Книга втора, част първа, глава IX – 1
Тъпанар Дрънкар: Очевидно Балабош никак не е очарован от Гасор и Сикор. На обратния полюс е отношението му към Гизар Ромпо. Съжалява, естествено, че няма как да не се довери на Мартул. Ала доколко последният може да се довери на Зинган? Явно Геюм Ардал се ползва с пълното доверие на Чилда, както, впрочем, самата тя – с това на Гуфо... Предварителните решения са взети. Дали обаче и ако да – в каква степен – те ще предопределят изхода от непосредствено предстоящата битка за бъдещето на Тингано?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
Глава IX – Разцепването на Тингано
Душата си велик бунтарю ще „излее”. На приеми калеп убилно ще се лее. Велики ще „посеят” времето разделно. А миналото Кривоглавия ще срещне ненадейно. Ала – Уви! – следа то в него няма да остави..., че той - безпаметен сред слепи – ще „съзрява” във вихъра на препирни дребнави. Из Скрижалите на Арунда, Разказвачът, строфа 16574
1. Двата лагера
Балабош влезе във Фиртуш призори на 26 ешарбун и, съпровождан от максимално позволения според правилника за провеждане рулетката на Пош ескорт от 100 души, се отправи право към сградата на Съвета на двадесет и четирите. Бе уморен, много уморен от дългия път, ала гневът му съвсем не отстъпваше на умората. Освен от всичко останало, същият се подклаждаше и от проливните дъждове, съпровождали го през почти целия път насам. Ето, и сега от навъсеното небе се изливаше проливен дъжд, превърнал улиците на столицата на континента в същински реки!
- Гизи! – изплющя гласът му, щом поеха по една от широките наводнени улици на града, по която в тоя утринен час през огромните локви прецапваха само редки минувачи.
- На вашите заповеди! – тутакси се отзова на повика му предводителят на личната му гвардия Гизар Ромпо.
- Разбери къде е отседнал Мартул и го питай дали няма някакви инструкции за мен – разпореди се великият съветник, намествайки дъждобрана си.
- Слушам, господарю! – отвърна подчиненият му и пришпори кумлара си.
- А – спря го Балабош с внезапно появила се на устните му бледа усмивка, - между другото, как е Зефра?
- А, тя ли? – изчерви се до уши Ромпо. – Бременна е. Затова и реших да я оставя в Кайрис.
- О, честито! – подсмихна се великият съветник.
- Благодаря, господарю! – дълбоко се поклони предводителят на личната му гвардия, изчака секунда-две да не би Балабош да го попита – или да поиска от него – още нещо и, когато това не се случи, наново пришпори добичето, изпод чиито гигантски копита бризнаха гейзери от кал и вода.
В същото време, намествайки дъждобрана си и ругаейки времето, великият съветник се замисли за новото си увлечение Линдла или Линди, както я наричаше. Бе с нея едва в продължение на няколко слънца преди отпътуването си от Кайрис, но – поне засега – му се струваше многообещаваща. За разлика от бялата Зефра Линди бе мургава. Имаше дълги черни коси, живи очи със същия цвят и пленителна усмивка. Бе спал с нея всичко на всичко два пъти и толкова му бе харесало, че не би бил изненадан, ако я задържеше за не по-малко от цикъл, а може би и за повече.
И едва тогава се сети за топчестата си първа съпруга диндала.
Велики Пош! – изруга се под нос. – Отдавна смятам да я разкарам, ама пусто все не остава време!
В този момент погледът му попадна върху отряда от двайсетина войници, внезапно изскочили от една странична уличка и поели в посока, обратна на тяхната. След като в продължение на следващите по-малко от 5 минути се размина с още два такива отряда, Балабош гневно изпсува, след което гласът му мощно прогърмя:
- Гасор! Сикор!
От бързане да отговорят на призива на господаря си двамата му подчинени едва не предизвикаха мелле в кавалкадата от минаващите точно сега през един особено кален участък от пътя кумлари.
