Книга втора, част първа, глава IX – 3
Тъпанар Дрънкар: Браво на Чилда! – Отправя предложението си към Ардал по неустоимо завладяващ начин! Любопитството на Данжу е голямо, ала не чак колкото предпазливостта му. Балабош е прекалено гневен, за да е възможно да бъде достатъчно предпазлив. Никак не е трудно да бъде изваден от релси, сдобивайки се с... цицина!...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
3. Сблъсък на гиганти
Когато Чилда излезе от дома на Гуфо, Данжу, Онда и Ардал вече я чакаха. Бе късен следобед. По небето се носеха парцаливи облаци, а слънцето прежуряше в мъгла от млечнобяла мараня.
- Е, ще се прибираме ли? – запита великата съветничка от Гамбари. – Гледам, че се е разнесло - погледна към небето тя, - но ми се струва, че скоро ще завали пак.
- След не повече от две-три седмици ще настъпи краят на тоя толкова опустошителен дъждовен сезон – отбеляза Данжу – ей така, колкото да каже нещо.
- Геюм! – обърна се Чилда към предводителя на гилдията на търговците на туйнарска кост.
- Да? – изгледа я въпросително той.
- Нар и Данжу ще се качат във файтона ти, а ти ще дойдеш в моя, тъй като искам да обсъдя с теб нещо важно – разпореди се тя.
При тези й думи Онда с готовност се подчини, а Данжу се поколеба за миг:
Велики Пош, какво ли ще е това чак толкова важно нещо, което има да му казва!,
след което леко вдигна рамене и го последва.
* * *
Не си отивай, Сена, недей! – припомни си Ардал стапящото се в призрачната белота прелестно видение от съня си от преди седмица там, в палатката си на път за тук. Припомни си този изпълващ го със сладка нега образ и неволно потръпна.
- Изглеждаш така, сякаш си си припомнил някакъв кошмар – изгледа го загрижено Чилда. При това той леко стреснато се усмихна. Разбира се, тя нямаше как да знае, че едновременно е и адски права и ужасно много греши.
Друсаха се с файтона й по разкаляните фиртушки улици на път към странноприемницата Лъчите на изгрева, в която се бяха настанили, а слънцето ту изплуваше от облаците в призрачно бледа мъгла, ту пак се гмурваше в тях.
- Нещо съм напрегнат, ала не знам точно защо – не сподели с нея спомена за съновидението си Ардал. Ала и не я излъга, тъй като действително в момента – всъщност от самото им пристигане във Фиртуш насам – наистина усещаше в себе си някакво напрежение, чийто източник така и не успяваше да идентифицира.
- Може би заради утрешното заседание? – предположи Чилда.
- Лично за мен то едва ли има кой знае какво голямо значение – скептично отбеляза той. – Дори, бих казал, че изобщо не гледам на него като на събитие.
- Събитие за теб или такова със значимост за цяло Тингано? – внимателно подпита тя, като чаровно му се усмихна.
- И двете – сви рамене той.
- Ами ако предположа, че може и да се лъжеш? – почна да открехва завесата Чилда.
- Ако действително възнамеряваш да предположиш, че може и да се лъжа, най-вероятно ще споделиш с мен основанията за това си предположение – засмя се той, вдигна ръка и я положи върху раменете й. Тя не направи нищо – нито се отдръпна, нито го насърчи. Вместо това отговори с – поне за него – неподобаваща за случая сериозност:
- Точно това възнамерявам и да сторя, разбира се.
И тогава му разказа всичко за току-що приключилата среща на единадесетте велики съветници в дома на Гуфо до момента, когато се бе съгласила да бъде предложена за поста временно изпълняваща длъжността кирт.
- Без значение дали действително искаш да оглавиш континента или не – уточни той, - това зависи от, както го наричате, лагера на милитаристите поради механичното мнозинство, с каквото членовете му разполагат в Съвета, а не от вас единадесетте. При това – направи логичния извод – вероятността те да не издигнат и изберат кандидат от собствените си редици практически е равна на нула.
- И аз така мисля – тежко въздъхна великата съветничка от Гамбари и предпазливо се сгуши в прегръдките му. – Ние обаче сме длъжни да опитаме – добави тя, - нали?
