Книга първа, част трета, глава XVII – 6 и 7
Тъпанар Дрънкар: Светът експлодира. Взривява го смъртник. Мартул и Баншар са в недоумение и... потрес. Балабош е шокиран, Гарбол – отчаян, а Гуфо взима нещата в свои ръце. Центърът на властта обаче е далеч, далеч на запад, в едно райско кътче по крайбрежието на Западния океан... А „шепотът” на Скрижалите продължава ли, продължава да „скрипти” нейде по „кривините” на „побъркалото се” време...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
6. Строшен кристал и разпилени топчета
Седмата колона от източната страна, като се брои от север на юг. Бе я стигнал най-сетне. Велики Пош, колко бе уморен и как жестоко, как непоносимо го тресеше въпреки палещото слънце, издигнало се вече доста над хоризонта!...
Добрал се до местоназначението си, до последното място, до което въобще щеше да стигне в нещастния си кратък живот, Немтас Тайри се срути току до гигантската каменна колона – дрипав просяк, когото участниците във все още разредената тълпа заобикаляха отдалеч.
Зурпът – проблесна в замъгленото му от жестоката треска съзнание. – Защо, Велики Пош, да не му се насладя още сега!
Едва що го бе помислил обаче и възпитаваната у него в продължение на над десет цикли дисциплина възропта:
Ах, нещастнико! Да поставяш своето собствено мизерно удоволствие – удоволствието на един приключващ живот – над каузата! Как въобще може да ти хрумне подобна глупост!
Удържа се, разбира се. Дисциплината отново, както в целия му досегашен живот – поне в живота му като член на бунтовниците от Тимру, – взе връх.
Тълпата постепенно растеше и ставаше все по-гръмогласна. Накрая се превърна в лавина, която, ако не стоеше свит почти зад колоната, щеше да го стъпче като охлюв след дъжд!
За пореден път погледна часовника си – единадесет и половина.
Още половин час! – въздъхна вътрешно. – Велики Пош, още цял половин час, докато, след като подпаля тая проклета връв, ще лизна наведнъж цял пакет зурп и, разбира се, ще литна в небесата, без изобщо да усетя кога нещастното ми сърце ще удари за последен път!
Впрочем – сети се, - да видим къде точно е тая връв!
След кратък оглед я откри. Подаваше се от вътрешната страна на колоната, закрита – навярно за всеки случай – от погледите на побеснялата тълпа...
След малко отново погледна часовника си. Оставаха двадесет минути. Е, нямаше какво да прави, освен да чака и той, треперещ под безмилостните лъчи на изпепеляващото слънце, започна да отброява последните минути от живота си...
* * *
Гарбол влезе в заседателната зала по-малко от пет минути преди дванадесет. В ръцете си, разбира се, държеше кристалната сфера, в която, предварително подготвени, едва чуто подрънкваха двадесет и четирите топчета с гравираните върху им инициали на великите съветници.
Както винаги досега, при влизането му с този величествен символ на рулетката на Пош настъпи гробна тишина. Той дълбоко се поклони на кирта и, както бе го правил вече два пъти – преди 14 и преди 7 цикли, смирено зачака:
- Ела, Пазителю! – стана Тамрал, последван и от останалите велики съветници. – Ела и заеми мястото си сред нас, за да събудиш великия хаос и нека той посочи кой от стоящите тук достойни люде да стане върховен властелин на Тингано за следващите седем цикли!
Гарбол обходи с поглед лицата на присъстващите, при което очите му леко се разшириха, регистрирайки присъствието на кой-знае защо дошлия бивш кирт Гуфо. Гуфо, разбира се, бе поканен да присъства – че как не! Та нали имаше право да играе ролята на арбитър при равенство в гласовете! Той обаче не бе длъжен да бъде тук... – но беше и, Велики Пош, това, разбира се, не вещаеше никаква, ама абсолютно никаква опасност за плановете на пазителя на рулетката!...
Въпреки това присъствието на стария Гуфо по някакъв необясним начин притесни Гарбол – притеснение, което той се постара да не проличи в изражението му, докато с бавни крачки изминаваше разстоянието до отреденото му почетно място отдясно на кирта...
* * *
Още пет минути..., три..., две...
Немтас Тайри се бе свлякъл до сами колоната и изгарящото тялото му слънце почти не проникваше до сякаш вековния лед в костите му. Сега можеше да мисли само за едно-единствено нещо и за обстоятелството, че мигът, когато щеше да го вкуси, почти настъпваше – за зурпа!
Е, трябваше да стори и нещо друго, което за момент почти бе забравил, ала ужасен от небрежността си го възкреси в съзнанието си. Да, проклетата връв – тя беше. Просто трябваше да я подпали. При тази мисъл попипа огнивото в джоба си и внимателно го извади, глух за идещия от тълпата почти невъобразим шум, който на мощни приливни вълни го връхлиташе от всички страни.
