Книга втора, част втора, глава XII – 2
Тъпанар Дрънкар: Дристел „прелива” от сарказъм. На Гарбол му се налага да реагира светкавично. Стореното от него не е достатъчно. Едва ли единствената причина за това е Калафар. Той просто се оказва удобното решение в момента. Пазителят на рулетката е подготвен и... пристъпва към действие. Това, което възнамерява да направи, би разтърсило Тингано из основи. Ще успее ли да го стори обаче?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
2. Отмъщението на Гарбол
В периода от началото на фарбун, когато Джума Хесел му донесе кутията му с топчетата от стаята му в сградата на Съвета на двадесет и четирите, до към средата на унарбун, когато седмината жреци на Пош почнаха истински да го тормозят, Гарбол преживя няколко спокойни дяла. Не, съвсем не можеше да се каже, че нямаше притеснения. Както миналият 127, така и настоящият 128 цикли от тайния тинганиански календар, се бяха оказали за него повече от кошмарни.
Поне успях да взема топчетата! – с облекчение въздъхваше той.
Сега – а именно в периода, както вече казахме, от началото на фарбун до към средата на унарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар – единственото му сериозно притеснение бе подмазващият се на жреците Калафар. То обаче бе едно наистина много сериозно притеснение – във всеки случай достатъчно сериозно, та да си позволи да не му обръща внимание. Ала нямаше какво да стори срещу честите посещения на Калафар в Хенет. Нямаше как да повлияе върху все по-покровителственото отношение на седмината висши жреци на Пош към тоя свръхамбициозен нахалник!
Притесненията му обаче внезапно нараснаха, след като сутринта на 14 унарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар някой почука на вратата на кабинета му.
- Влез! – заповяда той.
Бе красивата му секретарка Лета.
- Господарю – поклони му се тя, - предводителят на седмината висши жреци на Пош, почтеният Дристел, моли да го приемете.
И тогава някаква тревога клъвна сърцето на стария Гарбол.
Какво ли иска тоя дъртак! – запита се. – Не е дръзвал да припари в кабинета ми вече повече от два цикъла, като последният път, когато го стори, бе за да ме порицае заради неправилното място, на което били поставени някакви си молитвени принадлежности в централния храм на Пош в Хенет!
- Покани го! – махна с ръка на младата си секретарка пазителят на рулетката.
Старият Дристел – вече бе надхвърлил 84 цикли, припомни си Гарбол – пристъпи в кабинета му, пъхтейки от умора и почти веднага се свлече в разположеното най-близо до вратата кресло, обръщайки се първо към въвелата го Лета, като й заръча да му направи филех, и едва след това поглеждайки косо към домакина.
- Добре си се наредил тука, а, Гарби? – изгрухтя той.
- Приветствам ви, велики Дристел! – стана пазителят на рулетката и дълбоко му се поклони.
- Я ги зарежи тия лайна! – сряза го гостът. – Уважението се засвидетелства с дела, а не с поклони!
- Да разбирам ли, че съм сторил нещо, което не е в угода на Великия Пош? – целият изтръпнал от внезапно завладелия го страх подпита Гарбол.
- Ти не си в угода на Великия Пош, Гарби! – изцвили старият Дристел, хилейки се.
Точно тогава Лета влезе, за да поднесе филеха на госта.
- Благодаря ти, миличка! – похотливо я загледа той, при което тя лекичко се изчерви, отстъпвайки към вратата. – Я го зарежи тоя непрокопсаник Гарби и вземи да дойдеш при мене! – едва забележимо й намигна старецът, при което Гарбол кипна вътрешно:
Велики Пош! – едва се сдържаше да не се разкрещи той. – Как може да си позволява да ме излага така пред слугите ми!
Уви, може! – поправи се. – Може, защото всичко, което съм, в последна сметка дължа на него и на подопечните му дъртаци, Пош да ги тръшне дано!
- Нещо ядосан ми се чиниш, Гарби! – отпи от превъзходния си горещ филех старият Дристел, поглеждайки към домакина си над ръба на чашата. – Да не би да се уплаши, че ще ти отмъкна пиленцето, дето ме въведе?!
- Аз дълбоко ви уважавам, велики Дри... – опита да му засвидетелства почитанията си домакинът.
