Книга втора, част първа, глава IX – 4
Тъпанар Дрънкар: В началото на съдбоносния за бъдещето на южния континент 27 ешарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар Балабош определено не е във форма. Мартул обаче е нащрек. Бдителен е и Ниския. Зинган вече окончателно е решил как да постъпи – въпросът е кога. Балабош предчувства предстоящото. Развръзката обаче го изненадва. На Чилда й се налага да поеме огромна отговорност. Ще се поколебае ли да го стори?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
4. Краят на киртството
Балабош се събуди със страхотно главоболие. В първия момент не успя да установи къде се намира. Сетне постепенно почна да си припомня събитията от вечерта.
- Велики Пош! – простена, посягайки към огромната пулсираща цицина над челото си. – За какво ми трябваше да се срещам с тая непрокопсаница, в дън земя да се продъни дано!
- Искате ли нещо, господарю? – плахо се осведоми току-що открехналият вратата на стаята му слуга.
- Да – изръмжа великият съветник от Кортис, - да се пръждосаш!
Сетне, когато онзи наново бе затворил вратата, до слуха му достигна звукът от бучащия порой.
Явно още вали – каза си, поглеждайки към големия стенен часовник над леглото си, който в едва процеждащата се през плътно покрилите небето облаци над Фиртуш утринна дрезгавина сочеше шест без четвърт. Бе си спомнил всичко от миналата вечер, а това, което не помнеше, можеше да си представи и представата за него хич не му хареса. Представяше си как дискретно движещите се след него стражи от личния му ескорт вдигат почти мъртво пияния си господар от подгизналото от току-що ливналия нов порой площадче пред странноприемницата Лъчите на изгрева – Ама че шибано име!, - понасяйки го към хана, в който бе отседнал. Сетне си представи как го разсъбличат, как го мият и как след това го обличат с чисти дрехи, преди накрая да го положат на леглото в стаята му... Представи си всичко това и то, да повторим, никак не му хареса!
Велики Пош! – изруга мислено. – Вината за цялата тая каша е на оная пачавра Фалет, явно подвизаваща се в момента – доколкото може да се съди по псевдонима й „Чилда” – като отмъстителка! Добре де – опита да се замисли, въпреки продължаващото страхотно главоболие, - отмъстителка за какво? И кому? Явно за нещо, което й се е случило след бягството й в Кайрис – предположи най-логичното и опита да се надигне от леглото. При това, ругаейки, успя чак на третия път.
Едва сега в съзнанието му се появи мисълта, че днес по всяка вероятност щеше да стане временно изпълняващ длъжността кирт. Тя обаче бе бледа и далечна, дори – мъничко се уплаши – почти нереална.
Глупости! – тръсна глава, при което цицината над челото му го заболя зверски. – Неуспехът по време на рулетката ме е направил параноик. Разбира се, че тоя път ще се получи – просто няма как, няма абсолютно никакъв начин – да не се получи. А когато това се случи, когато оглавя киртството, и Фалет, и халосалият ме дребосък ще си платят, при това по начин, който ще ги накара да съжаляват, че са се родили!
При тази мисъл бегла сатанинска усмивка изкриви устните му.
Разбира се - каза си, - че Мартул е подсигурил всичко. Че как иначе! Знае, че ако и тоя път се издъни, ще му е за последно и че лично аз ще се погрижа за това!
* * *
Мартул се събуди доста по-късно. Вече минаваше 9, а навън отслабналият за малко дъжд отново бе прераснал в порой.
Велики Пош, до кога ще вали така! – изруга, протягайки се. – Каква радост – позволи си да помечтае, - ако тоя простак Бала се е затрил някъде снощи!
Знаеше обаче – просто бе сигурен, - че Бала все някак се е отървал и самата тази мисъл го накара да се почувства зле.
Той стана, закуси, облече се и, съпровождан от неколцина от стражите си, излезе в пороя, отправяйки се към сградата на Съвета на двадесет и четирите. Бе решил да прекара времето до заседанието там.
Това ще ми позволи – подсмихна се – да наблюдавам внимателно великите съветници от нашия лагер – и по-специално Зинган - по време на пристигането им и така ще съм подготвен, ако се очертаят засечки...
* * *
Още с пристигането на Гуфо в сградата на Съвета на двадесет и четирите към него се приближи Фидур Мас.
- Да? – изгледа го въпросително временно изпълняващият длъжността кирт.
- Както наредихте – започна подчиненият му, - наблюдаваме постоянно войските, настанени в елиборската гора.
- И? – с внезапно появил се интерес запита Гуфо.
- Едната от армиите, наброяваща между 10 000 и 15 000 добре въоръжени воини, се е изтеглила от гората, прегрупирайки се в полукръг около града.
- Чия? – делово се осведоми Гуфо. – Тази на Бала или домъкнатата – кой знае защо – от Зинган?
- Последната – бе пределно лаконичен Мас.
- Продължавайте да ги наблюдавате, без обаче да се намесвате по какъвто и да било начин – разпореди се временно изпълняващият длъжността кирт. – Предполагам, че е маневра, целяща да им подсигури по-добри позиции за нахлуване във Фиртуш при евентуална – опазил ни Пош – касапница след заседанието на Съвета.
След тези си думи Гуфо махна за довиждане на ръководителя на стражата на сградата на Съвета на двадесет и четирите и се отправи към кабинета си – кабинет, който щеше да престане да бъде негов само след няколко часа.
* * *
- Е? - бе запитала Чилда на закуска, отправяйки поглед към седналия срещу нея Ардал.
- Предварително си знаела, че ще приема – вместо отговор едва забележимо й се усмихна запитаният.
- Какво да приемеш? – осведоми се настанилият се до Чилда и обгърнал раменете й с ръка Онда.
- Да ме замести в Гамбари, ако по някаква невероятна случайност бъда избрана за временно изпълняваща длъжността кирт днес – отговори вместо него Чилда.
