Книга втора, част първа, глава IV – 5
Тъпанар Дрънкар: Бре, много способен агент бил тоя Пар Тедрам! Джума Хесел пък е умел крадец, но пък има лош късмет. Дали обаче това ще му попречи да се измъкне „сух от водата”? По всичко личи, че Гуфо няма да има шанса да го направи. Ала кой знае: с една мощна гилдия зад гърба си можеш да сториш чудеса!...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
5. Гуфо се задейства
Бяха изминали повече от 6 дяла от трагедията във Фиртуш по време на рулетката на Пош, когато известиха временно изпълняващия длъжността кирт Гуфо за посещението на Пар Тедрам.
Тедрам бе енергичен млад главен агент с широка собствена мрежа от агенти, разпростряла се на територията на цяло Тингано. При това агентите му бяха толкова сполучливо подбрани и така добре обучени, че на постъпващата от тях информация можеше да се гледа като на неподлежаща на ни най-малко съмнение.
След като размени обичайните встъпителни слова с госта си, Гуфо му кимна да седне, нареди да направят филех и за двамата и, щом го поднесоха, отпи, облегна се в креслото си и отправи към него въпросителен поглед.
- Изглежда страхът ви от бунтове и революции сред населението на бардите – поне до известна степен – е неоснователен – започна гостът, отпивайки на свой ред от филеха си. – Както впрочем сам ме известихте, възлагайки ми проучването, за което ви докладвам сега, организацията на т. нар. Кумлари от Цингали е била направена на пух и прах от ръководителя на градската стража в Елдри. Въпреки това изглежда, че някак е успяла да оцелее и наново е почнала да се стабилизира. Във всеки случай обаче – махна с ръка Тедрам – още дълго време не ще представлява опасност за бардската управа, камоли за киртството.
Значи не са унищожени окончателно и безвъзвратно, както ми написа Зинган преди два дяла – трепна Гуфо. – Великият съветник от Цингали обаче – припомни си – не ги представяше като разбойници от кол и въже, а от писмото му личеше, че изпитва към тях нещо, доста близко до уважение...
- Продължавам с множеството организации и организацийки (всичко над 400 – или поне толкова са засечени)из гамбарианските острови – докладваше Тедрам. - При това имам огромното удоволствие да ви уведомя, че те не представляват никаква, ама абсолютно никаква опасност, тъй като в голямата си част са се хванали гуша за гуша, някои – по-точно 26 – представляват откровено разбойнически банди и едва 3 (при това малки) организацийки, всяка от тях наброяваща по няколко стотин члена, се занимават с подривна дейност, ала не срещу властта във Фиртуш, а срещу управлението на Лагили...
- Ясно – махна с ръка Гуфо, - давай по-нататък.
- Не бих казал – подчини се информаторът, - че положението в Гамбоне и Фагали може да се определи като спокойно. Тъкмо напротив: тамошното недоволство (и отново срещу бардските власти, а не срещу управлението във Фиртуш) е доста силно. То обаче е стихийно и би се превърнало в проблем само при положение, че се намерят хора, които да го оглавят и канализират, каквито обаче засега липсват...
- А Кортис? – наново го пришпори изпълняващият длъжността кирт.
- Кортис, както ви е известно, е свърталище на всевъзможна измет – заяви Тедрам - и само здравата ръка на Балабош го удържа да не се разпадне.
- Може ли да се каже, че съществува реална опасност от избухване на гражданска война в тази барда? – осведоми се Гуфо.
- Непосредствена – не – внимателно отговори агентът. – Бих казал обаче..., хайде да се изразя така, че рискът това да се случи е малко повече от умерен.
- По-голям, отколкото в Гамбари, Гамбоне и Фагали? – уточни изпълняващият длъжността кирт.
- Определено – кимна посетителят.
- А в Медара, как стоят нещата там? – продължи да разпитва домакинът.
