Книга втора, част втора, глава XII – 1
Тъпанар Дрънкар: Чилда е доста предпазлива по отношение на Тедрам и Данжу. Нещо от случилото се на 27 ешарбун сериозно я притеснява. Така е и със състоянието на някои от поверените й барди, да не говорим за „чакащия я” след завръщането й от обиколката им доклад. Мирисът на зурп я изкушава. Докога ли ще му устоява?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
Глава XII – Подменената история
Презряло всичко киртско киртското дете, владенията свои ще обходи. Пазителят рулетката ще предаде и ще превърне киртството в... пародия! Велик ще се завърне, от кумлар спасен... А пък спасителят на киртското дете ще си отиде... от предател покосен. Из Скрижалите на Арунда, Разказвачът, строфа 18512
1. Из мемоарите на Чилда
Дъждовете продължиха цели две седмици след злополучното събрание на 27 ешарбун. Мислех да тръгна на обиколка из поверените ми барди, но валеше толкова силно, често и продължително, че фиртушките улици се бяха превърнали в реки.
Предложих на Геюм да остане за няколко слънца. Той обаче пожела да поеме задълженията си на велик съветник от Гамбари веднага и потегли още следобед на 28 ешарбун.
В началото – а и по-нататък – разчитах на неоценимата помощ освен на него (ала тогава той вече бе чак в далечното Гамбари), и на още трима души – на добрия стар Гуфо, разбира се, на един от агентите му на име Пар Тедрам и на прикачения ми от Дрондис Данжу.
Веднага след оттеглянето си Гуфо грохна още повече. Вече трудно ставаше от леглото и рядко излизаше от дома си. Затова, когато търсех съветите му по някакъв важен проблем, ходех до тях.
Пар Тедрам бе някак..., как да го нарека... – Мисля, че точната дума е изплъзващ се. Не, не хлъзгав – в никакъв случай. Докладите му бяха изключително точни, компетентни и цялостни. Винаги оставах с усещането обаче, че не ми казва всичко, което знае или предполага.
Данжу си остана загадка за мен до самия край. За разлика от първите слънца на познанството ни, по-късно в него се зароди нещо като уважение към мен. Ала по някаква причина – може би заради младостта ми и/или просто защото съм жена – така и си остана само нещо като, без изобщо някога да прерасне в същинско уважение.
Няма как да не спомена и за всеотдайния Нар. Все повече се убеждавах, че Гронелите му липсват по някакъв наистина много важен за него начин. Ето защо, когато потеглих на обиколка из поверените ми барди, го отклоних от намерението му да ме придружи, подхвърляйки му, че докато отсъствам би могъл да си достави удоволствието да си поотдъхне от градския живот във вилата си в Гронелите, като той, разбира се, прие с голям ентусиазъм...
* * *
Мас и Гулаги ми докладваха за странните посещения, които бяха имали горе-долу по едно и също време по пладне на 27 ешарбун, някъде около час преди началото на заседанието на Съвета, довело до разцепването на Тингано. Така и не успяхме да установим чия бе била армията от тайнствени войници, предотвратила почти сигурната кървава баня, която – ако не бяха те – едва ли би ни се разминала. И макар Мас и Гулаги да са убедени, че тайнствените ни спасители са имали добри намерения (бяха предотвратили страхотно кръвопролитие все пак, в което вероятно бихме били избити всички съветници от пацифистката групировка), за себе си не съм убедена, че е било така.
* * *
Потеглих в ранната сутрин на 15 нарбун, като в началото възнамерявах да посетя всички барди, завършвайки с Гамбари. Впоследствие, след като установих, че предприетото от мен пътуване ми отнема страшно много време, се отказах от ходене до Гамбари. Все пак в лицето на Геюм там имах много сигурен човек. Освен това вестите, които идеха оттам, бяха неочаквано добри. Мислех, че през времето на краткото ми пребиваване на поста велика съветничка от Гамбари съм се заела здраво с делата в тази барда, но – няма как да не призная – Геюм се оказа несъпоставимо по-добър от мен. Добре че успях да му осигуря войниците и парите, за които ме помоли. Твърдя, че с тях той стори в допотопното дотогава Гамбари същински чудеса!
Отказах се и от посещение в Цингали. Така неочаквано наклонилият везните в наша полза в последния момент Зинган се оказа прекрасен човек. Докладите от бардата му бяха винаги точни и изчерпателни и даваха толкова ясна представа за случващото се в Цингали, че нямаше никакъв смисъл да ходя там...
