Книга втора, част втора, глава XI – 4 и 5
Тъпанар Дрънкар: Бетила Ландра явно умело дърпа конците на Балабош. Въпреки това ненавистта на последния към Мартул не намалява. Длъжен е да я прикрие обаче. Ала великият съветник от Медара не снижава бдителността си. „Червейчето” на съмнението вече е почнало да гризе душата му. Не е така с останалите велики съветници от лагера на милитаристите. Те не изпитват ни най-малко колебание, приемайки единодушно ултиматума към политическите си противници. Едва ли подозират какви могат да бъдат последствията от това...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
4. Война в одеждите на мир
В късния предобед на 25 имарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар Балабош и Бетила Ландра пиеха (той – калеп, тя – филех) на терасата на последния, двеста шестдесет и седми етаж на кулата на Турн.
- Пристигнал е тази сутрин с 4 000 стражи – разсмя се великият съветник от Кортис, загледан в прострелия се под тях Кайрис и в искрящите сини води на океана отвъд него. – Цели 4 000 стражи, представяш ли си!
- Сега вече той е твой, а не, както е било доскоро, ти – негов – дълбокомислено отбеляза тя, отпивайки от все още топлия си филех.
При тези й думи Балабош се обърна към нея с блесналия от страст поглед на влюбен хлапак. Да, бе хлътнал здраво. Бе хлътнал както никога досега и съзнаваше не без известна доза притеснение, че ако му се наложеше да живее без Бети, би му било неимоверно трудно.
- Не ми е нужно да е мой – меко отбеляза той, отпивайки от калепа си. – Искам го мъртъв.
- Не си ми разказвал за кулата на Турн – рязко смени темата тя. – Забележително творение, наистина!
- Историята й е в архивите на Кайрис – започна той, загледан в захлас в невинните й тъмнозелени очи. – Построена е от управителя на града Велот Турн преди 544 цикли.
- Толкова много! – възкликна тя, съвършено имитирайки изненада (разбира се, че всичко, което се отнасяше до кулата на Турн, й бе известно).
- Човекът решил да направи нещо, което да впише името му сред най-великите управители на града – продължаваше Балабош, преполовявайки чашата си. – Когато решил да я издигне, събрал строители от цяло Тингано. Повечето от тях категорично отказвали да се заемат с начинанието, считайки го за крайно опасно. Един от строителите обаче – казвал се Милаш Шаната – не само че склонил да опита, а и заявил, че проектът на Турн за 200-етажно съоръжение не бил достатъчно смел. Той предлагал да се построи кула минимум с 250 етажа.
- И така – допи калепа си и нежно й се усмихна: - работил 12 цикли – Представяш ли си, цели 12 цикли!, - докато накрая се получил резултатът, на чийто връх сме двамата с теб в момента...
Докато Балабош й разказваше всичко това, Бетила Ландра мислеше за мисията си при него. Преди две седмици се бе срещнала с човек на шефа си, който й бе предал нареждането на последния да остане с великия съветник от Кортис до самия му край, който, уверяваше я пратеникът, щял да настъпи най-късно след 3-4 дяла.
Бе приела, разбира се – това й бе работата все пак. Ала – трябваше да признае – бе го сторила с неохота. Балабош определено бе най-отвратителният обект, който изобщо бе имала през над десетте цикли работа за тайнствения си шеф.
Каква ирония на съдбата! – мислеше си. – Първо да ми заповядат да не участвам в убийството на единствения „обект”, с когото съм работила досега, чиято смърт би ми доставила неописуемо удоволствие. Сетне – сякаш Пош чу молбата ми – да ми наредят да остана до него до самия му край, като че нарочно позволявайки ми да се насладя на рухването на това чудовище, без да правя нищо, ама съвсем нищичко, което да го ускори при това... – Е, поне привидно нищо – поправи се...
Между временно Балабош бе станал, бе се приближил към нея и я бе взел в обятията си.
- Господарю! – точно тогава проехтя нечий глас иззад затворената врата на терасата, при което великият съветник от Кортис, галейки Бети, се осведоми:
- Тук ли е вече?
- Тук е, да – отвърна прислужникът, все още викайки иззад затворената врата. – Тук е, но...
- Тук е заедно с цялата си стража от 4 000 човека, така ли? – разсмя се Балабош, отстранявайки се внимателно от обятията на любовницата си.
- Ами да, господарю – призна онзи.
