Книга втора, част първа, глава VI – 2 и 3
Тъпанар Дрънкар: Все повече се затяга положението по южното абдалианско крайбрежие. Дали мерките, взети от събранието на представителите на ООПГ, ще се окажат началото на справянето с проблема? Проблем имат и Тендра Варм и Юмел Раш. Решаването му било елементарно – просто... един вербовчик! То обаче не им гарантира попътен вятър, нали?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
2. Крути мерки
Председателят на Обединената отбрана на пристанищните градове в Абдала Ситан Дагета за пореден път вдигна поглед от книжата върху заседателната маса, само за да установи, че към вече пристигналите се бяха присъединили едва още четирима.
- Клаг – обърна се към личния си секретар той, - сигурно ли е, че представителите на всичките 8 големи пристанищни градове по южното крайбрежие са уведомени?
- Разбира се! – категорично потвърди запитаният. – Пратениците са най-сигурните ми хора и в докладите си всички потвърдиха, че са предали молбата ви за среща днес в 10.00.
- Е да, но сега вече е – Дагета погледна часовника си – 10-32, а по всичко изглежда, че нямаме делегации от всичките тези осем града...
- Нямаме, Сит – притеснено призна личният му секретар, чието име бе Клагор Етар. – До момента са се регистрирали делегации само от 5 града:
от Гейза – 7 представители,
от Лайру – 12,
от Бруна – 11,
от Видара – 21
и от Барадин – трима...
- Значи общо 54 човека? – уточни Дагета.
- Да – потвърди Етар, - при това само четири от делегациите са предвождани от местните представители на Обединението. Тези от Барадин заявиха, че Тунар – Лима Тунар бе местният представител на ООПГ в Барадин – имал неотложен ангажимент.
- А каква информация сме получили от Чохам, Сюри и Ликом? – осведоми се председателят.
- Никаква – сведе глава секретарят.
- Какво ще кажеш да изчакаме до 11 и да започваме? – предложи Дагета.
- Както кажете, вие сте председател – сви рамене Етар.
Ситан Дагета отправи поглед към прозореца и, загледан в гъсто сипещия се сняг навън, се запита:
Кога ли ще спре? Ето, вали вече второ слънце, при това с неотслабваща интензивност! До момента е повече от дром и ако продължава така, вероятно до довечера ще натрупа поне два!
Сетне се замисли за тежкото положение по южното крайбрежие на Абдала, за което щеше да докладва след малко. Не – поправи се, - положението бе не просто тежко, а направо бедствено!
В същия миг някой го докосна по рамото и той отклони поглед към него. Бе представителят на ООПГ в Лайру Самри Ришан.
- Няма ли да започваме вече, г-н председателю?
- Ще изчакаме до 11, може да дойдат и представители на градовете, от които все още няма такива – осведоми го Дагета.
Ришан само вдигна рамене и се върна на мястото си...
* * *
Минаваше 11.10, когато Дагета най-сетне откри събранието. От решението му да почнат в 11 до момента бяха пристигнали само още двама представители, и то на разполагащия вече с трима такива Барадин.
- И така – призова за внимание той. – Събрали сме се не само по конкретния случай, за който след малко ще ни докладва представителят ни в Бруна Милех Ежар, но и за да сторим нещо по повод на все по-зачестяващите нападения на тинганианските пирати над селищата ни по южното крайбрежие на континента...
Преди всичко обаче – прекъсна се, - докладът на Ежар, макар че повечето от вас вероятно вече са уведомени за този изключително тревожен случай.
Милех Ежар – върлинест човек на средна възраст с вече тук-там прошарена коса – се изправи и се заклати на дългите си като кокили крака:
- Случи се преди два дяла, на 23 срещу 24 варбун в цикъл 127, ако използваме т. нар. таен тинганиански календар – пристъпи към разказа си той. – Късно вечерта край бреговете на югоизточното предградие на Бруна Деген връщащи се от риболов рибари забелязали далеч в морето два големи морски съда. Не им направили особено впечатление, тъй като изобщо не били допускали, че тинганианските пирати ще посмеят да атакуват направо оживен квартал в един от големите градове по южното ни крайбрежие.