- Разбира се, няма как да се изключи вероятността някой от тях да поддаде – замислено каза той, галейки косите й. – Това обаче, естествено, се отнася и за самите вас.
- Възнамерявам да разговарям с Балабош тази вечер – заяви тя, отдръпвайки се внимателно от прегръдката му – вече почти бяха стигнали странноприемницата, в която бяха отседнали.
- Смяташ, че би могла да го привлечеш на ваша страна?! – невярващо се засмя той.
- Не – лукаво се подсмихна тя. – Ала бих могла да опитам да го извадя от равновесие.
Казала това, Чилда рязко се приведе към него и бързо го целуна. Сетне отвори вратата и слезе.
Той остана още миг, леко зашеметен – и приятно изненадан – от последното й действие. Сетне я последва.
Кой знае – каза си, - може пък предстоящото да се случи на утрешното заседание на съвета да не е чак толкова предрешено, колкото ми се струва...
- А, между другото – обърна се тя към него със съвсем същата лукава усмивка, с която му бе съобщила, че възнамерява да говори с Балабош тази вечер. – Тъй като, както знаеш, киртът – пък бил той и временно изпълняващ длъжността – трябва да бъде велик съветник от Фиртуш, заявих на присъстващите в дома на Гуфо, че ще предложа на мястото ми за велик съветник от Гамбари да бъдеш избран ти.
Би било прекалено меко да се каже, че Ардал бе шокиран. Не – той просто не бе в състояние да асимилира чутото:
- Н-н-но Ч-ч-чил!!!... – понечи да реагира.
- Просто помисли и ми отговори утре сутрин, става ли? – с далеч по-широка и вече съвсем не лукава усмивка предложи Чилда. Сетне, не дочакала отговора му, се насочи към току-що слезлите и отправящи се към тях Онда и Данжу.
Бре, за какво ли са си говорили! – почти неустоимо любопитство загложди последния, щом съзря все още шокираното изражение на Ардал. – Нямам представа защо, но ми се струва, че е пряко свързано с утрешното заседание. Засега обаче – реши – няма да питам. Имам предчувствието, че и без това тая малка мистерийка скоро ще се „разбули”.
* * *
Когато напусна Калеп и зурп, Балабош бе вече доста пиян. Свечеряваше се и по озареното от последните отблясъци на немощното него ден слънце небе се носеха парцаливи облаци.
Да, шестте калепа, които бе гаврътнал по време на събирането, огромната част от което – впрочем както и бе предполагал – се бе оказала неформална не бяха размътили съзнанието му дотолкова, че да забрави планираната си още там, в Кайрис, когато бе разбрал истинската самоличност на великата съветничка от гамбари, среща – или бе по-точно да се каже сблъсък – с нея. За целта още по време на събирането бе изискал от Мартул информация за това къде е отседнал всеки от великите съветници. Онзи го бе изгледал с неразбиране, опитвайки да го подпита защо, по дяволите, му е нужна такава. Без да му дава каквито и да било обяснения, Балабош бе настоял и – макар не съвсем охотно – великият съветник от Медара му бе предоставил поисканото.
„Лъчите на изгрева” – бясно изпсува великият съветник от Кортис, - къде, проклети Пош, ще да е тая „дупка”!
След като поразпита някои от патрулиращите по разкаляните улици войници, най-сетне успя да се ориентира и пое по улицата, която щеше да го изведе право на търсеното място.
- Къде си тръгнал, друже? – подскочи от сепналия го глас на Мартул. – Доколкото ми е известно, Оазиса не е в тая посока.
- Ти пък откога почна да ме следиш! – тросна му се Балабош, като го изгледа с кръвясалите си от пиенето очи.
- Предпазвам те от евентуалното извършване на някоя глупост – реши да бъде откровен великият съветник от Медара.
- Ти гледай да предпазиш себе си – заплаши го колегата му от Кортис, - че ако се повтори случилото се на рулетката, ще ти извия лъжливото вратле със собствените си ръце!
- Едничкото, което бих искал, е утрешният Съвет да протече без каквито и да било усложнения и след него ти – а не който и да било друг – да си временно изпълняващ длъжността кирт – опита да го поукроти Мартул.
