Пролог
„И ето най-подир, о, Кривоглави, онуй, що дириш тук, пък макар и без за тука да си тръгнал: Каквото искаш, туй ще стане, ала тъй, че искал би от него нищичко да не остане!!!”
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
Встъпление 1
Из Скрижалите на Арунда, Приветствие към Избавителя
Привет, о, Кривоглави! Щом четеш тия сбръчкани, ронещи се от старост писмена, значи си стигнал края на пътя. А може би началото му? Защото краят на един път бележи началото на друг и така чак до края на времето, който пък бележи началото на ново време – уж различно и необичайно, пък инак все същото, все тъй кипящо от страстите нищожни, що тварите Арундиеви дебнат в мрака на душите им нещастни, белязани с печал неизлечима...
Ала не, о, Кривоглави! Не таз истина човешка дошъл си ти да дириш тука! Туй ясно е – също тъй ясно, както и че един безумец жалък в безмерната си ярост стори тъй, че кривоглав да станеш!
Не истина - надежда ти е нужна – надежда на обречен обладани от кошмари папагали във верен път да води!...
Затуй Арунда чуй, о, Кривоглави! Мизерна ще е твоята утеха от туй, що веч направи и от властта ти над онуй, срещу което победоносен съдено ти е да се възправиш! Мизерна ще е твоята утеха, знай, о, Кривоглави, мизерна и неутолима, че людската злина не свършва се с една-едничка сеч, с една-едничка планина разполовена!...
Утеха не търси, о, Кривоглави, ни в своите дела, ни в онуй, що никога не ще направиш, че тя, утехата, несретна залъгалка е за кухоглави! Затуй помни и нивгаж не забравяй, Кривоглави, че туй, душата що възнася в небесата, най-люто я гнети... – и я прави сляпа!!!
Не дръзвай да кънтиш, о, Кривоглави, за глухи в свят от глухи построен! Помни, о, Кривоглави, помни и не забравяй, че оня, що лелее ден, дори и в нощ дълбока ден ще дири, устремен към гибел страшна, що зове живот омаен!!!
И ето най-подир, о, Кривоглави, онуй, що дириш тук, пък макар и без за тука да си тръгнал: Каквото искаш, туй ще стане, ала тъй, че искал би от него нищичко да не остане!!!
Встъпление 2
Из История на Конфедерацията, том деветнадесет
Както вече бе казано в самото начало, Конфедерацията обхваща дванадесет галактики с неизброими понастоящем човешки същества, разселили се из нея от прапланетата Земя след откриването на свръхсветлинните скорости благодарение на проникването в микровремето и хиперпространството, извършено от проф. Олек Рин в 5736 г. от н. е. на земния календар (за откритията на проф. Рин вж. том три от настоящия труд, стр. 2757-2791).
Мнозина мечтаят Конфедерацията да се разрасне още повече, далеч отвъд сегашните си предели. Това обаче, поне на този етап (в 945 г. от вселенския календар), е невъзможно. Тази невъзможност се дължи на обстоятелството, че, както знаем, регистрирайки дадена галактика, звезда, планета, планетоид и т. н. на място, отдалечено на много светлинни години от положението, в което се намираме, ние фиксираме съответния обект, отдалечен в миналото с време, равно на броя светлинни години, отделящи го от нас в момента. Благодарение на знаменитата космоложка доц. Натали Ланжер, авторка на смайващи за времето си модели на времеви космически симулации, можем да пътуваме към такива обекти, ала само в ограничени, па макар и сами по себе си огромни трансгалактически разстояния. Както можете да прочетете в том пет от настоящия трут на стр. 5432-5524, през 5811 г. от н. е. по земния календар доц. Ланжер създава първата убедителна времева космическа симулация, обхващаща невъобразимо огромния за тогава период от 24513776 години назад във времето. Фиксирайки планетата Сирма в звездната система Зевс на разстояние от Земята, равно на същия брой светлинни години, тя прогнозирала, че въз основа на стриктно изчислена от самата нея и екипа й схема на развитие на тази планета, на нея понастоящем би трябвало да има годна за дишане атмосфера. Скептицизмът, както би могло да се предположи за примитивни времена като онова, в което е живяла тя, бил огромен. За да обори многобройните противници на теорията си, които на всичкото отгоре не пропускали случай публично да й се подиграят, доц. Ланжер решила заедно с още трима от екипа си да предприеме пътешествие до Сирма. То, както всички знаем, се оказало успешно и така започнало разселването из космоса на земното население, довело, както е описано на стр. 549-1273 в том две от настоящия труд, до създаването на Конфедерацията само след още по-малко от хиляда години от земния календар...
