Книга първа, част втора, глава XI – 3
Тъпанар Дрънкар: Странна работа! Ама съвсем същите неща са се случвали и на старата Земя, па макар и преди векове! Нима тая нова планета е „заразена” с най-дивашките човешки порядки! Нима там търговията с роби е нещо толкова обичайно, колкото е била на планетата ни, да речем, преди 1 000 години?!...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
3. На клендайлския пазар
Измина още час, а може би и повече, преди да навлязат в района на пазара. Между временно дъждът бе спрял, а плътната облачна покривка бе започнала да се разкъсва, при което и температурата се бе покачила.
Плувнала в пот, Фалет едва сега забеляза – до момента мислите й изцяло бяха заети с видяното човешко жертвоприношение, - че пътят значително се е разширил. Въпреки това той бе по-задръстен и от преди от тътрещите се по него шумни търговски кервани с роби, зурп и какво ли още не.
Тук, в покрайнините на пазара, бяха разположени многобройни дюкяни, явно принадлежащи на дребни търговци, тъй като, поне доколкото успя да забележи Фалет, тук се продаваха предимно дребни стоки – плодове, зеленчуци, яйца, кокошки... Само на няколко места тя мерна търговци на зурп, предлагащи фишеци от вълшебния прашец в различни разфасовки, а търговец на роби видя само веднъж. Бе изложил за продан трима младежи и две девойки, чиито качества рекламираше на стандартен тинганиански. Това позволи на Фалет да разбере, че предназначението на момчетата – бяха на възрастта на пренесеното в жертва тази сутрин – бе да послужат за жертвени дарове на Суйбири, а участта на момичетата – да станат обикновена домашна прислуга или ново попълнение в харема на някой не особено състоятелен местен поданик. При това тя установи, че и петимата роби бяха мършави и - по всичко личеше - не много здрави...
С навлизането им във вътрешността на пазара врявата растеше в геометрична прогресия. Все по-често се срещаха търговци на зурп и на яздитни животни като коне и кумлари, но търгуващите с човешка стока все още бяха малко.
* * *
Най-сетне стигнаха до висок зид, през чиито многобройни врати влизаха и излизаха предимно търговци и купувачи на зурп и роби. На едно място – насочиха се именно към него – зидът бе силно изпъкнал, оформяйки обширно помещение, в чиито високо разположени малки прозорчета внезапно блесна изплувалото от облаците нажежено кълбо на слънцето.
Похитителите на Фалет и изтощените от дългия преход и от тежките вериги на глезените им нейни спътнички повлякоха стоката си през входа на тая сграда.
Помещението наистина бе огромно. И вън бе топло, ала тук горещината бе почти непоносима, а врявата – почти толкова оглушителна, колкото тази на ревящата тълпа по време на сутрешното жертвоприношение. Във въздуха се кълбеше гъста бяла пара, придаваща призрачен облик на заобикалящата ги обстановка.
Похитителите на момичетата смъкнаха чуловете от плувналите им в пот тела, махнаха оковите от краката им и развързаха ръцете им, освобождавайки ги и от въжето, на което ги бяха навързали специално за пътуването им от пристанището до тук.
През кълбестата мъгла на парата се очертаваха контурите на огромен басейн, пълен с вода – по всичко изглеждаше топла, дори гореща, - в която сякаш безразборно цапаха и се плискаха стотици, а може би хиляди хора.
Похитителите им оставиха момичетата да се поразтъпчат, за да възстановят кръвообращението в изтръпналите си крайници, след това ги подкараха към едно сравнително рядко населено място на басейна и безцеремонно ги бутнаха в дълбоката около дром вода. Сетне се съблякоха и ги последваха, като с няколко шумни плесника въдвориха ред сред тях и една по една започнаха да ги къпят.