- Виж ти – изсмя се Балабош, - какво съвпадение! Колкото и да ти се вижда странно, и аз искам съвсем същото...
- Ако си решил да ходиш при някой от опонентите ни, по-добре не го прави – изплю камъчето Мартул.
- Ще ходя където си поискам – наново се наежи Балабош, - което, разбира се, се отнася и за самия теб! Държа обаче – натърти той - да престанеш да ме следиш.
- Както виждаш, просто вървя до теб – спокойно му отговори Мартул. Сетне се огледа, извади от джоба си един гъсто изписан лист, хвърли му един поглед, прибра го и пак се обърна към продължаващия да крачи все напред и напред, явно към странноприемницата Лъчите на изгрева, при това почти не залитайки – леко се учуди предвид изпития от колегата му калеп – Балабош:
- Явно си решил да се срещнеш с новата ни колежка от Гамбари – констатира. – Да, сам по себе си фактът, че е жена, е впечатляващ. Не проумявам обаче защо той трябва да е чак толкова важен за теб! А може би...
- Знаеш ли коя е Чилда, Марти? – положи максимални усилия да се овладее Балабош.
Точно тогава двамата възлязоха на малкото площадче, където бе разположена странноприемницата Лъчите на изгрева.
- Чилда си е Чилда, предполагам – сви рамене Мартул, явно не разбирайки въпроса на колегата си. – Просто новата ни колежка от Кортис...
- Знаеш ли, Марти – зловещо изплющя гласът на Балабош, - знаеш ли, че си глупак! И знаеш ли – продължи той, спирайки и измервайки великия съветник от Медара с внезапно затрептелите си в орбитите си и изпълнили се с опасен блясък очи, - че още по-голям глупак от теб съм аз, защото изобщо смея да ти се доверявам!
Просъскал това, Балабош остави не проумяващия избухването му Мартул на площадчето, насочвайки се към входа на странноприемницата Лъчите на изгрева.
Странно, какво ли го е прихванало! – почуди се още малко великият съветник от Медара. Сетне, вдигайки рамене, тръгна към една от страничните улички. – В последна сметка, щом е решил да се проваля още сега, лично аз нямам нищо против, нали! Просто ще оглавя парада още утре и – дай Пош – ще ускоря събитията, които ще ме катапултират право на върха на тоя разбунен кошер Тингано!
* * *
Чилда тъкмо се готвеше да посети Балабош – бе помолила Нар да се осведоми от Фидур Мас къде е отседнал, - когато я известиха, че има посетител. При това, когато в рамката на вратата на стаята й се очерта фигурата именно на Балабош, установи, че не е особено изненадана от посещението му.
- Е, Бала, заповядай! – покани го тя. – Зурп нямам, но калеп все ще се намери...
- Значи съм станал Бала, а? – ехидно се подсмихна той, пристъпвайки в стаята и насочвайки се към едното от двете кресла в нея, в което шумно се тръшна, добавяйки язвително: - Май много ти е пораснала работата, а, госпожичке! – Сетне, след като тя не се поддаде на провокацията, прие предложението й за почерпка: - Да – заяви, - може чашка калеп.
Чилда мълчаливо му наля, настанявайки се срещу му.
- Сипи си и ти – великодушно й предложи той, кимвайки към току-що отворената бутилка.
- Знаеш, че не пия – хладно му отвърна тя.
- Чилда, а? – полюбопитства той, след като отпи щедра глътка от калепа си. – Защо пък точно Чилда? Дали – изгледа я подигравателно – причината е тази, за която предполагам?
- Не знам какво предполагаш, Бала – засмя се тя. – Ако обаче потвърждаването на предположението ти – каквото и да е то – ще те накара да се почувстваш по-добре, считай го за потвърдено.
- Виж какво, госпожичке – преполови чашата си великият съветник от Кортис, - спокойно мога да мина и без остроумията ти!
- Вярно – забеляза тя, - едва ли си дошъл да си разменяме остроумия.
- Какво се случи с теб след бягството ти в Кайрис и как – Велики Пош – стигна до настоящия си пост?! – изплю камъчето той. – Притесних се, ужасно се притесних да не са те отвлекли роботърговци от Гамбари или канибали от Гамбоне или Фагали! Даже до преди броени слънца – чак докато разбрах кой всъщност се крие зад псевдонима Чилда – бях мобилизирал мнозина от хората си да те търсят!
