Книга втора, част втора, глава XII – 3
Тъпанар Дрънкар: Завръщайки се от Фиртуш, Зинган е изненадан от случилото се в Цингали в негово отсъствие. Особено много го шокират разкритията за Сеян Гавеир Безскрупулния. Налага се да издаде присъди над виновниците. Какви ще бъдат те и как ще ги обоснове? Преди това обаче трябва да реши как да постъпи с „Кумларите от Цингали”, за чието съществуване току-що е узнал...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
3. Утро над Цингали
Късно след полунощ на 20 ешарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар, след продължилите над 3 часа разпити на наемника Кумсар, заместник-предводителя на личната стража на Зинган Сорби Сеян Гавеир и взурпирания му доносчик Чешан, предводителят на Кумларите от Цингали Дирк Гантрал и оглавяващият градската стража на Елдри Ламот Батар отморяваха с по чашка калеп в канцеларията на последния върху градската стена. Вече няколко часа бурята вилнееше с пълна сила. Дъждът се лееше като из ведро, мълниите следваха една през друга, а грохотът на гръмотевиците бе почти непрекъснат.
- Отдавна го е замислял – констатира очевидното Батар, имайки предвид Безскрупулния.
- Любопитно защо не позволи употреба на сила при разпитите – зачуди се Гантрал.
- Когато Зиги ги разпита, ще реши дали – и ако да колко – да ги изтезава – бе категоричен предводителят на градската стража.
- Всичките до един парцаланковци! – възкликна предводителят на Кумларите, отпивайки от калепа си, точно докато една ослепителна мълния лумна в прозореца, почти незабавно последвана от разтърсил помещението трясък, повлякъл със себе си нов пристъп на пороя. – Единият – Кумсар – изплашен до смърт непрокопсан наемник, другият – Гавеир – фиркан до козирката извратеняк, третият – доносникът Чешан – взурпирано зомби!
- Парцаланковци, ама на косъм ни се размина да ни видят сметката, друже! – скръбно се разсмя Батар, отпивайки малка глътка от калепа си.
- Нужен ли съм ти още, Лам? – запита Гантрал, изтягайки се в креслото си.
- Точно за това исках да говоря с теб, Дирк – заяви началникът на градската стража. – Решението, разбира се, си е твое, ала не мислиш ли, че вече е дошло време да се разкрием на Зиги?
- Ти май голямо доверие му имаш на тоя Зиги, а? – весело му смигна предводителят на Кумларите, преполовявайки чашата си.
- Той го заслужава, уверявам те – убедено каза домакинът. – Предлагам да останеш до вестта за онова, което ще се е случило във Фиртуш на 27 ешарбун и сетне да преценим как да действаме по-нататък. Освен това хората ти ще ми окажат неоценима помощ в пазенето на наемниците на Кумсар.
- Определено си заслужава да се помисли над предложението ти, Лам! – разсмя се Гантрал. – Звучи доста примамливо, особено като се имат предвид направо страхотните пороища в тоя дъждовен сезон, който сякаш никога няма да свърши! Предлагам ти обаче – широко се прозина той – първо да се наспим и едва след това да обсъдим тоя въпрос.
* * *
Зинган се завърна в Елдри в късното предпладне на 15 нарбун, когато слънцето вече изстискваше порядъчно количество пот от него и придружаващите го. Бе изненадан, че вместо заместник-предводителят на личната му охрана Сеян делегацията по посрещането му водеше началникът на градската стража Ламот Батар.
- Къде е безскрупулния, да не се е разболял? – запита великият съветник.
- Предлагам да се качим в канцеларията ми върху градската стена и там да говорим – сдържано отвърна Батар. Зинган сви рамене и го последва.
Два часа по-късно вече знаеше всичко за опита за преврат и за ролята в подготвянето и осъществяването му на тримата задържани в подземието под градската стена, а именно Чешан, Кумсар и – за негова най-голяма изненада – самият Сеян.
- Велики Пош! – чудеше се той. – Как съм могъл да му се доверявам толкова време?!
- И с пръст не съм ги докоснал – увери го Батар. – Предпочетох да изчакам вие да ги разпитате подробно.
- Добре си сторил – кимна великият съветник. – Да вървим.
* * *
Над трите седмици в затвора бяха същински ад за Сеян Гавеир Безскрупулния. Предполагаше, че най-много ще му липсват забавленията с млади затворници. Лъжеше се. Онова, което го мъчеше далеч по-непоносимо, бе липсата на калеп.
