Книга втора, част втора, глава XI – 3
Тъпанар Дрънкар: Из бардите на милитаристите ври и кипи. Някъде напрежението заплашва да ескалира в неконтролируем хаос. Другаде бива умело туширано. Само тук-там надделява пасивността. На фона на всичко това Дрондис взема важно решение. Дали обаче ще успее да го приведе в действие и – ако да – как?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
3. Конструиране на контролирана ненавист
За жителите на Гамбоне дяловете нарбун и унарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар бяха доста неспокойни. С всяко изминало слънце градусът на напрежението видимо се покачваше. Още в средата на нарбун, щом с края на дъждовния сезон от Фиртуш се завърна великият съветник от тази барда Амри Шуктар и потвърди вече разпространилата се вест за разцепването на Тингано, някои от изтъкнатите жители на столицата Нубири почнаха открито да призовават към начало на подготовка за война с варварите от Абдала. На 22 нарбун те свикаха митинг пред самия дворец на Шуктар в столицата, в който взеха участие над 10 000 души и на който отправиха апел към последния да организира поход към Варвария за зурп и роби.
- Защо трябва да плащаме за нещо – бе изразил общото умонастроение на включилите се в митинга един от ораторите, - което и без това по право ни принадлежи по силата на самия факт, че ние сме цивилизовани, а те (явно имаше предвид абдалианите) – не? Да плащаш на абдалианин за консумирания от теб зурп е все едно да плащаш на кумлар да те пренесе през Хеш!
Последните му думи бяха посрещнати от тълпата с възторг:
- По-ход! По-ход! По-ход!... – заскандира екзалтираното множество. Сетне някой поде, незабавно последван от останалите: - Към Вар-ва-ри-я! Към Вар-ва-ри-я! Към Вар-ва-ри-я!...
На 10 унарбун Шуктар прие делегация, съставена от седмина от най-изтъкнатите граждани на Нубири, чиито членове поискаха да се организира незабавен поход към Варвария. Великият съветник им отговори, че ще оповести решението си по този въпрос на площада пред двореца си в момента, когато прецени.
И ето, не бе изминал и дял, и на 8 марбун Шуктар обяви, че свиква народа на площада пред двореца си, за да го запознае с важни дела не само от бардско, но и от континентално естество. Събранието бе насрочено за 6 вечерта на 20 марбун.
Тълпата бе огромна. На и около площада, където бе разположен дворецът на великия съветник, се бяха събрали между 250 000 и 300 000 души. Когато Шуктар се яви пред тях в най-тържествените си одеяния, тълпата занемя, за да чуе думите му.
- Уважаеми жители на Гамбоне – извиси глас той, - събрал съм ви, за да оповестя решението си относно все по-мощните призиви за организиране на поход към Варвария, за да си вземем оттам, както мнозина правилно отбелязват, онова, що ни принадлежи по право!
При тези му думи тълпата направо изпадна в екстаз:
- Към Вар-ва-ри-я! Към Вар-ва-ри-я! Към Вар-ва-ри-я! – зарева тя в един глас. Когато възгласите почнаха да утихват, Шуктар се приготви да продължи, при което наново се възцари първоначалната тишина.
- Уверявам ви – прокънтя гласът му дори по-мощно от първия път, когато също бе говорил доста високо, - че аз, великият ви съветник в съвета на двадесет и четирите, който съвет – Уви! – в момента, както знаете, е разполовен, не по-малко от вас искам същото, каквото и вие. Има обаче един проблем, който се налага да решим преди това, а именно, както се досещате, този с единството на Тингано. На 27 ешарбун хунта от велики съветници...
Последните му думи бяха заглушени от мощно:
- Ууу! Ууу! Ууу! Долу Чилда! Долу разколниците! Смърт! Смърт! Смърт!...
Когато възгласите почнаха да затихват, великият съветник продължи, повтаряйки последните си думи:
- На 27 ешарбун хунта от велики съветници завзе властта във Фиртуш. Предлагам първо да отстраним тях, което може да стане посредством процедурата на рулетката на Пош на 26 карбун следващият цикъл (Вярвайте ми, Великият хаус не ще ни предаде, не ще предаде единството на Тингано!) и след това не само че ще позволя да бъде организиран поход към Варвария, а и сам ще го оглавя!
Последвалият възторг на множеството бе неописуем. Шуктар остана да му се полюбува около минута, сетне величествено махна с височайшата си ръка към тълпата, удостоявайки я с нещо като жест на благословия и, сподирян от мощните й скандирания, сред които все повече набираше мощ викът: - Ам-ри! Ам-ри! Ам-ри!, - се прибра в двореца си.
* * *
За разлика от Гамбоне, където милитаристите решително преобладаваха пред пацифистите, общественото мнение във Фагали по въпроса за или против военен поход към Варвария бе разделено приблизително на половина. През нарбун, унарбун и марбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар и привържениците, и противниците на военната кауза организираха големи митинги както в столицата Дейран, така и в други големи градове, като често се стигаше до сблъсъци с жертви и ранени и от двете страни.