- Помолих те да престанеш с тия лайна, Гарби! – повиши тон старецът. – А може би ме заглавичкваш с комплименти, та белким не зачекна темата за това кой какво и в какви размери е отмъквал и отмъква, а?!
- Не разби... – понечи да се защити Гарбол.
- Не разбираш, а, Гарби?! – брутално го прекъсна Дристел, влагайки подигравателна нотка в скрибуцащия си старчески глас. – Откак си пазител на рулетката до днес комай се изравняваш по стаж на тая длъжност с предшественика си Немтар, а, драги ми Гарби?
Сега вече Гарбол се уплаши истински:
Край! – паникьосано реши той. – Спукана ми е работата! Ето какво стори Калафар със скапаните си – па макар и, доколкото знам, не чак толкова дребни - подаръчета! Да се бях сетил и аз навреме да почна да пълня гушките на тия по-алчни и от самия Пош проклети старчоци!!!
- Какво има, а, Гарби? – подкачи го гостът. – Комай се сети нещо?
- Не, вели... – наново опита да се защити домакинът.
- Казах – пак го прекъсна Дристел, допивайки филеха си, - че времето, през което си пазител на проклетата рулетка, е горе-долу толкова, колкото бе на този пост до смъртта си старият Немтар. Така ли е, Гарби?
- Да – отчаяно кимна Гарбол. – Мисля, че той беше пазител на рулетката приблизително толкова време, колкото и аз до днес.
- Странна работа! – като че замислено промърмори старецът. – Едно и също време, пък количеството на изхарчените пари – съвсем различно!
- Парите се обезценяват с времето, велики Дристел – примирено въздъхна домакинът, почвайки да разбира на къде бие висшият жрец.
- Да, обезценяват се – съгласи се Дристел. – Обезценяват се, ама не чак толкова, колкото искаш да го изкараш.
- В смисъл? – опита да не издаде треперенето в гласа си Гарбол.
- Е, чак пък да са се обезценили цели два пъти и половина в сравнение с времето, когато на поста ти бе старият Немтар! – подигравателно подметна старецът.
- Колко? – направо запита Гарбол, прекратявайки агонията.
- Колкото ти се откъснат от бедното плахо сърчице, драги ми Гарби! – невинно го осведоми гостът. – При това ще имаш цели два дяла да събереш подобаващата според теб сума!
Сетне с мъка се изправи на старческите си нозе и, махвайки за сбогом на пазителя на рулетката, рече през цвилещия си старчески смях:
- Няма ли да извикаш пиленцето си да ме изпрати?
* * *
Няколко минути по-късно в кабинета на Гарбол пристъпи Амел Рапинда.
- Стягай се за път, момчето ми! – повели пазителят на рулетката. – Върви в Гадзало и най-късно до дял да си ми довел Джума Хесел, където и да се е запилял тоя крадец нещастен!
Когато Рапинда излезе, бързайки да се приготви за път, Гарбол тежко въздъхна, наливайки си чаша калеп и отпивайки дълга глътка от парливата течност.
Да се надяваме, че парите, които успея да събера за два дяла, ще свършат работа – каза си. – Ако обаче въпреки това сте се наговорили да ме прецакате, старци въшливи – явно имаше предвид седмината висши жреци на Пош, - заедно със себе си ще повлека към дъното и вас – и то по начин, който не бихте посмели дори да си представите!
* * *
Рапинда доведе Хесел едва на 28 марбун. Дотогава Гарбол бе станал кълбо от нерви.
- Хайде, бе, защо се забавихте толкова, проклети да сте! – прикова той с остър поглед Рапинда.
- Съжалявам, господарю! – заоправдава се слугата му. – Не успях по-ра...
- Остави ни сами! – махна с ръка пазителят на рулетката, прекъсвайки го.
Когато Рапинда излезе, той извади от чекмеджето на бюрото си малко сандъче и го подхвърли към Хесел, който с ловко движение го улови във въздуха.
- Искам извънредно точна, ама наистина извънредно точна имитация на това! – нареди домакинът. – При това я искам възможно най-бързо. Разбра ли ме, Джума – ВЪЗ-МОЖ-НО НАЙ-БЪР-ЗО!