Около полунощ обаче според свидетелствата на други очевидци, вкл. и сред пряко ощетените от вероломството, двата кораба се приближили максимално до брега, насочили оръдията си към най-близките сгради и открили огън! Хората, разбира се, се разбягали, а стотиците изсипали се на брега пирати отвличали тези, които можели, като убивали всички останали! Като отвлекли над 200 жители на Деген, убивайки на място други 446 и ранявайки още над 1 000, от които по-късно починаха от раните си най-малко 37, пиратите разбили и четирите склада с все още неизсушен зурп в квартала и ги изпразнили до шушка.
Сетне под прикритието на още няколко залпа, в резултат от които били подпалени незасегнати в началото на нападението сгради, се оттеглили и на сутринта от двата кораба нямало и следа...
Та това е в общи линии – въздъхна Ежар. – Ако вечерта преди нападението някой ми бе казал, че изобщо е възможно пиратите да станат толкова дръзки, че да нападнат голям град като Бруна, бих му се изсмял в очите и бих го нарекъл идиот! По всичко личи обаче, че самият аз съм бил идиотът!!!
За момент настъпи гробна тишина, нарушена от представителя на Гейза Амар Марагор:
- Арунда! Мигар тия идиоти не знаят, че ако зурпът не изсъхне добре, ще се развали по пътя!
- Оставете това! – скочи Ришан, удряйки с юмрук по масата. – В последна сметка не сме се събрали да обсъждаме проблема дали задигнатият зурп ще се развали по пътя, нали! Събрали сме се, за да решим как ако не да прекратим, то поне да намалим броя на варварските тинганиански нападения по бреговете ни и щетите от тях!...
- Именно – възползва се от случая да продължи Дагета. - Преди това обаче ето малко статистика, която, поне ако се съди от случилото се през последните осем цикли, от цикъл на цикъл изглежда все по-ужасяваща!
И така – пое подадения му от Етар документ той, - започваме от цикъл 120 по т. нар. таен тинганиански календар, когато нападенията са общо 217 с 6 112 жертви и 15 544 отвлечени или безследно изчезнали. През цикъл 121 са извършени 241 нападения с 8 357 жертви и 22 743 отвлечени или безследно изчезнали. За цикъл 122 данните сочат 248 нападения с 9 103 жертви и 26 213 отвлечени или безследно изчезнали...
След края на събранието всеки ще може да прочете цялата информация – прекъсна оповестяването на ужасяващите подробности Дагета. – Държа обаче да ви представя смразяващото обобщение – всъщност последното готово, което се отнася за цикъл 126, когато нападенията са 463, жертвите – 19 925, а отвлечените или безследно изчезналите – 48 869!!!
Потресаващо, нали? Ето защо – при тези си думи плъзна поглед по напрегнатите лица на пратениците..., - ето защо мисля, че е крайно време да вземем крути мерки!
Възражения, разбира се, нямаше. Всички чакаха. При това Дагета пое от ръцете на секретаря си друг документ и продължи:
Предлагам да вземем две решения:
Първо, – да изпратим във Фиртуш делегация, съставена от търговци на зурп и строителни камъни, която да връчи на кирта на Тингано – доколкото знам понастоящем той бил временно изпълняващ длъжността на име Гуфо – предложение за сътрудничество с цел справяне със сериозния за южните ни брегове проблем с тинганианските пирати. След малко ще обясня какво включва проектопредложението, а сега малко статистика за съдовете, с които разполагаме и за невъзможността те да покрият дори 1/3 от пряко изложения на нападението наш южен бряг.
И така – продължи председателят, след като отпи от чашата с вода пред себе си, - понастоящем ООПГ разполага с общо 245 боеспособни морски съда, двадесет и четири от които патрулират по западното ни крайбрежие, тридесет и два пазят източното, а за северното – основно в района на единственото по-голямо селище там Рахиро – е отделен санитарният минимум от пет кораба.
Следователно за охрана на южното ни крайбрежие остават 184 морски съда, като същевременно преценяваме, че ефективната му защита предполага наличието поне на 600.