Още една минута – каза си. – Половин..., петнадесет секунди..., десет..., пет...
Приготви се и точно в дванадесет – поне според часовника си, а часовникът му винаги бе бил много точен – щракна огнивото, приближавайки го към връвта, която, лизната от пламъка, се запали много лесно, сякаш само това бе чакала!
А сега зурпът! – възликува, бръкна в джоба си, извади малкия препълнен с вълшебния накиселяващ прашец фишек, разкъса го със зъби и с неописуемо блаженство пое цялото му съдържание върху езика си. И странно, в този миг, в мига, когато знаеше, че му оставаше навярно по-малко от минута живот, през главата му изобщо не минаваше мисълта, че след броени секунди ще умре!!! В този момент и завинаги за него съществуваше – и щеше да съществува чак до самия му почти настъпващ край - само внезапно раздулият се и продължаващ да се раздува до невъобразими размери свят на зурпа!!!
* * *
- А сега – произнесе с тихия си, предрезгавял от суха кашлица глас Тамрал, - давам думата за поздравителни слова към великия Гарбол на ония, измежду които само след броени минути ще бъде излъ... – при това изпадна в нов бурен пристъп на кашлица, който звучеше някак зловещо на фона на тишината в залата... – ще бъде излъчен бъдещият кирт. Пръв ще произнесе приветствено слово великият съветник от Кортис Балабош...
Гуфо неволно погледна часовника си – бе точно дванадесет.
Балабош бавно се надигна от мястото си, обгърна с поглед присъстващите и започна...
Гуфо не чуваше думите – те не го интересуваха – все същите празни тронни слова, повтаряни до премала при всяка смяна на кирта.
Той неволно отклони поглед към прозореца, устремявайки взор към издигащата се в далечината статуя на Пош, която изглеждаше призрачно крехка в потрепкващата обедна мараня.
И точно в този миг помисли, че очите му играят някакви номера, защото видя – Да, и продължаваше да вижда! – как изпод устремената в небесата статуя на пош блесва мълния, след което гигантският й силует се люшва силно вдясно!!!
По-скоро инстинктивно, отколкото с някаква ясна мисъл, той се хвърли на пода и, докато го правеше пред слисаните лица на великите съветници и на крепящия в ръцете си преливащата в различни цветове кристална топка Гарбол, видя как прозорците на залата внезапно се издуват навътре и, вече паднал, чу как те се пръсват сред надигнал се сякаш изпод земята страхотен, оглушителен грохот, последван от мощна гореща вълна, която го вдигна от земята като перце и със сила го запрати към стената, която на свой ред го блъсна, връщайки го на пода!
Сънувам, велики Пош, трябва да сънувам! – бе подобието на мисъл, мярнало се в шокираното му съзнание, когато подът се надигна изпод него, след което се върна на мястото си...
Не обаче, явно не бе сън! Чуваше първите смаяни писъци, проследявайки с разширени от изумление очи как горещата вълна подхвърля столове, маси и велики съветници като играчки, блъскани насам-натам от разбесняло се дете, как масата, зад която се бяха настанили Тамрал и Гарбол, се преобръща, как киртът се срива на пода с изопнато от болка лице, как, повдигнат от изплъзналия се изпод него стол, пазителят на рулетката на Пош оцъкля очи и, изпускайки безценната си кристална топка, ги затуля с длани, как бива завъртян във въздуха и понесен към една от стените, в която удря главата си!
Видя как изпуснатата от Гарбол кристална топка бе подета от вятъра и със сила бе запратена в стената, при което се разби на хиляди разноцветни парченца, сред които заподскачаха и се разпиляха затворените в нея до преди миг топчета!!!
Гуфо бе полегнал на пода на една страна и констатираше всичко това като страничен наблюдател, сякаш бе на цирково представление! И странно – твърде странно, почти невероятно наистина, - ала умът му работеше, и то как!!!
* * *
Миг преди това Тамрал бе чул страхотен гръм, върху му се бяха посипали стъкла, а някаква огнена стихия го бе подела и го бе захвърлила на пода! При това, полагайки усилия да се надигне, той усети как стоманен обръч от непоносима болка сграбчва и сплесква гърдите му! Опита да поеме въздух, ала не успя – нямаше как да успее! Сърцето му се бе пръснало и със страшно изцъклени очи, ослепели за света, той се отпусна на пода, а от устата му швирна кръв!!!
* * *
Гарбол се бе изтегнал в стола си и с половин ухо слушаше приветствените слова на великия съветник Балабош, когато целият му свят се преобърна и в един-единствен миг стана на пух и прах!
