Книга втора, част първа, глава VII – 1
Тъпанар Дрънкар: Ама че лют бил тоя Урар Грандор! – Явно разчита за всичко на вярното си оръдие Ванел Кареда, макар да не пропуска повод да го обиди, уязви или унижи! Пробва същото и с Чилда, а тя... – с него! Ще не ще трябва да се съобразява с капацитета й, а тя – с неговия. Странно, но интелектуалният капацитет на Чилда не притеснява особено имащия се за умник Виолар Данжу. Защо ли?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
Глава VII – Пътят към Фиртуш
Велика дребна зян могъщо божество ще стори. За Кривоглавия сърцето си копнежно ще отвори... В гнева си Дивият на свои ще посегне... Кумлар на господар срещу безумец десницата си крепка ще протегне... А някъде на изток в нестроен хор ще крачат велики жалки и нищожни приносители на светлина на Севера от здрача... Из Скрижалите на Арунда, Разказвачът, строфа 15186
1. Стилът на Чилда
Великият Патар Урар Грандор бе бесен. Прекрачвайки прага на храма на Суйбири в Аверил – най-големият в Гамбари, - изгледа кръвнишки стража на външната порта и с шибащ като камшик глас нареди:
- Пратете ми Кареда!
Сетне с клатушкаща се, ала бърза за преклонната му възраст походка, пое към покоите си в светилището, където живееше.
Веднага, щом стигна, се просна за кратка молитва пред положеното на специално предназначената за него сребърна поставка изваяно от чисто злато копие на Суйбири. Думите обаче не идваха! В душата му бе хаос – пълен хаос!
О, всемогъщи Суйбири, моля те, порази с гръм тая невръстна вещица, която се стовари връз главите на бедните ти стари служители! – бе единственото подобие на мисъл, кънтящо в съзнанието му! – Да ме обвини мен, самият Велик Патар, самият Урар Грандор, същинският владетел на тая претъпкана с непрокопсаници и разбойници кочина Гамбари, че съм бил отговорен за подпаления вероятно от някакви хаймани – А може би и от самата нея? – пожар в „Гнездото на прилепите”! Не пряко, разбира се, ала обвинението се четеше в сините й като смъртта проклети очи!!!
Опита да се успокои, надигна се от пода, при което коленете му силно изпращяха и мощна болка се стрелна по гръбначния му стълб, куцукайки пресече стаята и се стовари в креслото си, което застрашително изскърца под тежкия товар – Грандор тежеше малко над 125 фанбрума, - пресегна се към бутилката калеп на масата пред себе си, наля си щедра порция и я изля в гърлото си на един дъх, при което в очите му избликнаха сълзи.
Да, така е по-добре – каза си, - усещайки как парливата течност взривообразно сгрява вледенените му от старостта крайници. – Така е мнооого, много по-добре!
- Викал сте ме, господарю!
Сепнат от гласа, Грандор се извърна към вратата, откъдето идеше той, и смръщи вежди – бе Ванел Кареда, разбира се, верният му до смърт покровител на жреците на Суйбири в цяло Гамбари, вторият по сила пост в йерархията на храмовата общност на Суйбири.
- Защо се забави толкова, Суйбири да те изплюска, Ван?! – неочаквано мощно прогърмя гласът на стареца. – Казах на оня лентяй на външната порта веднага, ама наистина ВЕД-НА-ГА, да се явиш!!! Май не би било зле да го включим като дар на Суйбири в някое от жертвоприношенията, макар че е малко старичък!!! Пък ти, непрокопсанико, да се научиш да идваш, когато те викам, че току-виж съм ти наредил да се отправиш към пъкъла с нож в корема, досущ както свинете на доскорошния ни велик съветник Лагили, Суйбири да изпепели черната му душица дано!
Кареда мълчеше. Избухванията на господаря му бяха толкова чести, че вече отдавна не му правеха абсолютно никакво впечатление. Да, този път дъртият грубиян бе на път да надмине дори и себе си в най-дивите си години! Позата мирно в рамката на отворената врата обаче и сега – сигурен бе – щеше да се окаже най-доброто лекарство срещу гнева му.
- Влизай, какво стърчиш като дърво, каквото си, чума да те тръшне дано! – тросна се Грандор.
Кареда плавно пристъпи в стаята, затваряйки вратата зад себе си.
- Знаеш ли откъде се връщам, непрокопсанико? – кръвнишки го изгледа Великият Патар и, разбира се, без да дочака отговор, продължи: - Че откъде другаде, ако не от новата ни повелителка и – поне в началото – явно любимка на всичките си поданици, Суйбири да ги тръшне дано, Чилда! И знаеш ли в какво ни обвини тя, а, знаеш ли, мързеливецо нйеден? Показа ми молбата от предшественика ми Асор Келастра, в която той предявява претенции пред тогавашния велик съветник Тосун Кару към опожареното снощи Гнездо на прилепите! Случайно да се досещаш, тъпа главо, какъв намек се съдържа в тая идиотия?!