- Бих казал, че Мартул не допринася особено за стабилността на бардата си – позволи си да бъде рязък и дори леко язвителен Тедрам. – Там обаче има друг, при това изключително мощен стабилизиращ фактор, а именно – разположилата главния си офис в Мара гилдия на корабопритежателите.
- А прословутите бунтовници от Тимру? – конкретизира питането си владетелят на Тингано.
- Да, те са силни – призна гостът, - ала никак не би им било лесно да организират бунт срещу Мартул, освен...
- Освен? – подкани го Гуфо, гледайки го изпитателно.
- Освен ако не се ползват с подкрепата на гилдията на корабопритежателите – завърши мисълта си Тедрам, - а въпросът дали е така, признавам, е изключително мъчен за проучване, тъй като, както е всеизвестно, огромният ресурс, с който гилдиите разполагат, им позволява доста ефикасно да пазят в тайна делата си, когато намират, че интересите им го изискват.
- А южните барди? – осведоми се Гуфо. – Там (с голямото изключение на Юджили Таф, разбира се) положението продължава ли да е взривоопасно, каквото е било, доколкото ми е известно, само до преди 3-4 дяла?
- Да, Юджили Таф все така си остава островче на стабилността – потвърди агентът - и да, положението е все така взривоопасно, да не кажа дори по-взривоопасно в сравнение с времето, за което говорите. Има обаче две успокояващи неща:
За миг се възцари мълчание, след което Гуфо се осведоми:
- Свърши ли?
- Да, господарю, свърших – потвърди Тедрам.
- Значи положението не е видимо по-опасно, отколкото през времето непосредствено преди злополучната рулетка? – обобщи изпълняващият длъжността кирт.
- Да – кимна гостът, допивайки филеха си. – Ала има една друга опасност, далеч по-голяма, бих казал, за която обаче съм сигурен, че самият вие сте по-добре информиран от мен.
- Съветниците, които вероятно в определен момент ще дръзнат да оспорят законността на обстоятелството, че съм временно изпълняващ длъжността кирт? – опита да познае Гуфо.
- Отгатнахте – кимна Тедрам, ставайки. – При това не е изключено да се окажат мнозинство.
Гуфо също стана, подавайки му ръка за довиждане.
- Двата милиона зифара за доклада ви ще бъдат приведени на сметката ви тук, във Фиртуш, най-късно до вдругиден сутринта – осведоми госта си той.
- Разбира се – едва забележимо се усмихна Тедрам, лекичко се поклони и напусна помещението.
Ако не друго, то поне няма непосредствена опасност народът да се разбунтува – въздъхна Гуфо, отклонявайки поглед към прозореца, през който се процеждаше все още едва доловимият вечерен сдрач. При това прозорецът му гледаше към площада пред сградата на Съвета, където само до преди по-малко от половин цикъл се бе извисявала величествената статуя на Пош.
– Велики Пош – раздвижиха се устните му: - 57 000 загинали и над 25 000 инвалиди за цял живот! Кой, да се пръждоса в дън земя, би замислил и изпълнил едно такова пъклено дело!!!
Отговор (поне засега) няма, ала - за кой ли път се зарече Гуфо – ще дам всичко от себе си, за да го открия, докато съм на този пост, каквото и да ми струва това и независимо дали ще съм владетел на Тингано за целите два цикъла след трагедията или за далеч по-малко време!
* * *
- Нещо ново по разследването за взривяването на статуята на Пош? – осведоми се Гуфо 4 дяла по-късно, когато началникът на охраната на сградата на Съвета на двадесет и четирите Фидур Мас пристъпи в кабинета му, за да му предаде някакви документи.
- Уви – нищо, господарю! – със съжаление констатира Мас. – За мен трите възможни обяснения на обстоятелството, че не можем да ги открием, са или да ги е финансирала някоя много богата гилдия, или възложителите на това пъклено дело да са се отървали от непосредствените му извършители, заличавайки така следите си..., или – добави след кратка пауза..., - или някаква комбинация от двата варианта...