А, значи това било – подсмихна се Данжу. – Умна е, да – призна пред себе си той. – Умна е, много умна дори, но едва ли е особено умно да предложиш за най-високия пост в една барда любовника си! Освен – каза си..., - освен ако има нещо много важно, свързано с тоя Ардал, което ми е неизвестно...
Докато през главата на Данжу минаваха тези мисли, Чилда бе започнала да разказва на все още неосведомения Ардал за снощните си приключения с Балабош.
Много неща относно бъдещето на тоя размирен континент ще се изяснят днес – предположи пратеникът на Дрондис. – Или – допусна – възелът на стягащите го като в менгеме противоречия ще се заплете още повече?...
* * *
Минаваше пладне, когато, измокрени до кости, Ниския и подчиненият му гигант Аглор се настаниха в едно от заведенията около площада, в чийто център бе сградата на Съвета на двадесет и четирите.
- Какво, Аги? – подсмихна се първият. – Пак си гладен, нали?
- Като кумлар, господарю – потвърди гигантът.
- Оттук ще имаме идеална позиция за наблюдение – доволно изръмжа господарят, поглеждайки през прозореца към едва мержелеещата се всред струите на така и несекващия порой сграда на Съвета на двадесет и четирите.
- И носа си не ще успеете да видите, ако туй чудо – явно имаше предвид дъжда – продължи – усъмни се Аглор.
- Едва ли ще вали така още дълго – оптимистично отбеляза Ниския, давайки поръчката им на минаващата точно тогава край тях сервитьорка. – Пък и – продължи след като тя отмина - даже и да не намалее, евентуалното струпване на войски на или около площада не ще остане незабелязано от нас.
В този момент в заведението се вмъкна, събличайки подгизналото си от вода яке, човек, който явно ги познаваше, тъй като решително се насочи към масата им.
- Да, Риги? – изгледа го въпросително Ниския.
- Нищо особено – успокоително кимна новодошлият, тръсвайки се на едно от свободните места на масата им, като от панталоните му по пода под нея шурна вода, образувайки малка локвичка. – Силите на Мелех са се изтеглили в полукръг около града, явно с намерение да могат да се намесят максимално бързо, ако се наложи, а тези на Балабош продължават да чакат в и около елиборската гора.
- Ясно – кимна Ниския. – Ако имаме късмет, всичко ще мине гладко. Ако ли не – хвърли поглед към прозореца – силите ни тук, в самия Фиртуш, ще се намесят своевременно.
Точно тогава в заведението влезе още един, който явно познаваше тримата, тъй като, подобно на първия от новодошлите, се насочи към масата им.
- Да, Ганел? – осведоми се Ниския.
Отговорът на подчинения му обаче се забави, тъй като тъкмо тогава им поднесоха поръчаното от него и Аглор.
- Сядай! – кимна към втория новодошъл Ниския. – Поръчайте си нещо и вие с Риги.
Споменатите двама побързаха да се възползват от предложението. Едва когато сервитьорката се отдалечи, Ниския отново насочи поглед към човека, когото бе нарекъл Ганел.
- Всички части около площада са на позициите, на които наредихте да се разположат – лаконично докладва последният. – Посланиците са инструктирани и в момента пътуват към местоназначенията си.
- Чудесно! – усмихна се господарят му, потривайки доволно ръце. – Сега ще си похапнем киртски, а после – при това направи кратка пауза..., - после просто всичко ще е наред.
След тези си думи Ниския посегна към приборите си за хранене и – кой знае защо – точно в този момент в съзнанието му изплува едно име, което внезапно – па макар и за кратко – помрачи ведрото му настроение. Името бе Кирал – Кирал, просещото момченце от улиците и пристанището на Дегел, Кирал, изтърсакът в една детска разбойническа банда, Кирал, предоставящият сексуални услуги на богати дами срещу мизерно заплащане, Кирал, жестокият убиец и осквернител на трупа на великата Цинта Малора...
Велики Пош! – изруга се мислено, поднасяйки към устата си първата лъжица с гореща благоуханна супа. – Нима това проклето име ще ме преследва чак до смъртта ми!
* * *
Минаваше един, когато Фидур Мас отпрати един свой посетител, ала вместо да седне зад бюрото си, захвана нервно да кръстосва кабинета си.
- Велики Пош! – изруга. – Сега пък какви са тия навлеци и – което е далеч по-важното – как - да ги вземат мътните – да ги обезвредя!
Току-що му бяха докладвали, че на много места в града - с чувствителен превес тук, край площада, на който бе разположена сградата на Съвета - са забелязани многобройни отряди от неидентифицирани войници. Хората му опитали да влязат в контакт с последните, ала, когато това се случвало, мистериозните воини просто отстъпвали с явното намерение да не влизат в схватки, твърдейки, че се подчиняват единствено на началника си. А когато ги питали кой е началникът им, имали наглостта да отвръщат, че не било тяхна, на хората на самия предводител на стражата на сградата на Съвета на двадесет и четирите Фидур Мас, работа!
Докато беснееше, един от подчинените му внезапно отвори вратата на кабинета му и оповести:
- Имате посетител, господарю.
- И кой е този посетител? – опита да се овладее Мас.
- Отказва да съобщи, господарю – докладва стражът. – Казва, че било във връзка с войниците, които не сте успял да идентифицирате.
- Велики Пош! – прогърмя гласът на предводителя на стражата на сградата на Съвета на двадесет и четирите. – Точно сега ли трябваше да се случва такава непростима издънка!
Сетне, опитал наново да се овладее, нареди:
- Нека влезе.
- Ваше сиятелство – поклони се новодошлият, - наредено ми е да ви предам важна информация...
- Първо името! – изплющя гласът на гневния Мас.