- Велики Пош! – зави за кой ли път той, нахвърляйки се върху решетките в килията си, която – по ирония на проклетата съдба – бе една от тези, в които бе държал своите собствени затворници, докато самият той бе бил началник на градската стража. – Еййй, Стражиии, дайте ми мъничко калепееец! Чувате лиии, беее, гадовеее!!!
Постепенно започна да губи усета си за време. Понякога спеше, понякога – почти мъртъв от глад – се хвърляше върху донесената му от стражите храна. Понякога диво се кикотеше на жалкото си положение, понякога – далеч по често – люто го проклинаше...
И ето, в един от моментите му на относителен покой в коридора издрънчаха ключове.
Сигурно носят гадната кльопачка – реши, като дори не направи опит да се помръдне от неудобния си дървен нар.
- Сей! – чу познат глас, щом вратата се отвори и нечии стъпки прокънтяха в килията му.
Реши, че е невъзможно! Велики Пош, невъзможно бе! Та това трябваше да е – просто не можеше да не бъде – проклетият Зиги!
- Здравей, Зиги! – едва чуто промълви той. – Каквото щеш ме прави! Ще те помоля обаче преди това за мъничко калепец – мнооого, много мъничко, само една-едничка малка чашка!
- Защо, Сей? – прикова разфокусирания поглед на Безскрупулния Зинган.
- Калеп, моля те! – чу в отговор. При това, след като се поколеба в продължение на няколко секунди, тръгна към вратата и напусна килията, съпровождан от жалните молби на затворника за калеп. Безскрупулния бе свършен – напълно и безвъзвратно свършен. Какво щеше да иска от него? Да признае вината си и да почне да му се моли за милост? Да отрича с надеждата, че по някакъв чудодеен начин може да му се размине?...
- Занеси му бутилка калеп! – кимна на един от стражите по посока килията на бившия си високопоставен служител.
- Ще го разпитвате ли, господарю? – с недоумение го загледа онзи.
- Него Пош го е убил, приятелю! – въздъхна Сорби. – Защо да го правим и ние?
* * *
Час по-късно, когато бе разпитал и Чешан – взурпиран тип, който за зурп бе готов на всичко, на абсолютно всичко, - и Кумсар – при него нещата бяха пределно прости: бардска (и оттук тинганианска) измяна от едничката алчност, - Зинган се върна в кабинета на Батар върху градската стена. Бе леко изненадан, установявайки, че при него има и друг човек.
Сигурно е някакъв негов помощник – реши, настанявайки се в едно кресло, за да изчака непознатият и Батар да си свършат работата. Вместо това и двамата отправиха поглед към него.
- Искам да ти представя един неоценим помощник, който имах при смазването на бунта – заяви началникът на градската стража, кимвайки към госта си.
- Дирк Гантрал, господарю! – представи се онзи, ставайки и покланяйки се на великия съветник.
- Хм – смръщи лице Зинган, опитвайки да си припомни дали познава от някъде този човек. Не успя.
- Не ме познавате, господарю – улесни го непознатият. – Аз съм предводител на една бунтовническа организация, действаща на територията на бардата ви, наречена Кумларите от Цингали...
Докато Гантрал разказваше, по лицето на великия съветник не трепна нито едно мускулче. Щом свърши обаче, последният истерично се разсмя:
- Велики Пош! – възкликна той. – Значи през цялото време съм търсил надалеч това, което е било под залюхания ми нос!!!
(Явно имаше предвид обстоятелството, че се бе свързал с бунтовниците от Тимру.)
Сетне, решавайки да отвърне на откровеността с откровеност, им разказа за тях и за предводителя им Мелех. Премълча обаче собствената си история – оная срамна страница от младините си, - която бе разказал на същия в елиборската гора в бурната вечер на 26 ешарбун.
- Мисля – заяви накрая той, - че каузата ми по нищо съществено не се отличава от вашата, г-н Гантрал. А вие?
- И аз не виждам разлики, господарю – отвърна запитаният.
- В такъв случай бихте ли приел групировката ви да бъде инкорпорирана в управлението на Цингали? – осведоми се Зинган, сипвайки си калеп от бутилката върху бюрото на Батар.
- В смисъл? – предпазливо запита предводителят на Кумларите.
- Във всички възможни смисли, драги ми Гантрал – разсмя се великият съветник. – На първо време посредством вливане във военните сили и администрацията на бардата, а после – след изборите за законодателно събрание на Цингали след два цикъла – и в законодателния процес в нея.
