Книга първа, част трета, глава XIV – 3 и 4
Тъпанар Дрънкар: Ама наистина голям злодей бил тоя Сеян Гавеир Безскрупулния! Дали обаче ще се окаже и достатъчно глупав, та да „позволи” да бъде „преметнат” от „хитрата лисица” Кеган Ведека? А дали първоначалната предпазливост на Ламот Батар спрямо последния е оправдана или просто е проява на прекомерна страхливост?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
3. Тайният живот на Безскрупулния
Сеян Гавеир Безскрупулния седеше в плетен стол на терасата на върха на една от стражевите кули върху стените около Елдри и се наливаше с калеп. Правеше го от часове и вече бе доста пиян.
С премрежен от алкохола поглед той обходи ширналото се от външната страна на градските стени сякаш безкрайно поле. Сетне отправи взор към гъстите рояци звезди в тъмното, ала все още жарко небе, и изпразни поредната чаша.
- А сега, да се позабавляваме! – каза си, протегна леко треперещата си от честите запои ръка и дръпна шнура на звънчето, свързващо го с прислугата. Пред него тутакси се появи младо бяло момиче, очевидно от Варвария. Всъщност Гавеир не бе сигурен, тъй като я бе наследил от предшественика си, от стария и вече мъртъв, Пош да не дава покой на душата му дано, Бернет Астра.
- Гамея, миличка, напълни ми чашата и ми доведи Урвал!
- На вашите заповеди! – поклони се момичето, наля в чашата му калеп, пълнейки я почти до ръба, и понечи да се оттегли, ала преди да успее да го стори началникът на градската стража на Елдри протегна ръка и я шляпна по задника. При това тя не реагира. За миг остана неподвижна, сетне бавно се отдалечи и изчезна от погледа му.
- Роби! – изсумтя той. – Правят каквото им кажеш! Гърчат се като червеи в ръцете ти! Жалко обаче – въздъхна ядно, - твърде жалко наистина, че това не се отнася и за онова леке Камлу, което си мисли, че тъй като му е възложено да охранява великия Сорби, е хванал Пош за оная работа!
* * *
Урвал бе плах шестнадесет-седемнадесетгодишен младеж и почти парализиращият го страх от началника на стражата, пред когото се озова след малко, правеше очите му да изглеждат като тези на подплашена кошута.
- Е, реши ли най-сетне да проговориш? – изръмжа вместо поздрав Гавеир, измервайки го с поглед, премрежен от алкохола, ала и – младежът изтръпна от ужас – от нещо друго, от нещо плашещо и непонятно!
- Нямам какво да кажа, господарю! – изплака момчето и направи дълбок поклон. – Не съм направил нищо, ама съвсем нищичко! Повярвайте ми! Просто трябва да ми повярвате! Вие сте справед...
- Я зарежи тия глупости! – леко, ала осезаемо повиши тон началникът на градската стража, стана и се приближи към младежа, чиито ръце бяха здраво завързани на гърба и на чиито крака подрънкваха тежки окови. – Ще ти хареса ли да те пратя до живот в мините в Дамру? – почти небрежно запита той.
- Моля ви, много ви моля, господарю! – отново изплака момчето, като се разтрепера неконтролируемо. – Но аз не съм извършил никакво престъпление!
- Не си, така ли?! – с престорено учудване отбеляза Гавеир, върна се при масата, вдигна чашата си и отпи голяма глътка. – Ама съвсем нищичко не си извършил!
- Ако искате ми вярвайте, господарю, но това е самата истина! – отново понечи да се защити младежът.
- Значи не си ударил оня човек с тояга по главата и не си му отмъкнал кесията, така ли? – с мек, почти кадифен глас се осведоми началникът на градската стража. – Не опита да избягаш, когато стражата те подгони. Не оказа съпротива при задържането, при която не одра лицето на един от стражите и едва не извади окото на друг. Не си направил нищо, ама съвсем нищичко от това, а?
- Но..., господарю..., аз... – объркано проломоти младежът.
- А – внезапно извиси глас Гавеир, фиксирайки го с поглед, - какво е това колебание? Та нали нищо, ама съвсем нищичко, ама съвсем никакво престъпление не беше извършил?!