Трудността да се надхвърлят границите на настоящата обхващаща пространство с диаметър от почти четири милиарда светлинни години Конфедерация се състои в обстоятелството, че отвъд сегашните й предели се простира пръстен от широка над един милиард светлинни години беззвездна космическа бездна. При това изграждането на мащабни времеви космически симулации за обектите отвъд тази бездна предпоставя необходимостта съответният обект да се наблюдава непрестанно в продължение на години – а понякога и цели десетилетия - с надеждата – в много случаи напразна – да се открие път за „улавянето” му в перспектива, позволяваща да се определи състоянието и местоположението му към настоящия момент за кратък отрязък от време – от няколко секунди до няколко минути – и то не точно спрямо мига, когато наблюдателят изготвя симулацията си, а при прогнозирано ново разкритие на обекта. Ето защо разширяването на Конфедерацията отвъд опасващия я пръстен от беззвездна чернота е невъзможно - поне засега. По тази причина и търсенето на нови светове, които да бъдат присъединени към огромното ни космическо семейство, се простира в рамките на вече споменатия диаметър от по-малко от четири милиарда светлинни години. Утешителното е, че има невъобразим брой такива светове и разширяването на Конфедерацията, ако въобще някога се случи, не е и вероятно в продължение на още хиляди и хиляди години няма да се превърне във важна стратегическа цел на обитателите й. Да не бъдем обаче толкова скептични. Навярно самата Конфедерация, ако въобще някой е предусещал създаването й, би изглеждала като нещо абсолютно невъзможно за земните жители дори за периода, непосредствено предхождащ началото на разселването им в космоса. Така че, кой знае – може още утре някой гений да измисли начин обкръжаващата ни космическа бездна да бъде преодоляна?!...
Встъпление 3
Из Извор на тайното знание, стр. 17:
Тайна девета: Относно календара на Пазителите
...И като установихме, че поредният трус вече е преминал, ние, наша милост Антирс, по волята на великия Пош Пазител на рулетката по онова време, заедно с четиримата ни помощници, съответно Лансал, Гидор, Тасенго и Авиду, решихме да въведем нов таен метод за броене на циклите. Споразумяхме се да обявим за начало на броенето последната промяна в устройството на Тингано, която едва не доведе до политически разпад на континента.
Ето какво гласеше решението ни:
И така: Обявяваме цикъла, в който бе коронясан първият кирт на Тингано, великият Аденар, за цикъл номер едно от новото циклоброене. И тъй като се случи изборът на великия хаос да се спре на него в слънце 26 от дял карбун, повеляваме от днес насетне, както между впрочем гласи и решението на новоучредения Съвет на двадесет и четирите, рулетката на Пош да се провежда в слънце 26 от дял карбун на всеки седем цикли, съответно, както следва – в цикъл 8, в цикъл 15, в цикъл 22..., чак до следващата промяна и дано Пош да я забави възможно най-дълго, а когато тя все пак настъпи, нека бъде прелюдия към нов ред, а не знак за връхлитащ ураган от хаос и развала!!!
Повеляваме също да наречем календара, който въвеждаме тук, „таен”, превръщайки го в част от тайното знание, съхранявано в настоящия „Извор”!
В съответствие с горенаписаното всички ние – и петимата – се заклехме във великия Пош да пазим тайната на календара и ако някой от наз, не дай Пош, се изкуши да я сподели с някого, бил той негов близък или непознат, да се накаже с незабавно умъртвяване!!!
Встъпление 4
Из Наръчник за игра на клечки от неизвестен автор
...Това е киртска игра. Играе се от незапомнени времена, в продължение на много и много хиляди цикли, вероятно още от установяването на киртската политическа система в Тингано.
Правилата й са следните:
Встъпление 5
Из дневника на Роши Берентал три цикли след приземяването му на Неотопия
Тия дни – или, както биха казали местните, слънца – се чувствам зле. Ревматизмът ме мъчи жестоко! Влагата на този континент, на Тингано, както го наричат жителите на Неотопия, е просто убийствена! Всеки ден дъждът се излива с тонове и напускането на кораба е изключително трудно!
