) риск, ако не се справи с кризата на актуалността, да бъде заменен с повече или по-малко екстремистки настроени политически фигури от всякакъв сорт, само защото те - за разлика от повечето ни сегашни политици - декларират, че могат да го направят.

4. Макар огромното мнозинство от анкетираните да предпоставят, че днешните български институции са в криза, не всички от тях схващат кризата в изцяло негативен смисъл. Това показва, че, макар и бавно и мъчително, започваме да се отърсваме от авторитарните стереотипи, един от които е и предубеждението, че кризата винаги трябва да се избягва, защото непременно е нещо лошо. От друга страна, високата степен на несъответствие между разбирането на анкетираните за институция и представата им за днешните български институции може да се тълкува както в отрицателен, така и в положителен план - освен че разкрива висока степен на неудовлетвореност от актуалното състояние на социалната действителност, то може да провокира мнозина към активно участие в промяната на това неудовлетворително статукво.

 

---