- Да, оказах съпротива, признавам – побърза да отговори затворникът. – Това обаче се случи след като стражите ме обкръжиха и опитаха да ме отведат насила при положение, че преди това не бях сторил нищо, с което да предизвикам такива действия спрямо мен!
- Ама че дълга тирада! – пиянски се разсмя Гавеир, изпразни чашата си, отново я напълни, преполови я и, тръсвайки я на масата, пак се отправи към младежа. Застана току пред него и устните му внезапно се разтеглиха в мазна, мръснишка усмивка:
- Какво ще кажеш да се позабавляваме малко и после да уредим проблема като цивилизовани хора? – с тих, почти нежен глас се осведоми той, а в очите му се появи перверзно пламъче.
Потресен от погнуса, младежът понечи да отвърне нещо ако не нецензурно, то поне не достатъчно почтително, сетне прехапа устни и сведе глава.
Гавеир мина зад него и с рязко движение смъкна гащите му:
- Ама че хубав задник! – закиска се, а младежът изпадна в ужас, едва сега разбрал, че му предстоеше да мине през най-голямото – и вероятно последното – унижение в краткия си живот. Като на сън той чу как началникът на градската стража прави някакви движения – вероятно си сваляше панталона, а после усети върху задника си горещия му, пулсиращ от възбуда член.
- Но, господарю, моля ви, много ви моля, в името на Великия Пош ви моля да не правите това! О, не го правете! Умолявам ви!
- Мълчи, червей такъв! – кресна Гавеир и вкара члена си в задника му, при което младежът изпита остра, разкъсваща болка. Докато онзи потъваше все по-надълбоко в него, той викаше, ала виковете му явно нямаха върху началника на стражата никакъв, абсолютно никакъв ефект! Тъкмо напротив, прониквайки в него на мощни тласъци, изчадието се хилеше, сякаш онова, което правеше, бе не гадно и мръсно, каквото си беше, а най-забавното нещо на света!
Най-сетне Гавеир се изпразни с един последен, дълбок и особено болезнен за младежа тласък, при който сякаш нещо във вътрешностите на момчето се разкъса и то неистово изпищя, след което извади члена си, изтръска го, нахлузи обратно панталона си и внимателно, почти нежно, подхвана под лакътя олюляващия се от болка и слабост затворник.
- Но какво направихте, Велики Пош! Защо ме мъчите така?! – стенеше заслепеният от болка и унижение младеж.
- Всичко свърши, момчето ми – понечи да го погали по лицето началникът на градската стража.
- Но как посмяхте! – продължаваше с все по-истеричен тон момчето. – Как можахте да направите такова гнусно нещо и защо, защо, защо?!!!
Гавеир го довлече до масата и, придържайки го с едната си ръка, с другата вдигна чашата си с калеп и отново я изпразни. Сетне, завладян от внезапен бяс, я строши в стената. През погледа на младежа премина бледа сянка от страх, когато началникът на градската стража го пусна и той едва не падна.
Едва сега очите им се срещнаха и младежът разбра, че ще умре. Като на сън той видя вдигащата се десница на инквизитора си, сетне проследи как, свита в юмрук, тя се устремява към лицето му и после...
Първият удар бе жесток. Нещо изпука – вероятно носът му се е счупил, хладно констатира Гавеир. При това той отново подхвана с една ръка вече свличащия се младеж, който от удара вероятно бе изгубил съзнание, а с другата продължи да удря, докато лицето на затворника заприлича на кървава каша! Сетне пусна тялото му да се свлече на пода като дрипа, заобиколи масата и, сякаш незабелязвайки заобикалящата го кървава касапница, грохна в плетения си стол. После посегна към почти празната бутилка, изсипа съдържанието й в чашата си и го погълна наведнъж:
- Уф, че вони! – изсумтя потресено. – Уж толкова дребен червей, пък с толкова много кръв!
Той отново посегна към шнура над масата и с лепкави от кръв пръсти рязко го дръпна, при което звънът проехтя някак мощно, почти зловещо в тишината на напредналата нощ.