- Но това е толкова... – замига на парцали изненаданият Гантрал.
- Неочаквано? – завърши изречението му вместо него Зинган. – Необичайно? Безпрецедентно?...
- Именно – кимна предводителят на Кумларите.
- Йен! – извика Зинган, малко след което вратата плавно се отвори и в рамката й застана предводителят на личната стража на великия съветник Йенет Камлу.
- Да, Зиги? – изпъна се в готовност той.
- Влизай, че има малко за писане – нареди Сорби. Сетне, обръщайки се към Батар, повели: – Лам, теб назначавам за заместник-предводител на личната си гвардия. А теб, Гантрал – премести погледа си върху предводителя на Кумларите – за началник на градската стража в Елдри.
За момент се възцари смаяно мълчание. Сетне Батар гръмко се разсмя:
- Е, няма що, друже! – потупа по рамото той шашнатия Гантрал. – Само преди минути влязох тук като домакин, а след малко ще изляза като гост!
* * *
Късно същата вечер Зинган и Камлу се разхождаха по една от оживените елдриански улици.
- Така и не мога да се начудя как съм търпял близо до себе си човек като Сей! – въздъхна великият съветник. – Това, което ми разказа секретарката му Гамеа преди малко, направо ме втрещи!!! – Сетне запита, обръщайки се към предводителя на гвардията си: - А ти знаеше ли за изтезанията и гаврите му над затворници в личния му кабинет?
- Правичката да си кажа, поназнайвах нещичко – леко се изчерви Камлу. – По всичко личеше обаче, че ти особено много държиш на него и затова не съм зачеквал въпроса.
- Ще те помоля оттук насетне да го правиш, Йен – твърдо каза Зинган, приковавайки го с поглед. – При това искам не просто да ми загатваш – или, както го нарече ти, само да зачекваш въпроса, а да споделяш с мен всичките си притеснения за хората на управленски позиции, при това винаги, подчертавам ВИ-НА-ГИ, когато такива възникнат в теб.
- Да, Зиги! – леко извинително, ала с готовност се отзова подчиненият му.
- А сега за тия непрокопсаници Кумсар, Чешан и – за жалост – Сей – рязко смени темата великият съветник. – Изготви ли списък с предводителите на отрядите в наемническата пасмина на Кумсар, за какъвто те помолих след като го разпитах?
- Ето го – незабавно се отзова Камлу, вадейки от джоба си и подавайки му сгънат на четири гъсто изписан лист. – Общо 64 души.
Зинган хвърли разсеян поглед към листа, след което го прибра в джоба си.
- Утре в 10 ги доведи в голямата зала на главното елдрианско съдилище – разпореди се. – Кажи на Гантрал да стори същото и със затворените в подземието под градската стена Кумсар, Чешан и Сей. В този час – обясни – ще бъда там, за да произнеса присъдите им.
- Странно колко бързо превърна Гантрал в част от личния си антураж! – не се сдържа да подхвърли Камлу.
- Не, Йен – разсмя се великият съветник, - не от личния си антураж, а само от управлението на Елдри!
* * *
Точно в 10 на следната сутрин Зинган Сорби влезе в голямата заседателна зала на главното съдилище и се отправи към мястото на съдията. Сетне, настанявайки се, обходи с поглед лицата на шестдесет и седмината подсъдими, по много от които забеляза страх.
Бе мислил много – наистина много – върху присъдата, която да произнесе. Направо не бе мигнал цяла нощ. И онова, което бе измислил – налагаше се да признае, - бе като мехлем на раната, която го изтезаваше и щеше да продължава да го изтезава – сигурен бе – цял живот – рана, с която под принудата на проклетия Печур бе белязал изтерзаната си душа.
- Уважаеми началнико на градската стража Фирк Гантрал, уважаеми предводителю на гвардията ми Йенет Камлу, уважаеми заместник-предводителю на гвардията ми Ламот Батар, уважаеми присъстващи, подсъдими – започна той. – Както се досещате вие, чиито присъди ще произнеса след малко, именно това е целта на пребиваването ви тук.