Ето защо в предложението – той кимна към документа в ръката си – апелираме към кирта на Тингано да ни предостави общо 300 боеспособни морски съда, като ние се ангажираме да им монтираме абдалиански двигатели и да добавим към нашите 184 още 116, с което да достигнем вече споменатия брой от 600. Да, съзнавам, че ще ни е изключително трудно да добавим, екипираме и поддържаме тези допълнителни кораби, ала въпреки това при върховна мобилизация сме в състояние да го сторим. В замяна на това ще предложим зурпът, предоставян пряко на киртската администрация в Тингано, на преференциална цена, която да е с 20% по-ниска от сегашната...
Та това е по точка едно – завърши Дагета, обръщайки се към Етар. – С подробностите ще ви запознае личният ми секретар Клагор Етар.
- Предлагаме делегацията да се състои от двадесет търговци на зурп и/или на строителни камъни, които да бъдат вербувани сред отпътуващите за Тингано от Бруна – започна Етар. - Бруна е мястото, което избрахме, заради току-що докладваното от представителя ни в града Милех Ежар вероломство.
По информация, постъпила от самия Ежар – при това той се обърна към последния, – всяка пролет от Бруна за Тингано отпътуват средно по 1 000 – 1 200 търговски кораба (Толкова са, нали? – запита, устремил поглед към Ежар, който отривисто кимна), - сред които ще вербуваме, както вече споменах, двадесет. Предлагаме да предоставим на всеки от капитаните и екипажите им компенсация за това, че ще се отклонят от пътя си, в резултат от което вероятно ще загубят много пари, общо по 200 000 вегела. Предлагаме също търговските кораби да бъдат ескортирани от пет военни кораба с общо 2 000 души въоръжена охрана, като на всеки от тези 2 000 войници след завръщането на делегацията да платим заплата по 500 вегела на дял. При това ако предположим, че цялото пътуване ще трае един цикъл (вероятно ще е по-кратко, ала допускаме сбъдването на най-лошата възможност), за изплащането на възнагражденията им ще са нужни общо тринадесет милиона вегела – по 6 500 на човек. Като добавим към тях четирите милиона, които ще изплатим на търговските екипажи след завръщането на делегацията от Тингано, един милион за текущи нужди и още два милиона за непредвидени разходи, предлагаме да гласуваме отчисляване от тазцикловия бюджет на ООПГ за провеждането на цялата операция сума в размер на двадесет милиона вегела.
Това е – завърши Етар.
Настъпи заредено с оптимизъм оживление, след което всичките 56 представители плюс самите изготвили го Етар и Дагета, разбира се, единодушно дадоха зелена светлина на операцията.
- Предлагам да вземем и едно второ решение, независимо че ми е много трудно да апелирам към вас да го приемете – плъзна поглед по лицата на присъстващите Дагета след гласуването на първото. – Вярно е, че нападенията на тинганианските пирати над селищата по южните ни брегове все повече зачестяват, ала без нас те биха били поне два, ако не и три пъти повече. Освен това съм склонен да допусна, че недостатъчната ни ефективност се дължи не само на недостига ни на кораби, но и на обстоятелството, че някои от нас, грубо казано, си гледат работата през пръсти. Ето защо считам, че дисциплината в редиците ни е изключително важно условие да изпълняваме задълженията си успешно и затова предлагам не само от постовете си, а и от организацията да бъдат отстранени онези представители в големите градове по южното ни крайбрежие, които не само че не дойдоха, но и не изпратиха нито един човек! Апелирам към вас – леко повиши тон Дагета, след като отново отпи от чашата с вода пред себе си – да отстраним от постовете им и същевременно от ООПГ представителя в Чохам Лакор Сагези, този в Сюри Галам Тидрос и представящия организацията ни в Ликом Бюна Жарсу. Освен това предлагам представителят ни в Барадин Лима Тунар да бъде задължен да предостави на ръководството подробен доклад, в който да обоснове отсъствието си от днешното събрание и в добавка на това да бъде глобен за въпросното отсъствие със сума в размер на 12 500 вегела.