Гамея се появи веднага, също както първия път. В това отношение можеше да се разчита на нея. Не и в другото обаче - тя бе момиче, а той не се интересуваше от жени, поне не и в сексуално отношение.
- Почисти тук – нареди й Гавеир – и ми донеси още една бутилка калеп! (Да, калеп, зурпът не го интересуваше. Така и не можеше да разбере склонните да стават зависими от тоя боклук, при това боклук от Варвария!)
- Да, господарю, с овладян, пък макар и леко треперещ глас се отзова девойката и с почти спокойно изражение – явно бе навикнала на такива гледки – напусна терасата...
* * *
Половин час по-късно, когато пиеше вече втората си чаша от новата бутилка калеп и в далеч по-комфортна и чиста благодарение старанията на Гамея обстановка, Гавеир се замисли за все по-боксуващата си кариера.
Ех, да можех да грабна мястото на Камлу! – размечта се. – На този етап обаче не виждам как това може да стане...
Той обаче не знаеше – нямаше как да знае, - че възможността да опита да го стори щеше да му се предостави много скоро, дори по-скоро отколкото изобщо можеше да предполага!
4. Възстановеното доверие
Ламот Батар отвори вратата на библиотеката и плъзна поглед към вътрешността на помещението. И там, настанен в масивно кресло край една от масите за четене, зърна Ведека. Батар плътно затвори вратата и се приближи. Ведека се бе зачел в някакъв стар ръкопис, а на масата пред него имаше чаша все още димящ филех.
- Добре си се дегизирал, старче! – одобри служителят в личната гвардия на Зинган Сорби, сепвайки госта си, който рязко вдигна глава.
- О, Лам, да знаеш как ме стресна! – скастри домакина си Ведека, затвори книгата, плъзна я по масата и отпи от филеха си.
- Виждам, че са се погрижили за теб – одобри Батар, сетне взе книгата и погледна заглавието:
- Повелителите на Тингано – изрече замислено. – Не бих казал, че разказът на премъдрия Його Хамиле за предисторията на киртството – когато и да е живял – е особено убедителен, но става за убиване на времето, докато чакаш някого...
- Всъщност – внезапно сниши глас Батар, а тонът му стана делови, - надявам се, че причината за посещението ти тук, в самата сърцевина на киртската администрация, е достатъчно убедителна.
- Съжалявам, че се наложи – твърдо го изгледа Ведека. – Щом съм се решил да дойда въпреки огромния риск за организацията, произтичащ от това мое действие, значи явно е имало защо да го предприема.
- Добре, добре! – примирено въздъхна Батар. – Все пак си тук и не би било зле да побързаш да ми разкриеш какъв вятър те е довял.
- Струва ми се, че след рулетката вдругиден – какъвто и да е резултатът от нея и изобщо каквото и да се случи при завъртането й – ще се наложи рязко да сменим тактиката – внимателно започна Ведека.
- Не разбирам за каква промяна по-точно говориш – не по-малко предпазливо опипа почвата Батар.
- Знаеш, че сме пуснали пипала в няколко от най-важните гилдии, при това на тинганианско, а не на местно ниво – продължи Ведека.
- Давай по същество, Кеган! – подкани го домакинът. – Знаеш, че с всяка секунда, която прекарваш тук, излагаш организацията на ненужно голям риск, макар че – той плъзна поглед по изненадващо младото, гладко избръснато лице на госта си..., - макар че с тази маска едва ли би те познала и родната ти майка!
- Отново гилдия, приятелю – подсмихна се гостът, - при това доста важна днес, а вероятно още по-важна утре гилдия.
- Те ли са? – отново го подкани да продължи Батар. – За гилдията на производителите и разпространителите на маски ли искаш да ми говориш? Странно, но до днес въобще не съм предполагал, че такава изобщо съществува!
- Не, не за нея – пристъпи към същината на въпроса Ведека. – Става въпрос за гилдията на корабопритежателите.
- Доста голяма и влиятелна гилдия, една от най-влиятелните – уточни домакинът.