- Да, господарю! – изравниха се с кумлара му те, заставайки от двете му страни и опитвайки да надвикат грохота на пороя.
- Я вижте каква е цялата тая военщина! – заповяда им той.
- Слушаме! – отвърнаха те в един глас. Сетне ускориха и тръгнаха да пресрещат поредния мержелеещ се в далечината през пелената на дъжда отряд.
Скоро се завърнаха. Пръв започна Сикор:
- Фидур Мас – докладва той, - предводителят на стражата на двореца на...
- Знам кой е Мас, малоумнико! – брутално го прекъсна Балабош.
Ама че тъпи копелета! – изруга на ум. – Понякога съжалявам, че обезглавих тия непрокопсаници Юма и Тантила. Те поне знаеха как да ме ласкаят!
- Били наети да осигурят реда в столицата по време на заседанието на Съвета – опита да обясни Гасор.
- Винаги съм предполагал, че сте идиоти, ама никога не съм допускал, че сте такива чак в такава невъзможно огромна степен! – побесня Балабош. – Въпросът, тъпаци такива, е не защо са тук, а защо са толкова много!!!
Сетне, полагайки максимални усилия да се овладее, рязко им махна, сякаш отпъждаше досадни насекоми, при което те побързаха да се отдалечат с подвити опашки, направлявайки не особено умело кумларите си през същинското езеро, каквото представляваше пътят сега.
* * *
- Колко са войниците, които си наел да опазват реда в града по време на заседанието? – с кадифено мек глас подпита Балабош Фидур Мас, когато, след около половин час, бе въведен в кабинета му в сградата на Съвета на двадесет и четирите.
- Достатъчно, Велики – бе лаконичен Мас.
- В такъв случай – осведоми се с все още мек тон новопристигналият – мога ли да разчитам, че стоте ми телохранители ще са в състояние да ме опазят по време на престоя ми в шибания Фиртуш и евентуално докато го напускам след утрешното заседание?
- Абсолютно – потвърди предводителят на гвардията на сградата на Съвета на двадесет и четирите. – И далеч не единствено личната ви гвардия ще гарантира сигурността ви, а, разбира се, и воините, които в момента виждате по улиците.
- В околностите на града има доста мои хора, съвсем не зле въоръжени при това – вложи внимателно дозирана нотка на заплаха в гласа си великият съветник, като същевременно лекичко се приведе към Мас, измервайки го с унищожителен поглед. - Уверявам те, че ако нещо ми се случи, тук, във Фиртуш, камък върху камък няма да остане.
- Единствената ми задача е да гарантирам сигурността на всеки от вас, великите съветници – кротко отговори предводителят на стражата на сградата на Съвета на двадесет и четирите. – Колкото до другото – леко разтегли устни в загадъчна усмивка той..., - в момента доста народ се шляе в околностите на града, при това, чини ми се, не само от една армия.
Без да отговори, Балабош напусна помещението и се отправи към изхода.
Няколко минути по-късно на наводнения площад пред сградата на Съвета на двадесет и четирите почти се сблъска с Гизар Ромпо. Въпреки продължаващият да бушува в гърдите му гняв, опита да придаде на гласа си максимално спокойствие:
- Е? – запита подчинения си.
- В 12 по пладне в Калеп и зурп – стегнато докладва Ромпо. – Между другото... – понечи да продължи, ала за всеки случай потърси погледа на господаря си за разрешение. Последният леко кимна. – Между другото – повтори предводителят на личната му гвардия, - разпратих неколцина от воините си да поогледат из града, та да разберат нещо относно цялото това струпване на военна сила... – просто предположих, че ще искате да знаете...
- Да, и? – с властен жест го прекъсна Балабош.
- Това, което ми докладваха, се отнася само за броя и степента на въоръжение на войниците – с леко съжаление отбеляза Ромпо.
- Да? – с внезапно появила се нотка на нетърпение в гласа отривисто излая великият съветник.