- В никакъв случай не ще заведе дело – най-сетне се обади Кареда.
- Ама ти на малоумник ли се правиш или наистина си такъв, в пъкъла да се продъниш дано!!! – изригна Грандор. – Естествено, че не ще заведе дело! Естествено, че без наличието на поне едно-едничко доказателство дело не може да има! Още повече, че за всички – и най-вече за нея – е пределно ясно, че ние няма как да сме нито подпалвачите, нито подстрекателите!
- Между другото, в касата ни е постъпила сума пряко от нея на стойност... – понечи да вметне Кареда.
- Да, знам, малоумнико – ядно го прекъсна господарят му, стоварвайки разплутия си юмрук върху масата, при което полуизпразнената бутилка калеп и чашата, която току-що бе изпразнил, подскочиха, - на стойност един милиард зифара! Естествено, че ще постъпи, та нали самият аз издействах същата тая сума при посещението си при нея, за да й честитя възкачването на поста й, проклета да е!
- Мисля, че е заяждане на дребно – кротко каза Кареда.
- Суйбири мили! – почти истерично изпищя Великият Патар. - Че какво друго да е, ако не заяждане на дребно! О, проклети, проклети Суйбири, само аз ли съм способен да мисля в пренаселеното ти с тъпаци паство!!!
За миг настъпи тишина, която след виковете на господаря му се стори на покровителя на жреците на Суйбири направо оглушителна. Докато трая тая благословена тишина, Грандор наново напълни чашата си с калеп и отпи щедра глътка. Едва сега се сети да побутне пълната вече само на малко над 1/3 бутилка към подчинения си, който тутакси се възползва от възможността да стори същото.
- Заяждане на дребно, значи – с неочаквано спокоен глас изфъфли старецът. – Хм, ще видим тая работа! Заяждане на дребно, как ли пък не! И ние я знаем тая игра – и то от времето, далеч преди на родителите на тая кучка да им е хрумнала нелепата идея да я заченат!
При това той прекъсна, за да отпие пак от калепа си. Сетне наново се обърна към вече полуизпразнилия чашата си покровител на жреците:
- Още днеска, на 16 фарбун, да пуснеш обявление, че в 9 ч. на 20 фарбун тук, пред най-големия храм на Суйбири в Аверил и, разбира се, в цяло Гамбари, ще се състои голямо човешко жертвоприношение. Отбележи, че в благословените от Суйбири пламъци ще пристъпят не един или двама, а цели петима жертвени младенци! Аз пък ще се заема да напиша писмо, в което учтиво ще поканя на веселбата скъпата ни велика съветничка, при което, естествено, ще й намекна, че присъствието й е..., хм..., желателно. А – изгледа с внезапно развеселен поглед подчинения си, - какво ще кажеш, умнико?
Кареда, разбира се, не отговори.
- Ама викам, за разлика от нея (явно имаше предвид Чилда), ние да не си играем само на дребно. Съгласен ли си?
Подчиненият му леко кимна, допивайки калепа си.
- Съгласен си, ами, как няма да си съгласен! – разсмя се Грандор. – Я не си се съгласил, я шепата, която ти пълни гушката, ти клъцнала тъпичката главичка!
Виж как съм я измислил тая работа – драматично сниши глас той, след като изпразни и своята чаша. – Ще изтеглиш от касата на общността ни, да речем, 15 милиарда зифара и с тях ще събереш наемна войска, като ще подбираш наистина способни хора след щателно проучване из целия континент. Как мислиш, колцина можем да съберем с тая не чак толкова скромна сумичка?
- Две-три хиляди наистина добри бойци – не повече – категоричен бе покровителят на жреците на Суйбири.
- Стигат – доволно кимна господарят му. – Не че ще събаряме кучката – не и поне засега, де, - ама просто ей така, за всеки случай...
- А за колко време да ги наема? – осведоми се Кареда.
- Да речем, за сега за цикъл – замислено каза старецът, - пък ако се наложи, ще им продължим договорите. За време от един цикъл петнадесетте милиарда ще стигнат, нали?
- Би трябвало – потвърди подчиненият му.
- Тогава марш! – рязко повиши тон Великият Патар. – Марш да свършиш и ти някаква работа, че защо иначе ти плащам доста тлъстичкото, в интерес на истината, възнаграждение, което взимаш! Очаквам споменатите не по-малко от 2 000 наемници да са налице и при това тук, в Аверил, до не повече от два дяла.
