Книга втора, част втора, глава XI – 1 и 2
Тъпанар Дрънкар: Мартул е уплашен не на шега. Че как иначе – отвред го дебне смърт! Ще се намеси ли Дебелия – великият съветник от Медара му е нужен все пак, при това... жив! Бетила е изненадана от новата си задача – този път – О, чудо! – май не ще й се наложи да убива! Линдла ще очарова Балабош, ала... за кратко. Твърде бързо друга ще го заплени и мислите му ще обсеби...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
Глава XI – Посланието на милитаристите
Пленен от хубост ненагледна дивият ще кротне. Пред „плахия светилник” на мира „мандалото” ще хлопне. Интриги ще заплита големият с велик... за идна слава. А сборището „кухо” на велики ще е само „прах” и... „плява”. Из Скрижалите на Арунда, Разказвачът, строфа 17845
1. Важни тайни
Странно – каза си Мартул, докато чакаше домакина си там, в Дар Марал, в една беседка край тихо плискащите се води на Западния океан, – всичко в света се променя, при това – често – с невероятна скорост, а това място си е все същото, винаги отморяващо и всеки път приказно красиво!
Бе 24 унарбун – по-малко от два дяла от разцепването на Тингано, - но вече бяха налице четири опита за убийството му от страна на сякаш подивелия Балабош.
Велики Пош! – възмути се великият съветник от Медара. – Мигар не му стига, че е властелин над половин континент?!
- Добре дошъл, Марти! – поздрави го Дебелия, плъзвайки се в беседката и настанявайки се на мястото срещу него. – Калеп, зурп, нещо друго?
- Може малко Калеп – прие Мартул, установявайки, че човекът срещу му е някак понатежал и – поне мъничко – по-муден в сравнение с последната им среща от преди няколко дяла.
При това домакинът му силно изщрака с пръсти, поръчвайки на незабавно отзовалия се прислужник бутилка калеп и две чаши.
- Е, как върви? – обърна се към госта си, когато подчиненият му се отдалечи.
- Ох, не питай! – тежко въздъхна Мартул.
- Бала? – опита да познае Дебелия.
- Вече четири пъти се опита да ме убие, и това само в течение на дял и половина! – оплака се великият съветник от Медара. – Първият път бе на 5 нарбун, когато свитата ми бе нападната по пътя ми на връщане в Мара от събранието във Фиртуш на 27 ешарбун. Бяха стотина здравеняци и по време на схватката на стражите ми с тях изгубих седем души, а тридесет и двама други бяха трайно извадени от строя. Даже не се знае дали трима от последните, намушкани изключително зле, в края на краищата няма да се споминат, макар от тогава да са минали почти 50 слънца.
Сетне – продължи – на 19 нарбун бе открита отрова в храната ми. Уви – въздъхна, - трябваше да се простя с един от най-добрите си дегустатори!
Само 3 слънца по-късно – на 22 нарбун – въоръжен мъж, успял Пош знае как да се промъкне в двора ми, опита да проникне в спалнята ми и да ме убие по време на следобедната ми дрямка.
И накрая – завърши печално, - сутринта на 29 нарбун бях излязъл да се поразходя с наистина много внушителна стража, наброяваща над 1 000 човека, когато стрела, изстреляна към мен от над половин фандром, мина на броени тандроми край ухото ми! Сам се досещаш, че стрелецът не бе открит...
- Лоша работа! – едва се сдържа да не се подсмихне Дебелия. – Значи затова искаше да се срещнем?
Тъкмо тогава мерна приближаващия слуга с калепа и, изчакал онзи да им сервира и да се отдалечи, продължи:
- Доколкото разбирам, искаш да поукротим тоя звяр Балабош?
- Лично аз няма да съжалявам, ако се пресели в един по-добър свят – отвърна полуиронично Мартул. – Но да – съгласи се, - би ми било напълно достатъчно, ако бъде поукротен. Та с него в момента е абсолютно невъзможно да се работи!
- Лесна работа – засмя се Дебелия. – Ще ти бъде ли възможно да се опазиш през следващия..., да речем..., дял-дял и половина?
- В смисъл? – изгледа го въпросително великият съветник от Медара.
- Питам дали ще си в състояние да преживееш още два-три евентуални опита за убийството ти в рамките на този период – поясни домакинът, отпуши бутилката и напълни чашите.
- Ще трябва да се крия като плъх – замислено каза гостът, - но да, надявам се, че бих могъл да се опазя за това време.