- Някаква нова информация за организацията, натоварена да извърши укрепителните дейности по статуята на Пош в навечерието на злополучната рулетка? – поинтересува се временно изпълняващият длъжността кирт.
- Продължават да фигурират само на хартия – докладва Мас. – В седалището им няма никого, сякаш никога не са съществували! Мен ако питате, почти сигурен съм, че физическите извършители са действали под дегизировката на строителни работници на тази организация. При това, уплашени, че ще бъдат подведени под отговорност за нещо, за чието извършване вероятно изобщо не са подозирали, ръководителите й са изчезнали яко дим, предпочитайки да изоставят доходния си бизнес, вместо да рискуват да се озоват зад решетките заради евентуално проявената небрежност.
- Разбирам – кимна Гуфо, осъзнавайки внезапно колко много е остарял.
Това непредвидено киртство на стари години ще ме съсипе! – въздъхна мислено, поемайки документите от Мас. – Единственото, за което се моля, е да издържа докрай, сиреч докато Съветът смъкне от раменете ми тая явно непосилна за старец като мен тежест!
* * *
Джума Хесел пристъпи към действие вечерта на 12 тарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар. Щеше да му излезе соленичко, разбира се – щеше да плати на стража цели 25 000 зифара, - но пък в добавка към петдесетте хиляди, които Гарбол вече му бе предоставил, щеше да вземе от последния още цели 450 000, при това след броени слънца!
Всичко протече така, както се бяха договорили. Стражът – някакъв невзрачен бърборко – бе взел парите и безпрепятствено го бе завел до кабинета на Гарбол, заставайки да пази пред вратата, докато Хесел си свършеше работата вътре...
Ама че разхвърляна стая! – възмути се Джума, пристъпвайки в помещението. – Ще ми е нужен поне час, докато открия онова, което ми трябва!
Лъжеше се. Търсенето му отне едва няколко минути, тъй като сферата и кутийката с топчетата се намираха в един от шкафовете на бюрото.
Велики Пош – зачуди се: - Защо ли на стария Гарби са му потрябвали тия джунджурийки? Това обаче не е моя работа, нали така! – каза си, насочвайки се към вратата.
От въвелия го в сградата и допуснал го в кабинета на Гарбол страж, естествено, нямаше защо да се страхува. Преди да пристъпи към действие внимателно бе проучил живота му и бе отвлякъл жена му и двете му деца, които, разбира се, щеше да убие заедно със самия страж в момента, когато уж щеше да му ги предаде, като при това щеше да си вземе обратно двадесет и петте хиляди, които му бе платил или поне частта от тях, която – надяваше се – щеше да намери у него...
Мракът на коридорите по обратния път към изхода на двореца кой знае защо му навя страх. Никога не се бе страхувал от тъмнината, ала в тази, изпълнила сградата на Съвета на двадесет и четирите в тая късна тарбунска вечер, имаше нещо плашещо, чийто източник обаче той не успяваше да установи.
Въобразявам си! – тръсна глава накрая, ускорявайки крачка подир стража. – Тъмнината винаги си е една и съща и винаги е рай за крадците като мен!
Не бе прав обаче – явно тъмнината не винаги бе рай за крадците - и – уви! – съвсем скоро щеше да го разбере...
Внезапно нейде в далечината иззад дебелите стени на сградата изтрополя гръмотевица. Тъкмо в този момент, след един рязък завой, при който Джума едва не се блъсна във вървящия пред него страж, пред тях най-сетне се възправи масивната порта, преграждаща входа на учреждението. При това стражът извади от джоба си ключовете, ала, тъкмо когато стигнаха вратата, в ключалката й прещрака нечий друг ключ, тя рязко се отвори и, в светлината на внезапно проблесналата точно тогава мълния, през прага й пристъпи началникът на стражата на сградата Фидур Мас.
