Книга втора, част първа, глава VI – 6
Тъпанар Дрънкар: Бре, че разбойнически континент бил тоя Тингано! Сюлм се оказва предостатъчен да убеди Тендра в това. Раш е по-умерен, ала по всичко личи, че е съгласен с нея. Дали след отпътуването им от Сюлм нещата ще се променят? Може би последното, което Тендра вижда непосредствено преди заминаването, ще загатне нещичко по този въпрос? А може би не?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
6. Отпътуване от Сюлм
Навлязоха в пристанището на Сюлм в късния предобед на 22 кларбун. И макар слънцето още да не бе достигнало зенита си, градът тънеше в мараня.
- Никога преди не съм си представяла, че може да е толкова горещо! – обърна се плувналата в пот Тендра към стоящия на палубата до нея Раш.
- Нали ти казах, че когато наближим Тингано, ще ти се прииска да е вечна зима! – усмихна й се той.
- Направо се чудя как живеят тукашните хора в тоя наистина адски пек! – не проумяваше тя.
- Свиква се, Тени – обгърна раменете й с ръка той, - с всичко се свиква...
Загледана в огромното количество големи и малки морски съдове, измежду които се провираха, тя се осведоми:
- За колко време предполагаш, че ще успееш да продадеш зурпа?
- За десетина дни, най-много за две седмици – бе категоричен той.
Половин час по-късно пуснаха котва и двамата стъпиха на кея, по който стигнаха до гъмжащото от пъстроцветна тълпа пристанище.
- Сигурно Сюлм е голям град – предположи тя, загледана в докерите, разтоварващи сандъци зурп, топове платове, щайги с плодове и всевъзможни други неща.
- Доста по-малък е от Арбари на запад от тук, където обикновено пласирам зурпа, когато идвам в Тингано – поясни той. – Жителите на Сюлм са не повече от половин милион, ала – да – с всевъзможните пришълци по това време на цикъла населението му набъбва вероятно на два милиона, а може би и на повече...
В този момент тя видя първия туйнар в живота си и очите й се изцъклиха от изненада:
- Арунда, какво е това огромно животно! – възкликна, сочейки му го.
- А, това ли? – засмя се той. – Туйнар, разбира се, тинганианският господар на животните...
Криейки се в сенките на солидните каменни постройки, продължиха да се разхождат из града още около два часа, след което се настаниха в едно заведение, за да се нахранят.
- Утре ли смяташ да започнеш? – поинтересува се Тендра, докато предъвкваше някакъв местен сандвич.
- Довечера – заяви той, отпивайки от топлата си като пикня палумба. Сетне добави: – Докато свърша, ти можеш да се шляеш из града, ала не и без солидната охрана, която ще ти назнача.
- А защо не сама, Юми? – полюбопитства тя.
- По крайбрежието на тоя континент се въди каква ли не паплач – обясни той. – Заради двадесетте дюинга, които биха спечелили от дрехата ти на пазара, биха те убили без въобще да им мигне окото!
- Не може да е чак толкова лошо, Юми – не повярва тя. – По абдалианското крайбрежие също има немалко разбойници и предполагам, че те са не по-малко свирепи от тукашните...
- Климатът, Тени – опита да я убеди той. – Климатът, местните условия на живот и, естествено, зурпът, който самите ние им продаваме, ги правят далеч по-свирепи от разбойниците, да речем, в Лайру, Бруна или Видара...
И тогава, зареяла поглед встрани, тя се натъкна на гледка, от която кожата й настръхна:
- О, Арунда, какво е това, Юми?!
Проследил погледа й, той видя двамата тъмнокожи здравеняци, подкарали пред себе си десетина изпосталели нещастници, оковани във вериги.
- Точно каквото виждаш, Тени, роби, които карат към пазара – осведоми я.
- Но те..., но те приличат на...
- Да – кимна той, отгатнал мисълта й, - повечето са от Абдала.
- Но нали – изпроводи с поглед тя подкарващите стоката си роботърговци чак докато се изгубиха в прахоляка..., - но нали има спогодба между властта във Фиртуш и ООПГ, която забранява...
- Да – поясни Раш, - ловът на роби по крайбрежието на Абдала от регистрирани тинганиански търговци е забранен. Както виждаш обаче, този, който извършват пиратите, се вихри с пълна сила – Арунда, та нали точно затова ние, участниците в сформираната от ръководството на ООПГ делегация, която трябва да посети кирта във Фиртуш, сме тук! И освен това – добави той след кратка пауза..., - освен това, веднъж стъпили на тинганианска земя, според тукашните разпоредби отвлечените от абдала съвсем законно стават роби в буквалния смисъл на думата! По всички пазари тук, в Тингано, се продават роби и киртската администрация, поне доколкото ми е известно, до момента не е сторила нищо, ама съвсем нищичко, за да се противопостави на тази варварска практика!