Когато Дебелия вдигна чашата си, Мартул стори същото със своята. Те се чукнаха и отпиха.
- В такъв случай проблемът е решен – отсече домакинът.
- Какво имаш предвид под решен? – поинтересува се великият съветник от Медара.
Ама че говедо! – възмути се мислено Дебелия. – Трябва да му се обясняват дори най-елементарни неща!
- Казвам – отривисто изрече той и наново отпи от калепа си, - че след дял и половина Бала ще е мек като памук. Толкова ще е мек – подсмихна се, - че съвсем спокойно ще можеш да преговаряш с него за свикване на събрание на великите съветници от – поне номинално - оглавяваната от височайшата му персона половина на континента!
Кой знае защо, ала при словосъчетанието височайшата му персона на Мартул му стана някак неприятно. За миг си представи как в разговорите си с високопоставените си приятелчета Дебелия използва същите думи спрямо самия него.
- Какво? – изтълкува домакинът погрешно смръщената физиономия на госта си, предполагайки, че тя е в пряка връзка със споменаването му за евентуални преговори между него и Балабош. – Не ти се ще да преговаряш с Бала?
- Признавам, че за мен не би било най-приятното нещо на света – умело прикри причината за смръщването си Мартул. – Щом се налага обаче...
- Да, налага се, Марти – кимна Дебелия, - много се налага даже.
- И за какво точно ще трябва да преговарям с него? – осведоми се гостът му, отпивайки от калепа си.
- За послание от вас – подчинените нему велики съветници - към ръководената от Чилда половина на континента – обясни домакинът.
- Послание ли?! – зяпна Мартул. – Какво послание, Велики Пош?! Та Бала умира да удуши със собствените си ръце не само мен, но и – сигурен съм – всичките велики съветници от пацифистката фракция, воглаве с Чилда!
- Нали ти казах – засмя се Дебелия и преполови чашата си, - че максимум до дял и половина ще е станал мек като памук!
- И предполагам, че не трябва да знам как ще се случи това чудо? – опита да полюбопитства великият съветник от Медара.
- Важното е, че ще се случи, при това със стопроцентова сигурност – отклони въпроса му домакинът. – А що се отнася до посланието – наново надигна чашката си той, - просто ще поднесеш подарък на Бала, който приятно ще погъделичка славолюбието му, като двамата ще препоръчате на десетте си колеги рулетката на 26 карбун следващият цикъл да се проведе не другаде, а точно в Кайрис. Та нали тъкмо Кайрис е столица на контролираната от фракцията ви част на континента.
„Фракцията ви” ли? – леко се подразни Мартул. – Защо, Велики Пош, имам гадничкото чувство, че ме разиграва като пешка!
Опита обаче да не мисли за евентуалното наличие на такава възможност. Та нали Дебелия му бе обещал след спечелването на войната от фракцията на милитаристите той, великият съветник от Медара, да се присъедини към тях, истинските владетели на Тингано!...
- Чилда и сподвижниците й, разбира се, няма да се съгласят – продължаваше Дебелия, като допи чашата си, наля си нова, предлагайки и на госта си да долее неговата, при което последният отказа. – Те – явно имаше предвид пацифистите – ще предложат рулетката да се състои на някое неутрално или поне – поправи се – относително неутрално място. Вие, естествено, няма да се съгласите, като междувременно, за да подсигурите превъзходството си, ще окупирате някоя от контролираните от тях барди.
- Хайфи? – предположи Мартул.
- Примерно – кимна Дебелия. – Поне Хайфи е най-удобна за целта. Сетне ще изчакате многобройните им призиви за преговори, мир и оттегляне на войските ви от окупираната барда и тогава, точно когато най-малко очакват..., ще ударите, започвайки войната за континента.
За миг се възцари тишина, на чийто фон се открояваше нежният шепот на вълните, заглушен от долетелите тъкмо сега няколко жални писъка на чайки.
- Предполагам, че ще ме известиш, когато вече няма да се налага да се крия? – запита Мартул.
- Разбира се, приятелю! – с някак леко преувеличена готовност се отзова Дебелия.
- А ти знаеше ли коя е Чилда? – ненадейно се поинтересува гостът.
- Това, че е киртска щерка, едва ли има каквото и да било отношение към делото ни – спести си отговора домакинът.
- Ами аз тогава да вървя – надигна се Мартул, като преди това не пропусна да отпие от калепа си, преполовявайки чашата си.
- Остани поне да си допиеш калепа – възпря го Дебелия.