- То е подробност, ваше сиятелство - за втори път се поклони войникът, след което, не позволявайки на предводителя на стражата на сградата на Съвета на двадесет и четирите да се опомни, побърза да предаде поръчаното му послание:
- Наредено ми е да ви уведомя, че войската, към която се числя и чиито представители са вкарвани в града като цивилни в продължение на повече от дял, е тук само и единствено за да предотврати евентуално кръвопролитие по време на днешното заседание на Съвета. Възможно е докато то се провежда една от армиите в околностите на Фиртуш – а именно тази на великия съветник Балабош – да поиска да влезе в града. Ако не бъде допусната, ще нахлуе със сила. Ето защо предводителят на градската стража Рапас Гулаги е инструктиран от нас да ги пусне. При това ако войниците на великия съветник Балабош влязат в града, с голяма степен на вероятност малко след тях ще поискат да го сторят и тези на великия съветник Зинган Сорби. Инструктирали сме Гулаги да пусне и тях. Уверявам ви, че няма от какво да се притеснявате. И сам знаете, че армиите на споменатите двама велики съветници са по-многобройни от всички войници в града – и вашите, и тези, числящи се към градската стража – взети заедно, че са също толкова добре въоръжени, колкото тях и че ако пожелаят да нахлуят в града, не сте в състояние да ги спрете. Затова ни оставете да си свършим работата и не ще се пролее нито капка кръв.
- Но кои сте вие, взел ви Пош?! – изгледа го неразбиращо Мас.
- Не е важно, ваше сиятелство – отговори посетителят, добавяйки: - Между другото, ако до половин час не се върна при колегите си, те са инструктирани да нахлуят в тази сграда.
Изричайки това, войникът отново дълбоко се поклони и напусна стаята. Никой, разбира се, не го спря.
* * *
Приблизително по това време – малко след един – същата сценка се разигра и в кабинета на началника на градската стража Рапас Гулаги.
Ама че работа! – каза си той след като посланикът си тръгна. – Май на тоя проклет континент има и хора, които стоят много по-високо дори от великите съветници, взел ги Пош! При това дано пратеникът на тия енигматични велики сили да е искрен, защото, ако не е, лошо ни се пише!
* * *
По-малко от час по-късно, точно в два, Гуфо откри извънредното заседание на съвета. Стори го без излишни формалности, започвайки с думите:
- Както всички знаете, събрали сме се по искане на част от колегите ни, които твърдят в писмото, препис от което е предоставен на всеки от вас – при това той кимна към няколкото маси, около които се бяха разположили великите съветници, - че настоящото ми пребиваване на постовете кирт и велик съветник от Фиртуш, както се изразяват, не било съвсем легитимно...
Преди да продължи, Гуфо отпи глътка вода от чашата пред себе си и плъзна поглед по лицата на великите съветници. Мнозина от тях бяха пристигнали рано – час или повече – преди началото на заседанието. Най-късно – едва минута преди два – към колегите си се бе присъединил и последният велик съветник, а именно Зинган Сорби. Накрая, продължавайки уводната си реч, Гуфо погледна към новопоставените след изпочупването на предишните по време на взривяването на статуята на Пош прозорци с красиво инкрустирани рамки, установявайки, че дъждът е намалял до образуващ тънка мъглица ситен ръмеж.
- И така – заяви той. – Без да коментирам дали подписаното от тринадесетте ни многоуважавани колеги писмо е основателно и – ако да – в каква степен, декларирам, че още сега се оттеглям и от поста велик съветник от Фиртуш, а, следователно, и от този на временно изпълняващ длъжността кирт на Тингано. При това ще си позволя да остана водещ на заседанието до момента, когато, както е според действащия сега правилник за дейността на Съвета на двадесет и четирите, изберем съветник от бардата, от която ще бъде излъчен кирт, който да заема тази длъжност до провеждането на рулетката на Пош, насрочена за 26 карбун в следващия 129 цикъл от тайния тинганиански календар.
За миг се възцари мълчание, после сред великите съветници настъпи голямо оживление. Пръв поиска думата Нунцо Парвета, при което Гуфо му я даде, кимвайки му.
- Уважаеми велики съветници, уважаеми временно изпълняващ длъжността кирт – започна великият съветник от Юджили Таф. – Ще помоля някой от подписалите писмото от – той погледна към своя препис на последното..., – от 7 кларбун, да обясни с няколко думи какво би попречило, ако до провеждането на рулетката след 8 дяла временно изпълняващ длъжността кирт и по силата на този факт тази на велик съветник от Фиртуш останете вие. Питам – леко повиши тон, поглеждайки към разположилите се в единия край на залата тринадесет велики съветници от кликата на Мартул и Балабош, докато самият велик съветник от Юджили Таф и десетте му колеги от, да я наречем условно групировката на Гуфо и Чилда, се бяха настанили в другия..., - та питам, значи – повтори, - какво налага неотложната – при това натърти на неотложната – необходимост да сменяме едно временно положение с друго, щом само след 8 дяла ще имаме напълно легитимен нов кирт? Посочете ми поне един-едничък смислен аргумент да бием целия тоя път от бардите си, на всичкото отгоре – вероятно повечето от нас – под непрестанно валящ дъжд?!
След като отправи това предизвикателство към опонентите си, Парвета млъкна, сядайки на мястото си. Едва бе свършил, когато Мартул вдигна ръка и бе поканен от Гуфо да се изкаже.
- Колеги – рязко се изправи великият съветник от Медара, - въпросът е принципен. Разбирате ли, ПРИН-ЦИ-ПЕН?! По силата на същата тая логика, която многоуважаваният от мен Нунцо Парвета изтъква, бихме могли да се запитаме защо изобщо да излъчваме кирт посредством свещената рулетка на Пош, вместо просто да одобрим този от нас, който пръв се самоназначи на тази длъжност?! А може би киртът въобще не трябва да е велик съветник?!
Казвайки това, видимо обладан от гняв, Мартул се тръсна на стола си.
- По-спокойно, колеги! – извиси глас Гуфо. – Положението е ясно. Вече декларирах – подчерта, - че се оттеглям и от двата си поста в Съвета. Сега просто ни остава да изберем някой, който да ме замести.