- Осмината, които натоварих с тази задача, смятат, че тук, във Фиртуш, в момента са струпани между 20 000 и 30 000 души отлично въоръжена войска – осведоми го предводителят на личната му гвардия.
- Благодаря, Гизи! – освободи го махвайки с ръка Балабош и зацапа през локвите към един от изходите на площада. Между временно пороят бе преминал в кротко сипещ се ситен дъждец, през който обкръжаващите огромното празно пространство около сградата на Съвета на двадесет и четирите постройки се мержелееха като през лека мъглица.
Значи кандидатурата ми ще бъде предложена неформално на предварително заседание на нас, тринадесетте, още днес – предположи великият съветник, - а утре това ще бъде сторено пред Съвета чисто протоколно. Дали обаче няма да се намери някой от останалите дванадесет, който в последния момент да прати всичко по дяволите!
При тази мисъл болезнено потръпна. Ала в следния миг, хлътвайки заедно с десетина от стражите си в една малка уличка, опита да се застави да игнорира опасенията си. Не успя, разбира се. Не и след издънката по време на последната рулетка на Пош.
* * *
Мартул пристигна в Калеп и зурп малко след 11. В този час заведението вече бе напълно опразнено, а масите – обилно заредени с ядене и пиене.
- Колко? – отправи въпросителен поглед към слугата си, комуто бе възложил да подсигури това място за предстоящото заседание на тринадесетте велики съветници от срещата в Батави на 7 кларбун.
- Сто и двадесет, господарю! – наведе глава запитаният.
- Хиляди?! – излишно уточни великият съветник.
- Какво да направя, като се заинатиха, пък вие ми казахте на всяка цена да е точно тук! – безпомощно разпери ръце подчиненият му.
- Върви си – не се поддаде на гнева си Мартул, тръсвайки се на един стол. – Дано поне кльопачката и пиячката да са качествени, че ако се появи проблем в това отношение, със собствените си ръце ще извия врата на съдържателя на тая дупка!
Мястото, разбира се, съвсем не приличаше на дупка. При това срещу наистина солидното възнаграждение, платено им от слугата на Мартул, хората от персонала на заведението действително се бяха постарали добре. Подът бе идеално излъскан, масите – постлани с чисти бели покривки, бяха поставени най-удобните налични в заведението столове, на тезгяха бе струпано почти същото количество ядене и пиене, колкото на всичките четири маси взети заедно.
След като слугата му напусна, Мартул си сипа малко калеп, отправи поглед към прозореца, през който се виждаше нарастващото с всяка минута оживление по подгизналите улици на дъждовния Фиртуш и се замисли за онова, което предстоеше.
Трябваше, разбира се, да направи всичко възможно да подсигури утрешното избиране на Балабош за временно изпълняващ длъжността кирт. Естествено, допускаше, че не е изключена и засечка – почти сигурно в лицето на Зинган. Надяваше се обаче, че тогава, в кабинета му, когато му бе напомнил за не чак толкова чистото му минало, е успял да всее в душата му достатъчно страх – или поне несигурност, - за да може да очаква да получи неговото да, па макар и изречено с половин уста...
Въпреки това вътре в себе си знаеше, че нещата съвсем няма да са чак толкова гладки, както ги виждаше в най-оптимистичния сценарий, а именно отстраняване на Гуфо и избиране на мястото му на Балабош. Нещо повече: бе почти сигурен, че независимо от начина, по който щяха да се развият събитията, утре щеше да се стигне до – вече и формално – разделяне на континента. Тогава, разбира се, щеше да влезе в действие начертаният от Дебелия план Б. Ала този вариант – кой знае защо – някак необяснимо го плашеше. Да, Дебелия му го бе представил като съвсем не лоша алтернатива на запазването целостта на Тингано под ръководството на Балабош. Разликата – според могъщия му покровител (дано наистина да е мой покровител – каза си), - разликата за него, Мартул, бе единствено в това, че щеше да изкачи стъпалото на най-голямата власт на континента само няколко дяла по-късно от момента, в който това би се случило, ако сработеше план А.