При тази команда Кареда скочи на крака, поклони се дълбоко и с бърза крачка се отправи към вратата.
- А, и още нещо – мазно се подсмихна изпадналият във вече истински добро настроение Грандор. – Като излизаш, мини през харема и кажи на дъртата Ливая да ми прати Коки! Крайно време е тая чудна абдалианска красавица да почне да изплаща двете хиляди зифара, които броих за нея на клендайлския пазар...
Ееех, Ван, Ван! – почти успокоен въздъхна старецът, след като подчиненият му напусна стаята. – Тоя цикъл, ако е рекъл Суйбири, ще чукна 78, ама така и не престава да ми се иска! Е – нямаше как да не признае, - не е като на младини, ама още шава, разбойникът!
* * *
Чилда, разбира се, не отиде на устроеното от храмовата общност на Суйбири явно специално в нейна чест човешко жертвоприношение. Не отиде въпреки личната покана от самия Велик Патар, в която се намекваше, че присъствието й е желателно. Нещо повече: две слънца след споменатото събитие, на 22 фарбун, под претекст за драстично намалелите в бардската хазна приходи от действащите на територията на Гамбари 8 гилдии, издаде указ, с който разпореждаше извършване на финансова ревизия на функциониращите на цялата територия на бардата техни структури.
Както очакваше, нарушенията и злоупотребите бяха огромни. В много случаи обаче си затваряше очите, оставяйки докладите на финансовите органи да отлежават върху претрупаното й с документи бюро, ала не и за нарушенията и злоупотребите, извършвани от служители – и особено от висши такива – на храмовата общност на Суйбири.
Случи се нещо нечувано поне за последните 100 – ако не и повече – цикли. Няколко висши жреци на ползващата се с широко обществено влияние в Гамбари храмова общност на Суйбири, сред които и двама от най-големия храм на Суйбири в Аверил, бяха задържани и официално обвинени в злоупотреба с власт и/или в укриване на доходи. Доказателствата бяха съкрушителни, процесите – бързи, а присъдите – тежки. При това Чилда бе апелирала пред съдебните органи на виновните да не се издават смъртни присъди (физическите наказания я отвращаваха). В резултат от това в периода 15-27 ларбун осмина висши представители на храмовата общност на Суйбири, един от които – представител на храма на Суйбири в Аверил, получиха от 15 до 25 цикли затвор, а имуществото им бе отнето в полза на бардата.
Между временно, непосредствено след споменатия указ от 22 фарбун, Чилда бе насрочила за 10 ларбун голям благотворителен базар с огромно разнообразие от артикули с лика на Суйбири, приходите от който щяха да влязат директно в касата на храмовата общност на Суйбири. Грандор, естествено, бе поканен – при това с писмо, собственоръчно написано лично от нея, ала, както и самата тя очакваше, не дойде.
Базарът има огромен успех, тъй като артикулите, които биваха разпродавани на него, бяха изключително забавни, открито осмивайки култа към Суйбири. Имаше, напр., играчка-кумлар, погълнала Суйбири (стените на играчката бяха прозрачни), с надпис:
Ако не можеш да изядеш, ще бъдеш изяден!.
Друга играчка представляваше миниатюрен макет на голямото изображение на самия Суйбири пред храма му в Аверил, върху чието чело бе изписано:
Днес погълнах дванадесет младенци, а утре?.
Имаше и глинена фигура на невероятно дебел жрец на Суйбири в легло, върху чийто наистина гигантски стомах се мъдреше надписът:
Търгувам от кревата, за да не пропусна храната!...
Всички тези играчки бяха поръчани от самата Чилда, като за всичко около базара тя похарчи от бардския бюджет сравнително дребната сума от 8 милиона зифара...
Най-озадачаващото за великата съветничка бе, че Урар Грандор ни най-малко не протестира. Той запази мълчание дори след като в деня след базара – на 11 ларбун – Чилда му изпрати чек на стойност 15 милиона зифара, равняващ се на печалбата от проведения благотворителен търг. Нещо повече: Великият патар не само че мълчеше по повод явните осквернения спрямо изповядваната от него и от мнозина тук, в Гамбари, религия, но и публично се дистанцира от съдените към тогавашния момент висши членове на храмовата общност на Суйбири (бе го сторил на 12 ларбун със специално писмо лично до великата съветничка).
Личното облагодетелстване на жреци – гневно пишеше той, - при това на висши жреци в общността на Суйбири, заслужава най-жестоко презрение и аз, в качеството си на глава на тази общност, настоявам, ако обвиненията срещу тях се докажат, незабавно да бъдат осъдени на смърт, а имуществата им – отнети в полза на бардата...