Внезапно пространството около него се изпълни с трясък от счупени стъкла и оглушителен грохот, а мощна гореща вълна го подхвърли във въздуха, при което той инстинктивно, загубвайки способността си да мисли, пусна кристалната сфера и закри очите си с длани, ала поделата го огнена стихия го завъртя, запращайки го в стената, която връхлетя насреща му и... - главата му се взриви от внезапна болка, последвана от блажена забрава!
* * *
Великият съветник Балабош едва бе започнал изказването си, когато в ушите му прокънтя страхотен гръм, сред който долови трясък от чупещи се стъкла! Още преди да опита да осмисли този шум, невероятно гореща вълна го подхвърли във въздуха, почти сплесквайки гръдния му кош о внезапно надигнала се срещу му маса! При това той се люшна назад, опитвайки да остане на крака, ала нечие друго тяло – Май бе това на Сунис Карехи Кроткия от Лай Конду, но как, Велики Пош, можеше да е сигурен! – го блъсна, събаряйки го на внезапно разлюлялата се земя!
Връхлетян от най-сетне пробудила се паника, великият съветник от Кортис опита да се надигне, ала някакъв стоварил се върху му стол още в зародиш пресече това негово усилие и, наново повален, той за кратко изгуби съзнание...
* * *
Велики Пош, колко много хора! – смаян се дивеше Фидур Мас, чиито подопечни се бяха присъединили към стражите, охраняващи реда около сградата на Съвета и статуята на Пош. – Трябва да имат милион! И това се случва по веднъж на всеки седем цикли, при всяка рулетка на Пош, независимо от смяната на поколенията, като неумолим природен закон!!!
Вече бе обяд и процедурата по излъчването на новия кирт в заседателната зала на великите съветници трябваше да е започнала, реши той, отправяйки взор към издигащата се на броени дроми от него сграда на Съвета на двадесет и четирите. Сетне отклони поглед към намиращата се почти на фандром от мястото, където бе застанал, статуя на Пош...
И тогава започна всичко. Изпод статуята проблесна ослепителна мълния, след което – Велики Пош, нима това се случва наистина! – тя силно се килна на юг, внезапно обхваната от буйни, издигащи се на над една трета от височината й пламъци!!!
Мас инстинктивно се просна на земята, като почувства как тя се разлюлява и как в жежкия въздух се понася някакъв страхотен грохот, който връхлита върху му като мощен поток от разтопена лава и го повлича нанякъде!!!
В следния миг опита да стане, ала, затиснат от множество тела на започващи да пищят хора, установи, че не само че не е в състояние да се надигне, но и че трудно си поема дъх във внезапно станалия непоносимо горещ въздух!
После всички край него започнаха да стават от земята и да се втурват нанякъде. Щураха се във всички посоки, сблъскваха се, бутаха се и се стъпкваха. Спаси го само обстоятелството, че бе обкръжен от своите подчинени, които разблъскваха тълпата и – Слава Пошу! – се вслушваха в заповедите, които той незабавно започна да издава!
Едва освестил се, Мас обърна поглед към мястото, където бе – или поне където трябваше да бъде – статуята на Пош и видя килналия се на една страна и цял обгърнат в пламъци неин силует. Точно тогава тя се наклони още по-силно и с оглушителен дори от това разстояние, дори от разстояние почти фандром тътен, се срина сред ураган от блъвнал високо в небето огън!!!
Сетне – само няколко секунди по-късно - втора, по-малка ударна вълна, обгори лицето му!!!
Велики Пош! – невярващ не проумяваше той. – Как изобщо е възможно да се случи такова нещо!
При това осъзна, че независимо какво бе предизвикало тази чудовищна катастрофа, с провеждалата се до днес на всеки седем цикли от незапомнени времена рулетка на Пош бе свършено!!!
7. Правото на доайена
Гуфо знаеше, че жестоко се е натъртил, ала не чувстваше болка – все още не. Ако имаше такава, мощният приток на адреналин й пречеше да избуи.
Той мислеше – да, точно в този момент, когато светът край него се сриваше в невъобразим хаос, старият Гуфо мислеше – при това ясно, с неочаквана, почти плашеща ефикасност!...
Опита да се надигне и – о, чудо! – успя! Все още седнал, отправи взор навън, през счупените прозорци, и мерна потъналата в пламъци статуя на Пош.