* * *
Навлязохме в Нидран в горещия късен следобед на 27 нарбун. Бедността в тази барда към момента, когато я посетих, бе потресаваща. Не би било преувеличено да се каже, че тя бе по-свирепа даже от тази, царяща в пропадналото дотогава Гамбари. Разбрах, че в много села хората направо измират от глад. Пък и наводнената реколта през време на наскоро отминалия изключително тежък дъждовен сезон допълнително влошаваше нещата.
В столицата Куйрпис навлязохме по пладне на 3 унарбун. Тя е много оживен и изключително красив град. Клоаките в покрайнините й обаче – бардаци, запуснати кръчми, непроходими участъци... – са точно толкова потресаващи, колкото и тези в периферията на Аверил...
Айфи ни прие изключително радушно и когато го попитах ни увери, че макар в бардата му да имало немалко привърженици на милитаристите, успявал да се справи с тях. Въпреки това напрежението се усещаше във въздуха. По време на разходките си – моите и на оглавяваната от мен делегация – попаднахме на две сборища на войнолюбци, които, ако знаеха кои са хората във файтоните, с които се придвижвахме, без да се поколебаят – сигурна съм – биха се нахвърлили върху ни и биха ни разкъсали с голи ръце. Толкова мощна бе излъчващата се от тях ненавист...
* * *
В столицата на Рейджи Юмехи пристигнахме на 17 унарбун. По всичко личеше, че тук милитаристите имат превес в обществените нагласи. Причината, както ни обясни Валдан, била високата степен на бедност, която пречела на жителите на бардата му да си осигуряват достатъчно зурп и роби.
По време на пребиваването ни в Рейджи разбрахме, че сред хората тук все повече се засилват настроенията срещу самия Пандур и че, ако рулетката на 26 карбун в следващия цикъл се проведе според предвидения график, едва ли ще продължи да изпълнява длъжността на велик съветник от тази барда. Той обаче ни увери, че макар да бил наясно с това, тази перспектива никак не го била притеснявала, тъй като разполагал с просторно имение в провинцията, в което щял да се оттегли след вероятния скорошен край на политическата си кариера, както и с достатъчно доходи да прекара в охолство остатъка от живота си...
* * *
Галехи прекосихме в интервала от 21 до 28 унарбун. Тъй като наскоро – по пътя си към Фиртуш за злополучното заседание на Съвета на 27 ешарбун - бях минала оттук, имах чувството, че се завръщам у дома. При преминаването си през Нупур не се въздържах да се отбия в седалището на гилдията на търговците с туйнарска кост, където заварих натоварения от Геюм по време на отсъствието му с управлението на предприятието Тале.
Галехи бе разбунена барда. При това личеше, че Енке не прави достатъчно за снижаване на напрежението, произтичащо от честите сблъсъци между пацифисти и милитаристи и му го казах. Той обаче – Уви! – не се впечатли особено. Каза ми, че ако нещата почнели да излизат извън контрол, щял да се намеси, за да ги вкара в обичайните им граници. Увери ме обаче, че изцяло продължава да стои зад принципите на миролюбците, ала каза, че не би посмял да го пропагандира на висок глас в бардата си, за да не буни допълнително и без това неспокойните духове в нея...
* * *
Навлязохме в Шани Чи едва на 12 марбун, тъй като, за да я достигнем, трябваше да минем през Батави. Шани Чи бе относително спокойна барда. Честите сблъсъци между милитаристи и пацифисти на други места почти липсваха тук. Така бе дори в столицата Мароне.
Жарко ни обясни, че причината за спокойствието в бардата му е не толкова той, колкото сравнително добрите доходи на населението.
- Просто няма за какво да се бунтуват – бе се разсмял, докато ни развеждаше из сравнително добре уредената столица...
* * *
Може би – помислих си, когато на 29 марбун навлязохме в със сигурност най-добре уредената в цяло Тингано барда Юджили Таф – близостта на същата тая барда до Шани Чи влияе благотворно и върху последната.
Нунцо с право се гордее с бардата си. Тук попаднахме в райско кътче, в което сблъсъците между пацифисти и милитаристи, с които бяхме свикнали до болка през времето на по-голямата част от пътуването си, ни изглеждаха като от друг свят. При това изобщо не можеше да се каже, че Юджили Таф – и особено столицата Велики Таф – не са будни. Тъкмо напротив: само през трите слънца, прекарани в столичния град, Нунцо на цели 4 пъти прие делегации от търговци и предприемачи, които с ентусиазъм обсъждаха с него делата си и договаряха облекчения за дейността си...
