Книга втора, част първа, глава VII – 2
Тъпанар Дрънкар: Гневът на Балабош е наистина опустошителен! Съвсем не може да се каже обаче нито че той е особено щедър към донеслия му важна вест Рагако Дестор, нито – още по-малко – че проявява милост към омръзналата му Зефи. Гизар Ромпо съвсем неочаквано печели и нея, и благоволението на господаря си. Но пък за сметка на това – също така ненадейно – Юма и Тантила губят всичко – абсолютно всичко! Вестта на Аноми докарва Балабош до бяс. Дали обаче той ще успее да осъществи пъклените си планове спрямо Чилда?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
2. Лудостта на Балабош
Файтонът на Балабош навлезе в Кайрис привечер на 28 кларбун. Загледан в пъстроцветните тълпи по прашните улици, той отегчено се прозина:
Велики Пош! – чудеше се. – Какво ли очакват тия нещастници? За какво живеят? За къшея хляб и за пакетчето зурп ли? Само за това? Е да..., и за секса с невзрачните си любими...
Да, самият той, разбира се, имаше за какво да живее – след вече по-малко от дял щеше да стане кирт (този път, надяваше се, наистина). Вярно, засега само временно изпълняващ длъжността, - ала да се живее в бедност като щъкащите около файтона му нещастници му се виждаше съвсем безсмислено и излишно. Е, да, разбира се, трябваше да има и бедняци, за да има и ръководители на гилдии, велики съветници и киртове, ала специално за него тези дрипльовци не бяха нищо повече от плява, предназначена само и единствено да бъде тъпкана от властниците като самия него!
Ето и разположилата се до него Зефи (О, проклети Пош, вече бе почнал да й се насища!). Мигар и нейното единствено предназначение не бе да задоволява неговите – на Балабош – сексуални и други потребности?! Вече му бе омръзнала обаче и явно в най-скоро време щеше да й се наложи да прави съвсем същото, само че по отношение на някой друг – на онзи, комуто щеше да я продаде или подари?!...
Ето – вече наближаваха кулата на Турн и само при вида й той си представи очакващите го в прохладата на градините й бутилка калеп и пликче зурп. При това се попривдигна и обгърна раменете на вече почти бившата си любовница Зефи, решавайки да излее върху й висшето си благоволение, дарявайки я с една от последните си спрямо нея ласки...
Ето и портата – погледна напред, след като вяло целуна момичето и вдигна ръка от крехките й рамене. – А ето ги и слугите ми, които дори при най-малкия ми знак ще паднат по очи в прахта, молейки се да пощадя нещастния им животец!
Тъкмо тогава един от слугите му стори точно това – падна в прахта пред файтона му, и то без да му бе давал знак. За да не го прегази, кочияшът му, естествено, забави хода на конете, а откъм падналия се донесе жален вик:
- Велики Балабош, простете на бедния ви слуга, ала пред портата има някакъв посетител, който ви чака от вчера сутрин и още като слезете, ще се втурне насреща ви!
- И какво от това, гнидо такава! – кипна Балабош, давайки знак на кочияша да спре файтона, а сетне и скачайки на земята в движение.
В същия този момент, гонен от двама от слугите му, току пред него се просна още един човек, който обаче, доколкото Балабош успя да прецени, не бе сред подчинените му.
- Велики Пош! – прокънтя гласът му. – Ще ми каже ли някой най-сетне какво става тук, пред собствения ми дом, пред собствения дом на един велик съветник?!
- Ами, госп... – понечи да проговори един от преследвалите просналия се в краката му човек негови подчинени.
- Млък, нещастнико! – нареди Балабош, след което устреми поглед към човека в краката си и, като го подритна не съвсем силно, му заповяда: - А ти ставай, да не си прасе, та се валяш в прахта!
Човекът незабавно се подчини, при което Балабош установи, че не щеше да е от най-бедните, тъй като носеше сносна риза, скъп панталон и удобна капела с широка периферия.