- Да – кимна Ведека – и тъкмо затова ми се струва, че на всяка информация, идваща от техен източник – при това надежден – натърти, – трябва да се гледа с подобаващо внимание, особено в случаите, когато тя се засича и с потвърждения от други надеждни източници.
- Разбрали сте, че милитаристите вероятно подготвят нещо за деня на рулетката? – рязко се приведе към госта си Батар, стискайки книгата, която бе забравил да остави.
- Не вероятно, Лам – изгледа го в упор предводителят на Кумларите, - сигурно е. При това сме наясно какво точно замислят.
- Наясно сте?! – подскочи от вълнение Батар.
Велики Пош – добави на ум. – Разбрали сте, а Зинган предприе крайно отчаяната маневра да се срещне с предводителя на бунтовниците от Тимру, за да узнае същото!
- Е, добре де, какво точно замислят? – изгледа с любопитство госта си той.
- Източниците ни, а това, както вече ти споменах, са хора, на които може да се вярва, са убедени, че резултатът от рулетката ще бъде фалшифициран – разкри картите си Ведека.
- Не думай! – разшириха се от изненада очите на Батар. – Да фалшифицират резултата от рулетката! Извинявай, друже, но чуваш ли се какво говориш!!! Да фалшифицират резултата от рулетката! – невярващо повтори той. – Но защо, Велики Пош, им е притрябвало да го правят!!!
- Киртът, ако и да е пръв сред равни, все пак съвсем не е без значение – напомни му Ведека. – Ако той е милитарист, би могъл – имам предвид неформално, разбира се – да упражни натиск върху някои пацифистки настроени велики съветници, за да преминат в противниковия лагер.
- Но това са само предположения, Кеган – възрази Батар, - необосновани предположения!
- Де да бяха необосновани, приятелю! – въздъхна гостът и го изгледа някак особено, почти съжалително. – Като те слушам оставам с впечатлението, че киртската администрация е най-несведущият фактор в киртството!
Велики Пош! – избухна в себе си Батар. – Няма ли да престане най-сетне с това „приятелю”! Сега остава да си въобразя, че от времето преди два цикъла, когато наистина бяхме приятели, при това доста близки приятели, нещата изобщо не са се променили!
- Нямам представа какво те кара да мислиш така – на глас отбеляза той.
- Всеизвестно е, че Зинган е пацифист – неволно сниши глас Ведека.
- Е, и? – изгледа го неразбиращо домакинът.
- Имаме убедителни основания да допускаме, че ако кирт стане милитарист, именно Зинган ще е един от изнудваните.
- Да изнудват Зинган! – невярващо вдигна вежди Батар. – Как си представят точно Зинган, който многократно и в Съвета на двадесет и четирите, и в публичните си изяви тук, в Цингали, се е изказвал в полза на мира между нас и варварите, изведнъж да се обърне и да застане в лагера на отявлените си врагове! Извинявай, друже, но това предположение ми изглежда направо малоумно!!!
- Не е малоумно – тежко въздъхна Ведека, - защото изобщо не е предположение.
- Ами какво е тогава? – тросна се Батар, леко повишавайки тон.
- Същият източник от гилдията на корабопритежателите, от който получихме потвърдената, пак повтарям, и от други сигурни източници информация, че милитаристите готвят завземане на киртския пост с измама, та същият този източник – сниши гласа си до шепот гостът – казал на нашия човек буквално следното, цитирам по памет:
- А, Зинган ли? Той е лесен. При него от решаващо значение ще се окаже миналото му, а не сегашните му убеждения!
След това изявление на Ведека настъпи оглушително мълчание, нарушено след няколко секунди от тихия и разтреперан от вълнение глас на Батар:
- Миналото, значи – замислено пророни той. – Значи в миналото на Зинган има някакво тъмно петно, за което те – имам предвид милитаристите – няма да пропуснат да му напомнят, ако техен човек застане на киртския пост?
Ведека мълчеше. Не виждаше смисъл да потвърждава очевидното.
- Все пак няма ли някаква вероятност в последна сметка източникът ти да се окаже не чак толкова надежден, като какъвто го представяш?