- Пуснете го заедно с колкото от тях пожелае да вкара в кулата – изкомандва великият съветник от Кортис, - а лично него поканете тук.
- Слушам, господарю...
Балабош обаче вече не слушаше подчинения си, тъй като отново бе взел Бети в прегръдките си.
* * *
Флотилията на Мартул се озова едва на 20 фандрома западно от Кайрис още привечер на 22 имарбун. Страхувайки се да акостира в пристанището на града преди уговореното слънце, той изчака до ранното утро на 25 същия дял, преди да продължи.
На главното пристанище в Кайрис го посрещнаха, оказвайки му всички почести на велик съветник. Сетне, когато слънцето вече бе извървяло половината път до зенита си, заедно с всичките му 4 000 стражи го поведоха към кулата на Турн, в чиито подстъпи той се озова в късния предобед, когато нажеженото небесно светило вече изстискваше и от него, и от подчинените му, направо реки от пот.
- Господарят ще ви приеме на терасата на последния етаж на кулата – оповести един от слугите, щом слезе с побиращото 8 души специално съоръжение, с което живеещите в кулата пътуваха по етажите й и което – явно изхождайки от предназначението му – наричаха вертикал.
Въпросното съоръжение представляваше клетка, вързана със сноп от дебели метални вериги през метална тръба с над двудромов диаметър в покрива за също толкова голяма метална кутия. Когато някой трябваше да се качи, издигналата се до върха на кулата метална кутия биваше натоварвана с тежести и едва след това – освобождавана да се плъзне надолу по веригата, издигайки клетката с пътуващите нагоре със същия брой етажи, който самата тя изминаваше. За да работи цялата машина както трябва, тя денонощно се обслужваше от 50 специално обучени за целта слуги.
Значи на самия връх на кулата – каза си Мартул, пристъпвайки в клетката с неколцина от стражите си; на част от останалите бе наредил да се изкачат по стълбите и бе изчакал двадесетина минути, докато го сторят. – Какво ли означава това? – запита се. – Че иска да се помирим? – едва ли. Със сигурност обаче – реши – ще го маскира като помиряване...
* * *
Мартул се изненада от факта, че Бала не е сам. В плетения стол до неговия собствен такъв се бе сгушило прекрасно женско създание, което любопитно оглеждаше госта с излъчващите невинност свои красиви тъмнозелени очи. Човек трябваше да е истински тъп, за да не отгатне, че великият съветник от Кортис е хлътнал до уши по тази жена.
- Здравей, Мартул! – с едва доловима хладина в гласа промълви домакинът. – Настанявай се!
След като великият съветник от Медара седна срещу Балабош, онзи го осведоми, хвърляйки развеселен поглед към красивото същество до себе си:
- Бети, спътницата ми в живота в момента.
Мартул кимна разбиращо.
- Държа тя да присъства на разговора ни – уведоми го домакинът, при което гостът само леко сви рамене.
- Филех, калеп, зурп, друго? – информира се Балабош.
- Може малко калеп – прие великият съветник от Медара.
Ама че птиченце му е пратил Дебелия! – досети се. – Значи затова щял да омекне като памук! Ееех, Бала, Бала, дори и смъртта би била благодат, ако идва от нежната ръчица на такава изкусителка! – с възхищение разглеждаше красавицата до великия съветник от Кортис.
- Ти ме излъга два пъти, Марти – ненадейно го зашлеви кадифено мекият глас на домакина. При това думите на великия съветник от Кортис бяха толкова неочаквани за него, че единственото, което Мартул направи, бе да почне да мига на парцали.
- Признавам – продължи Балабош, - че първият път – при взривяването на статуята на Пош – вината може и да не е била твоя. Това обаче – леко повиши тон, а очите му затрепераха в орбитите си, - което се случи във Фиртуш на 27 ешарбун, е АБ-СО-ЛЮТ-НО непростимо!
- Как можех да знам, че... – заоправдава се Мартул, като толкова много се уплаши, че за миг допусна, че домакинът може да го сграби и да го пусне направо от двеста шестдесет и седмия етаж на тая проклета негова кула на Турн!
- Въпреки това – пророни великият съветник от Кортис, въртейки в ръка чашата си с калеп и – поне видимо – успокоявайки се..., - въпреки това реших да ти простя. Ще го сторя в името на общата ни кауза.
- Няма да излъжа доверието ти, Бала – с ентусиазъм, какъвто изобщо не чувстваше, отвърна гостът.