- Каква загриженост! – ехидно подметна великата съветничка от Гамбари. – Признавам, че е неустоимо трудно човек да не се трогне от проявата на такава. И – добави след кратка пауза – особено от проявяващия я!
- Знаеш ли какво, малката! – просъска Балабош, изпразвайки чашата си. – Би ми доставило неописуемо удоволствие да те удуша със собствените си ръце още тук, в тая бърлога, при това незабавно. Още по-голямо удоволствие обаче ще ми достави да го сторя след утрешното заседание на Съвета, при това напълно легитимно и пред всичките шибани велики съветници!
Значи наистина е Бала?! – опита да проумее Чилда, стресната от ненавистта в затрептелите в орбитите си очи на колегата си от Кортис. – Значи информацията на Гуфо, че именно него готвят за временно изпълняващ длъжността кирт, е вярна!
- Да – почти безгрижно се изсмя тя, - можеш да опиташ да го сториш, но далеч преди да си довършил делото си, хората ми вече ще са се намесили и само от мен ще зависи дали ще те оставят жив.
Проумявайки логиката в думите й, Балабош опита да се успокои. Не успя обаче. Велики Пош, съвсем не успяваше! Нещо повече – усещаше, че ръцете му започват да треперят от напрежение, а по лицето му потичат струйки студена пот!
Между временно Чилда спокойно го наблюдаваше. Гледаше го както естествоизпитател би гледал набодено на карфица насекомо. Гледаше го и чувстваше как гневът й към тоя разбит от собствената си злоба човек почва да се изпарява. Не съвсем обаче – и съвсем не пряко свързаното с този гняв отвращение от предизвикалия го.
- Защо предаде баща ми, Бала? – запита го тя, прекъсвайки тягостното мълчание. – Знаеш, че той винаги безрезервно ти се е доверявал. Да, иначе нямаше да ме повери на теб по време на онова пътуване до Варвария, в края на което – припомни му – те помолих да се прибера тук, във Фиртуш, по-рано, получавайки напълно безсмисления ти отказ.
- Баща ти беше глупак – само донякъде възстановил равновесието си изпелтечи Балабош. Сетне посегна към бутилката и, преполовявайки я, отново напълни изпразнената си чаша. – Баща ти беше глупак – повтори, - а онова, което се случва на глупаците, е резултат от собствената им глупост, а не от действията на другите.
- Не се надявай утре да станеш временно изпълняващ длъжността кирт, Бала – удари го на най-слабото му място великата съветничка от Гамбари. При това съвсем не без частица задоволство – ала и с мъничко страх – не пропусна да забележи как той неволно трепна, поднасяйки пълната с калеп чаша към устните си. – Може и да са те нарочили за такъв – продължи да го дразни тя, - но съвсем не мисля, че е изключено някой да ти подложи прът.
Ура! – възкликна вътрешно. – Право в десетката! Не бях допускала, че при тези ми думи ще побеснее чак толкова много!
Балабош явно бе имал намерение да отпие само малко от питието. Вместо това изля цялата парлива течност в гърлото си, докато междувременно лицето му почервеняваше от наново забушувалия в гърдите му гняв, а и без това кръвясалите му очи допълнително се наляха с кръв!
- И ти ли, пачавро нещастна, ще си тая, дето ще ми сложи прът! – мощно прогърмя гласът му. – А, точно ти, нали?! Ти и смахнатите ти приятелчета от сбирщината на баща ти, Пош да изпепели мизерната му душица!!!
Шокирана от последните му думи, Чилда рязко се дръпна назад и точно това я спаси, тъй като само за частица от секундата бе мярнала запратената с все сила към нея от явно изпадналия в пристъп на умопомрачение велик съветник от кортис бутилка калеп! При това бутилката се размина на косъм с главата й, разбивайки се с трясък в стената зад нея, като останалият в пръсналия се съд калеп я окъпа цялата!
Действайки чисто рефлекторно – случилото се внезапно бе пробудило инстинкта й за самосъхранение, - тя изкрещя:
- Махай се, изчадие нещастно! Пръждосвай се някъде да се наливаш с калеп и да се тъпчеш със зурп!
