index

Какво да правим с политическите права, когато не ни трябват? || иван бозуков

Мегаполиси: Това са няколко (почти) неприлични предложения на философа Иван Бозуков за компенсиране на онези, които не желаят да ползват политическите си права:

Мегаполиси: А сега, целият текст на д-р Иван Бозуков:

Какво да правим с политическите си права ли?

Да ги упражняваме, разбира се!

-
без колебание биха отговорили мнозина, които биха намерили въпроса за твърде несъстоятелен, за да заслужава каквото и да било внимание.

Проблем с т. нар. политически права обаче съществува - поне за онези, които не виждат особен смисъл в безспорно гарантираната им от държавата на днешния западен свят възможност да ги упражняват.

Съвкупността от политически права на човека в днешните демокрации включва:

правото да избираш и да бъдеш избиран;
правото да протестираш срещу определено политическо решение, което, да използваме подходящото за случая словосъчетание на Р. Нозик, те засяга по някакъв важен начин;
правото да се сдружаваш със съмишленици, с цел да постигнете влияние върху или участие в процеса на взимане на политически решения.

Е, питам ви, колцина от вас особено много държат на тези си права? - Вероятно, както посочихме в началото, мнозина. Подозирам обаче, че не са малко и онези, които не само че не държат да упражняват политическите си права, но и изобщо не се интересуват от тях.

Говорим, значи, за политически пасивните членове на днешните общества, които във времената на ниска избирателна активност, в които живеем, в определени моменти дори биха могли да се окажат мнозинството от населението. Тези хора често биват охулвани и обиждани; за тях се казва,
че нямали гражданска съвест,
че били обществено безотговорни,
че наготово ползвали благата, извоювани от политически активните...

Независимо дали - и ако да доколко - този образ на политически пасивните отговаря на действителността, те съставляват толкова голяма част от членовете на всяко общество, че, струва ми се, да бъдат подминавани с мълчание е проява на хиперактивистка политическа мегаломания.

Но да се върнем на политическите права. Очевидно политически пасивните нямат нужда от тях.

Права ли са правата, които не желаеш да упражняваш или от които не се интересуваш?
Ако не са - бихме продължили питането, - не следва ли от това, че политически пасивните трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин от обществото за "натрапените" им от него не подлежащи на упражняване (от тяхна гледна точка) права?

(Разбира се, въпросът би могъл да се постави и иначе:

Трябва ли някой - независимо дали е политически пасивен или политически активен - да бъде компенсиран за неполитически права, които не желае или не е в състояние да упражнява?

Така че текстът по-долу важи и за тези случаи.)

Ако допуснем, че отказващите да упражняват политическите си права трябва да бъдат компенсирани за това, тъй като тези права са особено важни и без адекватната им замяна с някакви други, също толкова значими възможности, гражданският статус на политически пасивните би бил съществено накърнен, въпросът е каква би трябвало да бъде формата на тази евентуална компенсация.

Ето някои предложения, които, вярвам, биха заинтересували не само политически пасивните, но и част от политически активните, които, отказвайки се от не дотам интересуващите ги политически права, биха могли да се сдобият с възможности, за които смятат, че са по-важни, по-необходими или просто по-забавни.

И така, как бих могъл да бъда компенсиран за правото си на глас, ако не желая да го упражнявам?

Първото нещо, което ми идва на ум, е, че бих могъл да го продам! Още повече, че практиката на купуване на гласове е разпространена и днес, самоче механизмът е излишно сложен и, което е по-неприятното, не дава възможност на отказалия се от правото си на глас избирател изобщо да не посещава тъмната стаичка. Напр. циганинът наистина бива щедро компенсиран за формално отнетото му право на глас, но не за да го предостави на друг (както, мисля, би трябвало да бъде), а за да го упражни в нечия полза. Освен това този начин на, нека я наречем покупка на гласове на доверие, не дава възможност на купувача да провери дали продавачът ще спази обещанието си и действително ще пусне гласа си за този, комуто го е обещал!