Същевременно великият съветник от тази барда Яя Бирфу не се вълнуваше особено от този ескалиращ социален конфликт. Това, с което се занимаваше, бе да устройва приеми, на които да кани високопоставени особи, за да се задява със съпругите им, докато в същото време въпросните високопоставени особи, прекрасно знаейки за това, му се кълняха във вярност до гроб. Бяха напълно наясно, че ако окажат дори най-малката съпротива, ще се разделят с главите си и то на нарочно устроени публични екзекуции.
Подчинените на Бирфу, разбира се, го осведомяваха за ескалиращото напрежение между милитаристи и пацифисти в бардата. Той обаче нехаеше, отговаряйки им:
- Колкото и да са равни силите им, все едните би трябвало да се окажат малко повече от другите, нали така. Когато установим кои са те, ще им бутнем едно рамо, смазвайки противниците им и готово...
* * *
Ошаш Ураги бе може би най-активният от милитаристично настроените велики съветници. Завръщайки се от Фиртуш на 20 нарбун, той насрочи митинг в Байнфи, където пред събралите се над 100 000 саганиани – подобно на Шуктар - заяви, че горещо приветства идеята за поход срещу Варвария, ала настоява тя да бъде реализирана след рулетката на Пош през следващия цикъл, на която – сигурен бил, че – каузата на тинганианското единство щяла да победи, окончателно и безвъзвратно при това. За разлика от колегата си от Гамбоне обаче той направо призова:
- Въоръжавайте се, братя! Въоръжавайте се и чакайте мига! Убеден съм, че той ще настъпи скоро – много скоро!
В Сагана не бяха малко и пацифистите, ала, съзнавайки, че милитаристите решително ги превъзхождат по брой, те не смееха да пропагандират възгледите си легално. Бяха сформирали множество опозиционни групи обаче и се надяваха, че все някое слънце ще удари и техният час. Ала засега – трябваше да признаят – нямаше никакви, абсолютно никакви изгледи това да стане скоро.
* * *
Милитаристичните настроения в Лай Конду бяха толкова ярко изразени, че Ранар Носри не счете за нужно да ги разпалва допълнително. Задоволи се само да демонстрира благоволението си към милитаристите, осъждайки на смърт по измислени обвинения няколко от по-видните представители на пацифистите и отнемайки имуществото им в полза на бардата.
През нарбун и унарбун в тази барда бе относително спокойно, ала в началото на марбун милитаристите подпалиха домовете на неколцина от противниците си. При това Носри не поощри подпалвачите, ала и не положи особени усилия да ги открие и осъди.
- Така или иначе трябва или да приобщим миролюбците към каузата ни, или да ги ликвидираме – казваше на подчинените си той. – Скоро Тингано ще е изцяло наш и тогава ще се заема с поддръжниците на мира лично. Предпочитам обаче първо моментът за това да назрее достатъчно, за да бъде унищожението им пълно и безвъзвратно.
* * *
Завръщайки се от Фиртуш в средата на нарбун в цикъл 128, великият съветник от Лубили Анвил Шотон съзнаваше, че трябва да прояви голяма дипломатичност по въпроса за или против поход към Варвария. Причината бяха като цяло преобладаващите в тази барда антивоенни настроения. Милитаристите, разбира се, проявяваха активност, ала тя бе относително слаба и до края на унарбун не дразнеше пацифистите. На 5 марбун обаче привържениците на незабавен военен поход към Варвария се събраха на централния площад в столицата Пампили. Бяха около 40 000 и призоваха Шотон да им позволи незабавно да потеглят на север. Тази им проява най-сетне подразни пацифистите, които – от своя страна – седмица по-късно свикаха на същото това място митинг, участниците в който бяха в пъти повече и на който заявиха, че решително и неотклонно ще защитават каузата на мира.
На 1 имарбун Шотон разпрати бързоходци, които да разпространят из цялата барда посланието му и пацифистите, и милитаристите да се успокоят и да се въздържат от организиране на събрания до рулетката на Пош на 26 карбун следващият цикъл, след която щял да свика народа и да го извести относно плановете си за развитието на бардата в обозримо бъдеще.
* * *
Във Фан Вавел градусът на напрежението бе нисък, тъй като нито милитаристите, нито пацифистите бяха особено влиятелни. През нарбун и унарбун и двете групировки организираха няколко обществени прояви, на които пропагандираха каузите си, но на нито една от тях – била тя организирана от миролюбци или от войнолюбци – не се събраха по повече от няколко хиляди души.
Странното бе, че докато в повечето от останалите барди, контролирани от фракцията на милитаристите, през марбун напрежението започна рязко да расте, тук точно тогава настъпи почти пълно затишие.
- Нищо – казваше си великият съветник от Фан Вавел Хендри Карис. - Когато континентът пламне, и в моята привидно толкова безметежна барда ще настъпи раздвижване.
* * *
Батави бе на тъкмо противоположния полюс. Със самото си завръщане от Фиртуш на 10 нарбун великият съветник от тази барда Андел Хагар издаде указ, с който забрани под страх от смъртно наказание проповядването на пацифистки възгледи по отношение на Варвария. Почувствали мощната му подкрепа, милитаристите просто побесняха! Преследваха противниците си с патологично методична упоритост, саморазправяйки се с тях с нечувана жестокост! Мнозина пацифисти бяха обесени от случайни привърженици на военната кауза направо на крайпътните дървета!