Онова обаче, което го плашеше най-много, бе появилото се, па макар и – поне засега – едва-едва напомнящо за себе си, чувство на недоверие към Дебелия.
Просто съм изнервен, това е – каза си, отпивайки от калепа си. – Каквото и да се случи, единственото полезно нещо, което мога да сторя в момента, е да запазя спокойствие.
* * *
Балабош се появи последен – малко след 12, - изгледа присъстващите с властен поглед и се насочи към мястото си между Ошаш Ураги от Сагана и Хендри Карис от Фан Вавел.
Освен него, тях двамата и подсигурилия за заседанието Калеп и зурп Мартул, тук бяха и останалите деветима от заседанието в Батави на 7 кларбун, а именно, да припомним: Амри Шуктар от Гамбоне, Яя Бирфу Безмилостния от Фагали, Ранар Носри от Лай Конду, Анвил Шотон Скъперника от Лубили, Андел Хагар Палавника от Батави, Мендилио Канастра Разсъдливия от Датейра, Ома Переки Безстрастния от Адор Ран, Аятур Дун Вироглавия от Регали и Зинган Сорби от Цингали.
Последният се озова почти очи в очи с Балабош, при което нямаше как да не забележи превъзбудеността му.
Нима ще е Бала?! – запита се мислено. – И какво ако е той? – отговори си. – Не е ли все едно кой точно ще бъде!
Сетне се замисли за своята собствена позиция. Вероятно – освен ако неочаквано не се появяха и други колебаещи се - от него зависеше дали Тингано ще се сдобие с милитаристично настроен кирт или почти неминуемо ще бъде разделен. Естествено, нямаше как върху поведението му да не оказва влияние – при това, трябваше да признае, твърде силно влияние – заплахата на Мартул там, в кабинета му. Само като си припомняше, изтръпваше от ужас. Бе ли нужно обаче чудовищната жестокост, която бе проявил на младини в Цингали, да бъде прикрита с цената на много по-дива и несъпоставимо по-мащабна такава днес?! Трябваше ли взривяването на статуята на Пош, при което бяха загинали десетки хиляди и още повече – осакатени за цял живот, взривяване, чийто инициатор бе бил именно той, да се окаже напълно безсмислено?!!!
Не! – изкрещя вътрешно. – Даже варварщината от младините ми да се разкрие, даже сънародниците ми да почнат да ме заплюват по улиците, когато ме срещнат, избирането на кирт от милитаристите – па макар засега само временно изпълняващ длъжността – в никакъв случай не бива да се допуска!
- И така – прогърмя гласът на Мартул. – Събрали сме се, за да изготвим стратегията си за утрешното заседание.
- Любопитно какво толкова има да се изготвя – обади се Аятур Дун, отпивайки от калепа си и посягайки към разнообразието от мезета пред себе си.
- Да – съгласи се Мендилио Канастра. – В писмото ни от 7 кларбун е казано всичко. Това, което трябва да се случи, е просто Гуфо да се оттегли, заемайки поста на великия съветник, който ще изберем на мястото му като временно изпълняващ длъжността кирт и това е всичко.
- Значи – обърна се към него Мартул – според теб няма нужда да предлагаме кандидатура за временно изпълняващ длъжността кирт, така ли?
- Ако имаш на ум някого – кажи го, та да пристъпим от официалната към неформалната част – предложи на Мартул Ома Переки, обхождайки с лакоми очи отрупаните с храна и напитки маси.
- Да, кажи го, кажи го! – присъединиха се към него още неколцина съветници, сред които не бяха Зинган и отпиващият – поне привидно спокойно – от калепа си Балабош.
- А човекът, когото вероятно възнамеряваш да предложиш, един от нас тринадесетте ли е? – делово се осведоми Ранар Носри. – Е, ако изобщо смяташ да предложиш някого, разбира се.