- Съжалявам, приятелю – Пак това „приятелю”!, подразни се домакинът, - но източникът ни наистина е много сигурен и надежден! – потвърди гостът.
- Съжалявам, но ако в миналото на Зинган има нещо, чрез което той може да бъде изнудван, аз не знам нищо за него – заяви Батар.
- Не би било зле да знаеше, но не това е най-важното – махна с ръка Ведека. – Във всеки случай не това – не очакването да ми кажеш нещо за някаква си тъмна страница от миналото на Зинган – е повод за днешното ми посещение.
- Така ли? – изненада се Батар. – Ами какво тогава?...
- Мисля, че след рулетката, какъвто и да се окаже резултатът от нея и независимо дали той ще бъде фалшифициран или не, трябва да оповестим пред Зинган за съществуването си и дори, ако това се окаже възможно, да легализираме дейността си – каза Ведека и предизвикателно изгледа домакина си.
Батар остана като гръмнат – бе очаквал да чуе всичко друго, само не и това! Велики Пош, та нали и самият той искаше съвсем същото!
- Действително ли го мислиш? – все още невярващ се осведоми той.
- Въпрос на избор, приятелю – някак загадъчно се подсмихна Ведека. – Ако след рулетката нещата започнат да се променят в негативна насока и особено ако кирт стане милитарист, ще имаме нужда от всеки възможен съюзник, най-вече от онези, които противниковата страна ще опита да привлече на своя страна чрез непочтени средства.
- Помниш ли, когато още преди цикъл и половина... – започна Батар.
- Да, приятелю, помня – кимна Ведека. – Как да не помня! Помня, че ти настоя да се разкрием пред Зинган. Още тогава допусках, че това може да се наложи, но по онова време все още не бе назрял моментът за такава рискована маневра...
- Всъщност, мисля, че имам да ти казвам някои неща, важни неща – замислено отбеляза Батар, решавайки отново, също както преди, когато и двамата бяха част от Съвета на старейшините на Кумларите, да му се разкрие изцяло. След това му разказа къде всъщност бе отишъл Зинган и каква бе целта на отпътуването му.
Ведека го изслуша без да го прекъсва, сетне внезапно гръмко се разсмя:
- Ей това се казва парадокс, приятелю! – едва си поемаше дъх от смях. – Ние, които сме толкова умерени и предпазливи, се крием в дън гори тилилейски, а човекът, от когото се крием, отива да се съюзи с истински бунтовници, при това бунтовници от кол и въже!!!
Когато се поуспокои, той отново изгледа събеседника си с подобаваща сериозност:
- Имам да ти кажа и още нещо – започна с тих, ала повелителен глас.
Батар го изгледа очаквателно.
- Утре в полунощ на Ирмидан ще се състои общо събрание на клетките – оповести Ведека.
- В местността Ирмидан тук, край Елдри! – зяпна от учудване Батар. – Не е ли прекалено рисковано да свикваш общо събрание току под носа на администрацията на Зинган?
- Работата е опечена, приятелю – успокои го Ведека. – Рискът от предателство е сведен до минимум. Информацията, получена от гилдията на корабопритежателите, както и слуховете, че Зинган е отпътувал в неизвестна посока, а също и подозрението, че той изобщо може да не присъства на рулетката вдругиден, без да забравяме и по-раншната ти информация, че е променил завещанието си... – всички тези неща представляват прекалено важни обстоятелства, та да не прибегнем към този, признавам, съвсем не лишен от рискове ход. Дори планирах събранието за снощи или за довечера, ала тази сутрин от Ишмин пристигна пратеник, натоварен от Гамана да ми съобщи, че работата по спешното уведомяване на клетките не ще позволи то да приключи преди утре в полунощ...
- Но защо тук?! – продължаваше да не проумява служителят в личната гвардия на Зинган. – Защо край Елдри?
- Според информацията, с която разполагаме, положението във Фиртуш, пък и не само там, е прекалено напрегнато, та да не предвидим, че може да се наложи да реагираме светкавично – с тревожна загадъчност в гласа отбеляза Ведека.