- Ама че разбойнически континент! – с възмущение възкликна Тендра.
- При това – добави Раш с тъжна усмивка, - те наричат нас, абдалианите, варвари!
- Ах, Юми, тоя мирис на зурп направо ме побърква! – внезапно смени темата тя. – Имам чувството, че ще си изповръщам червата от отвращение!!! От толкова много цикли произвеждам и продавам тоя боклук, ала никога, ама наистина никога не съм предполагала, че употребата му тук, в Тингано, е чак толкова масова!
- Почти всички тинганиани употребяват зурп – потвърди той, - при това мнозина от тях - в съвсем не умерени количества...
- Да се връщаме, а, Юми? – предложи тя. – Този град ме отвращава! Не – поправи се, - целият тоя горещ като пещ и претъпкан с изверги континент ме отвращава!
Станаха и през гъмжащите от хора горещи улици се запътиха към пристанището. Той нежно положи ръка върху раменете й, ала, макар да й бе непоносимо горещо, тя не възрази. Срещу какво да възразява? Срещу нежността му ли? Арунда, та на това проклето място, на тая Арунда знае защо така гореща и толкова покварена земя, имаше – ако изобщо имаше, разбира се – толкова малко любов и такова непоносимо огромно количество омраза и жестокост!!!
- И тук има добри хора, Тени – увери я Раш, сякаш прочел мислите й, - при това те са не по-малко от тези в Абдала.
Тя бе убедена, че е така, естествено, ала първото (и затова обречено да се вреже завинаги в паметта й), с което се бе сблъскала на южния континент, бе дълбоко стаеното в него и избликващо на повърхността му на мощни отровни талази зло!
* * *
- Може, г-н Раш, но само ако пътувате на един кумлар – бе категоричен предводителят на назначения от ръководството на ООПГ ескорт на делегацията до Фиртуш Латан Демала.
Тази негова реплика бе по повод на молбата на Юмел Раш в качеството му на член на делегацията във Фиртуш да го придружи и Тендра.
Загледан към потъващото в тихия и искрящ в разноцветни светлини океан червено кълбо на слънцето на този невероятно горещ 26 кларбун, Раш си позволи да си поотдъхне. Първоначално бе възнамерявал да остави Тени тук, на кораба, под зоркия поглед на войниците, които щяха да останат в Сюлм, за да пазят корабите им докато се върнат. Сетне обаче, колкото повече размишляваше, толкова повече се убеждаваше, че пътуването под съпровода на многоброен ескорт от войници едва ли щеше да е толкова опасно, та да го принуди да се лиши от присъствието й по време на този доста дълъг преход.
- А колцина ще ни придружават? – осведоми се Раш.
- Половината, т. е. 1 000 човека – отвърна Демала, зареял разсеян поглед към пристанището на Сюлм. – Другите ще останат да пазят корабите.
- А много ли е пътят до Фиртуш? – продължи с въпросите си Раш.
- Не бих казал – сви рамене предводителят на охраната, - макар че много и малко са твърде относителни категории. Ще потеглим на юг през най-източната част на Медара – обясни той. - Сетне, малко преди границата с Нидран, ще свием на изток и през най-южните покрайнини на Хеш ще се придвижим до Галехи – преходът през пустинята е не повече от седмица, - а оттам ще прекосим Лубили и сме във Фиртуш...
- А това колко прави като време? – поинтересува се Раш. – Поне, доколкото мога да съдя по изброените от вас територии, през които трябва да минем, ми звучи доста дългичко.
- Не, не е чак толкова дълго, колкото вероятно звучи – усмихна се Демала. – Ако всичко по пътя е наред, пътуването ще продължи не повече от 20, най-много 25 слънца...
Доста път – каза си Раш, - ала не мисля, че е чак толкова много, та да затрудни Тени. Във всеки случай с мен ще е много по-спокойна, отколкото ако я оставя да ме чака тук, на кораба.
Решил окончателно да вземе Тендра със себе си, Раш подаде ръка на предводителя на охраната:
- Благодаря ви, г-н Демала! – усмихна се. – Благодаря, че ще ми позволите да взема приятелката си, както, разбира се, и за изчерпателната информация относно пътуването, която ми дадохте...
* * *
Раш приключи с пласирането на зурпа късно следобед на 3 ешарбун. Повечето от останалите търговци от бъдещата делегация също го сториха около тази дата. Последните бяха готови вечерта на 5 ешарбун и затова същата тази вечер – вечерта на 5 ешарбун – Демала реши да потеглят на следния ден по пладне.