След като изкъпаха момичетата, мъжете ги изкараха от басейна, старателно изчеткаха косите им и обилно ги напарфюмираха. След това увиха около голите им тела тънки воали, в които, също както в шаячните чулове, имаше само процепи за очите, отново ги навързаха една за друга, и ги изведоха навън. Докато се провираха през множеството Фалет установи, че покриващата телата им материя много повече разкрива, отколкото скрива, правейки така, че формите им да се очертават през нея особено съблазнително.
Макар че едва бяха напуснали помещението, разпръсналото облаците слънце печеше толкова силно, че те веднага започнаха да се потят.
Когато наближиха един от входовете, застанаха на опашката и зачакаха реда си да минат. Щом се озоваха пред контролиращите трафика мъже, един от последните отегчено се осведоми на стандартен тинганиански, явно това бе официалният език на пазара:
- Само роби?
- Както виждаш – кимна единият от похитителите им.
- Кой знае, под тия фусти може и да са скрили нещичко – обади се друг от пазачите на портата, оглеждайки лакомо Фалет и спътничките й.
- О’кей – сдържано, ала с нервни нотки в гласа, изтътна единият от похитителите им. – Ако ще ги проверявате, проверявайте ги и да свършваме!
При това той дръпна въжето, на което бяха навързани момичетата, повличайки ги към неколцината преграждащи портата мъже. Последните не чакаха втора покана. Те наобиколиха Фалет и спътничките й, вдигнаха воалите им и безцеремонно започнаха да ги опипват.
Мъжът, който проверяваше Фалет, първо огледа жадно голото й тяло, сетне опипа гърдите и корема й, след което я обърна и – за неин ужас – стисна полукълбата на задника й и грубо ги разтвори, при което, почервеняла от срам, тя тихичко изстена. Сякаш не чул възклицанието й, дъвчещият нещо – може би зурп, а може би някакъв друг боклук - неин инспектор пусна задника й, плъзна ръка по гърба й, опипа косата й и след това – за огромно нейно облекчение - внезапно спусна воала й.
- По пет зифара на парче – хладно ги осведоми един от пазачите на портата, когато проверката приключи.
- Е, ако решите да ни дарите и с някой и друг зифар повече, ей така, за по бутилка калепец и за по фишече зурп, хич няма да ви се разсърдим – увери ги друг.
Похитителите им предварително бяха приготвили парите и единият ги тикна в ръката на мъжа, опипал Фалет. След това пазачите на портата най-сетне се разстъпиха и ги пуснаха в сърцето на клендайлския пазар.
* * *
Единственото, с което Фалет можеше да сравни мястото, където попаднаха след минаването си през портата в зида, явно опасващ централната част на клендайлския пазар, бе врящ котел. Заляха я многоезична врява, плющене на камшици, викове, стонове, писъци, груби и истерични смехове и букет от смесващи се миризми на парфюми и благовония, на потни тела и, разбира се, на зурп. Тук стипчивият мирис на зурп сякаш се бе просмукал във всичко, а претъпканите със зурп сандъци бяха толкова много, че на места бяха струпани на огромни камари, обемащи стотици квадратни дроми и понякога достигащи на височина до два-три човешки боя!
Пробиваха си път през крещяща, блъскаща се, сякаш обезумяла тълпа – също като онази, изтръпнала си помисли Фалет, която бе изпаднала в религиозен транс при изгарянето на момчето пред храма на Суйбири! Опита да установи основната посока, в която всичките тия хора се бяха отправили. Такава обаче – скоро констатира тя – нямаше. Тласкаха ги във всички посоки, тълпейки се край сандъците със зурп и край опасващите пространството, през което опитваха да се придвижат, дървени подиуми, където чисто голи бяха изложени сякаш безброй роби и от двата пола, с всякакъв цвят на кожата и от всички възрасти. Фалет установи, че тук, също както в пристанището, числото на жените – в болшинството си красиви млади момичета – значително надвишава това на мъжете.
Пазарлъците се водеха предимно на стандартен тинганиански, тъй че в повечето случаи тя успяваше да чуе какво казват пазарящите се, край които минаваха:
- Та това е цял фанбрум зурп, нещастнико, цял фанбрум зурп само за хиляда зифара!...