Разбира се, не мина и без протести от страна на отделни групички от привърженици на култа към Суйбири, като напр. неприлични надписи по стените на важни обществени постройки по адрес на великата съветничка, ала ръководството на самата храмова общност нито поощряваше, нито заклеймяваше тези прояви.
Хм – опитваше да се постави на мястото на Великия Патар Чилда, - не може да мълчи, ако не се надява на ответен удар – не и той, не и това разплуто злобно старче!
Накрая тя стигна до извода, че най-вероятно в определен момент висшето жречество от храмовата общност ще предизвика масови бунтове на поддръжниците на култа към Суйбири с надеждата ако не да я свали от власт с киртско постановление заради невъзможността й да поддържа мира в бардата си, поне да смекчи отношението й към висшите жреци в общността. Сетне обаче – бе към 20 ларбун и процесите срещу споменатите висши служители бяха напреднали – постепенно проумя, че протестите срещу осмиването на Суйбири, при това осмиване посредством самата търговия, чийто бог бе той, па макар и само на благотворителен базар, бяха толкова вяли и откъслечни, че даже трудно можеха да се нарекат протести, като в резултат от това заключи, че организирането на бунт на вярващите в Суйбири дори тук, в сърцето на епицентъра на тази религия Гамбари, би било изключително трудно, дори невъзможно:
Какво тогава? – питаше се Чилда и, естествено, стигаше до единствения възможен отговор: - Какво, ако не тайно събиране и въоръжаване на малка, ала ефективна армия, която да ме свали по съвсем същия начин, по който Дрондис бе свалил Лагили, за да ме „постави” на мястото му!
Все пак проблемът трябва да бъде детайлно проучен – каза си, като за тази цел своевременно се разпореди, възлагайки на един от агентите на Лагили, които бе наследила и на когото й се струваше, че може да се довери, да задейства мрежата си, за да събере възможно най-пълна информация за култа към Суйбири и за структурите на храмовата му общност на цялата територия на Гамбари. Името на агента бе Гелал Лудан. Бе получил задачата на 22 ларбун, като първия си доклад трябваше да представи на 3 кларбун.
Разбира се, не бе пропуснала възможността да засегне и гилдията на робовладелците. В периода 20-29 ларбун – и отново по повод указа от 22 фарбун - трима едри роботърговци бяха осъдени на по 25 цикли затвор и цялото им имущество бе отнето в полза на бардата. Местният представител на тази гилдия Ботал Данту обаче, за разлика от Грандор, реагира доста остро, ала не срещу нея, а срещу бардските съдебни власти, които – пишеше лично в писмото си до самата велика съветничка – си превишавали правата и претупвали процесите, проявявайки вероломна преднамереност, както се бе изразил, спрямо колегите му. В отговор на това писмо тя покани самия Данту да я посети, което той стори на 1 кларбун, предоставяйки му цялата документация по трите дела. Как искаше само да смачка фасона на тоя античовек, както го наричаше в мислите си, ала съзнаваше, че ако настрои срещу себе си до степен на непоносимост и гилдията на робовладелците, които тук, в Гамбари, бяха наистина много, рискуваше да си навлече омразата на голяма част – може би дори на мнозинството - от гамбарианите, които притежаваха поне по един роб и, следователно, бяха поддръжници на робството...
Бе се заела и с местния представител на гилдията на търговците на зурп Язуко Банти, когото след щателно проучване категорично бе причислила към подстрекателите на война с варварите. В случая й помогнаха данните за драстично намалялото – общо с около 10% - количество внесен зурп за двата цикъла, откак Банти бе назначен на настоящия си пост. На 5 ларбун тя изпрати на предводителя на гилдията, чието седалище бе в Кайрис, доклад, в който подчертаваше този факт и колосалните загуби за икономиката на бардата й в резултат от това. Същевременно препоръчваше на Гафел Фирел – това бе името на предводителя на гилдията на търговците на зурп – на мястото на Банти да бъде назначен крупният търговец на зурп от Аверил Сонос Карбин, проучването й за когото бе установило, че предпочита да търгува с варварите, вместо да воюва с тях. В отговор на писмото й на 27 ларбун й бе доставено такова от Фирел, в което той я уведомяваше, че се е разпоредил за извършването на предложената от нея рокада в гамбарианския клон на организацията, като същевременно й благодареше за загрижеността й за собствените му интереси в бардата си, което, както се бе изразил, велики съветници рядко правели...
* * *
Бе късно вечерта на 2 кларбун, когато Анар Онда влезе в кабинета на Чилда, където тя оживено дискутираше нещо с неколцина от специалистите, наети да я съветват по разнообразните свързани с огромната бардска документация въпроси.