Катаклизмът, който преди пет цикли е преобразил коренно климата на Тингано, вероятно ще доведе до чувствително подобряване на условията за живот на него, ала след време, навярно дори след век или повече. Сега обаче този само до преди пет цикли извънредно горещ континент е едно изключително неблагоприятно за живеене място. Мислел съм си да се преместя в Абдала, ала след катаклизма тамошният и без това много студен преди него климат сега е направо вледеняващ! Ония, които ходят до там, през най-студените зимни дни измерват температури от порядъка на под 90 градуса под нулата!!!
Тукашните жители са досущ като тези от Конфедерацията, съвсем същите като ония наши далечни предшественици, разселили се в космоса от старата Земя още преди близо 1300 години. Да, същите са, ала с едно голямо и – уви! – пагубно изключение и то се нарича „зурп”.
Сътрудничката ми, Ели Брин – благодаря на Бога или, ако следваме тукашните вярвания, на Пош или Арунда, - че не ми позволи да сглупя и да я оставя на Корола, проведе изключително ценни опити с този, както го наричат местните, „вълшебен прашец”. При това тя установи, че: първо, той няма видим ефект върху продължителността на живота на консумиращите го и, второ, почти напълно ги лишава от онова, което в Конфедерацията наричаме „усет за моралност”.
Изследванията ни върху миналото на Тингано, макар все още твърде оскъдни, показват, че редовно консумиращите зурп, а те далеч надхвърлят половината от жителите му, стават безволеви роби на страстите, които са успявали да удържат в определени граници преди това, до такава степен, че чуждият живот – а понякога и собственият - се превръща за тях в нещо без особена стойност – нещо, което с готовност жертват заради странните усещания, които зурпът им осигурява!
Съдейки по разказите на консумиращите го, намирам, че халюцинациите, причинявани от този инак безобиден на глед прашец, са извънредно странни и дори почти невероятни! При това не е съвсем сигурно, че става дума точно за халюцинации! Бог да се смили над бедните ни души, ала любопитството ни надделя и направихме опит с един от местните, който и без това редовно се тъпче със зурп и – о, чудо! – установихме че, докато е под въздействието на това проклето вещество, той наистина вижда в предметите – разбирате ли, вътре в тях, независимо от плътността и размерите им!!! При това въпросното „виждане”, ако изобщо може да се определи така, се простира на десетки – а може би и повече – метри, или, както биха казали тукашните, „дроми” - от местонахождението на консуматора. Изследваният твърдеше, че съзнанието му се разширявало, всмуквайки в себе си, както той се изрази, „целия свят”!!!...
Ох, пак тоя проклет ревматизъм! Няма как – трябва да приключвам, за да се пъхна под топлите завивки, които напоследък кой-знае защо ми се струва, че топлят все по-малко и по-малко!!!
Встъпление 6
Базата Берентал, 325 цикли след кацането на Неотопия на Роши Берентал
Странно – замисли се Алам Десар, оставяйки на лавицата дебелия том от Очерци за живота на Първия, съставен от проф. Герши Лугда от Тиндали преди цели 303 цикли. – Явно нечовешки жестокият удар в главата е сторил чудо със съзнанието на онзи човек! Дори тези пространни и на пръв поглед изглеждащи изключително убедителни писания не обясняват как и половината от стореното от него е станало възможно!!!
Десар хвърли поглед през прозореца на библиотеката към спокойните сега, ала оказали се извънредно смъртоносни преди 327 цикли Гронели, когато при последното си мощно изригване Мануаки бе променил климата на този континент, чието минало криеше толкова много загадки.
Не мога да разбера защо са решили да разположат базата точно тук – за кой ли път се зачуди той, - след като самият Берентал никога не е стъпвал на Гамбари! Явно е била търсена някаква знаковост – реши: - да превърнеш тъкмо мястото на най-чудовищна жестокост в аван пост на една бавно, ала упорито разширяваща се цивилизация в тия и досега все тъй диви и неприветливи за чужденеца земи!
Сетне реши да приключи за днес.
Минути по-късно вървеше по брега срещу хладния вечерен ветрец и мислите му отново се бяха устремили далеч, в миналото, към – вече се объркваше как да го нарича! – Конглар, Ютан, Фирсала, Ардал, Първия... Може би последното все пак бе най-подходящо просто защото изследователите на живота му най-често използваха това название.
Да – каза си Десар. – Нашият, на пришълците от Конфедерацията шовинизъм, наистина е пословичен!