- Насам, дами и господа, погледнете тази чудесна двойка! Двамата заедно струват 120. Да, може и по отделно. Разбира се, че може! Момчето давам за 50, а момичето – за 75!...
- Вижте този чудесен екземпляр! Угояван е специално за казана – над 200 фанбрума първокачествено абдалианско месо, при това само за 150 зифара! Представяте ли си! Толкова много месо, при това превъзходно – елате и се уверете сами! – и струва само 150!...
- Погледнете тази севернячка! Обзалагам се, че скоро не сте попадали на такава зашеметяваща красавица! Вижте само какво прекрасно нежно лице и какви искрящи черни очи! А кожата – каква кожа само! - бяла като алабастър, съвършено гладка и мека като кадифе! И всичко това, цялата тази красота, ще е ваша само срещу 2 000 зифара! Представяте ли си – някакви си нищо и никакви 2 000 зифара за това спиращо дъха превъзходно създание!...
Колкото по-навътре в пазара навлизаха, толкова повече намаляваше зурпът и толкова повече растяха пълчищата – да, именно пълчища, защото бяха хиляди, ако не и десетки хиляди – роби.
Най-сетне похитителите им ги повлякоха към един от дървените подиуми и, вкарвайки в действие камшиците си, ги принудиха да застанат една до друга на едно сравнително широко място встрани на подиума с изложените там над двадесет други роби – повечето млади момичета като тях. Сетне вдигнаха воалите им и ги изложиха пред погледите на купувачите.
Фалет опита да не мисли за нищо, ала похотливите погледи и грубите пръсти на опипващите я мъже просто нямаше как да бъдат игнорирани! Купувачите опипваха косата й, като грубо я дърпаха, за да проверят дали е естествена, прокарваха длани по лицето и страните й, за да тестват мекотата на кожата й, , безцеремонно разтваряха устата й и оглеждаха и щателно опипваха с пръсти зъбите й, проверявайки да не би някой да липсва или да се клати. От време на време я питаха дали може да върши това или онова, като в повечето случаи въпросите им засягаха дейности, будещи у нея само отвращение и срам. Изтръпнала от унижение и под давление на размахващите камшиците си над главата й нейни похитители, тя отговаряше искрено – и затова почти винаги – отрицателно. Опипваха шията, раменете, ръцете, гърдите и корема й, като често плъзваха ръце по гърба и задника й. Неколцина дори я накараха да разтвори краката си и с доволно ръмжене собственоръчно се увериха в девствеността й. Някои от купувачите опипваха бедрата и прасците й. Караха я да подскача, за да проверят колко е атлетична. Някои я караха да върви, за да видят походката й. Тя, разбира се, изпълняваше всичките им прищевки, като понякога бе насърчавана и от свирепо засвистяващите над главата й камшици на похитителите си...
Между временно изложените на подиума до тях роби биваха разпродавани един по един със страхотна врява и груби пазарлъци и смехове.
Велики Пош! – виеше подивялото от заобикалящия я ужас съзнание на Фалет. – И баща ми, киртът, позволява всичко това да се случва! А може би... – невярващо допусна тя... – може би изобщо не знае, че такива неща съществуват!
Не – реши, гледайки като на сън как похитителите й качват на подиума за продажба безпомощно озъртащата се наоколо Бейру. – Щом аз самата знам – щом всички Във Фиртуш и в цял Тингано знаят, - че диваците от Гамбоне и Фагали ядат хора, а извергите от Гамбари непрепятствани от нищо свободно продават и купуват хора, незнанието не може, няма как да е извинение за съществуването на тоя ад!!!
* * *
Продажбата вървеше бързо – неочаквано бързо, като се има предвид продължителният им – траял час, а може би и повече – предварителен оглед. Похитителите им шумно и със съответните цветисти епитети - на стандартен тинганиански – ала от време на време разговаряха с някои отделни купувачи и на друг, най-вероятно някакъв тукашен език – хвалеха стоката си и отново – също както край подиума преди малко – демонстрираха качествата й.