Огън на боговете – проблесна в постепенно съвземащото му се от първоначалния шок съзнание. – Велики Пош, всяко нещо е необяснимо само дотогава, докато не успееш да си го обясниш! – хладно, почти иронично заключи той и опита да се изправи на крака. Докато го правеше, отново отправи взор към горящата грамада на един от най-значимите – може би дори най-значимия – символ на тинганианското единство само за да види как обгърнатата в пламъци статуя на Пош рязко се килва още повече, сетне се изгубва от полезрението му, потъвайки някъде зад стените на заседателната зала. След това оглушителен тътен и внезапно блъвнали високо в небето пламъци, изригващи от мястото, където само до преди миг се бе издигала, гръмко оповестиха гибелта й. Няколко секунди по-късно, точно когато Гуфо бе успял да се задържи на треперещите си от шока крака, нова гореща вълна премина през помещението. За разлика от първата обаче тази бе слаба – несъпоставимо по-слаба. Той почувства как тя само бръсна лицето му. Ала свестяващите се велики съветници – имаше неколцина, които тъкмо се надигаха – явно изпитаха от тази нова манифестация на ненадейно връхлетялото бедствие огромен, почти суеверен ужас, защото, докато правеше първите си крачки из сякаш преобърнатата с главата надолу заседателна зала, Гуфо чуваше неистовите им писъци...
Трябва да се направи нещо! – реши бившият кирт. – Велики Пош, просто трябва!
Докато тази прагматична мисъл изплуваше в съзнанието му, той мерна лежащия неподвижно близо до една от стените Гарбол, сетне плъзна поглед към бялото и извънредно спокойно в смъртта лице на Тамрал, след което бегло фиксира тъкмо сега надигащия се из под някакъв счупен стол Балабош и ненадейно, кой-знае защо, пред мисловния му взор изплува един отказ от правилника за провеждане рулетката на Пош - правилник, който той, в качеството си на бивш кирт, все още помнеше наизуст:
Бившите киртове – гласеше възкръсналият в мислите му пасаж – играят ролята на арбитри при равенство на гласовете в Съвета на двадесет и четирите. При извънредна ситуация по време на рулетка на Пош, в следствие от която киртът – старият или новоизбраният умира или изпада във фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си, - колкото и невероятно да изглежда такава ситуация изобщо някога да възникне, бившите киртове договарят помежду си кой от тях временно – за период не повече от два цикъла – да поеме киртските задължения. При това последният е длъжен да посочи за свои помощници от трима до седмина от великите съветници и да насрочи извънредна рулетка на Пош в срок не по-къс от шестдесет слънца и не по-дълъг от два цикъла от възникването на въпросната извънредна ситуация...
Бившите киртове договарят... – отново се мярна в съзнанието му. – Е, аз съм единственият жив бивш кирт, значи решавам сам!
Взел решение, Гуфо се огледа наоколо и видя как десетината вече свестили се велики съветници се щурат насам-натам, тотално изгубили ориентация. Пак погледна към сриналия се до стената Гарбол и призова с неочаквано мощен за възрастта си глас:
- Чуйте, о, велики съветници!
В първия момент никой не му обърна внимание. Между временно още двама трима от великите съветници започнаха да се изправят от местата, където ги бе повалил огненият ураган.
- Чуйте, велики съветници! – все така високо, надвиквайки врявата навън и стоновете на идващи на себе си и/или побъркали се от страх участници в Съвета на двадесет и четирите вътре повтори Гуфо. – Чуйте волята ми на бивш кирт! Както виждате – извиси още повече глас той, посочвайки към падналия на пода Тамрал, по чиято неподвижност не бе трудно да се заключи, че е мъртъв..., – както виждате, Ейохи Тамрал вече не е между нас, дано Великият Пош го дари с блаженство в отвъдното!
Неколцината велики съветници, освестили се достатъчно, за да са способни изобщо да се съсредоточат, погледнаха в указаната им посока и с някакво тъпо недоумение установиха очевидното...
- Тъй като и почтеният Гарбол – при това Гуфо посочи към свлеклия се до стената пазител на рулетката – не е на себе си, аз, в качеството си на бивш кирт, по силата на чл. четиридесет и четири (ал. 3) от правилника за провеждане на рулетката на Пош – той цитира приведения по-горе пасаж..., - та по силата на тая повеля на прадалечните ни предци поемам киртските правомощия за срок от два цикъла. При това назначавам за свои помощници следните от вас:
Велики Пош – съобразяваше бързо, почти светкавично предвид настоящите толкова необичайни, дори невероятни обстоятелства, - един от тях трябва да е от противниковия лагер. Така чрез него – чрез внимателното му наблюдаване - ще мога поне да опитам да разгадая плановете им...
Той плъзна поглед по лицата на вече петнадесетината свестили се съветници. При това го задържа върху все още замаяния и явно потресен до дъното на душата си Балабош, който гледаше така, сякаш бе изгубил разсъдъка си. Сетне се спря на още няколко лица, докато накрая, срещнал едни твърди, почти разумни сред царящото безумие очи, посочи:
- Шуджики Напан от Кайфу.
Изричайки това име, той най-сетне се натъкна на един едва сега надигащ се и – ако се съдеше по безумието в очите му – шокиран до крайност от ставащото велик съветник:
Идеално – каза си. – Ето го и нужният ми представител, за когото с вече покойния – как страшно, колко невероятно, дори почти нелепо звучеше „покойния”, когато се отнасяше за лежащия почти в краката му кирт, - за когото с вече покойния Тамрал предположихме – продължи мисълта си, - че е от милитаристите!