- Велики съветнико Бал... – започна той, ала Балабош вдигна ръка, повелявайки му да млъкне. Сетне се обърна към наобиколилите го слуги и нареди:
- Доведете го в градината след час.
После с бърза крачка се отправи към широко разтворилите се при приближаването му двери на двора около кулата на Турн.
* * *
Доведоха непознатия когато вече бе отпуснал душата с две чаши калеп и пакетче зурп. След като освободи довелия го слуга, той му кимна да седне на пейката до него и се осведоми:
- Малко калеп?
- Може – кимна онзи и глуповато се усмихна.
Балабош му наля, чукна се с него, след като напълни и собствената си чаша, отпи щедра доза и строго го изгледа:
- Та за какво искаш да ме видиш, доколкото разбрах от слугите си, насаме?
- Казвам се Рагако Дестор и съм член на управителния съвет на гилдията на стъкларите – представи се онзи и отпи малка глътка от калепа си. – Преди две седмици ми се наложи да отида до Аверил, за да се срещна с великата съветничка от Гамбари Чилда по повод на една възложена ми от предводителя ни Егли Пирос работа.
- И? – повдигна вежди Балабош, отпивайки наново от калепа си.
- Работата е там – леко притеснено започна да върти в ръката си чашата си с калеп Дестор..., - работата е там, че в миналото, докато бе жив Тамрал, често съм посещавал Фиртуш и познавам – е, само по физиономии, ала наистина съм ги виждал и съм ги запомнил добре – жена му Фейда и дъщеря му Фалет, макар че те едва ли биха ме познали, ако ме видят.
При тези думи на посетителя си Балабош инстинктивно предусети, че онзи се готви да му каже нещо наистина важно. Затова и не го прекъсна, а само пресуши чашата си с калеп и си наля отново.
- Пирос ми заръча непременно да се срещна с Чилда – продължи посетителят - и когато разбрах, че имало гилдии, чиито представители отказвала да приеме, малко се притесних. Какво бе облекчението ми обаче, когато тя се съгласи да се види с мен. И... – при това той прекъсна речта си и изгледа Балабош с почти шокиран поглед, все едно наново преживяваше онзи момент..., – и още с влизането си я познах! Сякаш мълния ме порази! Едва се удържах да не покажа изненадата си – или не знам, може и да е проличала, ала се надявам, че не е, в първия момент тя... – момичето... – гледаше в друга посока, но въпреки това просто нямаше как да не я позная: същите руси коси, същата благородна осанка, същите малки длани с дълги тънки пръсти!!! А когато се обърна, за да срещне погледа ми и когато вече полагах неистови опити да се окопитя... – същите нежни черти и съвсем, съвсем същите невероятно дълбоки ослепително сини очи!!! Велики, Велики Пош, та това бе..., просто нямаше как да не е..., та това бе не друга, а дъщерята на Тамрал Фалет!!!
Балабош го гледаше със зяпнала уста, сякаш гръм го бе поразил!
- С-с-с-игурен ли си?! – с внезапно изтънял от шока глас изпелтечи той.
- Също толкова сигурен, колкото и че в момента стоим двамата с вас тук, на тази пейка, и пием калеп! – убедено заяви Дестор.
- Защо дойде точно при мен? – поинтересува се Балабош, след като започна да идва на себе си и след като, виждайки изпразнената му чаша, му наля още калеп.
- Живея тук, господарю, в Кайрис, и си мислех, е, няма какво да го усукваме, мислех си... – е – поправи се той, - чувал съм, де..., - че се случва да възнаграждавате за важна информация, пък аз, ако и да съм в управителния съвет на стъкларите, все пак не изкарвам кой знае колко, а 6 гърла храня – жена и 5 невръстни дечица!... Па си викам...
- Ясно – кимна Балабош.
- Да – целият се изчерви посетителят, - и понеже..., такова..., знаех, че никой – или поне почти никой – не подозира коя всъщност е Чил...