- Ако трябва да ти отговоря на кратко, Ран – внимателно поде Мартул, - да, възнамерявам да предложа някого и да, един от нас тринадесетте е.
- Да не би да е Мартул? – полушегувито вметна Ома Переки.
- Да разбирам ли, че ме предлагаш? – със същия полушегувит тон го контрира споменатият.
- Марти – опита да внесе нотка на сериозност в заплашващото да се изроди в безрезултатно угощение събрание Анвил Шотон, - предлагам да те изслушаме, след което да обсъдим онова, което искаш да ни кажеш и да приключваме.
- Да, да – закимаха и неколцина от останалите велики съветници, отправяйки погледи към колегата си от Медара.
- Съвсем естествено е – започна последният – да поискаме от Гуфо да не се кандидатира за поста временно изпълняващ длъжността кирт. Казвам го, тъй като, веднъж влязъл в Съвета посредством самоназначаването си на киртския пост в качеството си на самоназначил се велик съветник от Фиртуш, по силата на самия този факт той има точно толкова право да се кандидатира, колкото и всеки от нас, останалите двадесет и трима.
- Добре де – използва Андел Хагар кратката пауза на Мартул, по време на която последният отпи от калепа си, - щом Гуфо се е самоназначил за кирт по не съвсем легитимен начин, не съвсем легитимно е и мястото му на велик съветник от Фиртуш, нали? В такъв случай – обходи с поглед лицата на присъстващите – на утрешното заседание трябва да сторим три неща:
- Не бих могъл да го формулирам по-точно – призна Мартул. – Въпросът е дали всички ние, тринадесетте, сме съгласни Гуфо да напусне едновременно и киртския пост, и Съвета.
- Разбира се, то е ясно, иска ли питане... – един през друг закимаха великите съветници.
- Тогава да гласуваме – предложи Мартул и, вдигайки ръка, видя как всичките останали дванадесет правят същото. При това не издържа на изкушението да хвърли поглед към Зинган. Бе леко – ала само много, много леко – поуспокоен от обстоятелството, че нито в жестовете, нито в погледа на последния не долавя следа от колебание. Ала – Уви! – не усещаше в реакциите му и страх.
- Добре – даде знак за прекратяване на гласуването Мартул, сваляйки собствената си ръка. – Това го решихме. Сега да видим дали сте съгласни да предложим кандидатура за временно изпълняващ длъжността кирт от собствените ни – на нас, тринадесетте – редици.
Повтори се съвсем същото. При това в поведението на Зинган пак не бе доловил нищо, ама съвсем нищичко нередно.
- А сега кандидатурата, която ви предлагам – оповести великият съветник от Медара, - като тя, естествено – при изричането на това естествено бегла усмивка докосна устните му, – не е моята. Предлагам ви за временно изпълняващ длъжността кирт до рулетката на 26 карбун следващия цикъл да издигнем кандидатурата на Балабош.
При тези му думи Зинган едва забележимо трепна:
Знаех си – вътрешно се подсмихна той. – Нещо ми подсказваше, че ще е Бала.
И този път, разбира се, щеше да гласува утвърдително. Силно се надяваше обаче утре, на същинското заседание, да се осмели да се противопостави на този избор... и същевременно копнееше да не му се налага да го прави...
- Бардата му е добре управлявана – говореше Мартул. – Това не значи, разбира се, че няма проблеми и там...
- Гадзало – вметна Амри Шуктар.
- Да, Гадзало – потвърди великият съветник от Медара. – Гадзало, както и, разбира се, съвсем не малко други неща. Неуредици обаче има навсякъде. Всъщност това, което ме подтикна да предложа кандидатурата именно на Бала, е обстоятелството, че той управлява – при това поне относително успешно – една изключително трудна за управляване барда...
- Стига толкова – прекъсна го Ома Переки. – Да го гласуваме и да свършваме.
- Всичките тука си знаем кирливите ризи – подметна Андел Хагар - и при това ризата на Бала не е по-кирлива от тази на който и да било от нас. Иначе казано – заключи той, - лично аз нямам абсолютно нищо против да го гласуваме.