- Влизай, Нар! – зарадва му се тя и стана да го посрещне. Сетне се обърна към експертите с думите:
- Мислете и вие какво трябва да представлява евентуалното бардско законодателно събрание. Приемам всякакви предложения, стига да ми докажете, че са основателни. И не забравяйте, че обстоятелството, че тук няма законодателно събрание от разпускането му от великия съветник Пеян Горчу преди почти 44 цикли, ни дава предимството да експериментираме в доста широк диапазон...
Схванали намека, мъжете – бяха четирима – се надигнаха от местата си, сбогуваха се с великата съветничка и напуснаха помещението.
- Извинявай, Нар! – широко се прозина Чилда. – Извинявай, че напоследък почти не ми остава време да бъдем заедно!
- Постът, който заемаш, го налага – разбиращо й се усмихна той, пристъпи към нея и я взе в прегръдките си.
- Не мога да спра, Нар – призна му тя. – Всичко това – възможността да променя коренно нещата в това свърталище на престъпността и порока – ужасно много ме увлича!
- Разбирам – нежно я залюля в обятията си той. – Притеснявам се обаче, че си ужасно уморена! Личи по кръговете под очите ти, по побледнялото ти лице, по това, че ужасно много си отслабнала!
- О, Нар, благодаря! – трогна се тя, целувайки го лекичко по устните. – Да знаеш само колко съм ти благодарна за загрижеността!
- Днес нагледах поверените ми от теб хора (бяха купените от него роби, с помощта на които тя бе отмъстила на мъчителите си след отвличането й в Кайрис) и се радвам да те известя, че с тях всичко е наред – уведоми я Онда.
- Чудесно – усмихна се Чилда, повеждайки го към вратата.
- Искам да кажа – запъна се той..., - та, значи, интересува ме дали, след като всичко с поверените ми хора е наред..., дали при това положение мога да се кача в Гронелите за десетина слънца?...
Затваряйки вратата на кабинета си зад тях, тя го погледна с отсянка на нещо като съчувствие:
- Планината ти липсва, нали, Нар? – Не бе въпрос, просто констатация.
- Да – въздъхна той, - много! От край време живея там и пребиваването ми тук, долу, ми действа малко..., е, да кажем малко натоварващо...
- Разбира се, Нар! – засмя се тя и го прегърна. – Разбира се, че винаги, когато пожелаеш, можеш да ходиш в Гронелите! Просто ми казвай, че тръгваш, без обаче да ме питаш – не съм ти опекун! Пък и – добави след кратка пауза..., - пък и, ако някой ден работата тук – при това завъртя ръка в кръг – се поразреди, бихме могли да ходим заедно, за да си припомняме старите времена...
Точно в този миг срещу им внезапно изскочи забързан човек. Сепнати, те рязко се пуснаха от прегръдките си. Въпреки сумрака, Чилда, разбира се, нямаше как да не познае този човек – пък и той – нея:
- Данжу? – леко се изненада тя.
- О, господарке, какъв късмет, че ви срещам преди да сте си легнала! – зарадва се той.
- Защо – разтревожи се тя, - случило ли се е нещо?
- Нищо лошо – успокои я той. – Просто един пратеник – пратеник от самия кирт във Фиртуш – настоява веднага да ви връчи някакво писмо. Казва се Пар Тедрам и се зарича, че ще чака пред портите на двореца докато го удостоите с вниманието да се срещнете с него!
- Няма как, Нар! – тъжно се усмихна на Онда тя. – Ти си лягай, аз ще дойда възможно най-бързо.
* * *
Пар Тедрам бе млад човек с живи, проницателни очи. Той отривисто се здрависа с Чилда, представяйки се като един от агентите на временно изпълняващия длъжността кирт Гуфо, след което бръкна в джоба си, извади един плик и й го връчи:
- Ще чакам за отговор, ако решите да има такъв – усмихна й се. – За целта ако е удобно ще ви посетя утре по пладне...
Останала сама, Чилда се поколеба, преди да разчупи печата. Неясно защо, ала току-що връченото й писмо някак..., някак я плашеше и я караше да се чувства несигурна. Видима причина за това, разбира се, нямаше, ала нещо й подсказваше, че след като го прочетеше за нея нещата вече нямаше да са същите...
Най-сетне го отвори и с трепет плъзна поглед по редовете:
Здравейте, уважаема Чилда!
Току-що разбрах какво се крие зад вашето инкогнито и, разбира се, ще го запазя в тайна. Искам да знаете само, че за мен сте една от искриците в мрака на тинганианското настояще! Нещо повече: можете да се превърнете тъкмо в онази от тях, която да възвести утрото на тинганианското бъдеще... – стига, разбира се, не само да го искате, ала и да го искате достатъчно силно!