Бейру бе продадена за 450 зифара на едър тип, който, докато плащаше на похитителите им, обясняваше на стандартен тинганиански, че я иска за забавление на моряците си при предстоящото си пътуване до Варвария за зурп и роби:
- Като се върнем, сигурно няма да става за нищо, но може би ще успея да взема за нея някой и друг зифар на същия този пазар – оживено коментираше той.
Следващата, изложена на подиума, бе Мея. Въпреки огромните старания на похитителите им обаче, тя бе продадена само за 400 зифара. За Илди успяха да вземат цели 600. Следващите две момичета – Айва и Цила – им донесоха съответно само 250 и 375 зифара.
Ерма бе предпоследна в списъка. Северната й красота впечатляваше купувачите, но те бързо се отказваха поради обстоятелството, че е прекалено слаба. Все пак успяха да я продадат на сравнително приличната цена от 480 зифара на разплут дебелак, който заяви, че я купува като дванадесета съпруга, след като наскоро се бил замогнал и затова вече можел да си позволи да разшири харема си...
Фалет потръпна. Бе дошъл нейният ред. Единият от похитителите им – Сайду, той събираше парите от продажбата им – каза нещо на другия. Онзи му кимна и докато първият си пробиваше път през множеството, отдалечавайки се в посоката, от която бяха дошли, другият дръпна Фалет и я качи на подиума. Обърна я с лице към купувачите, хвана брадичката й, принуждавайки я да вдигне високо глава, и се провикна:
- А сега, господа, погледнете този невероятен женски екземпляр! Вижте тази коса! – При тези си думи зарови пръсти в косите й. – Погледнете само как блести – като разтопено злато – и е мека като коприна!
Сетне пусна косата й и посочи лицето й с думите:
- Виждали ли сте толкова красиво лице, толкова нежни линии и толкова изразителни небесносини очи – същински скъпоценни камъни! А зъбите й! – при това безцеремонно разтвори устата й. – Виждали ли сте толкова красиви бели зъби, същински маниста!
След като показа зъбите й, той се зае с тялото:
- Погледнете само кожата й! Макар да е тинганианка вижте колко е светла и какъв приятен загар има! А гърдите й! – при тези си думи хвана раменете й и грубо я раздруса, при което гърдите й съблазнително се залюляха. – Обзалагам се, че отдавна на този пазар не е била предлагана девойка с толкова съвършени форми! Освен това ви уверявам – още повече извиси глас, - че този, който се сдобие с това великолепно създание, ще е първият, който ще я докосва като мъж! – Той подкрепи думите си, посочвайки към покрития със златисти косми триъгълник между бедрата й, при което, макар до известна степен да бе притръпнала към нечовешките унижения, на които я подлагаха през този проклет ден и които – струваше й се – никога нямаше да свършат, Фалет се изчерви.
- Вижте само какви съблазнителни бедра и какви дълги прави крака, като изваяни от скулптор! – продължаваше похитителят й.
Накрая я хвана за рамото и бавно я завъртя, за да я огледат добре от всички страни. Сетне я накара да направи няколко крачки и да подскокне два-три пъти, за да видят колко е грациозна и атлетична...
- И така – най-сетне се провикна той, шляпвайки я шумно по задника, - колко ще дадете за това същинско бижу? Предлагам да почнем от 50 зифара. Представяте ли си – само 50 зифара за тая златокоса красавица!...
Купувачите свиха обръча около подиума и наддаването започна. Цената на фалет бързо се удвои, а сетне и учетвори, продължавайки стремително да расте, като за броени секунди достигна и надмина 500 зифара. Някои от купувачите не пропускаха да я опипат отново, преди да направят следващото си предложение...
- Хиляда! – сбърчи лице похитителят й, когато цената й достигна тази сума. – Само хиляда зифара за този същински образец на женската красота!