- Препоръчвам ви да се наспите добре – говореше той на събралите се на палубата на един от патрулните кораби 20 капитани, - а утре, когато се събудите, да си набавите максималното възможно количество провизии, което смятате, че ще ви е необходимо за около дял, макар че, ако не се случи нещо извънредно, пътуването би трябвало да продължи по-малко.
Наставленията му бяха кратки – речта му бе не повече от 10 минути. Сетне попита дали има въпроси – нямаше - и разпусна събранието.
* * *
Късно същата вечер, настанени в койката си, Юмел Раш и Тендра Варм обсъждаха предстоящото пътуване.
- Ще ми е интересно да разбера що за хора управляват тоя побеснял континент – призна тя.
- На мен също – сподели и той. – Толкова много пъти съм пътувал дотук, ала никога не съм имал възможността да попадна в самия епицентър на управлението на Тингано.
- Как мислиш, дали ще успеете да убедите кирта – нали така се казваше – в необходимостта от крути мерки за прекратяването на варварските нападения над южното ни крайбрежие? – поинтересува се тя.
- Да, кирт, така се казва – потвърди Раш. – Колкото до това дали мисията ни ще успее – със съжаление каза той, - по този въпрос знам точно толкова, колкото и ти – сиреч нямам ни най-малка представа...
- И все пак? – настоя тя. – Мислиш ли, че цялото това мащабно начинание, в което участваш, а покрай теб косвено и самата аз, има шанс да успее?
- Надявам се, Тени – замислено изрече той. – Бих ли участвал, ако не се надявах поне мъничко!
- Разбрах, че ще пътуваме доста време и че местата, през които ще минем, може да се окажат доста интересни – смени темата тя.
- Във всеки случай ще е доста вълнуващо – усмихна се той, - поне за теб, която за пръв път ще пътуваш през тоя наистина огромен континент.
- А всъщност Тингано по-голям ли е от Абдала? – полюбопитства тя.
- Поне доколкото съм чувал, доста по-голям – потвърди той.
- Но абдала е огромен континент! – поразена възкликна тя. - Нужни са поне два дяла, за да бъде прекосен!
- Е – засмя се той и я притегли към себе си, - Тингано, казват, бил още по-голям и не бих се учудил, ако за прекосяването му са нужни не два, а три, та дори четири дяла...
* * *
Потеглиха точно по пладне на следното слънце – 6 ешарбун. Нажеженото кълбо на слънцето изтръгваше от телата им шадравани от пот, а небето бе ослепително синьо и сякаш от него върху им се сипеше огън!
Отпусната в обятията на Раш, Тендра наблюдаваше от гърба на кумлара вечно трескавия Сюлм, който прекосяваха, за да го напуснат през южната му порта.
Интересно дали и другите селища в Тингано са също толкова оживени и също така мръсни и невзрачни като този град – замисли се тя. – Все пак – призна – тая някаква мъждукаща надеждица, че по време на пътуването ще прекосим и далеч по-привлекателни места...
- За какво мислиш, Тени, за пътуването ли? – прекъсна размишленията й той.
- Че за какво друго, Юми – сгуши се още по-плътно в обятията му тя.
Тъкмо сега минаваха през пазара и невероятната врява на това претъпкано с народ и наситено излъчващо отвратителната накиселяваща миризма на зурп място, както и останалите няколко пъти, когато го бе посещавала по време на престоя им в Сюлм, я накара да се потресе от погнуса. Имаше обаче и хубави неща, като напр. величествените туйнари, струпани в специално предназначеното за продажбата им широко пространство.
Да – въздъхна тя, - туйнарите са красиви, ала не и делата на хората, които – както бе разбрала – ги убиват, за да правят от бивните им разни неща!
И тогава погледът й неволно се отклони към някакво гърчещо се създание – бе възрастен човек, ала бе прекалено далеч, за да установи дали е мъж или жена, - около което се бе струпала малка тълпа. Сетне, малко по-нататък, видя две момичета, като й се стори, че едното плачеше на рамото на другото, което го успокояваше, докато в същото време един мъж, отпратен, доколкото можеше да съди по жестовете й, от успокояващото другарката си момиче, забързано се отдалечи от тях двете. Нямаше как да знае, разбира се, че в споменатите гледки бе видяла един умопобъркан от пустинята Хеш, умиращ, след като бе погълнал пакетче зурп, както и ридаещата Сена, успокояващата я Тарна и отпратения от последната да ги снабди с провизии за мисията им на Арунда Бенат.
Спущено на 28 май 2015. Точно след осем дни очаквайте началото на глава VII от книга втора.