Нещо ми подсказва, че скоро, много скоро в Тингано и по-специално във Фиртуш предстоят важни събития. Не, това не е рулетката, насрочена от самия мен за 26 карбун следващия цикъл. Имам основания да допускам, че битката за киртския пост ще се разгори много, много по-рано и, когато (и все пак, разбира се, ако) това се случи, ще ви пиша не само защото искам (а аз наистина искам, с баща ви, както прекрасно знаете, бяхме приятели), но и защото по силата на временно заемания от мен пост ще съм задължен да го сторя.
Дотогава ви желая успех в опитите – а аз наистина много се надявам да опитате - да възвърнете на Гамбари доброто име, което тази барда отдавна – много преди велик съветник от нея да стане предшественикът ви Лагили – е изгубила, превръщайки се в епицентър на всичко, от което Тингано има премного основания да се срамува – робство, човешки жертвоприношения, гладиаторски боеве...
Е, свършвам. Желая ви крепко здраве и много, много сила и енергия, за да приемете предизвикателствата на настоящата си длъжност! Ще ви пиша, когато това се наложи и... – и много поздрави на Дронди, ако ви се случи да го срещнете!
Искрено ваш, изпълняващ длъжността кирт на Тингано Гуфо
Чилда – да, бе и Фалет, не можеше, просто нямаше как да избяга от този факт – вдигна поглед от писмото и го устреми към тъмния прозорец. Да, замисли се, след прочитането на това писмо светът за нея нямаше да е същият. Ала опасенията й, че той ще стане по-тъжен, не се бяха оправдали.
Широко усмихната и с някаква – съзнаваше – почти абсурдна надежда за бъдещето духна светилника и под акомпанимента на провлечения тътен на далечна гръмотевица се отправи към покоите си и, разбира се, към чакащия я в тях Нар.
И кой знае защо точно в този миг пред мисловния й взор изплува лицето на предводителя на гилдията на търговците на туйнарска кост, кривоглавия Геюм Ардал. Нещо – някакъв вътрешен глас – й подсказваше, че той не е човекът, известил Гуфо за истинската й самоличност. Освен това осъзна, че иска отново да срещне Ардал, като същевременно – кой знае защо – почувства в себе си наличието на необяснима увереност, че това непременно ще се случи – и то скоро.
* * *
Натовареният с проучването на храмовата общност на Суйбири на територията на Гамбари Гелал Лудан влезе в кабинета на Чилда в ранния следобед на 3 кларбун.
- Слушам ви – кимна му да седне тя.
Настанявайки се, агентът започна направо:
- До момента сме установили, че през фарбун на територията на цяло Гамбари са извършени общо 74 човешки жертвоприношения, 8 от които – тук, в Аверил, при което едно от тези 8, всеизвестното от 20 фарбун, е групово. Над 50 от споменатите 74 жертвоприношения са били посетени от мнозина – поне от по 500 – привърженици на култа към Суйбири, а 7 от тях, от които 3 - в Аверил, са събрали по над 10 000 зрители...
Другото, което установихме, е, че на ежеседмичните молебени в общо над дванадесет хиляди и петстотинте светилища на Суйбири на територията на Гамбари относително редовно – поне през седмица – ходят не по-малко от 30, а може би и 40% от цялото възрастно население на бардата, което според последното преброяване преди 6 цикли би трябвало да е малко над 21 милиона човека...
- А каква част от тези, които ходят на жертвоприношенията и молебените, организирани от служителите на споменатия култ, посещават и мероприятия на други църкви? – поинтересува се Чилда.
- Над 90% от въпросните 30-40% от възрастното население на Гамбари посещават изключително само мероприятия на храмовата общност на Суйбири – докладва Лудан. - Едва няколко процента – всъщност малко над половината от останалите извън тези 90% - понякога, макар и рядко, участват и в събития, организирани от жречеството на Пош или от служителите на други по-малки църкви, но ако ме питате дали като цяло вярващите в Суйбири същевременно са склонни лесно да се пренасочат към друга религия, ви отговарям с категорично не. Общността им е изключително компактна и при призив на висшите жреци на храмовата им общност биха реагирали светкавично и при това (почти) като един!
- Разбирам – замислено каза Чилда, отпивайки от чашата с вода пред себе си.