* * *
В Лейко навлязохме сутринта на 15 имарбун. Бардата бе сравнително спокойна, ала в нея цареше поне относителна бедност. Ивис сподели, че тъкмо тя – бедността – го притеснява най-много.
- Ако изобщо нещо тласне бардата ми в ръцете на милитаристите – заяви той, - то това ще е не друго, а тъкмо бедността.
Столицата Матра е малък, ала добре уреден град. По време на преминаването ни през него не забелязахме нито едно сборище нито на пацифисти, нито на милитаристи.
- Малко са – обясни Ивис, когато го попитах. – Затова привържениците и на двете каузи се събират рядко и почти винаги са малцина...
* * *
През Кайфу преминахме в отрязъка от 24 имарбун до 2 варбун. Тази барда не бе занемарена, ала върху й тегнеше някаква необяснима печал. Имах чувството, че мнозина от жителите й не се интересуват от нищо извън тесния си семеен и приятелски кръг.
Столицата Пирфу е силно застроена. По улиците й по всяко време на денонощието се шляят многобройни тълпи, ала човек остава с усещането, че мнозина от съставящите ги не са наясно нито за къде са тръгнали, нито какво искат да постигнат в живота си.
Когато споделих наблюденията си с Шуджи, той с внезапно помръкнали от тъга очи ми кимна да ги погледна. И едва тогава проумях. Причина за вялостта на мнозина от жителите на Кайфу бе прекомерната им употреба на зурп. Едва сега си дадох сметка, че през цялото време на престоя си в тази барда несъзнателно съм изпитвала остра потребност от нещо. Явно причината бе носещият се из въздуха на гъсти вълни наситен мирис на зурп.
Странно! – казах си тогава. – Употребила съм зурп само един едничък път, при това преди много време, ала нуждата да преживея пак това, което ми се случи, когато тоя чуден – и пагубен – бял прашец попадна върху езика ми, явно ще ме преследва цял живот!...
* * *
Навлязохме в Сарту привечер на 2 варбун. И тук накиселяващият мирис на зурп бе относително силен, ала бе несъпоставимо по-слаб в сравнение с този в Кайфу.
Тук милитаристите бяха относително силни, ала – по всичко личеше - и пацифистите не им отстъпваха. По време на преминаването си през тази барда – и особено в столицата Бендеки – се разминахме с никак не малобройни шествия и от войнолюбци, и от миролюбци. Хаг ни сподели, че се притеснява от възможно скорошно ескалиране на напрежението, ала ни увери, че, както се изрази:
- Засега удържаме фронта...
* * *
Хайфи посетихме в интервала от 9 до 14 варбун. Тук особено силно е развито корабостроенето. Буквално всеки трети в тази барда е зает с някой от аспектите на тази дейност. И тъй като – явно – населението е относително богато, малцина са и пацифистите, и милитаристите.
Едва при посещението си на двореца на Сун в Гамеа разбрах защо го наричат мълчаливия. Може да минат часове, без да обели една-едничка дума!
Той ни увери, че поне по отношение на неговата барда нямало защо да се притесняваме от евентуално надделяване на милитаристичните настроения.
- Хората са доволни от живота си – не без гордост заяви – и затова едва ли ще жертват благоденствието си само за да си поиграят на война!
* * *
Още щом се завърнахме във Фиртуш на 28 варбун, на бюрото ми ме чакаше докладът на Пар Тедрам за ситуацията в бардите на милитаристите. (Въпросният доклад съдържа приблизително същото, което вече бе описано в третата част от предходната глава и затова не ще го разказваме на читателя.) Разбира се, че много от обстоятелствата, докладвани от Тедрам, будеха немалко – и при това немалки - притеснения, ала това не бе неочаквано – поне за мен. Считах, че на първо време е важно да се заемем със собствения си – с обитавания от мен и останалите пацифистки настроени велики съветници – двор и едва след това да почнем да попоглеждаме към този на съседа. Събитията обаче – Уви! – ни изпревариха и окончателно дообъркаха всичко, което можеше да се обърка още повече, хвърляйки ни в най-опустошителния ад, който човек изобщо е в състояние да си представи!
Спущено на 16 октомври 2015. Точно след седмица очаквайте част 2 на глава XII от книга втора.