Моето предложение е покупко-продажбата на гласове:

да бъде узаконена и да се извършва съвсем открито;
да предполага възможността купувачът (разбира се срещу документ, удостоверяващ, че е закупил еди-колко си гласа от еди-кои си и на еди-каква си цена) да гласува многократно - при това само със собствения си паспорт!

Освен че би била изгодна за пасивните гласоподаватели, тази форма на компенсация би била решителна крачка по посока на въвеждане на реални пазарни отношения не само в икономиката, но и в политиката. Тъй както най-състоятелната фирма или предприятие владее най-голям дял от икономическия пазар, така и най-богатата партия би била най-широко представена на политическия - нещо, което, надявам се, всеки разумен човек би оценил като висша форма на политическа справедливост. В добавка чрез въвеждането на открита и общодостъпна покупко-продажба на гласове в политиката би се установила небивала прозрачност, тъй като от всяка политическа централа напълно законно биха могли да оповестят колко гласове, от представители на какви групи от населението и на каква стойност са закупили!

Друг начин за ефективно компенсиране на правото да избирам и да бъда избиран, който ми хрумва, е да го заменя за някакво друго право, което не съществува в законодателството, но за сметка на това пък идеално ме устройва - напр.
за правото да пресичам на червено, без да бъда прегазен;
за правото да пуша на места, предназначени за непушачи, без да бъда санкциониран за това;
за правото на безплатен достъп до платени обществени тоалетни...

Ако проблемът бъде решен по този начин, замяната би била узаконена със специален документ, в който може да пише примерно следното:

Настоящото удостоверение се издава на еди-кой си (име, ЕГН, номер на лична карта), който/която, в замяна на правото си да избира и да бъде избиран/а, от което се отказва в пълно съзнание и без каквато и да било външна принуда, получава правото (напр.) да пресича на червен светофар, без да бъде прегазен/а...

(Предлагам на заменящите политическите си права граждани да бъдат предоставяни специални стикери, които те да носят винаги, когато се налага да удостоверят, че ползват новите си права - респ.
на улицата,
на места за непушачи,
в обществената тоалетна...)

Може би най-важното предимство на замяната на политически права пред тяхната покупко-продажба е обстоятелството, че компенсацията не би представлявала еднократен акт, а би се изразявала в трайно придобиване на нови права - при това не права, каквито държавата едностранно е наложила, а такива, от каквито съответният гражданин (реално) има нужда. Освен всичко останало, чрез инструмента на замяната би бил решен и един друг, все по-наболял проблем - този с ниската избирателна активност; право да избират и да бъдат избирани ще имат само тези, които действително държат на това, пък били те и някакви си, да речем, 20% от възрастното население на съответната страна.

А сега, ето една алтернатива и за онези, които не желаят да ползват правото си на протест.

Ако представителите на сектора, в който работите, стачкуват, а вие отказвате да го правите, би трябвало да можете (логично е) да поискате от атакуваната институция компенсация за това.

Ако, напр., сте таксиметров шофьор, отказващ да участва в масова стачка на таксиметровите шофьори, би трябвало да можете да се обърнете към правителството или общината (какъвто и да е проблемът, нали именно някоя от тези институции винаги в такива случаи е на топа на устата!) с молба да бъдете компенсирани за своето неучастие. Бихте могли, напр., да поискате еднократно обезщетение - напр. да ви бъдат отпуснати пари за нови гуми, за гориво или Бог знае още за какво от този сорт!

Този вариант на компенсация има две много важни положителни следствия - съответно за вас и за засегнатата от протеста/стачката институция:

вие печелите от декларираното си неучастие в съответната акция;
институцията пък, към която протестът е насочен - от възможността да избира чии искания й е по-изгодно да удовлетвори - на стачкуващите или на стачкоизменниците!

Накрая, ето един вариант за компенсиране на тези, които не искат да се сдружават, за да влияят върху процеса на взимане на политически решения (не сме ги забравили!).