Зинган почти не слушаше. Единственото, което го интересуваше сега, бе кога точно – в кой момент от заседанието – да смени лагера. Докато Гуфо произнасяше последните успокоителни слова, той погледна към изопнатото от явно престорен гняв лице на Мартул, сетне и към привидно спокойния Балабош, като зениците му леко се разшириха от изненада, щом видя цицината на главата му, за която обаче мигом забрави (несъпоставимо по-важни неща го вълнуваха сега), и реши да се самоопредели след изслушването на кандидатите, непосредствено преди гласуването.
Между временно думата бе взел Ома Переки.
- ...И все пак, многоуважаеми Гуфо – ехтеше гласът му, - не мислите ли, че е редно да обясните защо по време на паметните събития от последната рулетка така безцеремонно узурпирахте властта? Не разполагате със свои колеги бивши киртове. В залата царят хаос и потрес. Киртът току-що е умрял, повален от сърдечен удар, а пазителят на рулетката е в несвяст. И при тия драматични обстоятелства, вместо да призовете великите съветници към вземане на одобрено от самите тях решение, просто решавате да се самообявите за кирт и велик съветник от Фиртуш! Що за нахалство, питам аз – повиши тон великият съветник от Адор Ран – и настоявам да ми се отговори, при това незабавно!
- Уважаеми велик съветнико Переки – отвърна Гуфо, когато споменатият от него свърши, - обясних действията си още тогава, по време на самата тая злополучна рулетка. Ето защо не виждам смисъл да повтарям това си обяснение. По силата на същата логика, въз основа на която ми задавате този въпрос обаче, аз бих могъл пък да ви попитам защо не възразихте още в мига, когато установихте какво правя. А може би – не пропусна да жилне опонента си..., - може би не сте бил в достатъчна степен на себе си, за да го сторите?!
При тези негови думи из залата се разнесе лек смях. При това Переки с неприязън установи, че се смеят и някои от великите съветници от собствения му лагер.
- Защо се размотаваме толкова и се дърлим за минали работи? – взе думата Айфи Гравер. – Дайте просто да излъчим кандидат, да го изберем и да си ходим, че повечето от нас як път ги чака – и то – той погледна към навъсеното небе навън – в това отвратително време!
Мнозина от великите съветници закимаха одобрително.
- В такъв случай чакам предложения – оповести Гуфо.
В първия момент никой не реагира. Сетне Мартул вдигна ръка.
- Уважаеми велики съветници, уважаеми Гуфо – започна той, след като получи думата от последния. – Вярно, че избираме временно изпълняващ длъжността кирт и велик съветник от Фиртуш само за 8 дяла – при това бегло погледна към Нунцо Парвета, - но съм твърдо убеден, че човекът, който ще заеме тези постове, трябва да е доказал, че умее да управлява добре собствената си барда...
При тези негови думи мнозина от великите съветници от фракцията на Гуфо и Чилда за момент си позволиха да се обнадеждят, че:
ще предложи кандидатурата на последния. Това обаче – разбира се - бе само за момент...
- Естествено, не желая да упреквам никого, че занемарява бардата си – продължаваше Мартул. Опазил ме Пош от такава глупост! Трябва да признаем обаче – натърти, - че някои от нас го правят по-добре от други и че просто няма как да е иначе.
След тези си думи великият съветник от Медара отпи от чашата вода пред себе си и поде отново:
- Всички знаем кои от нас управляват бардите си по-добре от другите. И за да не решите, че се хваля, смея да призная със съжаление, че вероятно не съм от тях.
Да управляваш бардата си добре обаче – ще се съгласите – е важно, но, разбира се, съвсем не и достатъчно условие, за да си и добър изпълняващ длъжността кирт. Освен това трябва да си успял да установиш едно поне относително добро управление върху структура, която се управлява трудно.
Ще кажете – леко повиши тон Мартул, - че всяка барда се управлява трудно. Ще кажете, че успехът – особено големият успех – винаги има висока цена. Ще кажете, най-сетне, че управлението на всяка барда е съвкупност от бардски и тинганиански механизми, процедури и правила... Ще кажете всичко това и, то се знае, ще сте прави.
Всичко в този свят обаче – дълбокомислено отбеляза – е въпрос на съотношения. Ала има случаи - подчерта, - когато индивидуалният принос в едно начинание – или, както е в нашата ситуация, в едно управление – е не просто важен, но и решаващ. При това ще се съгласите, надявам се, че индивидуалният принос на Балабош за ефективното управление на може би най-трудната за управляване барда Кортис, е особено голям. Ето защо, господа – завърши, - от името на подписалите писмото от 7 кларбун предлагам за временно изпълняващ длъжността кирт и за тази на велик съветник от Фиртуш да изберем тъкмо споменатия от мен многоуважаван Балабош.
Никой, разбира се, не бе изненадан. За миг се възцари мълчание. Сетне Гуфо се осведоми:
- Други предложения?
В края на вчерашната им среща се бяха споразумели кандидатурата на Чилда да бъде представена от Ивис Портили. Затова, след като изчака няколко секунди, той вдигна ръка и с леко кимване бе подканен от Гуфо да говори.
- Аз няма да бъда многословен като колегата си от Медара – декларира великият съветник от Лейко. – При това няма да говоря много не защото не съм в състояние да го правя. Всички знаете, че съм един от тези, които често произнасят дълги речи. Не – подчерта Портили, - няма да бъда многословен, защото съм убеден, че кандидатите сами трябва да говорят за себе си.
Ще спомена само – плъзна поглед по лицата на съветниците и от двете групи, - че при предложението си ние, неподписалите писмото от 7 кларбун, сме се ръководили от обстоятелството, че един временно изпълняващ длъжността кирт трябва да е максимално неутрален по отношение на всички барди. А кой, според вас, би бил по-неутрален от тепърва навлизащия в управлението на собствената си барда?
Точно това е и причината ние, неподписалите писмото от 7 кларбун, да предложим кандидатурата на Чилда, многоуважаваната велика съветничка от Гамбари, която е на поста си едва от по-малко от 4 дяла.