- Хиляда и двеста – предложи мъж на средна възраст със силно накривен наляво опърпан каскет, с груби черти и с премрежен от сласт поглед.
- И така – прогърмя гласът на продавача й: - сега цената е хиляда и двеста. Кой ще даде повече?
- Хиляда двеста и петдесет – обади се младеж, който държеше дебело въже с навързани на него три млади момичета, които явно току-що бе купил.
- Хиляда и триста – отговори мъжът с накривения наляво каскет.
Младежът повлече робините си през множеството и се изправи пред подиума:
- Може ли? – учтиво се осведоми той и, не дочакал отговора на похитителя й, грубо опипа гърдите, стомаха и корема на Фалет. Сетне силно я смушка в ребрата, при което тя изстена от болка и изненада, макар че вече едва ли бе останало нещо, което да е в състояние да я изненада особено, и рязко се дръпна, в отговор на което получи звучен плесник от похитителя си:
- Стой мирна! – изтътна той.
- Има фини кости, но по тях няма кой-знае колко месо – изкоментира младежът и, повличайки харема си, добави през рамо: - Отказвам се, нека я вземе той – при което посочи към мъжа с накривения наляво каскет.
- И така – провикна се продавачът на Фалет. – Има ли някой, който да предложи повече от 1 300? Уверявам ви, че тази красавица наистина си заслужава!
Никой не се обади. След като изчака няколко секунди, търговецът се провикна:
- Хиляда и триста първи път. Хиляда и триста втори път – повтори, след като отново никой не покачи цената. Най-сетне, изчакал още няколко секунди, с подобаваща тържественост той обяви, посочвайки към мъжа на средна възраст: - Хиляда и триста трети път. Продадено на господина с каскета. Заповядайте да платите и да получите стоката!
При тези си думи похитителят на Фалет грубо я смъкна от подиума, тласкайки я в ръцете на между временно приближилия се нов неин собственик.
След като заплати цената й, мъжът с накривения наляво каскет метна през шията на придобивката си дебело въже, като не пропусна да върже и ръцете й, ала оставяйки краката й свободни – явно, за да може да върви бързо, метна върху й прозрачния воал, с който бе била покрита по пътя от банята до тук и който бе получил безплатно от продавача й в добавка към самата нея – и с широка крачка я повлече в посока, тъкмо противоположна на мястото, от което бяха влезли заедно със спътничките й и похитителите им...
Слънцето печеше все по-безмилостно, изсушавайки напоената от Скорошния дъжд земя.
Скорошен ли? – запита се Фалет. - Сякаш от тогава бе минала цяла вечност!
Едва сега, когато бе свършило най-голямото унижение в досегашния й живот, умората я удари. Краката й внезапно омекнаха и тя едва не падна, когато новият й собственик я повлече през група богато облечени мъже, тъкмо оглеждащи няколкото изложени за продан на едно широко място встрани от подиумите за продажба на роби яздитни кумлара. Успя да се задържи обаче. После с облекчение установи, че слънцето отново е закрито от облаци, които, макар засега да не вещаеха дъжд, като че ли постепенно започваха да се сгъстяват.
С изненада установи, че е толкова уморена, че участта й на презряна робиня – участ, застигнала самата нея, височайшата дъщеря на кирта – към момента никак не я вълнува. Искаше само да спи, да спи и пак да спи...
Разбира се, Фалет нямаше как да знае, че й бе съдено да легне да спи чак след повече от 15 часа, че щеше да го стори не като робиня и че преди това щеше да изрече най-страшната клетва в живота си – клетва, на чието изпълнение щеше да посвети без остатък цялото си по-нататъшно съществуване!
Спущено на 27 юни 2014. Точно след седмица очаквайте края на глава XI.
Относително подробна информация относно търговията с роби в миналото на планетата Земя може да намерите напр. тук, тук, тук, тук и тук, както и, разбира се, на много други места в глобалната мрежа – бел. авт.