Великият съветник от Медара сви рамене и отново се настани на мястото си.
Туни – имаше предвид Тунжел – май пробва да мъти водата на нас, останалите трима – в същото време се бе замислил Дебелия. – Изтеглил е пари – е, не много голяма сума, само тристатина милиарда – от фонда си в общата ни банка и внимателно е прикрил следите им. Дали – запита се – войските, предотвратили кръвопролитието във Фиртуш след събранието на великите съветници от 27 ешарбун, не са били тъкмо негови?!...
Вярно – подсмихна се вътрешно, - проучванията ми по тия въпроси отнемат доста време, ала накрая неминуемо ще разбера! И ако някой – било Туни и/или някой от останалите двама – се канят да ме преметнат, ще ги сполети твърде неприятна изненадка!
Сетне, отпивайки от калепа си, устреми поглед към океана, проронвайки към госта си:
- Ееех, Марти, Марти! Колкото и власт и богатство да има човек, няма как да противостои на неминуемо настъпващата старост и на неизменно следващата я смърт!
* * *
Бетила Ландра се срещна с пратеника на шефа си в една забутана кръчма в покрайнините на Куйрпис. Този път бе младеж с деликатно изваяни черти на лицето и с живи, проницателни очи.
- Стандартна отрова? Специален зурп? Разходка на усамотено място?... – премина направо към въпроса тя.
- Не, Бети – засмя се пратеникът... - Нали така се казвахте?
Ландра отривисто кимна.
- Този път няма да убивате – изненада я той. – Задачата ви ще е тъкмо противоположна на тази. Ще трябва да накарате някого да се влюби във вас до смърт.
- Досега винаги е било така! – разсмя се тя. – Винаги са се влюбвали в мен до смърт... – в буквалния смисъл на думата.
- Е, сега няма да е буквално – каза пратеникът, като усмивката му мъничко се поразшири. – Задачата ви ще е просто да укротите един злодей.
2. Изкусителката
Намествайки се в леглото до новото си увлечение Линдла, Балабош с тих глас се осведоми:
- Спиш ли, съкровище?
- Ммм! – измърка тя.
- Това да ли значи или не? – взе я в прегръдките си той и впи устни в нейните.
- И двете, Бала – весело го уведоми тя.
- Знаеш ли, Линди – склони да сподели с нея той, смеейки се, - ти изглежда си единственото същество, което не ме ядосва в момента.
- Какво им се връзваш! – учуди се тя, поглеждайки го в упор с искрящите си невинни - и черни като нощта - очи. – Виж колко ни е хубаво тук заедно!
- Животът не е нещо, което се случва само в спалнята, красавице – понечи да я просвети той, плъзвайки ръце по гърдите, а сетне и по корема й.
- Но се случва и там, нали? – предизвика го тя. – При това едва ли това, което се случва в спалнята, е по-маловажно от бутафорията, ширеща се из кабинетите на великите съветници...
- А, значи и ти опитваш да ме ядосваш! – погъделичка я по врата той, преструвайки се на сърдит.
- Никога, мили ми Бала! – увери го тя. – По-скоро бих умряла!
Заглушил думите й с целувки, той плъзна ръце по тялото й и почувства, че започва да се възбужда.
Да – реши, - мисля, че ще остана с теб поне цикъл, сладурче. Е – призна си, - все някой ден ще ми омръзнеш, ала – допусна – едва ли ще е много скоро.
* * *
Балабош хвърли бегъл поглед към посетителката си и... занемя прехласнат от дивната й красота! Деликатно изваяно светло лице, живи и смеещи се тъмнозелени очи, спускащи се като водопад по раменете й разкошни тъмнокестеняви коси...
- Седнете, моля! – учтиво я покани той.
Май много лесно стана! – възкликна в себе си тя, подчинявайки му се. – Пък аз си мислех, че наистина ще укротявам злодей!
- Филех, а може би мъничко калепец, а - защо не – и пакетче зурп? – предложи той.
- Визитата ми е делова – сдържано отвърна тя, поглеждайки го с възможно най-невинния си поглед, при което почувства, че той почва да се топи.
- Делова? – тръсна глава великият съветник от Кортис, опитвайки да проясни съзнанието си след шеметното впечатление, произведено върху него от гостенката му. – Слушам ви тогава.
- Става въпрос за нелоялната конкуренция, която някои от бардаците в Гадзало водят по отношение на почтеното ми заведение – започна тя.
- Значи сте съдържателка на публичен дом? – осведоми се той.