След тези си думи Портили млъкна, сядайки обратно на мястото си. Явно бе свършил.
- И така – осведоми се Гуфо, - други предложения?
Ясно бе, че такива няма, но все пак бе длъжен да попита, нали?
- Явно няма – констатира очевидното Енке Паласио.
- Ако е така – продължи Гуфо, - предлагам да изслушаме кандидатите по реда на постъпването на предложенията за тях.
Възражения, разбира се, нямаше.
- Каня многоуважаемия велик съветник от Кортис Балабош да защити кандидатурата си – обяви все още временно изпълняващият длъжността кирт.
Балабош се надигна бавно. Изглеждаше натежал и – както забелязаха всички – не съвсем във форма. Това обаче, което го притесни още в началото, бе обстоятелството, че всички особено натрапчиво се бяха втренчили в цицината му.
- Това от Оазиса ли ти е? – подсмихна се Шуджики Напан, сочейки я, при което предизвика лек смях у великите съветници и от двете групи.
Изчервявайки се силно, великият съветник от Кортис не отговори. Вместо това се прокашля и, полагайки максимални усилия да овладее кипналия в гърдите му гняв вследствие от ироничното подмятане на колегата си от Кайфу, започна с леко дрезгав и не дотам уверен глас:
- Уважаеми колеги, уважаеми Гуфо, онова, което трябва да е над всички нас и да ни ръководи във всичките ни действия, е законът. Ала, както впрочем личи и от подписаното от мен и от част от останалите велики съветници писмо от 7 кларбун, настоящото ви пребиваване – при това погледна към Гуфо с все още кръвясалите си от приключенията си миналата вечер очи – на поста временно изпълняващ длъжността кирт и на този на велик съветник от Фиртуш само отчасти съответства на това условие. И, както между впрочем споменахте в самото начало, за да се възстанови наложената от закона справедливост, обявихте оттеглянето си от споменатите от мен два поста.
С всяка следваща дума гласът на Балабош укрепваше, ала – уви – не бе така и с надеждата му след броени минути да стане временно изпълняващ длъжността кирт. Тормозеше го някакво необяснимо предчувствие, от което така и не успяваше да се отърве. Той отпи глътка вода от чашата пред себе си и продължи:
- Съгласих се да приема предизвикателството да бъда избран за временно изпълняващ длъжността кирт и тази на велик съветник от Фиртуш не защото смятам, че който и да било от вас, останалите ми колеги, би бил по-малко достоен да ги заема, а просто защото кандидатурата ми бе издигната от група велики съветници, всеки от които – при това хвърли бегъл поглед към Мартул – дълбоко уважавам.
Това, разбира се – мощно прогърмя гласът му – далеч не е единствената причина за съгласието ми. По-важна такава е състоянието на континента в момента. А то, както всички знаем, е, меко казано, окаяно. Вред се ширят беззаконие и хаос. Стоциклови традиции биват погазвани и стъпквани в прахта. Всевъзможни бунтовнически групировки никнат като гъби след дъжд. Дори в Кортис – в собствената ми барда – има такива. Ами какво да кажем за Фагали? Там, въпреки неимоверните усилия на многоуважавания ми колега Яя, бунтовниците на цели тълпи дефилират пред самия му дворец в Дейран!
- Чак пък на тълпи! – едва чуто прошепна Яя Бирфу, подхилквайки се.
Трябва да му се признае – лениво изгледа колегата си от Кортис той, - че определено умее да преиграва!
А между временно Балабош продължаваше, разпалвайки се все повече и повече:
- Или да вземем самата Юджили Таф – при тези си думи се обърна към Нунцо Парвета, - самата, ако позволите да се изразя така, витрина на Тингано. Вярно, признавам, Нунцо удържа засега, но поне доколкото ми е известно, исканията на населението и там все повече ескалират и Пош знае докъде ще стигнат!
При тези му думи Парвета само леко ехидно го изгледа, след което отправи поглед към площада, установявайки, че продължава да ръми все така, както когато бяха започнали.
А в това време гласът на Балабош гърмеше все по-силно, като вече на моменти преминаваше във фалцет:
- Най-голямата катастрофа обаче, както всички знаем, се случи по време на рулетката на 26 карбун миналия цикъл тук, в самото сърце на столицата на континента Фиртуш, когато неизвестни все още – а защо са такива, мисля, е редно да ни обясни многоуважаемият Гуфо – взривиха не друго, не някаква си нищо и никаква сграда на бартската или тинганианската администрация, не дори – Забележете!..., - не дори тази на Съвета, а самия символ на тинганианското единство, самата статуя на Пош, при това най-важната такава, тази пред свещената институция, в която сме в момента!!!
- На всичко това – ревна той, сепвайки дори задрямалите съветници, а няколко от последните, трябва да признаем, бяха изпаднали в лека дрямка по време на изказването му..., - на цялото това безобразие трябва да бъде сложен край – при това веднъж и завинаги! Ето в това виждам ролята си като временно изпълняващ длъжността кирт и тази на велик съветник от Фиртуш! И ако някои от вас – при това погледна към единадесетте велики съветници от противниковия лагер – са удовлетворени от сегашното състояние на нещата, нека да не ме подкрепят!
След този гръмък – не само в преносния смисъл на думата – финал на изказването си, Балабош величествено седна, хвърляйки поглед към часовника си и при това констатирайки, че наближава 4. Точно това бе часът, в който бе наредил армията му да нахлуе в града и да заеме позиции около площада, в чийто център бе разположена сградата на Съвета на двадесет и четирите.
Дано да не се налага – каза си, изтягайки се в стола си, - но в случай че – не дай Пош все пак възникне такава необходимост, от момента, когато ще дам сигнала, до нахлуването на воините ми тук, ще изминат не повече от няколко минути.
А междувременно заседанието продължаваше, като в момента Гуфо канеше за изказване предложената за временно изпълняваща длъжността кирт и велик съветник от Фиртуш от собствената му групировка Чилда. Тя много внимателно бе проследила всички изказвания дотук, включително, разбира се, и това на опонента си Балабош и то, естествено, никак, ама никак не й бе харесало.