Виждайки пред себе си стража, той се взря в мрака и, успял да го познае, се осведоми:
- А, Брас, ти ли си? Какво правиш тука, Пош да те вземе?
Забелязал моментното смущение на подчинения си, Мас плъзна поглед към вътрешността на фоайето и попадна на застаналия зад Брас силует. Нова мълния, припламнала в прозорците, му позволи да огледа лицето на последния.
- Ти пък кой си! – изненада се. – Чини ми се, че не съм те виждал...
Сетне върна погледа си на Брас и, забелязал капчиците пот върху лицето му, запита и него:
- Кой е тоя, Брас, Пош да те вземе?!
- Ами..., такова..., госп... – запелтечи стражът.
- Е, хайде казвай най-сетне! – повели изгубилият търпение Мас.
- Ами..., ами..., ами..., такова..., това..., т-т-т-ова..., ами..., роднина ми е – ето това е – успя да скалъпи подчиненият му.
- Роднина ли! – с нарастващо удивление го прикова с поглед Мас. – Че от кога стражите почнаха да влачат роднините си в сградата на Съвета!
- Ама – пак се запъна Брас..., ама, такова, той...
- Релк, Баюми, Коно! – мощно прогърмя гласът на началника на стражата, като същевременно той пристъпи към внезапно отстъпилия назад в мрака Джума.
Тоз час от всички коридори се заизсипваха стражи, на които Мас нареди, сочейки към непознатия:
- Хванете го и го претърсете!
Сетне, кимвайки на двама от стражите и сочейки им Брас, заповяда:
- Фели, Сува, разоръжете го, претърсете го и го отведете в стаята ми!
* * *
Джума бе въведен при Гуфо 3 слънца по-късно, в мрачния дъждовен следобед на 15 тарбун. На временно изпълняващия длъжността кирт не му трябваше много време, за да научи истината от уплашения крадец.
- Готов ли си да изкупиш вината си към киртството за злодеянието, което опита да извършиш чрез незаконното си нахлуване в сградата на Съвета, синко? – меко, почти бащински, го запита той.
- Д-д-д-а, г-г-осп-п-од-д-ар-р-ю! – с готовност се отзова треперещият от страх престъпник.
- Добре, синко – подкупващо се усмихна Гуфо. – Ето какво ще сториш: Първо, ще освободиш жената и децата на Брас – човекът, който те въведе в сградата на Съвета.
- Да, господарю! – вече по-спокойно обеща крадецът.
- Второ – продължаваше изпълняващият длъжността кирт, - ще занесеш на почтения Гарбол (при това опита в гласа му да не проличи таящата се в мислите му подигравка към висшия жрец) онова, за което те е помолил, като няма да му разкриваш, че знам за проникването ти в кабинета му.
- Да, господарю! – отново с готовност се отзова Джума.
Гарбол обаче сякаш не го слушаше. Той отвори едно чекмедже на бюрото си, извади оттам кутийката с топчетата (бе я подменил, разбира се) и я плъзна към него.
- И трето – продължи, - от днес нататък ще ми предаваш цялата информация за пазителя на рулетката, която успееш да набавиш.
- Да, господарю! – за пореден път тържествено изрече стоящият пред него крадец, вземайки кутийката с топчетата.
- За да не се изкушиш да сториш нещо не както трябва, още сега ще получиш от мен същата сума (500 000 зифара), която ще вземеш и от Гарбол – погъделичка престъпната му душа Гуфо. – Ала помни – стана той и се надвеси над престъпника, измервайки го с внезапно потъмнелите си от ярост очи и помрачавайки така алчното пламъче, за миг проблеснало в тези на Джума при вестта за новата крупна сума, която щеше да получи, - излъжеш ли ме, ще ти се прииска да не си се раждал!
- Д-д-д-а, г-г-г-ос-с-п-п...
Гуфо не изчака края на поредната му клетва за вярност, а даде знак на въвелите го двама стражи да го изведат.