- Анвил Шотон от Лубили – с все така висок и ясен глас продължи Гуфо, без да престава да обхожда с поглед лицата на лека-полека идващите на себе си велики съветници. При това най-сетне му се стори, че попада на едно почти разумно лице и едва ли не неволно, сякаш изобщо не се бе канил да го стори, посочи към щуращия се в дъното на помещението велик съветник, който явно отчаяно опитваше да проумее случващото се:
- Енке Паласио от Галехи.
Чул името си, онзи рязко трепна, фокусирайки погледа си върху произнеслия го и Гуфо с облекчение – да, имаше разум в това лице, имаше разум, въпреки че Паласио (по всичко личеше) поне засега не успяваше да схване чудовищната ситуация, в която ненадейно бяха попаднали – констатира, че, поне в случая, не е сбъркал в избора си.
- И така – продължаваше повторно самопровъзгласилият се за кирт Гуфо, - Шуджики Напан, Анвил Шотон и Енке Паласио – при мен!
Тримата си запроправяха път през хаоса от изпотрошени маси и столове, внимателно заобикаляйки телата на няколкото все още тънещи в забравата на безсъзнанието свои колеги и застанаха пред стария Гуфо, който едва сега си даде сметка колко много е остарял. Решителността му от преди малко бе заменена със старческа умора, която той положи огромни усилия да прикрие.
- Ти – посочи самопровъзгласилият се кирт към Напан – вземи неколцина от вече дошлите на себе си и съберете топчетата от кристалната сфера на Гарбол, която, ако не си видял, се разби.
При това зърна едно от същите тези топчета в краката си, наведе се, взе го и му го подаде:
Велики Пош! – изруга се мислено. – За какъв дявол са ми притрябвали тия проклети топчета!
Традицията – реши. – Ние, тинганианите, гледаме на рулетката на Пош не само като на техническа процедура (каквато всъщност е), но и като на нещо свято, чието накърняване явно причинява на всеки от нас непоносими страдания!
- Ти и ти – посочи към Шотон и Паласио. – Вижте дали сред присъстващите няма сериозно пострадали и, ако има такива, вземете мерки за бързото им извозване до най-близката лечебница...
Няколко минути по-късно Напан му донесе всичките двадесет и четири топчета. Бе ги сложил в специално предназначената за тях дървена кутийка, която – макар и малко поочукана - като по чудо бе оцеляла.
Тъкмо в този момент Гарбол започна да дава признаци, че идва на себе си. При това привелият се точно сега над него Паласио направи знак на гуфо, който, вече извънредно уморен от стореното и преживяното през това шеметно слънце, повлече крак натам.
- Иска да говори с вас – каза великият съветник от Галехи, кимвайки към все още лежащия на пода с премрежен поглед пазител на рулетката.
* * *
Гарбол идваше в съзнание бавно. Да, нещо се бе объркало, нещо ужасно, фатално, непоправимо се бе объркало, ала какво – това все още не успяваше да проумее...
Полека отвори очи и, виждайки хаоса в заседателната зала, всичко – грохотът, трясъкът от чупещи се стъкла, поделата го гореща вълна, мигновената жестока болка в главата при сблъсъка му със стената..., - всичко с невероятно, почти непоносимо ярка яснота изплува в съзнанието му.
Сферата..., топчетата..., рулетката...! – възкликна в себе си той, опитвайки да се надигне.
Не успя. Точно тогава над него се надвеси някой.
- Енке – прошепна пазителят на рулетката, разпознавайки го.
- Всичко е наред, почтени... – опита да го успокои великият съветник.
- Сферата ми, топчетата ми! – простена Гарбол, прекъсвайки го.
- Спокойно – приклекна до него Паласио. – Взети са мерки. Гуфо взе мерки...
- Гуфо! – изхъхри Гарбол, опитвайки да не се поддаде на наново заплашващата да го погълне забрава. – Гуфо – повтори. – Искам..., искам да говоря с него...
- Сферата – провлече пазителят на рулетката, когато разпозна лицето на приклекналия до него Гуфо, - кристалната сфера...
- Няма я вече, почтени Гарбол – реши да бъде прям старецът.
- Топчетата! – пискливо, дори панически, реши Гуфо, се осведоми Гарбол... – Трябва..., трябва да се съберат!...
- Сторено е вече – опита да го успокои старецът. – Всички са тук.
- Трябва... – проломоти със сетни сили пазителят на рулетката... – Трябва да ги взема...
- Ще ги съхранявам до следващата рулетка – тихо каза Гуфо...