- Уважаеми велики съветници, уважаеми временно изпълняващ длъжността кирт – започна Чилда, устремявайки поглед към великите съветници от противниковия лагер. – Както всички знаете, аз съм велика съветничка от Гамбари от съвсем скоро. Ала и за трите дяла, през които управлявах тази барда, онова, което заварих – и, уви, което все още продължава да се вихри безнаказано в нея – никак, ама никак не ми харесва.
При това – подчерта тя, - то не ми харесва по съвсем различни причини от тези, изтъкнати от многоуважавания от мен велик съветник Балабош.
При тези си думи погледна към споменатия и когато погледите им се срещнаха, долови в неговия леден полъх от някаква бездънна злоба, от която потръпна, но успя да не отклони очите си първа. Успехът й обаче – даде си сметка – се дължеше само и единствено на това, че той твърде бързо бе погледнал в друга посока.
- Това, което не ми хареса – продължи Чилда, - бяха допотопните – да, именно допотопни и при това не преувеличавам ни най-малко – порядки, царящи в управляваната от мен барда!
Бе решила да не споделя нищо от преживелиците си след отвличането й в Кайрис, ала да каже всичко за потресаващия с безчовечността си свят, в който бе попаднала по време на тях.
- Предполагам – поде внимателно, - че ако не всички, то поне мнозина от вас са посещавали пазари за роби. Убедена съм – при това плъзна поглед по лицата на великите съветници, - че онези от вас, които са го правили, са се изпълнили с поне мъничко отвращение от царящата там диващина. Пък и как иначе – продължи да говори все така тихо, както в самото начало, което придаде допълнителна доза тежест и драматизъм на онова, което казваше: - едва ли има нормален човек, който да гледа равнодушно как разсъбличат чисто голи мъже, жени и деца и ги разпродават на търг, като някакви вещи! Едва ли има нормален човек, който да не потръпне от унижение при гледката на купувачите, оглеждащи и опипващи всеки тандром от телата на робите, разглеждащи зъбите им, мачкащи гърдите на жените и собственоръчно проверяващи дали са девствени! Едва ли има нормален човек, който да не занемее от ужас и погнуса, минавайки през канибалските отделения на тия пазари, където, след като месото на хиляди угоени роби бива маркирано и разпродадено, те биват пускани живи в големи димящи казани!!!
Да – едва сега леко повиши тон великата съветничка от Гамбари, - аз посетих робския пазар в Клендайл и видях всичко това със собствените си очи! Видях го и в мига, когато го сторих, от цялата си душа и сърце закопнях то не само тутакси да изчезне, ала и, ако имаше някакъв начин, в нито едно кътче на планетата никога да не е съществувало!
Ала и други неща видях. Натъкнах се на човешко жертвоприношение (Човешко жертвоприношение, разбирате ли!) – дебело подчерта Чилда. – Видях как изгориха на клада едно дете – момче на 12-13 цикли и докато то пищеше сред пламъците, обкръжилата кладата тълпа виеше някакви възхвали към бога на търговията Суйбири! Видях, че детето пламна твърде лесно, защото предварително бяха намазали кожата му с някаква лесно запалима мазнина! Освен това видях – повиши тон още мъничко – как се устройват гладиаторски боеве както между мъже, така и между жени! Да, видях всичко това, а и още много други отвратителни до невъзможност неща!!!
Изобщо можете ли вие, уважаеми велики съветници – набра още повече мощ гласът й, ставайки плътен и шибащ като камшик..., - в състояние ли сте да си представите цялата тая гадост и не само да си я представите, ала и да проумеете какъв безподобен позор за човешкия род представлява тя!!!
Признавам – продължи след кратка, изпълнена с драматизъм пауза, по време на която измери с остър поглед всеки от великите съветници, - че по време на кратките 8 дяла, през които ще бъда кирт и велика съветничка от Фиртуш (ако ме изберете, разбира се) не ще отдавам значение на стоциклови традиции, особено ако последните са пряко свързани с човешки жертвоприношения, канибализъм и други тям подобни зверства. Не ще се отнасям враждебно към, както ги описа колегата ми от Кортис – при това отново погледна към Балабош, който я фиксираше с разсеян, почти перверзно развеселен поглед, – никнещите като гъби след дъжд бунтовнически организации. Тъкмо напротив: ще се стремя да разбера какво искат бунтуващите се и, ако съм в състояние, ще им го дам!
Обещавам, че ако получа доверието ви, ще направя всичко възможно континентът ни не само да бъде наричан цивилизован по име, но и действително да стане такъв. Обещавам, че доколкото ми позволят обстоятелствата, ще работя с всички сили управлението тук, в Тингано, което считаме за по-прогресивно от това във Варвария, да стане поне толкова загрижено за населението на всяка от бардите, колкото и това на онези, които кой знае защо наричаме варвари. Обещавам – най-сетне – всичко, което централната власт тук, във Фиртуш, изобщо е в състояние да направи за подобряване условията – и правилата - за живеене във всяка от бардите, да бъде сторено.
Това е накратко – завърши тя – програмата ми за управление. Които от вас решат да я приемат, нека гласуват за мен. Ако ли пък са им се понравили традиционалистичните нелепици на опонента ми – чудесно, тогава нека подкрепят него!
При тези й думи Балабош едва се удържа да не скочи от стола си. Вените на врата му изпъкнаха, а лицето му се зачерви от напрежение. Въпреки това устоя – устоя, повтаряйки си, че само след броени минути, най-много след час два, тя ще бъде първата от великите съветници, чието тънко вратле лично той собственоръчно ще пререже.
- Предлагам половин час почивка – взе думата Хендри Карис.
По време на почивката не се случи нищо особено. Дъждът навън все така ситнеше, а представителите на двата лагера комуникираха само със своите.