- Няма да ти позволя да го сториш – меко, с предразполагащ, дори приятелски тон го поправи Балабош. – Не и този път.
След тези му думи за миг се възцари мълчание, нарушено след около половин минута от самия велик съветник от Кортис, който небрежно бръкна в джоба си, извади някакъв свитък, разстла го на масата и го бутна към колегата си от Медара. Сетне, докато очите на последния пробягваха по редовете, напълни една празна чаша с калеп и я постави до разстлания свитък.
- Предлагаш това да бъде решението ни на евентуалното събрание на нашите велики съветници? – натъртвайки на нашите се осведоми за очевидното Мартул.
- Нещо друго, което смяташ, че би трябвало да включим? – запита го вместо отговор Балабош. – Нещо, което според теб се налага да отпадне?
- Струва ми се някак – при това великият съветник направи малка пауза, по време на която отпи от калепа си..., - някак прекалено радикално...
- А какво, с паче перо ли да ги галя?! – изсмя се домакинът, явно имайки предвид великите съветници от противниковата фракция.
- И какво ще сторим, ако не отговорят или ако отговорът им е отрицателен? – полюбопитства Мартул.
- Просто ще завземем някоя от бардите им – чу в отговор великият съветник от Медара точно това, което бе очаквал да чуе, при което се подсмихна вътрешно:
Колко точно предвижда ходовете на тоя мерзавец – явно имаше предвид Балабош – Дебелия!
Вместо това констатира:
- Значи си убеден, че войната е неизбежна?
- А ти не си ли, Марти? – отговори му с контравъпрос Балабош, прехвърляйки ръка през раменете на любовницата си.
Мартул не отговори. Считаше за излишно да вербализира очевидното.
- И кога ще се проведе събранието, на което ще гласуваме това? – при тези си думи кимна към документа пред себе си.
- Считаш ли, че 27 варбун е възможна дата? – осведоми се Балабош.
- Да – кимна Мартул. – Времето е напълно достатъчно, струва ми се.
- Организирай го тогава – лаконично се разпореди великият съветник от Кортис.
* * *
Бала ме пързаля нещо – каза си за кой ли път Мартул, облакътен на перилото на флагманския кораб в отпътуващата от пристанището на Кайрис негова флотилия в късния следобед на същото слънце. – Престори се, че проявява към мен милост, докато същевременно единственото му умопомрачително желание бе да ме убие!
И едва тогава, макар крайно неохотно, позволи на червейчето на едно свое подозрение да загризе душата му:
Ами ако Дебелия тъче на два стана?! Ами ако е обещал и на Бала съвсем същото, каквото и на мен?! При това при великия съветник от Кортис в момента има негов човек – явно визираше младата му любовница на терасата – и кой знае дали тя не му обещава точно това, каквото Дебелия обеща на мен?! Ами ако двамата с Бала не сме нищо повече от пешки, които господарите на тоя проклет континент само насъскват едни срещу други, за да могат след „смачкването” им да узурпират цялата власт в Тингано?!!!...
Стига! – заповяда си. – Та това са само параноични фантазии, нали?
Уви – нищо не му подсказваше нито положителен, нито отрицателен отговор на този въпрос.
Явно се налага – призна пред себе си – да остана в пълно неведение по отношение на тоя проблем! Нищо не ми пречи обаче да внимавам – даде си кураж, отлепи се от перилото и се затътри по нажежената от сипещото огън и жупел слънце палуба към прохладната си каюта.
* * *
Каква е тая повлекана, дето ми я е пратил тоя малоумник Бала! – измерваше Диндала с критичен поглед младото създание пред себе си.
- Как ти казват? – троснато се осведоми тя.
- Линдла, господарке – плахо отвърна момичето.
- Той – явно имаше предвид съпруга си – те нарича Линди, нали? – Диндала не задаваше въпрос; просто констатираше факт. – Що се отнася до жените, с които спи, винаги им измисля умалителни названия.
Линдла мълчеше, опната като струна пред нея.
- Значи е започнал да харесва тъмнокожите – промърмори Диндала, оглеждайки я. В същото време Линдла започна да разбира, че първата съпруга на Бала го мрази от все сърце.
Да можеше, в капка вода би го удавила! – реши тя.