Знам – продължи великият съветник, след като отпи от чашата с вода пред себе си, - че логиката на наказанието е – по възможност – на престъпника да бъде причинено същото, каквото самият той е причинил на потърпевшия от престъплението му. Напълно наясно съм също, че това, което вие, обвиняеми, сте извършили, носи страшното – защото обикновено е наказуемо със смърт – название бардска (а оттук и тинганианска) измяна. Предполагам, че всички в тази зала ще се съгласят с току-що изложените от мен обстоятелства и обичайните правни последици, които тези обстоятелства водят след себе си.
След тези си думи Зинган отпи още малко вода, оставяйки тишината да натежи, ставайки плътна и непроницаема.
- Живеем в особено време, във време на ескалиращо насилие – прекъсна я той, произнасяйки всяка дума тихо, ала отчетливо. – Това е време, в което милостта е рядък дар, време, в което да причиним някому болка и страдание е сякаш първото, което ни хрумва, почувстваме ли, че съответният човек е постъпил неправилно спрямо нас.
Е добре – едва доловимо повиши тон великият съветник. – Ако това е повелята на времето, аз не възнамерявам да й се подчинявам. А не бих желал да го правя, защото знам прастарата истина, че насилието ражда насилие.
- Да – повиши тон още малко той, - всяко престъпление крещи за възмездие. В нашия случай обаче по благоприятни стечения на обстоятелствата е налице не престъпление, а само опит за такова. При това говорим за неуспяло престъпление не защото потенциалният престъпник се е разколебал в намерението си да престъпи закона, а защото му е било попречено да го стори.
Въпреки това – заговори вече високо Зинган, - длъжен съм да подчертая отново, престъпление просто не е извършено. И сега въпросът е дали, знаейки това, да изпратя отговорните за несъстоялото се престъпление на смърт само заради намерението им да го извършат, или да им дам шанс – всекиму според степента на участие в престъпния замисъл – да се покаят и да се завърнат в лоното на обществото. Лично аз, уважаеми присъстващи, избирам второто. Ето защо осъждам главните извършители Жамер Кумсар и Чешан на по 5 цикли затвор в подземието под градските стени на Елдри, шестдесет и четиримата водачи на отряди в наемническата армия на Кумсар – на по 1 цикъл затвор на същото място, а подчинените им войници на избор или да постъпят в бардските военни части, или да им бъде отнето правото да носят оръжие.
Сетне Зинган пак прекъсна за кратко, за да отпие още малко вода, след което продължи:
- Един от присъстващите обаче е извършвал – забележете, не просто е възнамерявал да извърши, а направо е извършвал, при това в течение на много цикли – деяния, които, както ми ги описа личната му секретарка Гамеа, са толкова гнусни и безчовечни, че просто няма начин да останат ненаказани. Става въпрос, уважаеми присъстващи, за вече бившия заместник-предводител на гвардията ми Сеян Гавеир Безскрупулния, който в кабинета си, докато бе началник на градската стража, а сетне и в този, който му бе предоставен в качеството му на заместник-предводител на личната ми стража, е измъчвал затворници, гаврейки се с тях по особено отвратителни начини! За тези му деяния го осъждам на доживотен затвор в подземията под градските стени – точно там, където е затварял жертвите си, за да ги изтезава и да блудства след това с тях не другаде, а в предоставения му от бардската администрация служебен кабинет!!! Издавам му тази присъда в името на нечовешките страдания на жертвите му с много мъка в сърцето и с ясното съзнание – да, трябва да призная това, - че самият аз не съм бил достатъчно внимателен, щом съм допускал в течение на много време току под носа ми да се вършат такива чудовищни безобразия – грешка, която ще положа максимални усилия да не повтарям! Осъждам го – мощно прогърмя гласът му. – И дано Пош се смили над мизерната му черна душица, защото не вярвам някой от присъстващите в тази зала да е в състояние да го стори!
След този експлозивен финал на речта на Зинган настъпи кратко мълчание, след което присъстващите – първом неколцина от тях, а сетне и повечето – започнаха да ръкопляскат. И насред тези ръкопляскания се издигна жалният вой на Безскрупулния:
- По-добре ме убий, мерзавецо! Предпочитам бърза смърт, нежели продължително умиране в тия ужасни подземия!!!
В същото време, седнал между Камлу и Гантрал, Батар доволно въздъхна:
Нямам представа защо Зиги се проявява като толкова мек, като крайно необичайно мек, ала, ако не друго, това показва, че ни най-малко не съм се излъгал в него. Нещо повече – призна пред себе си той: - струва ми се, че дори надминава очакванията ми.
Спущено на 30 октомври 2015. Точно след седмица очаквайте част 4 на глава XII от книга втора.