Той спря при кея и се загледа в един голям кораб, който тъкмо напускаше пристанището. На тази планета и преди Първия, разбира се, бе имало кораби, някои от които – абдалианските – смайващо добри за тогавашното крайно примитивно състояние на жителите на тази планета. Днешните обаче – осигурените от Конфедерацията – плавателни съдове бяха несъпоставимо по-съвършени в сравнение с тогавашните черупки на местните! Да се нарекат кораби, както напр. този, който в момента изчезваше пред очите му в сгъстяващия се здрач, щеше да изрази едва нищожна частица от същността им: те бяха предназначени едновременно да се движат по суша, въздух и вода и дори да се реят в орбитата на планетата на стотици фандроми височина!
Абдалианските кораби – върна се към любимата си тема за миналото Десар. – Какво гениално хрумване на толкова неразвити същества! Какво просто устроено, какво невероятно ефикасно, ала и – Уви! – колко чудовищно жестоко изобретение!!!
Внезапна прозявка разтегли устните му и той тръгна обратно към базата, която бе негов дом в продължение на вече повече от 20 цикли. Неочаквано – местните избягваха да се навъртат около гигантския комплекс на чуждопланетяните – в мрака пред него се мерна нечий силует, който побърза да се скрие в сенките нагоре по брега.
Колко ли време ще мине – запита се Десар, когато малко по-късно извади картата си и я пъхна в жлеба на външната врата на базата, за да се прибере вътре, - докато почнат да ни се доверяват достатъчно, за да направят възможно включването на Неотопия в състава на Конфедерацията? Вероятно много – реши той, - щом дори сега, цели 334 цикли след неволното пристигане на Първия и 325 след приземяването на Берентал продължават да ни смятат за чужди...
Встъпление 7
Фалмеки, 332 цикъла по-рано
- Прощавай, о, Кохей! Прости на своя Сатура загдето нарушава святото ти усамотение!
Старецът вдигна увенчаната си с бели къдри глава и отправи помътения си от старостта поглед към новодошлия. Отначало не го позна, тъй като в добавка към това, че недовиждаше, слухът му напоследък също бе взел доста да отслабва.
- Сатура, ти ли си , чадо арундиево? – изстърга треперещият му старчески глас, когато най-сетне го позна.
- Ида с вест, Кохей, с твърде важна вест – обяви посетителят.
- Вестта е важна, виждам, ала едва ли не ще може да изчака да сторя по един цифан – измъчено се усмихна старецът, сетне бавно се надигна и се затътри към дъното на помещението, от където скоро се върна с две чаши бледозелена течност, подавайки едната на госта си:
- Да поседнем, чадо – покани го той. – Да поседнем и да ми кажеш какво толкоз важно се е случило, та аз, старото око на Арунда, трябва да го знам.
- О, трябва, Кохей! – разпалено каза гостът, чиято видима възраст бе около 30. – Трябва!
Сетне отпи заедно със стареца, който – направи опит да изчисли младежът – вече трябваше да е чукнал 82.
- Да не би да е нещо, свързано с писмената! – внезапно се оживи старецът.
- С тях, Кохей – с почти тържествен тон заяви младежът, - с тях. Долу, във Фадеки, говорят, че в Тингано е избухнала страшна война!
- Туй сигурно ли е, чадо? – също толкова тържествено запита старецът.
- Дори и там, във Фадеки, толкова навътре в сушата, има хиляди бежанци, идещи от южния континент – осведоми го младежът.
Значи тъй, война! – с нарастваща възбуда опита да осмисли чутото старецът, докато навън вятърът на вечната тук, във Фалмеки, зима, изви в поредния си снежен пристъп.
- Ако е тъй, чадо арундиево, значи времето иде! – изрече очевидното той.
- Иде, Кохей, иде! – потвърди младежът.
И тогава, докато отпиваше поредната глътка от все още горещия си цифан, в съзнанието на стареца изплува една строфа от пергамента, който преди повече от 50 цикли бе получил от предшественика си за съхранение ведно с недокоснатите от човешко око Скрижали:
Ще дойде Кривоглавия със сеч голяма,
щом планината се обърне в пламък,
от чийто дъх реките ще се вледенят,
а пък в пустинята цветя ще разцъфтят!!!
Спущено на 3 януари 2014. Точно след седмица очаквайте глава I на част 1 от книга първа.
От древногръцки – нео (ново) и топос (място) – бел. авт.