- Искаш да кажеш, че ще бъдат вдигнати на бойна нога и бойните ни единици тук, в столицата?! – с все по-нарастващо удивление се осведоми Батар.
- Алармирани, приятелю – усмихна се Ведека, допивайки филеха си. – Точната дума е алармирани.
- Та това, ако се не лъжа, са едва 1000-1500 души, при това необучени! – изуми се домакинът. – Прекрасно знаеш, че ако започнем акция срещу администрацията на...
- Не, приятелю! – не удържа смеха си Ведека. – Не разбираш! Та ние нямаме никакво, ама абсолютно никакво намерение да предприемаме каквито и да било действия срещу администрацията на Зинган!
- Ами тогава? – малко поуспокоен запита Батар. – Защо все пак бойните ни единици в Елдри ще бъдат, както го наричаш, алармирани?
- Отсъствието на Зинган може да бъде използвано като възможност определени среди да извършат дворцов преврат – обясни гостът.
- Имаш такава информация или това е само предположение? – поинтересува се Батар.
- Държа да бъдем подготвени, нищо повече – не отговори пряко на въпроса Ведека.
- И все пак, нещо по-конкретно? – настоя домакинът.
- Внимавай с Гавеир! – след кратко колебание пророни гостът. – Нищо определено и – поне засега – никакви тревожни сигнали, но все пак внимавай!
Още докато отправяше към домакина си това предупреждение, Ведека се надигна от креслото си. Сетне бръкна в джоба си, извади някакъв свитък и го плъзна по масата към Батар:
- Камуфлажът – подсмихна се. – Дай го на оня твой секретар, който ме настани тука да го занесе тъкмо на Гавеир – ще прочетеш защо. А – сети се, - и при това да не забравиш да му благодариш за филеха от името на Пурни Амета.
Сетне подаде ръка на домакина си и силно стисна неговата:
- И помни, приятелю – добави, докато устните му се разтегляха в широка, дружелюбна усмивка, - помни, че си в лагера не на враг, а на потенциален, а може би дори вероятен наш скорошен съюзник!
* * *
Стъпките на неочаквания му посетител едва-що бяха заглъхнали по извеждащия към външната порта на двореца коридор, когато Батар сведе поглед към свитъка, който онзи на тръгване бе плъзнал по масата към него. Разгъна го и на лицето му мигом разцъфна игрива усмивка:
Ех, Кеган, приятелю! – възкликна вътрешно. – Понякога си мисля, че можеш да предвидиш дори непредвидимото!
На свитъка, носещ печата на предводителя на личната гвардия на Зинган Сорби Йенет Камлу, с огромни черни букви бе изписано и дебело подчертано следното:
До Йенет Камлу, предводител на личната гвардия на великия съветник Зинган Сорби:
Ваше сиятелство, имам основателни подозрения да предполагам, че утре вечер в полунощ на Зумбарските възвишения, отстоящи на около двадесет и четири фандрома юг-югоизточно от столицата по пътя за Рамшел, ще се състои тайна сбирка на ръководството на неидентифицирана бунтовническа групировка. Източниците ми предполагат, че там ще се съберат между 200 и 300 бунтовници и че ще се обсъжда възможността в Елдри да бъдат предизвикани масови безредици в отсъствието на великия съветник Зинган Сорби.
Заедно с още няколко информатори днес по обед потегляме за мястото, като до утре вечер ще се крием в околните села. Среща – час преди полунощ същата вечер в горичката от източната страна на Зумбарските възвишения.
Искрено ваш, Пурни Амета!
Не успявайки да сдържи смеха си, Батар разгърна свитъка. Последният представляваше карта с описание на пътя към Зумбарските възвишения, с обозначение къде точно се намират те и с конкретни указания относно горичката на срещата и мястото в нея, където уж щеше да се състои тя.
Нищо не пропускаш, а, приятелю! – развеселен и вече доста по-спокоен от одеве се възхити Батар на Ведека. – А сега, да осигурим малко щастливо очакване и една неприятна изненадка след него за оная гнида Гавеир!
Спущено на 22 август 2014. Точно след седмица очаквайте части 5 и 6 на глава XIV.