- Не е ли малко прекалено? – плахо възрази представителят от видара Банар Гелати.
- А не е ли малко прекалено, че нито един от четиримата споменати не обясни отсъствието си – нито с писмо по куриер, нито посредством такова, донесено от представителите – в случая на Барадин – на града, който представлява?! – възмути се Дагета.
- Съгласен съм Сагези, Тидрос и Жарсу да бъдат отстранени от постовете си – уточни Гелати. – Не е ли обаче прекалено..., хм..., как да се изразя..., прекалено строго, така да се каже, да бъдат изхвърлени и от самата организация?!
Сетне се разгоря кратка дискусия, като над 2/3 от делегатите мълчаха и – доколкото Дагета можеше да съди по израженията им – бяха склонни да се съгласят с предложеното от него решение. След това се пристъпи към гласуване, като при изисквано мнозинство от 2/3 от присъстващите с 39 гласа за, 8 против и 9 въздържали се неизпратилите делегати на събранието трима представители бяха отстранени едновременно и от постовете си, и от организацията, а с 42 гласа за, 3 против и 11 въздържали се бяха утвърдени предложените от Дагета мерки спрямо представителя на Барадин Лима Тунар.
* * *
Когато няколко часа по-късно Дагета пристъпи в снежния ад навън, на сърцето му бе леко. Отдавна – от много цикли насам – не се бе чувствал толкова добре. Най-сетне правеха нещо. Най-сетне бяха посмели да предприемат действия, които – горещо се надяваше – да усмирят ако не напълно, то поне донякъде разбеснелите се по южните брегове на Абдала тинганиански пирати. Не си правеше илюзии обаче, че ще е лесно. Нямаше представа що за човек е временно изпълняващият длъжността кирт на Тингано Гуфо, нито защо е временно, а не редовно изпълняващ тази длъжност. Арунда: та той нямаше как да знае даже дали изпратената от общото събрание на ООПГ делегация ще завари Гуфо на поста му или ще пристигне във Фиртуш след като властта там се е сменила!... Важното все пак бе, че най-сетне действаха, нали? Колкото до резултата от действията им... – е, него само Арунда го знаеше, разбира се.
3. Път за двама
Корабът на Юмел Раш навлезе в пристанището на Бруна в ледената привечер на 4 тарбун. Небето бе ясно, ала ако на борда разполагаха с термометър от Конфедерацията, той би заковал на минус четиринадесет!
Малко преди да достигнат кея Тендра Варм излезе на палубата и се огледа за Раш. Видя го да разговаря с двама моряци на кърмата и се запъти към него. Когато я видя, той й се усмихна и въпреки бялата му коса тази негова усмивка почти върна младежките искрици в очите му, които толкова много я привличаха в него.
- Е, Тени, пристигнахме – запъти се да я посрещне той. Когато стигна до нея, пое ръцете й в своите, за да ги стопли от свирепия студ.
- Сега ли ще търсим квартира или имаме нещо договорено? – прагматично се осведоми тя.
- Тук обикновено отсядам у един стар познайник, чиято къща е фрашкана до покрива с квартиранти, гръм да ме тресне дано – оповести той.
Тендра се усмихна. Любимата му фраза гръм да ме тресне дано винаги я забавляваше, особено когато не я употребяваше на място, което значеше почти винаги...
Вече почти 11 дяла живееха заедно. Откак през пролетта на миналия цикъл я бе посетил в къщата й насред полето със зурп, за да й донесе съкрушителната вест, че не е успял да опази Ютан, нито за миг не се бяха разделяли. Не, не бяха се оженили – Тендра също както преди си оставаше върла противничка на брака, ала бяха започнали роман, който, както и на двамата им се струваше, би могъл да продължи до края на живота им.
Когато акостираха, те двамата се отправиха през кея към пристанището, а оттам навлязоха в ледената Бруна. Не, нямаше много сняг, ала ледът, върху който стъпваха на всяка крачка, бе толкова хлъзгав, че едва ходеха...
