Книга втора, част втора, глава XII – 4
Тъпанар Дрънкар: Посланието на милитаристите предизвиква смут сред водачите на пацифистите във Фиртуш. Какъв ли ще е отговорът на последните? Онда разкрива, че знае тайната на Чилда. Ала едва ли точно това ще ги раздели. Изпълняващата длъжността кирт не посреща Калафар особено радушно. Тя подозира, че промяната в Хенет е инициирана от милитаристите. Дали е така обаче?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
4. Предизвикателството на Чилда
- Извинете, господарке! – сепна я нечий глас, при което Чилда рязко вдигна глава към посетителя. Бе един от слугите в сградата на Съвета на двадесет и четирите.
- Да? – осведоми се тя.
- Пристигна току-що от Кайрис – осведоми я слугата, като й подаде запечатан плик, добавяйки: - Бързоходецът, който го донесе, чака за обратна разписка.
Поемайки плика, Чилда неволно потръпна:
Щом е от Кайрис, значи носи беда – каза си, счупвайки печата. А на слугата нареди:
- Изчакай отвън.
- Има и още нещо, господарке – притеснено смотолеви той.
- Да? – изгледа го в упор изпълняващата длъжността кирт.
- Бързоходецът бил инструктиран да чака само час след предаването на писмото – изстреля слугата - и при липса на отговор дотогава да си тръгне без потвърждение, ала така, сякаш бил получил такова.
- Какво?! – изуми се Чилда.
Повтаряйки казаното, подчиненият й добави:
- Това са точните му думи.
- Добре, а сега излез – нареди девойката. – Когато ми потрябваш, ще те повикам.
- Да, господарке! – поклони се онзи и напусна кабинета.
Чилда извади писмото, разгърна го и започна да го чете. Изражението й бе съсредоточено, ала – поне в началото – все още не и притеснено. Едва към края тя се смръщи, препрочете още два пъти заключителната част, след което остави писмото на бюрото си и дръпна шнура над главата си. Почти веднага в кабинета й влетя одевешният слуга.
- Потвърди получаването и прочитането на писмото от мен – разпореди се тя. – Сетне кажи на Пар и Данжу да бъдат в дома на Гуфо след час.
- Да, господарке – поклони се онзи и забърза да изпълнява възложените му задачи.
Значи така – каза си девойката, облягайки се в креслото си. – Решили са на всяка цена да завземат целия континент. Пош да ме убие обаче, ако няма начин да бъдат спрени!
* * *
Него ден Гуфо бе особено зле. Просто не можеше да се помръдне от леглото. Когато влезе, Чилда завари Пар Тедрам и Виолар Данжу да я чакат край леглото му.
- Бала си показа зъбките – осведоми ги тя, сядайки на един свободен стол до леглото на бившия кирт. Сетне запита:
- Как си, добри ми Гуфо?
- Няма да ме бъде още дълго – дишайки тежко й отвърна старецът. – Природа, що да сториш – тъжно се пошегува той.
- Пази се! – нежно го изгледа тя. – Почивай си и се пази! Просто не знам как ние, останалите, бихме се справяли без теб – особено в сегашната изключително напрегната ситуация...
- Вест от групировката на Бала, предполагам? – осведоми се бившият кирт.
- И то каква! – саркастично се засмя Чилда, вадейки писмото, след което добави: - Чуйте това! – и почна да го чете с ясния си звънлив глас, който от време на време лекичко потрепваше.
Когато приключи с четенето, за миг се възцари тишина, която пръв наруши Пар Тедрам:
- Заплахата е недвусмислена, спор няма. Въпросът е дали е действителна или по-скоро представлява блъф.
- Не ще да е съвсем блъф – обади се Гуфо. – Наясно сме, че по оръжие, жива сила, а вероятно и по привърженици те – поне с малко – ни превъзхождат.
- И какво предполагате, че ще сторят, ако не се подчиним? – обърна се Чилда и към тримата.
- Едва ли ще си позволят направо да нахлуят в бардите ни, започвайки война за континента – предположи Тедрам. – Вярно, че са малко по-силни от нас и това им носи известно предимство, ала ми се струва, че преди да прибягнат към насилие, ще опитат да установят контрол над киртския пост и Съвета на двадесет и четирите със заплахи. Ако не друго, това е по-пестеливият и, то се знае, далеч по-безболезнен начин.
- Допускам, че могат да струпат големи военни части по границите с бардите ни – замислено каза Данжу.