- Ясно – повтори Балабош, вземайки решение по отношение на тоя странник. Трябваше хем да не проличи, че предоставената му информация е изключително важна за него (както всъщност си беше), с което да пресече още в началото дори и най-нищожната помисъл на госта си за каквито и да било пазарлъци, хем да му даде достатъчно, че той тутакси да му се махне от главата и да не го търси никога повече:
- Виж какво, Дестор – с тежък, повеляващ, леко провлечен глас започна Балабош, - нали така беше?...
- Да, точно така – отривисто кимна посетителят, - Рагако Дестор.
- Виж какво, Дестор – повтори великият съветник. – Онова, което ще получиш, а именно не лошата сумичка от 5 000 зифара, при това в брой и веднага, е заради добрата ти воля да ми съобщиш нещо, което според теб бих могъл да счета за важно. Правя го само за това, а колкото до информацията... – е, тя не ме интересува: Кортис си е Кортис, а Гамбари – Гамбари, пък мен ме интересува само и единствено Кортис, нали?...
Проумял, че е спечелил много по-малко от очакваното, ала и че всъщност все пак нещичко е спечелил, Дестор кимна примирено и дори опита да се усмихне.
Балабош обаче вече го бе забравил. Той повика един от шляещите се в градината слуги, нареди му да изплатят на посетителя обещаната сума и да го изведат от двора на кулата, като накрая му заповяда:
- И по най-бързия начин ми прати Юма и Тантила!
* * *
Балабош се усмихна благо на копоите си Юма и Тантила, когато те застанаха чинно пред него, казвайки си:
Велики Пош, да стана кумлар, ако раболепността им няма да ми липсва!
- Искам утре точно по пладне да съберете в задния двор всички – и служители, и роби – обитаващи кулата – разпореди се той: - и като казвам всички, значи всички... – 288 ли, 295 ли бяха...
- 289 – компетентно го осведоми Тантила.
- Благодаря ти, Тантила, просто се възхищавам на паметта ти! – усмихна му се Балабош.
Не усетил едва прокрадналата се подигравка в гласа на господаря си, похваленият се изчерви от удоволствие.
- Между другото – небрежно се поинтересува великият съветник, - не сте ли научили нещо за Фалет?
- За Фалет ли?! – учуди се Юма. – За щерката на Тамрал?
- Да, за нея – кимна Балабош.
- Но нали прекратихме разследването още преди близо цикъл, по ваша заповед при това! – искрено се изненада Юма.
- Да, прекратихме го – съгласи се Балабош, - но това не означава, че е невъзможно между временно да се е появила някаква информация по въпроса и тъй като отдавна не бях се сещал да ви питам, сега просто попълвам този пропуск...
- Едва ли някога ще узнаем къде почиват костите й – изтърси Тантила, при което великият съветник едва се удържа да не прихне.
- И аз не знам нищо – заяви Юма.
- Да, прав си, Тантила – обърна се Балабош към копоя си. – Сигурно отдавна кучетата ръфат костите й на някой от гамбарийските острови или трупът й гние в някоя от клоаките на Гамбоне или Фагали...
Това е, момчета – махна им той, освобождавайки ги. – Свободни сте до събранието в задния двор утре по пладне. Само ще ви помоля като си тръгвате да известите Кади незабавно да се яви при мен тук, в градината...
* * *
Кадур Аноми, или както Балабош предпочиташе да го нарича на галено Кади, изникна пред господаря си в припадащия здрач, тъкмо когато великият съветник допиваше петата си чаша калеп.
- Имам важно поръчение за теб, Кади – осведоми го Балабош. – Веднага тръгваш за Гамбари. Ще отидеш в Аверил и ще разбереш кога великата съветничка Чилда тръгва за Фиртуш, за където непременно ще замине в близките слънца и точно по кой маршрут ще мине. Разбра ли?