- Заведението ми се казва Островът на насладата (Лелеее, що пари се бе изръсил шефът й, за да отстрани собствениците на тоя публичен дом до приключването на случая!) и се намира в съседния на Гадзало квартал Ермек. Заведението ми е ново, открих го преди по-малко от цикъл (Голямо търсене бе паднало, за да намерят възможно най-подходящото заведение, наистина открито преди малко по-малко от цикъл!). Още в началото почнаха да ни посещават типове, настояващи, че обстановката – и момичетата, то се знае – при мен много повече им харесвала в сравнение с мръсотията в бардака, който били посещавали до момента. Сетне се случи и с бившите посетители на още две-три заведения и тогава...
- И тогава? – усмихнато я запита той, гледайки я в захлас.
- Тогава стана истински ад! Една нощ изпочупиха прозорците на заведението ми! Друг път направо нахлуха вътре, преобърнаха масите и дори посегнаха на някои от момичетата ми! Случи се да причакват някои от тях и да ги заплашват! Даже една от дамите ми – всъщност най-красивата по общо мнение – бе помляна от бой, прибирайки се, след което не бе в състояние да се яви на работа в продължение на повече от дял!!!...
- Само това ли е?! – с престорено учудване в гласа си реагира той, стана, приближи към нея, протегна ръка и докосна лицето й.
- Красива сте – каза с преливащ от похот поглед. – Ще ви помогна, разбира се. Ала – при това се подсмихна мазно – и аз искам нещо в замяна...
* * *
В същото време Линдла се занимаваше с тоалета си, тананикайки си някаква мелодийка. Нямаше как да подозира, че още днес, на 17 марбун – сиреч едва 4 дяла след началото на приказката й с Балабош, - интересът му към нея внезапно и – Уви! – безвъзвратно се е изчерпал!
* * *
На 1 имарбун Балабош и Бети се разхождаха в градината около кулата на Турн, като търсеха най-сенчестите места, понеже бе убийствено горещо.
Ама че работа! – възкликна в себе си той. – Вече две седмици съм с нея, а интересът ми към персоната й не само че не намалява, а тъкмо напротив – расте, при това стремително!
- Май държанката ти не е много доволна от сегашното положение на нещата, а, Бала? – подпита го тя.
- Коя, Линди ли? – за пръв път след като бе срещнал Бетила си припомни за нея великият съветник от Кортис. – Никога не съм й обещавал, че ще я обичам за вечни времена!
- Не е ли мъничко жестоко спрямо нея? – погледна го тя с невинните си и преливащи от жизненост тъмнозелени очи.
- Жестоко ли? – разсмя се той. – Все пак съм й посветил няколко дяла от живота си, нали така? Ако не е доволна, неин си проблем!
Ама че безчувствен тип! – едва не позволи Ландра възмущението й от Балабош да се изпише на лицето й. – Жалко, че мисията ми не включва задачата да го убия! Бих го сторила с наистина огромно удоволствие!
- Поне аз съм наясно, че във всеки момент можеш да се увлечеш по друга – каза тя - и, ако трябва да бъда искрена, вечно съм в готовност да те напусна, макар че би ми било изключително трудно да го сторя...
- Не, Бети – закова се на място той, вземайки в шепи лицето й. – Кой знае защо, но съм убеден, че точно ти няма да ми омръзнеш! Какво ти! Велики Пош, та аз съм сигурен, че за първи път ми се случва да се влюбвам в жена за цял живот!!!
- Това е наистина голям комплимент, Бала! – разсмя се Бети, притискайки се плътно в обятията му.
- Освен всичко останало, за разлика от всичките други жени в живота ми, ти си и извънредно умна! – призна той. – С теб мога да говоря за всичко, включително и за политика... Та, като казах политика – прекъсна се, - кажи ми какво да правя с тоя червей нещастен Мартул?
- Във всеки случай не мисля, че най-умното е да го убиеш – внимателно поде тя. – Така има опасност да настроиш срещу себе си някои от великите съветници на твоето – натърти на твоето – киртство. Много по-ефикасно би било да опиташ да го използваш за собствените си цели.
- И как да направя това? – запита той, гледайки я в упор. – Как да се помиря с човек, който на два пъти така жестоко ме е преметнал?!