След подновяването на заседанието в продължение на повече от два часа се изказаха над половината от великите съветници, като принадлежащите към групата на Балабош акцентираха върху необходимостта да се възстанови стабилността на управлението и да се възродят традиционните за Тингано ценности, а числящите се към лагера на Чилда настояваха, че е нужна промяна и че управлението на континента трябва да бъде консолидирано върху основата на едни по-хуманни в сравнение с обичайните ценности.
Когато се изказа и последният, пожелал да коментира двете кандидатури – случи се да е Амри Шуктар, - Зинган вдигна ръка.
- Все пак си решил да вземеш отношение по избора, па макар и в последния момент? – предположи Гуфо.
Вместо отговор, Зинган стана и започна:
- Мисля, че оттеглянето на Гуфо от постовете временно изпълняващ длъжността кирт и велик съветник от Фиртуш е правилно. Лично аз – уточни, поглеждайки към великите съветници от групировката на Балабош, сред които бе седнал и с които се очакваше да гласува – бих приел той да бъде официално назначен на споменатите два поста до рулетката след 8 дяла.
При тези думи на колегата си от Цингали Балабош наостри слух.
Велики Пош! – кипна вътрешно той. – Ама какви ги плещи тоя нещастник?!
В това време Зинган продължаваше:
- Струва ми се, че тъкмо ние, тринадесетте, подписали писмото от 7 кларбун, би трябвало да сме тези, които - именно защото са го подписали, - да дадат пример за това, че спазват не само буквата, а и духа му.
Уви! – въздъхна тежко. – Опасявам се, че това не се случи. Напротив: настоявайки Гуфо да не действа в разрез със закона, самите ние – при това погледна към шокирания Балабош и към не проумяващия случващото се Мартул – сме на път да използваме установените правила за лично облагодетелстване на някои от присъстващите!
- Какво плямпаш, безумецо! – едва чуто просъска Ошаш Ураги. – В последна сметка с нас ли си или против нас?!
Без да му обръща внимание, Зинган продължи:
- Това, което се случва днес – повиши тон той, - е АБ-СО-ЛЮТ-НО недопустимо за върховния управленски орган на един велик континент! Та нима не виждате как сме се разделили – 13 – тук, 11 – там! Толкова сме се намразили, че даже и в почивката нито един от великите съветници от която и да било от тези две групи нито веднъж, па било и по най-незначителния възможен повод, не установи контакт с нито един от представителите на другата!
В този момент, видимо вбесен, Балабош демонстративно стана от мястото си, прекоси залата и излезе. Вън се огледа, видя един от стражите си, кимна му леко, като в отговор получи същото леко кимване, след което онзи забърза към изхода, а великият съветник от Кортис се облакъти на един от прозорците. Определено имаше нужда от време – па било и минутка само, - за да се освести от поредния удар, нанесен му от Мартул.
Ще те удуша със собствените си ръце, гнидо такава! – закани се той по адрес на последния. – Това, че ме излъга веднъж, някак успях да преглътна. Какво ти! Дори ти се доверих повторно! Ала да ме излъжеш втори път (Всичките били сигурни, нали?! Имали били прекалено силни мотиви, та да съществува каквато и да било опасност да поддадат?!...) – не, това не съм в състояние – и за нищо на света няма – да ти простя!
След като постоя минутка-две със затворени очи, облегнат на перваза на прозореца, най-накрая почувства, че започва да се овладява. Сетне полека се изправи и пое обратно към заседателната зала:
Добре че са воините ми – подсмихна се вътрешно. – Не ще минат и десет минути, и от прословутия ви велик Съвет на двадесет и четирите ще останат само руини и отсечени глави на височайши гниди! Не – обеща си, отваряйки вратата и влизайки обратно в заседателната зала, - първата глава не ще е на Фалет. Нейната ще бъде втората. Първата, разбира се, ще е тая на теб, мой малък лъжецо Мартул!!!
* * *
Малко след 7 Ниския внезапно се оживи:
- Явно ще опита да се свърже с блокираните от нас воини на Балабош – предположи той, подхвърляйки увеличителното стъкло на Аглор, който, въпреки привидната си тромавост, успя да го улови и, приближавайки лицето си към прозореца, се загледа през него навън:
- Да – кимна. – С пълно бойно снаряжение е.
Сетне върна увеличителното стъкло на господаря си, който го пое, доближи го до лявото си око и започна да наблюдава в мълчание.
- Ето, връща се – подсмихна се след три-четири минути. – Разбрал е, горкият, че тая на господаря му няма да я бъде...
* * *
- Ако трябва да изразя личното си мнение – продължаваше Зинган по време на краткото отсъствие на Балабош, - бих предложил кандидатурата на Нунцо. Бардата му е най-добре управляваната в цяло Тингано, пък и, доколкото съм имал случаи да се убедя, разбира много от тинганиански дела. Щом обаче сте казали Чилда – леко сви рамене, - нека бъде Чилда.
Изрекъл това, той прекоси залата и се настани на едно от празните места при великите съветници от групировката на споменатата от него.
Точно в този момент Балабош се завърна и тутакси схвана положението. Първото нещо, което стори, бе да хвърли унищожителен поглед към Мартул, при което последният се сви на стола си като бито псе. Сетне се отправи към мястото си и шумно се тръсна на своя.
Изненадата на великите съветници около Чилда бе неописуема. Опитвайки да успокои обхваналото го вълнение, Гуфо се осведоми:
- Е, ще пристъпваме ли към гласуване?
- Гласуване ли?! – подскочи Балабош и стана, макар думата да не му бе дадена официално. Бе решил да изиграе един последен цирк пред тия нещастници, преди да ги унищожи. – За какво гласуване плямпаш, дърта кранто такава!!!
Сетне, още преди някой от колегите му да понечи да реагира, застана така, че в полезрението му попаднаха великите съветници и от двете групи:
- От този момент напускам т. нар. Съвет на двадесет и четирите – безцеремонно заяви. – На негово място учредявам такъв с център Кайрис и кирт великият съветник от Кортис Балабош. Нека тия, които желаят, да ме последват. Що се отнася до онези, които не ще го сторят, от този момент нататък за мен те са нелегитимни!