- Само това? – усъмни се Чилда. – Та те твърдят, че ще наложат условията си със сила, ако ние, останалите 12 велики съветници, не ги изпълним доброволно!
- Все пак не вярвам направо да нахлуят в някоя от бардите ни и да я окупират – оптимистично отбеляза Гуфо. – Едва ли не са наясно, че в такъв случай ние можем да сторим същото с някоя от техните, което неминуемо би довело до война.
- А може би все пак истинското им намерение е да си намерят предлог, за да започнат война? – изрази опасенията си изпълняващата длъжността кирт девойка.
- Не вярвам – смръщи вежди Данжу. – Освен всичко останало, освен че няма как да са напълно сигурни, че ще я спечелят, войната би им отнела и предимството да оправдават действията си с нарушението, което според тях Гуфо бил извършил, самообявявайки се за временно изпълняващ длъжността кирт при злополучната рулетка миналият цикъл.
- Предполагам, че ще струпат многобройни войски по границите с бардите ни, въоръжени до зъби при това – опита да прогнозира действията на противниците им Тедрам, - като след това ще ни изпратят нов ултиматум, заявявайки, че ако не се подчиним, ще започнат война.
- И какво предлагате, господа? – осведоми се Чилда.
- Мисля, че единственото, което можем да сторим, е да проявим твърдост – заяви Гуфо. – При това, за разлика от тях, би било добре да конкретизираме заплахата си.
- Да ги заплашим с война? – изгледа го съсредоточено Тедрам.
- А с какво друго?! – контрира го бившият кирт.
- Това е опасна игра – замислено каза Данжу, почесвайки се по главата, - много, много опасна игра!
- Просто не само трябва да изглежда сериозно – съгласи се с предложението на Гуфо изпълняващата длъжността кирт девойка. – Трябва наистина да не е блъф.
- Предлагаш да започнем струпване на наши войски по границите с бардите им и тези войски действително да имат готовност да нахлуят в тях? – уточни Тедрам.
- Именно – отривисто кимна Чилда. – При това трябва да им го заявим в документ, подобен на техния.
- Значи настояваш за свикване на Съвета? – осведоми се Данжу.
- Кога най-рано може да стане това? – вместо отговор запита изпълняващата длъжността кирт.
- Значи – провлече Данжу... – днес сме 5 аварбун. Ако сме достатъчно експедитивни, може да се организира за 1 арбун. Предлагам обаче по-реалистичната дата 3 арбун.
- Добре – доби решително изражение Чилда, обръщайки се към него. – Нека е 3 арбун. Погрижи се в два часа в това слънце всичките ми единадесет колеги да са в заседателната зала на сградата на Съвета.
* * *
- Да знаеш само колко съм се променила от отвличането ми насам, скъпи ми Нар! – сподели Чилда с Онда, след като си легнаха същата вечер и се сгуши в прегръдките му. – Преди това бях просто едно капризно весело дете, което бе толкова лекомислено, че дори не се и питаше дали с действията си не вреди някому.
- Ти никому не си в състояние да навредиш, мила ми Чил! – разсмя се планинецът, който се бе завърнал от хижата си в Гронелите само седмица преди високопоставената си половинка.
- Виждам, че пребиваването ти в Гронелите ти се е отразило добре – смени темата Чилда.
- Благодаря ти, че ме насърчи да прекарам известно време там! – отвърна Онда, галейки прекрасните й златисти коси.
- Не искам никога да те губя, Нар! – с нещо като едва доловимо стенание в гласа прошепна тя.
- Винаги ще бъда до теб – увери я той, впивайки устни в нейните, - стига – при това направи кратка многозначителна пауза... – стига да го искаш!
- Сложно нещо е животът, Нар! – въздъхна Чилда, прокарвайки ръка по лицето му. – Уж искаме нещо, а когато се случи, установяваме, че всъщност вече искаме нещо друго!
- Тъжна си – каза Онда. Бе констатация, а не въпрос.
- Мъничко, добри ми Нар – призна тя.
- Хайде да отгатна причината – някак странно прозвуча гласът му. – Не е зурпът.