- Да, господарю! – поклони се гостът.
- Заслужава си да се постараеш, защото плащам милион – почти небрежно го уведоми пазителят на рулетката. При това малките очички на крадеца алчно заблестяха.
Велики Пош! – изпадна в умопомрачителен възторг той. – Щом тоя баламурник плаща милион, колко ли ще даде Гуфо?!
- Освен това – междувременно продължаваше Гарбол, - намери и ми изпрати възможно най-бързо най-добрия фалшификатор на ръкописи, когото познаваш! И гледай наистина да е най-добрият, защото ако не изкопира с ювелирна точност това, което ще трябва да препише, твойта крадлива главица ще изгуби мястото си на раменете ти! Разбра ли ме, скъпи ми Джума? Добре ли ме разбра?
- Отлично, господарю! – преглътна гостът, който вече почваше да се бои от това извънредно изнервено издание на пазителя на рулетката. Толкова се уплаши, че пропусна да попита за заплащането, ала домакинът услужливо му напомни:
- И за тая работа плащам милион – осведоми го той. – Значи общо два милиона и за двете услуги.
Явно работата наистина е мнооого, много дебела! – реши Хесел, продължавайки да седи срещу Гарбол и да го гледа леко уплашено.
- Това е всичко, какво чакаш?! – тросна му се домакинът след неколкосекундно мълчание. При тези му думи крадецът скочи от мястото си, поклони му се дълбоко и заднишком напусна кабинета му. При това позата му бе толкова угодническа, а изражението му – така изплашено, че въпреки пределната си изнервеност пазителят на рулетката просто не се въздържа да се позасмее след него.
* * *
На 11 имарбун сутринта Гарбол внесе в касата на седмината висши жреци на Пош сума в размер на 12 милиарда зифара. При това домакинът – предводителят на седмината, старият Дристел – хвърли бегъл поглед на документа с данните за внесената сума и едва забележимо се смръщи:
- Тънко искаш да минеш, Гарби – изсмя се с цвилещия си старчески смях, - мнооого, много тънко, неприлично тънко!
Не проумявайки за какво говори старецът (Та сумата не просто си я биваше; тя бе огромна!), Гарбол за момент изпадна във вцепенение.
- Помниш ли Калафар? – прибра документа в едно от чекмеджетата на бюрото си Дристел. – Говоря за оня от Миндан в Галехи.
- Да, велики Дристел – смотолеви пазителят на рулетката, обладан от лошо предчувствие.
- Няма и три слънца как внесе тука, при мен, сумата от цели 10 милиарда – осведоми го старият жрец, измервайки го с неприязнен поглед. – При това той не е крал или – поправи се, - ако все пак го е правил, било е в по-малък размер в сравнение с теб, Гарби! Просто е по-млад...
Гарбол стоеше като втрещен, осъзнавайки, че едничкото, което му оставаше, бе да загуби играта. Единственото му мизерно успокоение бе, че нямаше да е сам в нещастието си.
Тогава да видя физиономията ти, стари мошенико! – закани се той на жреца мислено, а инак дълбоко му се поклони.
- Все пак ще опитам да омилостивя шестимата си колеги, драги ми Гарби – с престорено великодушие изгъгна Дристел. – Слабост си ми, какво да те правя! Дали обаче ще склонят да ме послушат – засмя се ехидно, - това само Пош знае.
* * *
Следващите две седмици бяха извънредно напрегнати за Гарбол. Всеки миг очакваше да го уведомят за датата на заседанието, на което да го отстранят от длъжност. А стореха ли го – почти сигурен бе – тутакси щяха да го поставят под домашен арест и да направят евентуалното му бягство (а с това и отмъщението, което им бе подготвил) абсолютно невъзможни.
Към края на имарбун обаче той постепенно почна да се успокоява:
Щом не са ме повикали досега, значи определено има шанс да не го сторят поне до рулетката на 26 карбун следващият цикъл – все повече си позволяваше да се надява. – Дали все пак – подсмихваше се неволно – подаръците на лукавия Калафар не са се оказали недостатъчни за любимите ми алчни старчета?! Ами да – самоубеждаваше се, - аз съм внесъл в бездънната им каса 12 милиарда, а той само 10!