- Да, господарю – кимна тънкият като щиглец бързоходец.
Странна работа – за кой ли път се зачуди великият съветник, - толкова е слаб, а краката му са така бързи (по личните му наблюдения Аноми бе най-скоростният му бързоходец)!
- Колко време ще ти е нужно да отидеш и да се върнеш, за да ми докладваш? – осведоми се той.
- Днес сме 28 кларбун – бързо съобразяваше бързоходецът, - значи най-късно до 10 ешарбун би трябвало да съм се върнал.
Балабош за всеки случай му съобщи и маршрута, по който самият той щеше да поеме към Фиртуш, както му каза, най-вероятно на 11 или 12 ешарбун. Сетне го освободи, заръчвайки му да му прати Гизар Ромпо.
* * *
Гизар Ромпо бе планина от мускули и през последните няколко дяла бе най-често назначаваният от Балабош при пътуванията му за предводител на гвардията му от лични телохранители.
- Разговорът ни е поверителен, Гизи – осведоми госта си великият съветник, поглеждайки към гъсто обсипаното с едри звезди небе.
- Разбира се, господарю! – поклони се подчиненият.
- Кои двама би предложил лично ти за заместници на Юма и Тантила? – поинтересува се Балабош.
Леко изненадан (Та Юма и Тантила са най-приближените му хора!), ала полагайки старания изненадата му да не проличи, телохранителят се почеса по темето (сигурен знак, че мисли, изсмя се вътрешно господарят му), след което провлечено оповести:
- Гасор и Сикор.
- Приемам избора ти – кимна след кратка пауза Балабош. И след като още малко се поколеба, тихо добави: - От този миг се считай за назначен за постоянен предводител на армията ми от телохранители.
Ромпо се облещи от изненада. Забавлявайки се с радостното вълнение, което бе предизвикал у подчинения си, Балабош реши да подсили ефекта.
- Какво ще кажеш за Зефи? – подпита го той. – Харесва ли ти?
- Зефи? – не успя да вдене в началото Ромпо. – Онази Зефи? Вашата Зефи?...
- Да, същата Зефи – потвърди Балабош, подсмихвайки се, - моята Зефи.
- Прекрасна е, господарю! – не успя да сдържи възхищението си телохранителят.
- Е, щом е така, твоя е – провъзгласи великият съветник, след което, развеселен от втрещеното изражение на подчинения си, гръмко се разсмя. Сетне, отпращайки го, изля в гърлото си остатъка от шестата си за тази вечер чаша калеп. След това се поколеба, ала накрая бръкна в джоба си и извади пакетче зурп:
Вярно – каза си, - тази вечер вече поех една доза, ала, както се казва, където една, там и две!
* * *
- Първо да благодаря на Юма и Тантила, че събраха тук всички вас, и то точно в часа, който бях определил – сиреч 12.00 по пладне – леко провлечено и някак тържествено заяви Балабош. – Сега ще видите как трябва да ми се подчиняват дори онези, чието неподчинение най-накрая неминуемо ги принуждава да го сторят...
Присъстващите, разбира се – вкл. и самите Юма и Тантила, - нямаха ни най-малка представа за какво говори господарят им.
- Преди това обаче – продължаваше той, - преди да видите спектакъла, който ще се представи тук, пред очите ви, един въпрос, и той е...
При това великият съветник направи драматична пауза:
- Всъщност някой може ли да ми каже какъв е въпросът? – неочаквано запита с жизнерадостен тон той. – Юма, ти можеш ли? Тантила, а ти?
Двамата му копои мълчаха, ала по лицата им вече започваше да се стича студена пот. Нямаха абсолютно никаква идея в какво са сгафили, ала съзнаваха, че ще да е в нещо важно, в нещо (о, велики Пош)..., в нещо много, много важно!
В този миг всички погледи бяха отправени към внезапно свелите глави под все още ведрия поглед на господаря си Юма и Тантила.