И го направиха. Разбира се, нямаше против. Освен това Мартул установи, че няма и такива, които да проявяват колебание при гласуването. Единственият, който не вдигна ръка, естествено, бе самият Балабош.
- Кого ще предложиш за велик съветник от Кортис? – полюбопитства Аятур Дун, поглеждайки към предложения за нов временно изпълняващ длъжността кирт.
Обръщайки се към него, Балабош благо се усмихна, докато всъщност вътрешно примираше от смях. И този вътрешен смях бе свързан тъкмо с кандидатурата за свой наместник в Кортис, която щеше да издигне на утрешното заседание. Външно обаче оставаше поне относително сериозен, докато произнасяше все още непознатото за тях име на предводителя на личната си гвардия Гизар Ромпо, когото сам характеризираше като главорез от класа.
* * *
- Наредено ми е да пускам само велики съветници, господарке – бе категоричен стражът на портата на дома на Гуфо.
- Това – посочи Чилда към Данжу, Онда и Ардал - са мои много близки хора.
- Разбирам, но изпълнявам нареждания – бе категоричен стражът. – Съжалявам, ала или ще трябва да влезете сама, или изобщо няма да го сторите!
Точно тогава, цапайки през локвите – в момента дъждът почти бе спрял, ала водата съвсем не се бе оттекла - по алеята в двора зад споменатия страж се зададе един едва тътрещ се много възрастен човек, в когото Чилда с почуда – Бе ужасно остарял, направо грохнал! – разпозна самия им домакин Гуфо. При това той също я забеляза и съвсем лекичко й кимна, усмихвайки се. Сетне приближи още повече:
- Какво става? – престърга старческият му глас. – Защо не влизате, уважаема велика съветничке от Гамбари?
- Иска да вкара тези – с широк замах посочи придружителите й стражът, не пропускайки да се поклони на господаря си.
- Не може, скъпа – с лека отсянка на съжаление заяви Гуфо. – Там – той посочи към къщата зад себе си – ще си говорим неща, които са предназначени само за ушите на велики съветници.
При тези му думи Чилда за миг застина в нерешителност, сетне, обръщайки се към тримата си придружители, вдигна рамене:
- Опитайте да си прекарате приятно времето, докато свършим – въздъхна тя.
- Не се притеснявайте, господарке, ще го сторим – увери я Данжу. – След два-три часа ще наминем и, ако още не сте приключили, ще известим телохранителите ви – при това той кимна към изпълнилите калната улица свои и на Ардал воини – къде точно можете да ни намерите.
В същия миг, пробивайки си път през разстъпващите се пред тях телохранители на великата съветничка от Гамбари, към външната порта на дома на временно изпълняващия длъжността кирт се насочиха още двама велики съветници, а именно Енке Паласио Ненаситния от Галехи и Нунцо Парвета от Юджили Таф. Тъй като бегло познаваше последния – бе идвал в дома им, - Чилда лекичко му се усмихна. На свой ред, когато собствените му очи срещнаха нейните, рязко се разшириха.
Позна ме, разбира се – каза си Чилда, и без да изчаква изненадата му да премине, пристъпи в двора на Гуфо. Точно в този момент блед слънчев лъч проби облаците и погали лицето й.
Дано е добра поличба – приветства го тя и забърза към къщата.
* * *
В просторната гостна, в която бе въведена, освен нея, домакинът и присъединилите се към останалите непосредствено след собственото й пристигане Енке Паласио и Нунцо Парвета, бяха още Айфи Гравер Свирепия от Нидран, Валдан Пандур от Рейджи, Жарко Раган Песоглавеца от Шани Чи, Ивис Портили Смелия от Лейко, Шуджики Напан Гущера от Кайфу, Хагон Фасинта от Сарту и Сундран Нандрал Мълчаливия от Хайфи. Освен Нунцо Парвета, който още не се бе съвзел от изненадата си, че я вижда в ролята на велика съветничка от Гамбари, още двама от присъстващите – Жарко Раган и Шуджики Напан – я разпознаха и, разбира се, се изненадаха не по-малко.