Да, те не искат да се сдружават, за да влияят на политиците, но може би имат желание да се събират,
за да обсъждат футболни мачове,
за да отидат на излед в планината,
за да одумват съседите, приятелите и познатите си,
за да си говорят за жени (или мъже),
просто за да се напият...

Всички тези толкова разнообразни категории политически, но не и социално отчуждени граждани, би трябвало - демократично е - да могат да поискат (и, разбира се, да получат) съответната компенсация от политиците за декларирания си отказ да им се бъркат в работата. Правителството (и/или общината) биха могли да им отпускат средства за подчертано неполитическите им мероприятия.

Тази форма на компенсация също има важни предимства. Срещу известно количество (може би не непосилно много) средства политиците - и, разбира се, политиканите - биха могли да си купят самочувствието на професионални разбирачи на политиката. От своя страна ползвателите на средства, отпуснати за неполитическо асоцииране, не биха деградирали социално само за това, че са прекалено бедни и нямат достатъчно пари, за да излизат с приятели...

Ще кажете, че всички тези предложения са прекалено наивни, за да бъдат приети. Да, така е. Те обаче са наивни не поради неотчуждаемата ценност на политическите права, в която и до ден днешен наивно вярват общественици и политици от всякакъв сорт, а тъкмо обратното - поради обстоятелството, че политическите права в съвременните ни общества са тотално обезценени. Ценността им е толкова нищожна, че днес вече очевидно на никой - най-малкото на политиците - не му пука колцина (и защо) държат (или отказват) да упражняват политическите си права!

Е, кажете ми, при това положение кой (и защо, по дяволите!) би тръгнал да компенсира политически пасивните?!

Били аполитични - голяма работа! -
би си казал образцовият (защото е активен политически) гражданин.
И аз мога да бъда/съм а-много неща, само че никой не ме компенсира за това:
И аз мога да бъда/съм а-гностик, но трябва да се правя, че вярвам (прието е), че такова нещо като свят - на всичкото отгоре познаваем свят! - наистина съществува!
И ас мога да бъда/съм а-сексуален, но трябва да вярвам (прието е), че екстравагантността ми да се смятам за такъв е продукт не на друго, а на моята собствена сексуалност!
И аз мога да бъда/съм а-историчен, но трябва да вярвам (прието е), че тази ми натрапчива идея е резултат не на друго, а на специфичните обстоятелства на собствената ми история - т.е. на особеностите на моята автобиография!!!...

Все пак може би трябва да уважим този, струва ми се, напълно справедлив евентуален протест на евентуалния политически активен гражданин.

Що се отнася до вас, политически пасивните, или, както е модерно да се казва, а-политичните, вие съвсем не сте толкова лишени от избор, колкото някои от вас навярно си мислят - ако фактът, че притежават политическа идентичност, изобщо им прави някакво впечатление. Да, вие не можете - и вероятно никога няма да можете - да получите компенсация за отказа си от предоставените ви от обществото/държавата политически права - било заради интерпретирането им като неотчуждаеми, било заради нищожно ниската им (поне в днешно време, а и в други периоди от човешката история) себестойност. Това, което можете да сторите обаче, е ефективно да отстоявате правото си на политическа пасивност - било, както е на много места по света, вкл. и у нас, без да полагате някакви специални усилия, било, както напр. е в Гърция, плащайки съвсем поносимата такса за неучастие.

Никой, разбира се - нито вие, нито политиците, - нито ще спечели, нито ще загуби от това - поне не в обозримо бъдеще. Чрез съзнателното си политическо неучастие обаче - и именно в това е ценността му - вие доказвате, че политиката може да бъде
не само мръсна работа, както е модерно да се казва,
не и начин за постигане на съвършеното (или, което е все същото, добре уреденото) общество, както настояват политически пропагандатори от всякакъв сорт,
но и нещо, което може
дълбоко,
изначално
и съдбоносно
да не ни засяга, без да ни лишава от многото други възможности да отстояваме себе си като обществени същества!...