- Попитах нещо – с леко заплашителен, ала – поне засега – кадифено мек, опасно мек глас произнесе Балабош.
Юма и Тантила продължаваха да мълчат.
- Е, добре – склони накрая великият съветник, като започна да се разхожда пред близо тристате си подчинени. – Е, добре. Ще ви кажа какъв е въпросът. Въпросът е къде е в момента щерката на Тамрал Фалет.
Изведнъж осъзнали в какво са сбъркали, Юма и тантила внезапно побледняха. В момента вероятно си припомняха снощния на глед невинен въпрос на господаря си за местонахождението на Фалет.
- Юма и тантила – той ги посочи с пръст – знаят отговора, или поне те твърдят така – оповести Балабош. – Така че ще го чуем от тях.
Сетне, застанал пред двамата си копои, отправи към тях въпросителен поглед.
Най-накрая Юма проломоти, пелтечейки:
- Н-н-н-о аз н-н-н-ищо не знам, госп-г-г-осподарю!
- Така ли? – имитирайки изненада повиши тон великият съветник. Че защо пелтечиш тогава? Чухте го, нали – обърна се той драматично към присъстващите и театрално разпери ръце, - чухте, че пелтечи, или само така ми се е счуло?!
Сетне устреми поглед към Тантила:
- А може би Тантила все пак ще е в състояние да ни осведоми относно местонахождението на Фалет в момента?
- И аз не знам, господарю – опитвайки се да овладее треперенето в гласа си каза запитаният, поглеждайки Балабош в очите.
- А ако ви кажа – поде отново великият съветник, - ако кажа на всички вас, а не само на Юма и Тантила, специално натоварени със задачата да открият Фалет, след като тя изчезна тук, в Кайрис, преди почти цикъл и половина, че в момента тя не само че е жива и здрава, но и ми е колежка? Да, именно колежка, срещна той учудените погледи на Юма и Тантила, просто защото е велика съветничка от Гамбари, подвизаваща се под прозвището Чилда!
Настъпи оглушителна тишина, сякаш тук, в горещото пладне на 29 кларбун, под дебелата сянка на високите дървета над главите им, чиито листа, движени от лекия морски бриз, упоително шумяха, бе паднала бомба.
- Е, какво ще кажете в своя защита, приятели? – с неслизащата от лицето му имитация на безгрижна усмивка се осведоми Балабош.
- Милост, господарю! – просна се в краката му Тантила, а след секунда две същото стори и Юма.
- Милост ли? – запита с внезапно добил строгост глас великият съветник. – Значи милост? Е, добре, ще ви я окажа – аз, както всички присъстващи прекрасно знаят, съм много, много милостив човек, всъщност аз съм най-милостивият човек, когото познавам!
При тези си думи Балабош гръмко се закикоти на дебелашката си шега, след което изражението му внезапно доби гранитна твърдост::
- Ето и милостта ми към вас, приятели – наново устреми поглед към Юма и Тантила той. – Позволявам ви, както правеше вече покойният предшественик на Чилда/Фалет Лагили на поста велик съветник от Гамбари, да извадите ножовете си от ножниците си и собственоръчно, тук, пред всички, да си разпорите коремите, слагайки благословен край на паразитното си съществуване!
Юма и Тантила го гледаха като втрещени. Бяха разбрали, че краят им е неминуем и че при всички положения ще настъпи незабавно.
Пръв стана на разтрепераните си нозе Юма и, погледнал ножа в ножницата си, застина в нерешителност, а лицето му изразяваше неверие, абсолютно неверие, в случващото се.
Малко след това го последва и Тантила, като и той се колебаеше да посегне към ножа си.
Балабош обаче бе по-решителен. С рязко движение извади от ножницата си собствения си нож и оповести:
- Ако не приемате милостта ми да си разпорите коремите сами, готов съм тоз час да ви отрежа главите като на пилета!