Оказа се, че познайникът на Раш имал свободна стая – при това доста сносна – и само три часа по-късно те лежаха в едно голямо удобно легло, припомняйки си миналото, без, разбира се, да пропускат да попоглеждат и към прииждащото бъдеще.
- Зурпът се оказа много малко този цикъл – поне моят – за кой ли път през последните два-три дяла въздъхна тя, - няма и 10 домара!
- Все ще има колкото да избутаме цикъла – успокоително измърка той.
- А после? – зададе най-сетне дълго измъчвалия я въпрос тя.
- Какво после, Тени? – размърда се до нея Раш и пъхна ръка под главата й, при което тя се сгуши в него.
- Какво ще правим, когато продам зурпа? – уточни тя.
- Какво друго, ако не това, което се надявам да правим всеки път оттук насетне? – внимателно отговори той. – Аз заминавам за Тингано, ти се прибираш, а след като се завърна от Тингано акостирам право при теб и гръм да ме тресне дано, ако не стане точно така!
- Ами ако не стане точно така, без да те тресне гръм? – разсмя се тя.
- В смисъл? – изпитателно я изгледа той.
- Ами в смисъл ако пожелая да дойда в Тингано с теб?
- Ааа, не! – категорично я отряза той. – Твърде лоши спомени имам от Хеш - и по-специално от случилото се с Ютан, та да рискувам да изгубя и теб в това забравено и от Арунда място!
- Можеш да ме оставиш..., къде обикновено акостираше..., а, да, в оня град..., май Арбари или нещо такова се казваше – продължи да настоява тя.
- Тени, моля те, недей да ме изкушаваш, че току-виж съм се съгласил! – очевидно раздвоен простена той, притегли главата й към себе си и нежно я целуна.
- И какво, ако се съгласиш, Юми? – наново се разсмя тя. – Гръм ли очакваш да те тресне?!
- Не знам, Тени, ала само като се замисля за Хеш и за това, че няма как да я избягвам поне по веднъж на два цикъла, направо ми призлява! – призна той.
- Добре де – реши да прекрати атаките си тя, просто защото сериозно бе започнало да й се доспива. – Ще имаме достатъчно време да решим. Колкото и да е малко зурпът ми, едва ли ще успея да го продам за по-малко от две седмици...
* * *
- Какво ще кажете, ако през този цикъл избегнете Хеш?
- Ама ти какво: мислите ми ли четеш, гръм да те тресне дано?! – изненадано възкликна Раш, загледан в младежа пред себе си.
Стояха на палубата на кораба на Раш, а леденият вятър брулеше лицата им.
- Говоря сериозно – настоя младежът и подаде ръка, която Раш стисна почти до счупване, при което другият едва не извика от болка. Вместо това само измъчено се засмя, дръпвайки я рязко:
- По-полека, човече, ако с всички се здрависваш така, сигурно поне половината около теб са без десни ръце!
- Виж какво, младежо – тръсна глава Раш, - дай да спрем с шегичките. Става ли?
- Но аз имам предложение за вас, което съвсем не е шега и на всичкото от горе е доста изгодно – дръзновено оповести младият човек.
- Доколкото ми е известно, предложенията тук ги отправям аз, тъй като тоя кораб – при това Раш широко замахна с ръка – е мой и желаещите да превозя и продам зурпа им в Тингано са принудени да се съобразяват с моите – той натърти на моите – условия, а не аз – с техните!
- Но аз нито отглеждам, нито продавам зурп, нито пък имам каквото и да било общо със зурпа! – продължаваше да се забавлява младежът, като същевременно мисълта му работеше на пълни обороти:
Тоя ще се хване, бас държа! Ето, вече 3 седмици обикалям като улав из корабите, изръшках ги всичките в това проклето пристанище, че и за още питам, и какво? Само четирима, ама тоя..., тоя май ще се хване! Усетих, че доста се заинтересува от възможността да избегне Хеш...
- Че защо си дошъл тогава? – най-сетне го изгледа сериозно Раш.
- Нали ви казах, за да ви направя предложение, което – сигурен съм – ще ви е трудно да откажете...
- Слушам те – загледа го изпитателно Раш.