* * *
- Работата се оказа съвсем проста – започна доклада си Гор Пигар, един от най-способните майстори на играчки във Фиртуш. – Първо, разбира се, изследвах кутийката и, точно както предполагах, не констатирах нищо подозрително нито в направата й, нито във вида й
- Сетне – продължи, след като се почеса по темето, - пристъпих към детайлно проучване на всяко от топчетата и..., и тогава го открих. Работата е там, че едно от тях е малко, ама съвсем мъничко по-тежко от другите.
- По-тежко ли! – рязко се приведе към него Гуфо. – Да – усмихна се Пигар. Съвсем, съвсем мъничко по-тежичко, наистина, ала – при това той извади от голямата кутия, която носеше, имитация на кристална топка досущ като тази на пазителя на рулетката..., - ала – повтори – с изумителен ефект от тая тежина.
Изрекъл всичко това, Пигар изсипа топчетата в сферата, разклати я и от нея изпадна едно от тях.
- Ето го – подаде го на временно изпълняващия длъжността кирт, който плахо го пое, боейки се да погледне гравираните на него инициали. Трябваше да го направи обаче – нямаше как. Ала когато разпозна тези на Балабош, бе толкова шокиран, че за момент изгуби и ума, и дума! Сетне постепенно се успокои и, след последвалите още три проверки, се убеди окончателно:
Значи и Бала! – не можеше да проумее. – Значи и той – човекът, който винаги се е противопоставял на опозицията при обсъжданията и гласуванията в Съвета - е на страната на милитаристите!!! И не само това, ами и очевидно е бил гласен за следващ кирт! Значи – Велики Пош, каква мерзост!..., - значи рулетката, както впрочем подозираше и самият покоен Йохи, Пош да се смили над душата му, наистина е била фалшифицирана!!!
Сетне мислите му бяха отвеяни в съвсем различна посока, при което очите му се изцъклиха от изненада:
Велики, Велики Пош, а дали..., а дали всъщност това не дава едно съвсем различно и съвършено неочаквано обяснение на случая с взривяването на статуята на Пош! Дали целта на онези, които са го сторили – които и колкото и да са те всъщност не е била не взривяването на монумента, а - чрез неговото взривяване - взривяването на самата рулетка!!!
След това мисълта му отново се върна на топчетата и по-специално на онова с гравираните върху него инициали на великия съветник от Кортис Балабош. Все така продължаваше да не може да повярва, че тъкмо Балабош, а не който и да било от останалите двадесет и двама съветници, с изключение на самия него, изпълняващия длъжността кирт, разбира се, е бил не просто сред милитаристите, а и сред онези от тях, дръзнали да фалшифицират най-святото нещо в Тингано, най-фундаменталния символ на единството му, самата рулетка на Пош!!!
Ами сега? – запита се най-сетне Гуфо. – Какво трябва да направя сега?
Отговорът, то се знае, се натрапваше от само себе си – естествено, че нищо, абсолютно нищо! Разполагаше с безценна информация, която – поне засега – трябваше да законспирира в дълбока тайна, с цел в определен момент да я използва по възможно най-подходящия начин за благото на континента. Кога обаче щеше да настъпи тоя момент и – което, разбира се, бе далеч по-важното – щеше ли изобщо да настъпи? Уви – нямаше как да знае това. Единственото, което можеше да стори сега, бе да изчаква и, доколкото му е възможно, много внимателно да следи действията на великите съветници...
Да – каза си, след като изпрати Пигар, - вече е краят на тарбун и до края на киртството ми остават 12 дяла, освен ако част от останалите велики съветници не намерят начин да ме отстранят преди това. И ето – трябва да използвам тези 12 или по-малко дялове, за да изпълня следните задачи от фундаментална важност за добруването на континента:
Да – кимна доволно, след като скицира плана си за действие, - да се залавяме за работа, започвайки, естествено, оттам, отдето може да се почне още сега – сиреч отзад напред!