При това гласът му неочаквано се бе извисил и бе станал силен и плътен като лавина, връхлитаща връз главите на довчерашните му двама любимци.
Пръв посегна към ножа си Юма. Той го извади от ножницата, погледна го така, сякаш за нищо на света не бе в състояние да разбере какво е това, след което, силно разтреперан, го изпусна.
Тантила се оказа малко по-смел. Извадил своя, той го насочи към корема си, ала тъкмо да го забие, неговата ръка също потрепера и просто..., просто го пусна на земята.
- Страхливци! – прогърмя гласът на великия съветник. – Даже една такава елементарна работа не можете да свършите сами!
Изричайки това, той се разсмя, мина зад треперещите като листове Юма и Тантила и с широк замах – първо Тантила, а сетне и Юма – ги обезглави! Гърчещите им се тела се свлякоха в краката му, а швирналата кръв от отхвръкналите им глави опръска и него, и мнозина от стоящите най-отпред на множеството негови подчинени.
После, сякаш нищо не се бе случило, Балабош изтри ножа си в тревата, прибра го обратно в ножницата си и безстрастно нареди:
- Някой да почисти тая мърша.
* * *
Бе късно вечерта на 10 ешарбун, когато Кадур Аноми се завърна. През това слънце валеше още от сутринта, като нямаше изгледи да спре скоро, и затова Балабош го прие в покоите си.
- Оказа се, че вече е тръгнала – започна доклада си Аноми.
- Толкова рано?! – изненада се великият съветник.
- Това е заради маршрута й – оповести бързоходецът.
- Заради маршрута й ли?! – още повече се учуди господарят му. – Та тя да не би да е решила да прекосява цяло Тингано!
- Ами – подсмихна се Аноми..., - горе-долу...
- Какво искаш да кажеш? – не разбра Балабош.
- Успях да разбера от човека, който я замества в Аверил по време на отсъствието й – някой си Ганда Шамер, - че тръгнала още сутринта на 25 кларбун, тъй като пътем щяла да заобиколи през Нупур – обясни бързоходецът.
- През Нупур ли?! – съвсем се шашна Балабош. – Чак през Галехи?!...
И в този миг осъзна, че вече е абсолютно невъзможно да се срещне с Фалет преди събранието на 27 ешарбун, освен ако тя не пристигнеше във Фиртуш преди това. Осъзнаването на този факт – надяваше се да има време да я привлече на своя страна преди събитието – развали доброто настроение, което, въпреки времето, бе имал през целия този ден. Той обаче не позволи напиращият в гърдите му гняв да проличи пред Аноми.
- Добре, Кади – кимна. – Добра работа си свършил. Сега отивай да почиваш...
Когато бързоходецът излезе, Балабош даде воля на гнева си. Стана, започна трескаво да се разхожда и да ругае всички и всичко:
- Чилда, а?! – ехидно се захили той, подритвайки с крак някаква изпаднала от бюрото му папка с документи. – Чилда, сиреч, казано на гамбариански, отмъстителка?! Разглезено дете, което се преструва, че играе на възрастни – ето това си ти, скъпа Фалет!
Когато гневът му се поуталожи, той се върна в креслото си, сипа си щедра порция калеп и я изгълта на един дъх. Сетне отново се ядоса и просъсквайки: - Мръсница! – запрати изпразнената чаша към отсрещната стена, където тя с трясък се разби.
Странно, но този звук вместо още повече да разпали гнева му, внезапно го успокои и дори извика на устните му бледа усмивка, па макар и изпълнена със сарказъм:
Е, скъпа Фал – каза си, - утре тръгвам, като все пак се надявам поне за час да успея да те сгащя на саме! При това или ще те убедя да ми сътрудничиш, или – той се поколеба..., - или, разбира се, съдбата ти не ще е по-различна от тази на чашата, която току-що така красиво разбих!
Спущено на 12 юни 2015. Точно след седмица очаквайте част 3 на глава VII от книга втора.