- Първо да ви се представя. Казвам се Лом Малара и съм вербовчик от името на Обединеното управление на пристанищните градове. А задачата, която ми е възложена, е да вербувам търговци, възнамеряващи да пътуват към Тингано, за участие във важна мисия, срещу което ще получат солидно възнаграждение...
Когато Малара свърши, за миг се усъмни, че човекът пред него наистина – както бе предполагал в началото – ще приеме предложението му. Прекалено безстрастно бе обрамченото му с бяла коса изсечено като от гранит лице. Сетне обаче Раш се усмихна, отново докопа ръката му и, разтърсвайки я силно, досущ като първия път мечешки я стисна в лапата си:
- Нямаш представа колко ме облекчаваш, синко! – възкликна той и неочаквано се разсмя. – Предлагам да влезем на топло в каютата ми, където на чашка горещ филех или благичка палумба подробно да ме запознаеш с условията на договора.
* * *
Тази вечер – бе 8 тарбун – Раш бе предложил на Тендра да вечерят в града. И макар че независимо от наближаващата пролет студът продължаваше да е също толкова свиреп, колкото и при самото им пристигане преди четири слънца, тя с готовност се съгласи:
Кой знае – усмихна се, - може би е нужна подходяща атмосфера, за да го убедя да ме вземе със себе си в Тингано...
- Имам изненада за теб, Тени – бе й казал след вечерята.
Бяха отседнали в едно претъпкано заведение в центъра и вече бяха на по една палумба, която приятно бе замаяла главите им.
- И тя е? – попита усмихнатата Тендра, като в същото време се чудеше как да подхване темата с настояването си да го придружи в Тингано.
- Мисля, че е най-неочакваната за теб, миличка – продължаваше да я дразни той.
- Знаеш коя би била най-хубавата изненада, която би могъл да ми поднесеш, нали? – реши да подеме атаката си тя, като същевременно се усмихна вътрешно:
Точно така, Юми, с твоите камъни по твоята глава!
- Ами ето, поднасям ти я! – разпери ръце той и широко й се усмихна.
Сега бе неин ред да се изненада. Погледна го някак особено и предпазливо запита:
- Значи си съгласен да те придружа в Тингано?
- Разбира се, Тени, разбира се, че съм съгласен! Просто се появи възможност да те взема със себе си...
И той й разказа за срещата си с Лом Малара и за последиците от нея за тях двамата.
Обезумяла от радост, едва сега Тендра осъзна колко много бе започнал да означава за нея Юмел Раш и си обеща, че каквото и да се случва оттук насетне, винаги ще бъде с него...
* * *
Потеглиха в късния предобед на 19 тарбун, като корабът на Раш бе в опашката. Пред тях в широко ветрило като едва забележими белезникави точици на фона на тъмния океан се мержелееха ескортиращите ги пет военни съда. Морето бе тихо, а времето, за разлика от всичките четиринадесет слънца, докато бяха в Бруна, бе неочаквано меко.
Раш и Тендра се бяха облегнали на перилото и тихичко си говореха, зарадвани, че, ако не се случеше нещо непредвидено, нямаше да се разделят поне през следващите два цикъла.
- Къде ще продадем поверения ти зурп? – поинтересува се тя.
- Вероятно няма да се наложи да ходим чак до Арбари – с видимо облекчение я осведоми той. – Нещо повече: възможно е да успеем да го пласираме на дребно по инак опасните поселища по крайбрежието на Хеш, от което бихме спечелили допълнително. В краен случай обаче предполагам, че ще се насочим към някой от градовете в североизточна Медара, като напр. Сюлм. И без това оттам пътят към Фиртуш е най-пряк, поне доколкото ми е известно, де...
Сгушена в топлата му прегръдка, Тендра проследи първите реещи се във въздуха снежинки, изчезващи в тъмните води на океана.
- Ще вали много – констатира тя. – Меко е и вероятно ще натрупа поне дром.
- Когато наближим тинганианския бряг, ще ти се прииска да е вечна зима! – засмя се той и я поведе през палубата към каютата им.
Спущено на 8 май 2015. Точно след седмица очаквайте част 4 на глава VI от книга втора.