Изрекъл това, Балабош се отправи към изхода. Колебанието сред останалите велики съветници, подписали писмото от 7 кларбун, с изключение на Зинган, разбира се, трая само миг. Сетне – първом Мартул, а след това Переки, Бирфу и останалите седмина един по един се надигнаха от местата си и поеха след него.
Велики Пош! – невярващо възликува Чилда. – Толкова много копнеех за разпадането на киртството и – ето – със собствените си очи виждам как то се срива в един-едничък миг, при това толкова скоро!!!
Когато и последният от поддръжниците на Балабош – бе Мендилио Канастра - излезе и – може би от възпитание – затвори вратата след себе си, в залата се възцари гробна тишина. Нарушаваха я само плющенето на наново усилилия се дъжд и един внезапен порив на вятъра, който точно в този момент запрати струите му към прозорците.
- Ами сега? – изгледа останалите единадесет велики съветници Гуфо. – Какво ще правим сега?
За всеобща изненада пръв се обади така неочаквано новоприсъединилият се към тях Зинган:
- Как какво?! – въпросително изгледа временно изпълняващия длъжността кирт той. – Вие предложихте Чилда, нали? – При тези си думи погледна към крехката русокоса девойка, в чиито очи не съзря уплаха. - В такъв случай предлагам да я гласуваме и да продължим без онези – явно имаше предвид Балабош и последвалите го велики съветници.
- Значи разделение? – изрече немислимото Сундран Нандрал.
- А ти какво предлагаш? – кротко се обърна към него Гуфо. Сетне погледна към Чилда:
- Склонна ли си да се ангажираш при нововъзникналите обстоятелства, скъпа? – осведоми се.
Тя мълчаливо кимна.
- А вие – обърна се Гуфо към останалите велики съветници - съгласни ли сте да изберем Чилда за временно изпълняваща длъжността кирт и тази на велика съветничка от Фиртуш?
При този въпрос гора от ръце подпечата властта над половин континент на една девойка, която още нямаше деветнадесет.
- Заповядайте, уважаема изпълняваща длъжността кирт! – поклони й се Гуфо, отстъпвайки й мястото си. Щом го зае, Чилда се обърна към великите съветници с думите:
- Още не сме приключили, многоуважаеми колеги. Нека приставът – при това тя се обърна към младия мъж, седящ тихо до вратата – да въведе Геюм Ардал, който, както ви известих още вчера, предлагам да бъде избран на мое място на поста велик съветник от Гамбари.
* * *
Първото нещо, което Балабош видя, когато напусна залата, бе бялото като тебешир лице на воина си, комуто бе кимнал при предишното си излизане и който – да припомним – в отговор на това бе поел към изхода.
- Г-г-г-о-с-с-п-п-по-д-д-дар-р-рю... – запелтечи онзи насреща му.
Побеснелият велик съветник от Кортис обаче отказа да го изслуша. Вместо това силно го блъсна в гърдите, в резултат от което онзи се завъртя като пумпал, удари се в стената и тежко грохна на пода. Балабош го прескочи и като обезумял препусна към изхода:
Велики Пош, какво пак се е объркало! Не - самоубеждаваше се той, - не е нещо с войската ми. Не може – невъзможно е – да е нещо с нея! Тя, разбира се, е около площада и ей сега ще я призова да срине това трижди проклето място!!!
Излизайки, следван от подтичващите подире му последвали го велики съветници, той само бегло констатира, че отново е заваляло и че дъждът, също както преди началото на заседанието, пак е проливен. А констатира този факт бегло, тъй като последният, естествено, никак не го интересуваше. Това, което го вълнуваше в момента, това, което очите му трескаво търсеха, бяха воините му.
Да, ето ги! – въздъхна и се отправи право срещу стената от щитове, обкръжила площада.
- Атакувайте! – кресна. - Какво чакате, простаци такива?! Искам да сринете тая кочина до основи – при това посочи към сградата на Съвета на двадесет и четирите – и да избиете всичко в нея, което се движи – ВСИЧ-КО, разбрахте ли, идиоти нещастни!!!
Стената от щитове обаче не помръдваше. Гледаха го безстрастно, сякаш бяха някакви статуи!
И тъкмо преди да посегне да удари един от тях, нечия тежка ръка легна на рамото му:
- Можете да се оттеглите безпрепятствено, уважаеми велики съветнико – прошушна в ухото му нечий глас. При това той рязко се извърна и – Каква изненада! – намери се очи в очи с едно още голобрадо войниче.
Едва тогава почна да проумява. При това, вместо още повече да се вбеси, гневът му внезапно утихна... и бе заменен от почти убийствена, изстискваща всичките му сили умора.
- Чии са тези войски? – с прегракнал, ала почти кротък глас запита той.
- Няма значение – отвърна воинът. – Важното е, че са в състояние да ви осигурят – на вас и на следващите ви велики съветници – безпрепятствен изход от града.
- А армията ми? – продължи да пита почти като автомат Балабош.
- Блокирана е недалеч от тук и също ще ви последва – увери го младежът. Сетне бавно се обърна и се върна в строя.
Балабош пое като насън през сторената му просека, а последвалите го велики съветници тръгнаха след него.
Пак провал! – уморено въздъхна той. – И пак в основата му е тая гнида Мартул! Трети път обаче – тържествено си обеща, вдигайки очи към небето и подлагайки лице под шибащите струи на дъжда, като хладът им бе добре дошъл за все още пулсиращата едра цицина на главата му – няма да се проваля. А това няма – не ще допусна – да се случи, защото проклетникът Мартул не само че не ще ръководи парада, но и далеч преди започването на веселбата ще гние в земята!
Тази мисъл го поободри, па макар и съвсем мъничко, и той зацапа през локвите малко по-уверено и с някаква едва проблеснала в мрака на съзнанието му нова надежда.
Спущено на 14 август 2015. Точно след седмица очаквайте края на глава IX от книга втора.