Взел това решение, дръпна шнура над бюрото си, в отговор на което почти незабавно вратата на кабинета му се отвори и в рамката й застана един от служителите му.
- Жовенес – обърна се към него Гуфо, - предай на главен агент Пар Тедрам незабавно да се яви при мен!...
Уви, смайващото му разкритие, че Балабош е един от милитаристите и потресаващото обстоятелство, че Гарбол бе участвал в заговора за фалшифициране на рулетката на Пош, бяха само началото на последвалите лоши изненади за временно изпълняващия длъжността кирт. Още същото слънце получи шокиращата вест, че великият съветник от Сагана Йорас Балахи Дивия внезапно се е споминал от ужилване на кумсет. Мисълта за убийство, разбира се, му хрумна веднага, ала през последвалия повече от дял така и не се намери нито едно доказателство, че смъртта на колегата му в Съвета не е естествена.
Не се размина обаче без насилствена смърт на велик съветник. Няколко слънца след известието за смъртта на Балахи дойде вестта за убийството на Етран Лагили от Гамбари, а още няколко слънца по-късно и невероятната новина, че на мястото му е била избрана някаква млада жена на име Чилда, за която дълго време той продължи да тъне в абсолютно незнание, като се изключи, естествено, името й, което на гамбарийското наречие на стандартния тинганиански означаваше отмъстителка.
Уви – не бе само това: в началото на ларбун пристигна смразяващата новина за още една височайша смърт – бе, разбира се, тази на великия съветник от Лай Конду Сунис Карехи Кроткия. Някак очаквано бе, че и тя, също както тази на Балахи, се оказа напълно естествена, в случая настъпила вследствие от поемане на свръх-доза зурп!
Гуфо, то се знае, все по-малко вярваше, че тия две смърти са естествени. Още повече, че новите велики съветници, избрани от бардските парламенти на местата на споминалите се – съответно Ошаш Ураги в Сагана и Ранар Носри – в Лай Конду, - за разлика от предшествениците си съвсем не изглеждаха радетели за каузата на мира! Ала доказателства за насилствения характер и на едната, и на другата смърт все така продължаваха да липсват...
Става нещо – притеснено въздъхна Гуфо, докато преглеждаше някакви документи по обед на 17 ларбун. – Пош да ме вземе обаче ако зная какво!
Точно в този миг на вратата на кабинета му рязко се почука.
- Да? – отговори той, вдигайки глава от книжата пред себе си.
- Извинете, че ви безпокоя, господарю, но долу чака главен агент Пар Тедрам и настоява да го приемете незабавно – оповести застаналият в рамката на вратата служител. – Било спешно.
- Въведи го! – нареди Гуфо, като с унило, почти отчаяно изражение се облегна в креслото си:
Още една височайша смърт? – предположи с трепет в душата. – Велики Пош, мигар лошите вести нямат край!
Оказа се – поне що се отнася до настоящото посещение на Тедрам, - че вестта този път съвсем не е лоша, а просто... странна и съвършено неочаквана!
* * *
- Работата касае смяната на властта в Гамбари – започна доклада си Тедрам. – На един от местните ми агенти в двореца му направило впечатление, че новата велика съветничка страни от представителите на няколко гилдии, а именно от дейците на онези, които са най-тясно обвързани с фиртушката икономика, с набиващото се изключение на една, а именно тази на корабопритежателите. Предположил човекът, че има хляб в това обстоятелство и аз, съгласявайки се с него, пристъпих към действие, задействайки контактите си в тази гилдия. В резултат от това – усмихна се доволно – най-накрая успях да разкрия самоличността на великата съветничка от Гамбари...
- И? – нетърпеливо се осведоми Гуфо, привеждайки се рязко към госта си.
- Никога не бихте познал коя всъщност е тя и с чия могъща подкрепа се ползва – наслаждаваше се на скритата в ръкава си изненада агентът.