Балабош обаче бе станал напълно неконтролируем! Лицето му бе добило кърваво червен оттенък, а очите му бяха изскочили от орбитите си от гняв и бясно се въртяха в тях! При това той пристъпи към нея и посегна да я удари. Свила се в креслото със стичащ се по лицето й и в пазвата й калеп, тя с невероятно облекчение – сякаш в просъница – чу рязкото отваряне на вратата и внезапно прогърмелия глас на Данжу:
- Веднага се махай от нея, нещастнико!
Сепнат от този вик, Балабош възпря ръката си и започна да се обръща към новопоявилото се в рамката на вратата човече.
Какъвто е дребен, ще го смачкам като гнида! – изсмя се вътрешно. И тогава... видя издигащата се към лицето му малка ръка. В следния миг почувства как главата му се разтърсва от силна болка! Инстинктивно посегна към удареното място, докато в това време човечето явно се готвеше за нов удар!
Едва тогава, най-сетне осъзнавайки къде е и какво прави, Балабош се втурна към вратата! При това се подхлъзна на счупените стъкла от разбитата в стената бутилка! Успя да се задържи на крака обаче. Нещо повече – затича даже още по-бързо, буквално изхвърчайки от стаята и разблъсквайки неколцината посетители на странноприемницата, излезли да видят каква е тая патардия!
- Остави го, Данжу! – междувременно бе повелила Чилда, опитвайки да се съвземе от шока, след като видя, че след побягването на Балабош човечето тръгва след него. – Остави го! – властно повтори тя, след като то се обърна към нея, явно за да се увери, че е чуло правилно. – Да, остави го! – потрети тя. – Всичко свърши...
В същото време, изскочил на чист въздух, Балабош почувства, че му призлява. Като в просъница виждаше притъмняващото вечерно небе и чуваше тътена на приближаващите гръмотевици. Да, гневът му бе почнал да се уталожва, а в съзнанието му за миг се мярна подозрението, че с това злополучно посещение може да е допуснал фатална грешка. Само за миг обаче – при това бледо и далечно, сякаш за нищо на света не можеше да се сбъдне. Велики Пош, та те вече – Кога бе това? Може би преди стоциклия?! – го бяха номинирали за най-висшата длъжност на тоя шибан континент и, което, разбира се, бе най-важното, бяха повече, повече, повече – достатъчно повече в сравнение с числящите се към пасмината на Гуфо!...
Още не бе стигнал края на площада, когато внезапна болка го преряза в стомаха, при което той се огъна и почна да повръща. Точно в този миг над главата му изтрещя оглушителна гръмотевица, а пред очите му блесна ослепителна мълния и от небето покапаха едрите капки на прииждащия нов порой.
* * *
Малко след разигралите се в стаята на Чилда събития, за които все още не знаеше, Ардал бе застанал пред отворения прозорец на стаята си и съзерцаваше изсипващия се над Фиртуш нов порой.
Велик съветник от Гамбари, значи – каза си. – Да, това определено би било от огромна полза за организацията ми. Би ми позволило да я обезпеча далеч по-добре и, разбира се, да увелича броя на воините си с пъти. Ще приема, то се знае. Ще приема и тая хитруша Чилда предварително знаеше, че ще го сторя. Жалко обаче, че самият факт, че ще приема, изобщо не означава, че това, което приемам, ще ми се даде. Тъкмо напротив – засмя се невесело: - вероятността Чилда и сподвижниците й в Съвета да се провалят утре е почти неминуема!
Добре е все пак – повтори си за кой ли път, отдръпвайки се от прозореца с прозявка, - че с тия пълчища от войници из целия град явно са взети достатъчно – поне се надявам да са достатъчно – мерки да се обезпечи опазването на съветниците от губещата – т. е. най-вероятно от нашата – фракция...
Сетне се насочи към леглото си, изтегна се и – под приспивното бучене на пороя – потъна в дълбок сън без сънища, без навестяващи го странни – и странно смущаващи - образи от вероятното му минало.
Спущено на 7 август 2015. Точно след седмица очаквайте част 4 на глава IX от книга втора.