- Като се замислиш – много, много внимателно промълви тя, сега вече стъпваше по извънредно тънък лед, - ще установиш, че не е напълно сигурно, че е искал да те преметне. Да допуснем обаче – бавно се измъкна от прегръдките му, приковавайки погледа му, - че не само че те е преметнал, ами и че е искал да го стори. В такъв случай ти би могъл да се престориш на доверчив, да го използваш, за да консолидираш съветниците от твоя лагер, а после, когато войната за континента започне, да го ликвидираш без да съществува опасност по този начин да си причиниш главоболия. При това, ако сега демонстрираш доверие спрямо него, ще отслабиш бдителността му и ще го удариш тъкмо тогава, когато най-малко очаква да го сториш...
- Хм – сви вежди Балабош. – Струва си да се помисли върху това.
Сетне посегна и наново я привлече в прегръдките си:
- Умница си ми ти, Бети! – възкликна, целувайки я.
В същото време Линдла ги гледаше от прозореца на стаята си на третия етаж в кулата на Турн, като по някое време мерна минаващия край тях Ромпо, на когото великият съветник от Кортис каза нещо, след което онзи се поклони и побърза да се отдалечи по посока на кулата. Да, това бе нейната – а не тази на тях двамата с Балабош - стая. Още вечерта на 17 марбун – същото слънце, когато се бе запознал с Бетила – й бе наредил да се изнесе от покоите му и да се премести в една от свободните стаи.
Как ли ще постъпи с мен? – запита се, потръпвайки от страх. – Дали ще ме подари на някой от подчинените си, както стори със Зефи? А може би – не смееше да си помисли..., - може би нещо далеч по лошо?!
И тогава й хрумна да избяга. Реши го спонтанно, без идея къде да отиде и с какво да се занимава. Бе късно обаче. Тъкмо в този момент на вратата на стаята й се почука.
- Влез! – отговори тя.
При това вратата се отвори и в рамката й застана Гизар Ромпо.
- Приготви се – нареди той. – Току-що господарят ми ме извести за плановете си спрямо теб.
- Къде ще ме водиш? – с нарастващ страх в гласа се осведоми тя.
- Заповядано ми е да те отведа при първата му съпруга Диндала в Самалех – безстрастно я информира той.
Занемяла от ужас пред тази перспектива (макар Диндала да бе изпратена в далечния Самалех преди повече от цикъл, и до днес в кулата на Турн със страх говореха за пословичната й жестокост), тя понечи да окаже съпротива, ала, мярнала леда в погледа му, тутакси се отказа от това си намерение.
- И ще те помоля да побързаш, че поне 5 слънца път ни чака! – нареди Ромпо.
- Да, господине – едва чуто промълви Линдла, надигайки се от мястото си.
А в същото време там, долу в двора, Балабош се забавляваше с новата си сексуална играчка...
* * *
По пладне на 8 имарбун известиха Мартул, че има посетител. Мъжът бе грохнал от умора.
- Бързоходец ли си? – осведоми се за очевидното великият съветник от Медара.
- Да, господарю – поклони се новодошлият. – Казвам се Кадур Аноми и идвам от името на великия съветник от Кортис Балабош.
Велики Пош! – изтръпна Мартул. – Сигурно – просто няма какво друго да е – е дошъл, за да ме убие!
И тъкмо когато се готвеше да повика стражата, онзи заяви:
- Господарят ми ви кани със свита от стражи, чийто брой и въоръжение да определите самият вие, на разговор в кулата на Турн в Кортис, по пладне на 25 имарбун. Каза ми още да ви предам, че – предавам думите му точно, - въпреки вината ви спрямо него, е готов да ви прости в името на общото ви дело.
Значи Дебелия все пак е спазил обещанието си! – облекчено (и с немалка доза въодушевление) възкликна в себе си Мартул, – впрочем – призна – както винаги го е правил! А това – позволи си да мечтае – би трябвало да означава и че ще спази обещанието си след победата в предстоящата война да ме направи един от тях, истинските господари на континента!
- Поотдъхни си малко преди да потеглиш обратно! – реши да прояви благосклонност великият съветник от Медара към приносителя на толкова добри вести. – Ей сегичка ще кажа на готвача да ти сервира топъл обяд, а сетне можеш да поотмориш в някоя от многото свободни стаи на дома ми.
- Благодаря, господарю! – трогна се Аноми. – Много, наистина много ви благодаря! Действително съм мъртъв от умора! Като луд съм препускал през Хеш!!!
Сетне, подчинявайки се на кимването на Мартул, се свлече в едно от креслата в стаята и почти веднага заспа.
Спущено на 25 септември 2015. Точно след седмица очаквайте част 3 на глава XI от книга втора.