Явно Грандор подготвя нещо много мащабно, буквално някаква религиозна революция! – предположи тя. – Не мога да си обясня по друг начин липсата на каквито и да било значими протести срещу присмеха, на който публично подложих религията му на базара от 10 ларбун, било от него, било от самите вярващи. Колкото и да ми е неприятно да призная, ясно осъзнавам, че най-вероятно съм се лъгала, допускайки, че поради вялите протести срещу мерките ми спрямо висшите служители на култа към Суйбири същите тези служители не биха могли бързо и ефективно да организират мащабни демонстрации срещу мен. Явно могат – при това с лекота. Същевременно обаче изобщо не е изключено тези демонстрации да прераснат във въоръжено въстание, предвождано – впрочем както допусках и досега – от малка, навярно 5-6 или най-много 10-хилядна наемна армия от добре подготвени и солидно въоръжени бойци...
Съобразила всичко това, Чилда наново се обърна към изчакващия следващите й заповеди Лудан:
- Опитайте, доколкото това е възможно, дискретно да наблюдавате висшите жреци на култа, и особено тези в Аверил. Същевременно продължавайте да събирате информация за църквата. Очаквам новия ви доклад следващия дял по същото време.
* * *
Чилда получи второто писмо от Гуфо сутринта на 21 кларбун, 5 слънца след като Онда се бе завърнал от кратката си почивка в къщицата си в Гронелите.
Уважаема Чилда – пишеше временно изпълняващият длъжността кирт, - на 27 ешарбун от 14.00 ч в сградата на Съвета на двадесет и четирите тук, във Фиртуш, ще се състои събрание на висшите съветници. Присъствието ви, както и това на всички останали висши съветници, е АБ-СО-ЛЮТ-НО задължително!
Поводът за събирането ни е предложението на 13 от великите съветници до рулетката на 26 карбун да бъде избран нов временно изпълняващ длъжността кирт, тъй като, според доказателства, които въпросните 13 съветници щели да приведат, сегашното ми заемане на този пост не било съвсем легитимно. (Казах ли ви, че битката за киртския пост ще се разрази далеч преди 26 карбун в цикъл 129?)
Тук само искам да анонсирам, че лично аз бих издигнал за поста временно изпълняващ длъжността кирт до рулетката на споменатата дата вашата собствена кандидатура. Моля ви да не отказвате прибързано, ако имате намерението да го сторите! Ще работя за това, опитвайки да убедя – дискретно, разбира се – възможно най-много велики съветници, че именно вие – защото все още не сте обременена от неизбежно внасящите напрежения и конфликти в управлението обвързаности и отношения във висшата тинганианска администрация - бихте била най-подходящият избор. Разбира се, времето е прекалено малко, за да получа отговора ви преди събранието от 27 ешарбун и да ви върна такъв, ала все пак, в името на бъдещето на Тингано, ви моля да помислите над предложението, което ви отправям!
Искрено ваш, временно изпълняващ длъжността кирт на Тингано Гуфо
Чилда, разбира се, трябваше да е изненадана, ала с леко учудване установи, че не е – или поне не бе чак толкова, колкото можеше да се очаква да бъде. Навлизайки в управлението бе набрала скорост и виждаше, че усилията й дават някакъв много незначителен и несигурен, ала все пак резултат, при това именно в желаната от нея насока.
Още от сега, естествено, не можеше да отговори дали, ако кандидатурата й за временно изпълняваща длъжността кирт бъде издигната, отговорът й ще е да, ала днес вече, за разлика от времето преди да стане велика съветничка от Гамбари, не бе убедена и че ще е не.
Има време до тогава – каза си. – Има предостатъчно време да се случи какво ли не!
Сетне се присегна и дръпна шнура над главата си, в отговор на което почти незабавно в рамката на вратата се появи Данжу. Тя му разказа за писмото и се осведоми дали има някакви ограничения за охраната на великите съветници.
- Сто души – отговори той.
- Тогава подберете 50 – нареди Чилда. – Тръгваме на 25 кларбун, сиреч след 4 слънца.
- А защо не повече? – поинтересува се Данжу. – Казах ви, че в правилника за работата на Съвета на двадесет и четирите допустимата бройка е сто.
- Петдесет – безапелационно нареди тя, плъзвайки поглед по книгите в библиотеката и спирайки го на тънкия свитък, озаглавен Правилник за работата на Съвета на двадесет и четирите, издание цикъл 121, като при това си напомни, че трябва да го прочете. – Ще се справиш ли до вечерта на 24 кларбун?
- Да, господарке, но само искам смирено да ви напомня, че...
- Да – махна с ръка тя, предугаждайки въпроса му, като очарователно му се усмихна, - знам, че даже ако тръгнем на 5 или дори на 7 ешарбун, ако пътуваме по най-краткия път до 25 ешарбун със сигурност ще стигнем. Ние обаче мъничко ще заобиколим, отбивайки се за кратко в Нупур.
- В Нупур ли?! – недоумяващо я изгледа той.