При това, потъвайки най-сетне в блажената забрава, от която едва-що бе изплувал, Гарбол си даде сметка, че всичко е загубено:
Велики Пош! – бодна го острието на чист и неподправен ужас. – Но топчето с инициалите на Балабош е по-тежко! Ако се сети да ги даде за проверка на знаещ човек! О, Велики Пош, ами ако се сети!!!...
Това бе последната несвързана мисъл, пръкнала се в обърканото му от шока съзнание, преди отново да се потопи в мрака на безсъзнанието.
* * *
Балабош стоеше изправен насред хаоса и чуваше – без обаче да разбира, поне все още не – думите на стария Гуфо. Единственото, което се въртеше в главата му, единственото, за което можеше да мисли в абсурдния свят, в който така ненадейно се бе озовал, бе, че нещо страшно, нещо фатално и безвъзвратно се е объркало! Не бе способен да проумее нищо, освен факта – вездесъщия факт, - че всичките планове, които внимателно бе строил в продължение на цикли, сега – Кой знае как и защо! - са се сринали в краката му като пясъчна кула, връхлетяна от приливна вълна!!!
* * *
Зинган знаеше, че самият той е виновник за случилото се. Ясно си даваше сметка, че бедствието – Велики Пош, да сринат статуята на Пош! – надминаваше и най-мрачните му очаквания. Когато се свести обаче първото, което чу, бе извисилият се над стоновете на ранените необичайно за възрастта му мощен глас на Гуфо и, слушайки го, разбра. Разбра, че са успели ако не да предотвратят катастрофата, то поне да я отложат навярно с два цикъла, а може би и с по-малко, възможно дори с много по-малко!
От това, разбира се, изобщо не му олекна – ни най-малко! Надигайки се от мястото, на което бе паднал, с дълбока, пронизваща самите глъбини на същността му болка, се запита:
Колко ли животи ще струва това отлагане? Колко ли стотици, а може би хиляди напълно невинни човешки животи?! Дано само – помоли се, - дано да не се окаже, че единственото, което сме постигнали чрез това чудовищно деяние, е да отложим неизбежното, без да сме в състояние да го предотвратим!!!
* * *
Мартул бе застанал зад една колона и затова нахлулата през изпочупените прозорци ударна вълна го засегна сравнително слабо. Тя го блъсна, помествайки стола му и събаряйки го от него. Той обаче бързо дойде на себе си и, ставайки, чу тътена на сриващата се статуя на Пош и видя през прозорците как мястото, където тя се бе намирала до преди миг – Велики Пош, където все още трябваше да е, ала не беше!, - тъне в пламъци. Сетне си запроправя път към падналия кирт през струпаните на купчини маси и столове, прескачайки телата на повалените на пода все още не свестили се велики съветници. Точно тогава чу гласа на стария Гуфо:
- Чуйте, о, велики съветници!...
Минута-две по-късно, когато изслуша словото му, той разбра, че със сегашните им планове е свършено!
Велики Пош! – клатеше недоверчиво глава, застанал насред хаоса в нерешителност. – О, велики, велики Пош! Какво се обърка! Какво, Пош да го вземе, се обърка така жестоко, така невъзможно непоправимо!!!
Най-сетне, започвайки да се отърсва от вцепенението, видя, че неколцина от колегите му под ръководството на Напан търсят някакви неща по пода. Това обаче не го интересуваше. Онова, което бе важно в момента, бе да поговори със Состел – и то възможно най-скоро. Затова, след още миг колебание, се отправи към вратата. Тъкмо тогава, хвърляйки бегъл поглед назад, видя как Напан подава на Гуфо някаква кутия. За миг в съзнанието му се мярна мисълта, че това може да се окаже важно, ала тя тутакси бе изместена от погледа му към рязко разтворилите се пред него крила на огромната врата на заседателната зала, в чиято рамка застана не друг, а точно човекът, когото търсеше – самият Состел Баншар.
Мартул бързо направи знак на Баншар и двамата излязоха в задръстения от стражи коридор.
Едва тогава Мартул видя, че лицето на Баншар е бяло като платно.
- С-стр-ражите на Съвета! – заекна последният. – Нахлуха в сградата и няма как да ги спрем! Просто сме в пъти по-мал...
- Изтегляйте се! – гневно просъска великият съветник, като грубо го прекъсна.
- Но...
- Няма никакво но! – кипна Мартул, повишавайки тон. – Омитайте се, казах!!!
Сетне, след моментно двоумение, добави с малко по-овладян глас, кимвайки по посока на сриналата се статуя на Пош:
- Виждаш, че всичко се обърка...
Още миг колебание и гласът му отново се сниши до злобен съсък:
- Сигурен ли си, че ти или някои от твоите хора нямате нищо общо с тая диващина? – завъртя наоколо свитата си в юмрук ръка.
- Нищо, кълна се! – внезапно побледня лицето на Баншар. – Да не би да си въобразяваш, че сме някакви си скапани бунтовници или бандити!!!