Хагар, разбира се, не пречеше с нищо на тия изстъпления. Когато обаче почна да се надига ропот от страна на неутралните спрямо въпроса поход към Варвария или не, той реагира проформа, разпространявайки посредством бързоходци из цялата барда предупреждение към всички, които упражняват насилие над когото и да било заради възгледите му, че във всичките тези случаи законът ще бъде приложен спрямо насилниците с цялата му строгост. Последните обаче знаеха, че това послание е просто прах в очите на неизкушените от темата за войната и мира и продължиха да вилнеят с пълна сила.
* * *
През нарбун и унарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар в Датейра бе относително спокойно. Слабо оживление се наблюдаваше само в столицата Алабар, където и пацифистите, и милитаристите опитаха да свикат няколко митинга, ала без особен успех.
Нещата се промениха драстично в началото на марбун, когато великият съветник от тази барда Мендилио Канастра оповести, че на 25 същият дял ще провъзгласи позицията си по въпроса за евентуален поход към Варвария. Пропагандата му бе толкова успешна, че на свикания от него митинг се събраха над 100 000 души, пред които той заяви, че застава изцяло зад исканията на милитаристите, ала призовава и тях, и противниците им, декларирайки, че няма да репресира последните, да изчакат рулетката на Пош на 26 карбун следващият цикъл.
С по-нататъшните си действия Канастра доказа, че спазва обещанието си спрямо привържениците на мира. Ала даде да се разбере също, че ако континентът падне в ръцете на войнолюбците, не ще се поколебае да смаже съпротивата срещу тях със сила.
* * *
Прибирайки се в Адор Ран от събранието във Фиртуш на 27 ешарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар, великият съветник Ома Переки наблюдаваше безстрастно ескалиращото напрежение между миролюбци и войнолюбци. Макар, както е известно, самият той да бе милитарист, с нищо не показа, че подкрепя последните, противопоставяйки се на първите.
На много места – особено в столицата Конджу – през дяловете нарбун, унарбун и марбун имаше открити сблъсъци между привърженици на двете каузи, които в края на последния от тези дялове станаха толкова много и бяха така ожесточени, че в последна сметка Переки се принуди да вземе мерки. А те бяха да задържи участниците в няколко от най-големите стълкновения и да осъди петима от тях на публично обезглавяване. Едва след това – някъде към средата на имарбун – нещата почнаха да се поуталожват, макар, разбира се, под повърхността да продължаваше да ври и кипи.
* * *
Завръщайки се в Регали от събранието във Фиртуш от 27 ешарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар, великият съветник Аятур Дун открито застана на страната на милитаристите и дори екзекутира няколко десетки от водачите на противниците им. С това допълнително наля масло в огъня, позволявайки на войнолюбците да се развихрят с пълна сила.
През нарбун - и особено през унарбун – пацифистите биваха избивани без съд и присъда направо по улиците. А ако някой биваше призоваван от властите да обясни защо е нападнал – или убил – свой съгражданин, достатъчно бе да заяви, че жертвата му е била миролюбец!
В края на марбун Дун свика в Тирис голям митинг с над 200 000 участници, на който заяви, че по всякакъв начин ще съдейства на онези, които са готови да подготвят и/или вземат участие в евентуален скорошен военен поход към Варвария.
- Вярно – мощно прогърмя гласът му в края на изказването му, - ще трябва да дочакаме рулетката на Пош на 26 карбун следващият цикъл, но веднага след провеждането й ще действаме, независимо какъв ще е резултатът от нея!
Излишно е да се описва небивалият ентусиазъм, обхванал тълпата при тези негови думи.
* * *
Барабанейки нервно с пръсти по бюрото в кабинета си в сградата на управлението на гилдията на корабопритежателите в Мара, на 12 варбун сутринта Ери Дрондис реши, че вече е време да стартира операцията по извеждането на Фалет/Чилда от Фиртуш с цел да опази живота й.
По всичко личи, че войната ще почне съвсем скоро – каза си, отпивайки от горещия си черен филех, - така че ще трябва да побързам. Дали обаче – замисли се едва сега, чудейки се как не му е хрумвало по-рано – тя ще се съгласи да напусне поста си?
- Велики Пош! – изруга на глас, ставайки и започвайки да кръстосва помещението. – Какво значение има това дали ще се съгласи или не! Сякаш ще я питам за съгласието й, а няма да я спася чрез отвличане, каквото всъщност е намерението ми!
Успокоен от това си избухване, Дрондис се върна на мястото си и дръпна шнура над бюрото си, викайки някой от слугите си.
- Нареди да ми приготвят кораб, Еркел – възложи на появилия се в рамката на вратата мъж. – Утре сутрин тръгвам за Фиртуш през Кортис.
Спущено на 2 октомври 2015. Точно след седмица очаквайте края на глава XI от книга втора.