- Ако ме питате защо – твърдо го изгледа тя, - отговорът ще ви се изясни, когато стигнем в Нупур. - Колкото до управлението – смени темата, - докато ме няма, предлагам да го поверим на доверения ви Ганда Шамер.
- Да, господарке – поклони се той.
- Между другото, с колко войници разполагаме тук, в Аверил? – осведоми се тя.
- С малко над 17 500, господарке – изстреля Данжу.
Трябва да стигнат – прецени тя, но въпреки това нареди:
- Разпоредете на Шамер да предислоцира към Аверил – просто за всеки случай – поне още 30-40 кораба от Гамбари и Лагрен с екипажи с обща численост, да речем, десетина хиляди. Това няма да отслаби значително другите два големи острова на бардата, нали?
- Мисля, че не, господарке, ала все пак трябва да проверя... – предпазливо отвърна той.
- Чудесно! – махна с ръка тя. – Свободен си.
Когато Данжу напусна кабинета й, Чилда едва забележимо се подсмихна:
Обичаш да контролираш, а, приятелю – обичаш, при това твърде много! С мен обаче, ще признаеш, ти е малко трудничко!
Сетне се зае да пише на предводителя на търговците на туйнарска кост в Нупур Геюм Ардал. Предчувствието й, че скоро ще се срещнат, се бе оправдало и – кой знае защо - този факт я изпълваше с приятно вълнение.
* * *
В същото време Виолар Данжу бързаше по коридорите на двореца към изхода, за да започне да изпълнява възложените му от Чилда задачи.
Умна е – призна пред себе си за кой ли път, - дори прекалено умна! Какво ти умна – направо машина за мислене въпреки крехката й възраст! Пош да ме убие обаче, ако това не буди у мен не толкова раздразнение, както би било преди да се запозная с нея, а по-скоро възхищение!
Да – подсмихна се, - старият Дронди иска да му докладвам всяка нейна крачка и да я възпирам, ако почне да прилага прекалено голям натиск спрямо гилдиите на робовладелците и на търговците на зурп, както и по отношение на висшите жреци от храмовата общност на Суйбири. Дали обаче натискът, който тя прилага спрямо всичките тия организации, е прекалено голям? Доста трудно е да се каже. Във всеки случай, въпреки очевидно тенденциозните, па макар и „облечени” в перфектна законова дреха нейни опити да гидискредитира и уязви, те мируват, па макар и на нож с нея!
Да – не можеше да не признае, - Великият Патар Грандор очевидно замисля нещо, ала в отговор на това тя така детайлно проучва тази църква (бе разговарял с Гелал Лудан след посещението на последния при нея на 3 кларбун), че не виждам как би могла да бъде изненадана от тях!
Е – каза си за кой ли път, - ще пиша на Дронди, впрочем както и досега, че всичко е наред, пък ако почне да става напечено... – е, тогава ще видим!
* * *
Бе късният следобед на 24 кларбун, когато Ванел Кареда влезе при Урар Грандор, за да докладва за наетата малка войска.
- Намират се в залива на Гелор, Източно Гамбоне, на 20 кораба с абдалиански двигатели, закупени с част от петнадесетте милиарда, които ми предоставихте.
- Знам къде е Гелор, малоумнико! – повиши тон Великият Патар. – По-важно е колко са и какво им е въоръжението.
- На брой са 3 800 и са отлично обучени и перфектно въоръжени – усмихна се Кареда.
- Ей, и ти да свършиш най-сетне някаква работа! – позволи си да го похвали господарят му. – Ела – покани го, - ела да се почерпим по тоя случай.
- Между другото – докладва Кареда, пристъпвайки навътре в стаята и тръшвайки се в креслото срещу господаря си, - по време на отсъствието на великата съветничка за събранието във Фиртуш управлението ще бъде поето от протежето на Виолар Данжу Ганда Шамер.
- Предполагах – кимна старецът, наливайки и на двамата по една пълна чаша от едва наченатата явно от самия него бутилка калеп пред себе си. – Все пак Шамер е единственият, освен Данжу, който отбира по нещичко от изкуството на управлението в некадърната й пасмина!
- А, и още нещо – сети се Кареда, - в момента част от военните съдове около Клендайл и Лагрен се предислоцират към Аверил.
- Глупава кучка! – изсумтя Грандор, подсмихвайки се, като вдигна чашата си за тост. – Вярващите в Суйбири тук, в Гамбари, в Хеш да се затрият дано, са толкова много и са ни така безусловно верни, че ако поискаме от тях, само за броени часове ще я съборят с голи ръце!
Спущено на 5 юни 2015. Точно след седмица очаквайте част 2 на глава VII от книга втора.
Ползвам латинския термин просто защото ми изглежда уместен – бел. авт.