- Настанявайте се – прикани ги домакинът.
Когато всички заеха местата си около обилно заредената с ястия и питиета трапеза, той поде:
- Първо да ви представя новата велика съветничка от Гамбари, която, както вече някои знаят, е Фалет, дъщерята на бившия ни кирт Тамрал, Пош да бди над душата му.
- Но тя – новата съветничка от Гамбари, де – е известна под името... – не проумя Валдан Пандур.
- Предпочела е да я наричат Чилда – предположи Гуфо, обръщайки се към нея за потвърждение.
Тя едва забележимо кимна.
- Събрали сме се – започна той, - за да ви известя предварително какво ще сторя утре.
- Нека преди да пристъпим към работа да те попитам нещо – пренебрегна официалностите Чилда. – Просто ми е любопитно защо не виждам тук, сред нас, великия съветник от Кортис Балабош.
- Не го виждаш, защото се оказа от фракцията на милитаристите – въздъхна Гуфо. – Именно той и още дванадесет от великите съветници написаха писмото, с което поискаха от мен да свикам съвета утре.
Би било прекалено меко да се каже, че Чилда бе изненадана. Върху лицето й се изписа шок с примес на потрес. Сетне обаче, овладявайки се, тя отбеляза, някак между другото:
- Неочаквано е за мен, но предвид характера му не мисля, че е чак толкова изненадващо...
- И така – продължи Гуфо след предизвиканото от Чилда прекъсване, - уведомявам ви, че утре ще се оттегля от постовете временно изпълняващ длъжността кирт и велик съветник от Фиртуш.
Това негово изявление бе посрещнато от повечето му колеги с лека изненада.
- Че защо, Велики Пош, ти е притрябвало да го правиш?! – изрази настроението на останалите Нунцо Парвета. – Та до следващата рулетка остават едва осем дяла! Какъв е смисълът да избираме нов временно изпълняващ длъжността кирт, щом така или иначе на 26 карбун през следващия цикъл рулетката ще определи редовен такъв?!
- Имаме тринадесет съветници, сиреч абсолютно мнозинство, което явно е решено на всяка цена да ме отстрани и в качеството ми на кирт, и в това на участник в Съвета на двадесет и четирите – обясни Гуфо. – Важното е – продължи, плъзвайки поглед по лицата на присъстващите – по възможност да успеем да ограничим евентуалните щети от действията им.
- В смисъл? – осведоми се Енке Паласио, отпивайки от калепа си и набождайки си след това едно от мезетата в чинията пред себе си. – Искаш да кажеш, че е абсолютно сигурно, че ще настоят новият изпълняващ длъжността кирт да е от собствените им редици?
- Да – кимна Гуфо. – Сигурен съм в това. Дори – направи малка пауза, за да концентрира допълнително и без това изостреното им внимание..., - дори знам кого ще предложат.
- Мартул? – опита да познае Ивис Портили.
- Не, не е Мартул – отрече домакинът. – Балабош е.
При това му изявление всички бурно се разшумяха:
- Балабош?! Предателят, когото до съвсем скоро смятахме за човек от нашите собствени редици?! Тъкмо онзи, който брутално изигра всички нас, присъстващите в тази стая?!...
- Знам го със сигурност – потвърди Гуфо. – Няма да ви кажа обаче откъде, тъй като е пряко свързано с разследването около взривяването на статуята на Пош.
- Напълно ли си сигурен? – продължавайки да не вярва се осведоми Хагон Фасинта.
- Уви, да – въздъхна временно изпълняващият длъжността кирт. – Точно това е и причината, поради която ви свиках днес, в слънцето преди официалното заседание на Съвета. Това, което ви предлагам да опитаме да направим, е да действаме изпреварващо, така че изобщо да имаме някакъв шанс да запазим крехкото единство на континента до рулетката и същевременно да не позволяваме кирт – па макар само временно изпълняващ длъжността – да стане милитарист.