И кой знае защо това прозрение я изпълни с тъга. Да, Бала бе изоставил и нея по съвсем същия начин, по който бе прогонил тая дебелана в далечния Самалех. Въпреки това не можеше да не изпита умиление, припомняйки си краткия си ала невероятно зашеметяващ роман с него. Въпреки всичко, въпреки мъката, която й бе причинил, не можеше да се накара да не изпитва към Бала поне мъничко жал!
- Нейрин! – сепна я мощният глас на Диндала.
- Да, господарке! – появи се младо момиче и дълбоко се поклони, очаквайки заповедите й.
- Настани тая чернилка – явно имаше предвид Линдла – в някоя свободна стая. Възлагам й оттук насетне тя да се грижи за тоалета ми.
5. Ултиматумът
В 10 преди обед на 27 варбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар дванадесетте велики съветници, предвождани от Балабош, се бяха настанили в една просторна зала на тридесет и шестия етаж в кулата на Турн.
- Уважаеми велики съветници – поде домакинът, обхождайки лицата на присъстващите, - както знаете, събрали сме се, за да си върнем узурпирания от Чилда и останалите предатели в Съвета на двадесет и четирите континент. За целта, в качеството си на временно изпълняващ – до рулетката на 26 карбун през следващия цикъл – длъжността кирт на Тингано, съм изготвил документ, с помощта на който се надявам да успеем да възстановим единството на разделения ни от 27 ешарбун насам нещастен континент. Предлагам да ви го прочета и след това да го обсъдим и – евентуално – да го приемем.
Казвайки това, Балабош взе от масата пред себе си свитъка, който преди малко повече от дял бе предоставил за четене на Мартул, разгърна го и, след като отпи от калепа си, зачете:
Уважаема Чилда, уважаеми велики съветници Геюм Ардал от Гамбари, Айфи Гравер от Нидран, Валдан Пандур от Рейджи, Енке Паласио от Галехи, Жарко Раган от Шани Чи, Нунцо Парвета от Юджили Таф, Ивис Портили от Лейко, Шуджики Напан от Кайфу, Хагон Фасинта от Сарту, Сундран Нандрал от Хайфи и Зинган Сорби от Цингали!
Не можем да окачествим случилото се във Фиртуш на 27 ешарбун в този цикъл другояче, освен като континентален преврат! Със съжаление констатираме, че въпреки опитите ни по време на това злополучно заседание на съвета да удържим единството на Тингано, вие го разрушихте с настояването си на всяка цена временно изпълняващ длъжността кирт да стане някой от вас, гореизброените! Предварително се бяхте споразумели това да е многоуважаемата Чилда и въпреки усилията на нас, долуподписаните велики съветници, въпросът с този пост да се обсъди с подобаваща на първостепенната му роля сериозност, вие решихте да държите на своето докрай, извършвайки вероломство, което този разтърсван от конфликти сега континент не познава от незапомнени времена!
Предвид гореизложените обстоятелства считаме за нужно да декларираме, че в името на възстановяването на тинганианското единство настояваме за следното:
Не се съмняваме, че ще постъпите отговорно, приемайки тези, ще признаете, изключително разумни на нас, долуподписаните, предложения. Ако обаче не го сторите, длъжни сме да ви уведомим, че в името на единството на Тингано сме решени да ги наложим със сила.
Ние, долуподписаните:
Балабош от Кортис, Амри Шуктар от Гамбоне, Яя Бирфу от Фагали, Ошаш Ураги от Сагана, Ранар Носри от Лай Конду, Анвил Шотон от Лубили, Хендри Карис от Фан Вавел, Андел Хагар от Батави, Мендилио Канастра от Датейра, Ома Переки от Адор Ран, Аятур Дун от Регали, Мартул от Медара.
- Това е, уважаеми велики съветници – оповести Балабош, щом прочете документа, след което вдигна чашата си и отпи дълга глътка от калепа си. – Ето и преписите за всеки от вас – обяви, вадейки от чекмеджето на масата, пред която бе седнал, пачка от свитъци, която подхвърли на Мартул да ги раздаде на колегите им. – Чакам въпроси и предложения – облегна се в креслото си, обхождайки с поглед лицата на останалите велики съветници, някои от които, поемайки свитъка си от ръцете на великия съветник от Медара, повторно препрочитаха вече прочетеното им от Балабош.
- А как ще ги принудим да изпълнят условията ни? – осведоми се Мендилио Канастра.
- Със сила, драги! – разсмя се домакинът, допи калепа си и си сипа пак.