Надеждите му обаче внезапно станаха на пух и прах сутринта на 3 варбун, когато Лета му донесе писмото от седмината, с което те го призоваваха да се яви на съвещанието, насрочено от тях за 3 аварбун – сиреч точно след дял.
Добре, приятелчета! – скръбно се засмя той, приемайки съдбата си. – Щом толкова много искате главата ми, ще я получите. В замяна обаче аз ще получа вашите.
* * *
Бе късно преди полунощ на 2 аварбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар, когато, преметнал малък сак, в който бе скътал едно твърде специално дървено сандъче, съдържащо съдбоносна тайна, на мястото на което в кабинета си бе поставил съвършена негова имитация, Гарбол тихо напусна покоите си и се озова сам сред нощната пустота на градините на Хенет. Цвърчаха щурци, в мрака проблясваха и угасваха фенерчетата на светулки, усещаше се едва доловим жарък полъх от пустинята.
Все още изпълняващият длъжността пазител на рулетката се озърна съсредоточено на всички страни. Бе тихо – почти съвършено тихо. Нищо не подсказваше, че след броени часове един от най-важните постове в киртството ще смени притежателя си.
Киртство ли! – изсмя се в себе си Гарбол, поемайки по една от алеите. – Дори да не бях решил да разкрия заключената в сандъчето със златно ключе страшна тайна, разцепилият се веднъж континент с почти неминуема сигурност би се разпаднал на съставните си части – бардите, а те, от своя страна, на още по-малки отломки от само до преди дялове изглеждащото неразчленимо единно Тингано.
Обмисляше това, което предприемаше със сегашното си бягство от Хенет, още от мига, когато разбра за злополучното заседание на Съвета във Фиртуш от 27 ешарбун. Обмисляше го бавно и методично. Обмисляше го до последната проклета подробност. Нито за миг обаче – трябваше да признае пред себе си – не се бе поколебал в решението си къде да отиде – при Бала или при Чилда. Бала го бе изиграл при последната рулетка – бе го изиграл жестоко, непростимо жестоко. Той бе абсолютно безскрупулен и Гарбол вече бе разбрал – уви, късно, прекалено късно, фатално късно, ала все пак бе разбрал, - че великият съветник от Кортис не е човек, комуто може да се разчита – особено в такъв изключително драматичен, преди всичко за него, Гарбол, момент, какъвто безспорно бе сегашният.
Разбира се, че ще е Чилда – за кой ли път се убеди в правилността на решението си все още изпълняващият длъжността пазител на рулетката. – Разбира се, че ще са Чилда, Гуфо и... – и Фиртуш, то се знае!
Внезапно изтръгнал се от мислите си, той установи, че пред себе си вижда края на алеята, а с това и началото на сякаш безпределно огромната пустиня. Изобщо не се поколеба, пристъпвайки в нея... и в неизвестното, макар да бе напълно наясно с онова, което предстоеше да направи самият той.
Когато се отдалечи от Хенет на около половин фандром, хвърли последен поглед към тъмната линия, която сега представляваше тоя чуден оазис и съвсем не се изненада, установявайки, че не изпитва ни най-малка носталгия към това място. Сетне свали одеянията си на пазител на рулетката, заменяйки ги с парцаливите одежди на просещ монах.
Постоя малко, колкото да събере сили за дългия път, след което се затътри към Фиртуш. Щеше да изчака на едно място на две нощи оттук, докато минеше някой керван за столицата, който да вземе със себе си бедния просещ монах. А там, във Фиртуш, имаше къде да се приюти. Притежаваше малка къщица в покрайнините на града, която бе купил на времето – преди повече от 10 цикли трябва да беше, - за да отсяда в нея, когато решеше да посети столицата инкогнито. Разбира се, че номиналният й собственик бе друг и затова нямаше как да се досетят да го потърсят там.
Успокоен от тези си мисли, Гарбол продължаваше да се тътри през необятността от пясъци и скали с изпокъсаните си навуща на просещ монах, докато междувременно средата на нощта бе превалила, бележейки прехода между две слънца.
Спущено на 23 октомври 2015. Точно след седмица очаквайте част 3 на глава XII от книга втора.