- Та това са само някакви си нищо и никакви шибани осем дяла, Гуфи! – тресна с юмрук по масата Айфи Гравер. – Да ги оставим да избират когото си щат, пък на рулетката каквото стане!
- Имам основания да допускам – внимателно поде Гуфо, - при това съвсем не пренебрежими основания, че е възможно да бъде направен опит за фалшифициране на резултата от рулетката.
- Да фалшифицират резултата от рулетката?! – подскочи Сундран Нандрал. При това останалите бяха не по-малко шокирани от направеното от временно изпълняващия длъжността кирт предположение.
- И ти имаш преки доказателства за това? – уточни Нунцо Парвета.
- Уви, да – тежко въздъхна Гуфо.
- Добре де, да допуснем – колкото и да продължава да не ми се вярва, – че изобщо някому сериозно би хрумнало да извърши такова светотатство – опита да надвика останалите съветници Енке Паласио. – На практика обаче ние няма как да реагираме ефикасно, ако те са си решили да наложат Балабош, а след това и, както твърдиш, да манипулират избора на Великия хаос посредством фалшифициране на резултата от рулетката. Сметката е проста – 13 на 11 в тяхна полза сме!
- Единственото, на което смея да се надявам, е, че не ще проявят прекалено голяма наглост – призна безсилието им Гуфо.
- Значи в последна сметка нищо, ама съвсем нищичко не зависи от нас, така ли? – изрази опасенията на всички Ивис Портили.
- Можем поне да опитаме да реагираме – престърга старческият глас на временно изпълняващия длъжността кирт.
- И как по-точно? – отправи към него въпросителен поглед Шуджики Напан.
- Как ли? – погледна Чилда многозначително Гуфо. – Мисля, че бихме могли да предложим за временно изпълняващ длъжността кирт някой, който все още не е имал време и възможност да затъне в глупостите ни.
- Чилда – изрече очевидното Сундран Нандрал, обаждайки се за втори път в рамките на едно-едничко заседание – нещо, което му се случваше изключително рядко.
В същото това време Чилда опитваше да съобрази как да постъпи. Да, от писмото на Гуфо, в което той й намекваше за онова, което току-що бе предложил, бе мислила много върху възможността да застане начело на все по-размирното и все по-раздиращо се от противоречия Тингано. И колкото повече мислеше, толкова повече бе склонна да приеме. Да, бе се заклела там, пред изчезващото трупче на малкия Тиби в разпенените води на Буйтал, да срине киртството. Да, бе твърдо убедена, че удължаване на живота на последното дори с един-едничък миг повече от абсолютно необходимото в никакъв случай не бива да се допуска. От друга страна обаче – реши се най-сетне – един от най-лесните начини да разрушиш една система е като я оглавиш, нали така?
- Е, Фалет/Чилда? – запита я впил в нея настойчив въпросителен поглед временно изпълняващият длъжността кирт. – Съгласна ли си ние, единадесетте велики съветника в тази стая, да предложим кандидатурата ти за сегашната ми длъжност?
- Да – твърдо каза тя, ставайки от мястото си. Останалото – десетте ръце, които подпечатаха това решение – бе чиста формалност.
- А кого ще предложиш да бъде избран за велик съветник от Гамбари? – осведоми се Нунцо Парвета след това.
Чилда, разбира се, знаеше кого. Този въпрос – за разлика от онзи за временното оглавяване на киртството от самата нея – бе далеч по-лесен.
- Казва се Геюм Ардал и е предводител на гилдията на търговците на туйнарска кост – без колебание отговори тя.
Да, не бе го попитала. Нещо й подсказваше обаче, че няма да откаже и, разбира се, че тъкмо той бе единственият сред хората, които познаваше, който би бил способен да доведе делата й в Гамбари до край.
Спущено на 24 юли 2015. Точно след седмица очаквайте част 2 на глава IX от книга втора.