Бунтовници със сигурност не сте – каза си великият съветник, обръщайки му гръб и влизайки наново във все така тънещата в хаос заседателна зала, при което се размина с някого, в чието лице позна началника на стражата на сградата на Съвета Фидур Мас. – Бунтовници не сте, но виж, дали сте бандити - това не знам... Дълбоко се лъжеш обаче, ако допускаш, че нямам начини да разбера!!!
* * *
- Изгуби съзнание – констатира Гуфо относно припадналия в краката му Гарбол и се надигна, при което старческите му колена болезнено изпукаха.
Тогава видя, че в коридора, пред кой знае кога отворилата се огромна двукрила врата на заседателната зала, се щурат въоръжени люде.
Явно са от стражата на Съвета – реши и точно тогава нечий познат глас го сепна, карайки го рязко да се обърне:
- А, Фидур, ти ли си? – измъчено се усмихна, разпознавайки началника на стражата на сградата на Съвета. – Каква беше тая непозната стража по-рано днес?
- Ама нали... – за миг се обърка Фидур. – Впрочем, може би не знаете – продължи, поглеждайки мимоходом към припадналия пазител на рулетката, - но Гарбол поиска по време на престоя му сградата да се охранява от негови хора.
Хм! – учуди се Гуфо. – Странно! Доколкото си спомням, такова нещо не е искал нито предния, нито по-предния път!...
Вместо това на глас каза:
- Както виждаш, Тамрал ни напусна. Сигурно си запознат с новото положение...
- Да, вече разбрах, че сега вие сте изпълняващ длъжността кирт. – потвърди Мас.
- Така е – кимна Гуфо без следа от важничене. – А сега, ето и първата ми задача за теб. Искам да опиташ да събереш максимално много информация относно случилото се днес и във възможно най-кратки срокове да ми докладваш.
- На вашите услуги! – поклони се Мас и почтително зачака.
- Можеш да тръгваш – освободи го Гуфо и изгледа как той бързо се отдалечава към изхода, при преминаването през който се разминава с влизащия тъкмо в този момент Мартул. При това погледът му за миг попадна върху разкривеното от злоба лице на великия съветник от Медара.
Да е уплашен – разбирам – леко се зачуди временно изпълняващият длъжността кирт, – но да ме вземе Пош, ако проумявам какво може да го е ядосало толкова много точно сега!
Този въпрос обаче тутакси изхвърча от главата му, заменен от мисълта за огромното количество работа, която имаше да свърши преди края на това прокълнато слънце.
* * *
Седемнадесет слънца по-късно Гуфо седеше удобно изтегнат в креслото си в киртския кабинет в сградата на Съвета на двадесет и четирите и за кой ли път препрочиташе доклада на Фидур Мас за случилото се в деня на така и не състоялата се рулетка.
Според съдържащото се в документа минута след дванадесет изпод статуята на Пош лумнали пламъци, най-вероятно предизвикани от складирано преди това там кой знае как огромно количество огън на боговете, при което стоящите в диаметър двадесет-тридесет дрома от статуята били буквално изпепелени, а онези, които се намирали на разстояние до около сто дрома от нея – овъглени! Останалите живи се люшнали на всички страни и, опитвайки да спасят живота си, изпотъпкали мнозина други! Сетне, около минута след първоначалния взрив, статуята се сгромолясала върху десетки хиляди тъпчещи и изпотъпквани хора, погребвайки ги под себе си!
В последна сметка рекапитулацията показваше, че там, край статуята на Пош, само за броени минути бяха загинали повече от 50 000 души, почти 100 000 бяха осакатени, най-малко 30 000 от които тежко, при което се очакваше още няколко хиляди от ранените най-зле да починат от раните си в рамките на следващите не повече от тридесет слънца!!!...
При всяко препрочитане на тези ужасяващи подробности Гуфо ставаше все по-скептичен по отношение бъдещето на Тингано и по-специално - относно това на Съвета на двадесет и четирите. Все повече се опасяваше, че през онзи ден, в деня на несъстоялата се рулетка, бе срината не само и дори не толкова статуята на Пош; боеше се, че бяха разклатени фатално устоите на самата, както подобно на всички тинганиани бе култивиран да вярва, съществувала от незапомнени времена киртска политическа система на континента!!!
Два цикъла – замисли се. – При нормални обстоятелства биха изглеждали предостатъчни за стабилизирането на киртската власт. При нормални – или поне достатъчно близки до нормалните – обстоятелства обаче! Но сегашната ситуация не просто не е „нормална” – тя е абсурдна! А по какъв друг начин можеш да се справиш с абсурда, освен като му противопоставиш друг, още по-голям абсурд!!!