- Ще струпаме войски по границите с бардите им? – предположи Ома Переки.
- Прекалено меко, любезни ми Ома! – отсече Балабош, отпивайки от калепа си.
- Хайфи ли ще бъде бардата, която евентуално ще завземем? – досети се Ошаш Ураги. – Питам - добави той, докато в очите на едва сега схваналото ситуацията мнозинство от насядалите около двете големи маси в помещението велики съветници бавно се появяваше искрата на разбирането, - защото ми се струва, че тя е най-удобна за целта.
- Сече ти пипето, Оша – похвали го домакинът. – Да видим обаче какво мислят по въпроса Ома и Андел.
- Веднага ще наредя към границата с Хайфи да започне масирано придвижване на военни сили – с готовност се отзова Андел Хагар.
- Колко души можеш да отделиш за целта и какво е въоръжението, което си в състояние да им осигуриш? – осведоми се Балабош.
- Не по-малко от 500 000 отлично въоръжени войници ще са струпани по границата с Хайфи още преди края на цикъла – увери го великият съветник от Батави.
- А ти, Ома? – обърна се домакинът към колегата си от Адор Ран.
- Аз не съм чак толкова добре с бройката, както Андел – призна запитаният. – С въоръжението обаче нямам проблем – декларира той. – Мисля, че хората, които ще съм в състояние да изпратя на границата с Хайфи, ще наброяват повече от 300 000. Все пак обаче – за всеки случай – предлагам да се спрем на тази цифра.
- Осемстотин хиляди! – доволно потри ръце Балабош, преполовявайки чашата си. – Мисля, че ще са напълно достатъчни. А вие? – обърна се към останалите велики съветници. В отговор те един по един бавно кимнаха.
- Други въпроси? – подкани ги домакинът. Оказа се, че няма. Сетне документът бе подписан без възражения от всичките дванадесет присъстващи в помещението велики съветници, превръщайки се в една от фаталните стъпки към вече почти неизбежната война за Тингано.
* * *
- Е, Бети, какво мислиш, скъпа? – осведоми се великият съветник от Кортис за мнението на жената, без която вече не можеше да издържи и слънце. Бе късен следобед и току-що бяха изпратили останалите единадесет велики съветници. Седяха на терасата на двеста шестдесет и седмия етаж на кулата на Турн и въпреки дебелата сянка, осигурявана им от покрива на това грандиозно съоръжение, бяха плувнали в пот.
- За кое? – гледаше Бетила Ландра Балабош с обожание (Мнооого я биваше да имитира разни чувства, каквито не изпитваше, особено обожание и невинност!) – За кое какво мисля? – уточни тя.
- За цялата тая работа – привлече я в обятията си Балабош. – За днешното събрание и изобщо за ситуацията на континента.
- Очевидно е, че се върви към война, любими мой покорителю на света – ухапа го лекичко по ухото тя. При това той почувства, че почва да се възбужда. Ето защо допи калепа си на един дъх. Бе възнамерявал да вземе порцията си със зурп тук, на покрива на Кайрис, ала зурпът щеше да почака.
Първо Бети и това, което ще сторя с нея в леглото и едва след това зурпът! – каза си.
Взел това решение, великият съветник от Кортис вдигна любовницата си на ръце и, съпровождан от звънкия й смях, пухтейки я понесе към вратата на стаята...
* * *
Очевидно е, че Чилда и сподвижниците й няма да се съгласят с условията ни – размишляваше Мартул същата вечер, изтегнат в койката си, докато корабът му го отнасяше към далечната Медара. – Биха били безумци, ако се съгласят!
Резултатът е ясен – повтори си: - война. Любопитно обаче – запита се – каква ли ще е следващата стъпка на Бала...
В началото – непосредствено след събранието на 27 ешарбун – бе убеден, че великият съветник от Кортис ще се срине за не повече от 3-4 дяла. Сега обаче все повече го глождеше безпокойството, че с всяко изминало слънце Бала укрепява позициите си сред подопечните си велики съветници и – нещо много по-тревожно, - че съзнава това!
Велики Пош! – тръсна глава Мартул, надигайки се в койката си. – Трябва да се успокоя! Просто е абсолютно наложително да го сторя! В противен случай не Бала, а аз може да се окажа този, който ще се търкулне по нанадолнището!
Спущено на 9 октомври 2015. Точно след седмица очаквайте началото на глава XII от книга втора.