- Е, добре де, казвай! – раздразнено тръсна глава изпълняващият длъжността кирт.
- Оказа се, че новата велика съветничка от Гамбари е не друга, а осемнадесетцикловата Фалет, дъщерята на споминалия се бивш кирт Ейохи Тамрал и..., и че е била поставена на този пост лично от предводителя на гилдията на корабопритежателите Ери Дрондис.
Съвсем недостатъчно би било да се каже, че Гуфо бе поразен. В продължение на няколко секунди съзерцаваше посетителя си със зяпнала уста и широко отворени очи. Сетне постепенно дойде на себе си, внезапно проумявайки, че току-що получената от агента му информация може да се окаже от изключителна полза за киртството.
- Хм – размърдаха се устните му, - виж ти! Ама че новина!!!
След това, възстановил донякъде душевното си равновесие, се обърна към Тедрам:
- Нямаш представа колко важно може да се окаже това, Пар! – призна му. – Сега си върви, а утре, да речем по същото време, ела пак. Дотогава ще напиша писмо, което ти или някой от най-доверените ти агенти ще трябва да предадете лично на великата съветничка от Гамбари.
Няколко минути по-късно Гуфо трескаво кръстосваше кабинета си.
Не познавам Фалет, макар с баща й да бяхме доста близки – разсъждаваше. – Сега обаче (или поне се надявам да е така) на двамата с нея явно ни е съдено да застанем от едната страна на барикадата. При това – опитваше да калкулира предимствата от сближаването с една толкова мощна организация..., - при това може би в последна сметка на наша страна ще се окаже и една от най-силните гилдии в Тингано – тази на корабопритежателите!
* * *
Бързоходецът бе потънал в прах, ала Гуфо въобще не забеляза това. Той дръпна от ръката му запечатания плик, счупи печата, извади писмото, разстла върху бюрото си няколкото листа, от които се състоеше то и се зачете.
Седем кларбун – погледна датата в края.
- Доста си бързал, приятелю – обърна се към бързоходеца, - щом си успял да стигнеш дотук само за четири слънца!
- Винаги на вашите услуги, велики Гуфо! – благоговейно заяви посетителят, правейки дълбок поклон пред господаря си.
Останал сам, Гуфо тъжно се усмихна:
Тринадесет велики съветника, значи – заключи. – Това означава, че само след дял и половина със сигурност ще има нов кирт. Какво да направя обаче, за да попреча той да бъде милитарист?
Със съжаление трябваше да признае, че – поне засега – няма отговор на този въпрос. Единственото, което му хрумваше, бе надеждата някой от подписалите молбата за свикването на Съвета на 27 ешарбун да поддаде. Сещаше се за няколко велики съветника, които вероятно биха се замислили, преди да гласуват за предложен от опозицията кандидат. Да се разчита на тази възможност обаче бе, разбира се, крайно несигурно и – затова – проява на потресаваща безотговорност...
Ала на какво друго можеше да разчита? На какво? На Чилда или – още по-добре – на покровителя й, могъщия Дрондис? На десетте велики съветника, невключени в заверата? Велики Пош, та нали по-рано самият той бе предполагал, че някои от тях отстояват възгледи, притесняващо сходни с тези на милитаристите!!!...
Колко много въпроси и нито един отговор! – въздъхна тежко, отправяйки поглед през прозореца към празното пространство, където до преди малко повече от цикъл се бе извисявала статуята на Пош. Странно, някак бе почнал да свиква с това празно пространство. Уви обаче – промените не се изчерпваха с настоящата прозаичност на една гледка и с носталгичните спомени за бившето й величие. Те засягаха цяло Тингано и щяха или да го стабилизират, или, което – Уви! – считаше за далеч по-вероятно, да причинят сриването му в мрака на хаоса и анархията!
Спущено на 3 април 2015. Точно след седмица очаквайте началото на глава V от книга втора.