- Два цикъла – раздвижиха се устните му. – Два цикъла време – ала за какво? За подготвяне на ново свикване на рулетката? Едва ли. Случилото се преди седемнадесет слънца окончателно погреба рулетката на Пош, а вероятно и самата киртска власт! Какво остава тогава? Как да се спаси цялостта на този все по-раздиращ се от вътрешни противоречия континент?...
Отговор на този въпрос Гуфо, а вероятно и който и да било друг тинганианин, нямаше. Сигурно обаче бе едно: каквото и да се случеше в рамките на предстоящите два цикъла, Тингано вече никога нямаше да е същото, каквото бе било само до преди броени слънца! Огнената буря там, край самата сграда на Съвета на двадесет и четирите, изпепелила или смачкала десетки хиляди животи, го заставяше или да се промени до неузнаваемост, или да бъде взривено отвътре с произтичащите от това абсолютно непредвидими и по всяка вероятност ужасяващи последици!
* * *
- С взривяването на статуята на Пош нещата получиха рязко ускорение, което само може да ни радва, господа – доволно отбеляза Дебелия.
- Въпреки това си мисля, Лукор, че мъничко тласък от наша страна не би бил излишен – настоя Ниския.
- Той обаче трябва да е много внимателно дозиран – добави Слабия, съгласявайки се с Ниския.
- Мислите ли, че необходимостта да подкрепяме Бала вече не е отпаднала? – осведоми се Високия, отпивайки от чашата си със силен, отлежал калеп.
- Да го оставим да става кирт, щом толкова много държи на този си каприз! – разсмя се Ниския. – Бунтовниците ще му видят сметката за не повече от сто слънца, помнете ми думата!
- И все пак, ще предприемем ли нещо? – прагматично ги върна към основната им задача Слабия.
- Предлагам – замислено каза Дебелия – трима от противниковите велики съветници – ей така, за всеки случай - да се споминат и да бъдат заменени с наши хора, а привържениците ни в Съвета на двадесет и четирите да бъдат подработени да бламират процедурата за излъчването на кирт посредством рулетката на Пош и да изберат Бала.
Останалите единодушно се съгласиха.
- При едно условие обаче – настоя Високия. – Ако тълпата не събори Бала достатъчно бързо, да го сторим самите ние.
Другите трима кимнаха, съгласявайки се и с това предложение. Сетне, приключили с деловата част, излязоха на верандата и, с чаши калеп в ръка, започнаха да си разказват случки от изключително разточителния си живот на четиримата най-богати човека в Тингано. Както винаги, първият, който посегна към зурпа, бе Лукор, всепризнатият им водач за последните повече от 20 цикли.
Междинна станция 1 – Из Скрижалите на Арунда, Сказание за кръстопътя пръв
Четеш ли още, четеш ли, о, Кривоглави? Ако е тъй, а то е тъй, понеже като гангрена любопитство те разяжда! Чети и знай, че още тука, гдето съдбата ти биде разполовена, Арунда те беляза за мишена!...
Четеш – туй явно е, четеш и вече знаеш, че повеят далечен на зло неутолимо и даже от Арунда непредотвратимо довея семената на онуй, що ще отприщи кървави реки и ще превърне всичко, дето дотогава вездесъщо беше, в спомен непонятен!
Чети, о, Кривоглави, без да питаш, защо Арунда точно теб ориса, да се превърнеш в знаме и прокоба на ненадейно блъвналата всепомитаща плебейска злоба, в тоз чужди свят, под чужди небеса!
Да, туй е кръстопът, о, Кривоглави! Да, кръстопът е, ала с път еднопосочен!!! И ти по него ще поемеш, о, клети, клети Кривоглави, та своя лъвски пай от тъмното на идното да вземеш!
Не е всеблаг Арунда, о, Кривоглави! Не е всеблаг Арунда, при все че е Арунда! Такива са единствено сълзите, ала приижда време, време страшно, време, пред което даже те ще се смирят и от безмерна скръб очите ще пресъхнат!!!
Ще има и любов, о, Кривоглави - при туй любов на тебе за награда! Любов, при туй тъй истинска и свята, каквато няма друга на земята! Ала – уви! – ще е любов-примамка! Ала – уви! – ней ще е съдено да се оттегли в сянка! Ще се оттегли в сянка пред онуй, що с трижди по-могъща сила душата ти ще гърчи... – ще я смила и от което тя, сиротна, най-подир ще се смири и ще изгуби сила!!!...
И тъй, безпаметен поел оттука точно, о, клети Кривоглави, от тоя кръстопът еднопосочен, най-сетне ще забравиш онуй, що в теб обречено е да умре и ще заплуваш в другото море – морето, дето ще владееш, ала – уви! – и морето, дето злочест злочестини ще сееш!!!
Край на глава XVII... и на книга първа.
Спущено на 28 ноември 2014. Точно след седмица очаквайте началото на глава I от книга втора.