- Уви! – с лека тъга отвърна тя. – Зурпът е част от причината. – Сетне добави: - Знаеш ли, че докато минавахме през Кайфу (барда, в която се употребява наистина много зурп), накиселяващият му мирис през цялото време ме е карал да се чувствам напрегната! Разбрах, че е от това едва в столицата Пирфу, когато Шуджи ми обърна внимание върху свръхупотребата на зурп в бардата му. И знаеш ли – изгледа го с лека отсянка на отчаяние в големите си сини очи, - тогава разбрах, че някое слънце ще го опитам пак... и не ще успея да спра. Не – успокои го, виждайки внезапно изопналото се негово лице, - няма да е сега. Може би не ще се случи много, много време. Ала все някое слънце...
За миг настъпи тишина, която първа наруши Чилда.
- Сърдиш ли ми се, Нар?
- Че за какво да ти се сърдя, мила ми Чил?! – с искрено недоумение запита той.
- За признанието ми относно зурпа – уточни тя.
- Зурпът е само оправдание, прекрасна моя малка владетелко! – разсмя се Онда.
- Оправдание?! – сега пък не разбра тя.
- Обичаш го, нали? – кротко се осведоми той.
- Аз..., кого..., да го обичам... – обърка се тя, изчервявайки се като божур.
- Че какъв е проблемът?! – още по-силно прокънтя смехът му. – Обичай го!
- Нар, о, Нар, за какво говориш, Велики Пош?! – избухна тя. – Ти какво, мислиш, че...?!
- Разбрах още първия път, когато се срещнах с Геюм и видях как го гледаш- вече без смях, ала все така кротко, заяви Онда. – И с риск да те обидя ще ти кажа, че много си подхождате.
- Защо, Нар?! – извика тя, надигайки се от леглото и впивайки в очите му свиреп поглед. – Защо ме измъчваш така, проклет да си?!!!
Сетне го прекрачи, пресече стаята, ала стигайки до вратата внезапно се закова на място, поколеба се за миг, след което се тръсна в едно кресло и избухна в ридания.
- Нар – простена, - ти нищо не знаеш, мили ми Нар! Не знаеш, че се съпротивявах на това чувство – много, ужасно много се съпротивявах, ала...
- Чил – нежно каза той, ставайки от леглото и сядайки в креслото до нейното, - та аз не ти се сърдя, миличка!
При това взе дланите й и почна да ги гали, продължавайки:
- Едва ли има някой, който да ти желае щастието повече от мен?! Проблемът обаче не съм аз, а той – със сигурност го знаеш много по-добре от мен. Не, нямам ни най-малка представа защо е така, нито пък настоявам да ми кажеш, ала съм убеден, че съм прав.
- Да, прав си, Нар – остави се на ласките му тя. – И самият ти едва ли знаеш колко си прав!
И след това му разказа. Разказа му цялата белязана от мрака на безпаметността история на Ардал. Разказа му я така, както й я бе разказал самият той. Разказа му всичко, без да спестява нито една-едничка подробност.
- Има някаква жена там, в забуленото от мрака на безпаметността му минало – жена, която, дори сега, когато той е забравил всичко, включително и нея, продължава да го вълнува! – каза Чилда. – При това, каквото и да правя, както и да опитвам да го прилаская, единственото, което той вижда в мен, е не самата мен, дори не и нещо от мен, а – при това направи кратка, изпълнена с тъга пауза..., - а само миниатюрна частичка от нея!
Сетне и двамата потънаха в мълчание. Той не искаше да нарушава крехкото й моментно уединение, а тя... – тя просто нямаше какво да му каже. Засега щяха да останат заедно, но оттук насетне отношенията им щяха да са белязани от нечия чужда сянка. И двамата бяха наясно обаче, че тя – тази сянка – сама по себе си не ще успее да ги разруши, макар че, както предполагаше Онда, можеше да ускори започналото още преди това – преди Ардал – едва доловимо, ала ставащо все по-осезаемо отчуждение помежду им.
* * *
Пет слънца по-късно, в горещия следобед на 10 аварбун, Чилда, Тедрам и Данжу отново се бяха събрали край леглото на Гуфо в дома му.
- Искам да ви прочета документа, който предлагам да гласуваме на събранието на 3 арбун – обяви изпълняващата длъжността кирт, вадейки от чантата си малък свитък, който разгърна и започна да им чете написаното на него:
Уважаеми Балабош от Кортис, Амри Шуктар от Гамбоне, Яя Бирфу от Фагали, Ошаш Ураги от Сагана, Ранар Носри от Лай Конду, Анвил Шотон от Лубили, Хендри Карис от Фан Вавел, Андел Хагар от Батави, Мендилио Канастра от Датейра, Ома Переки от Адор Ран, Аятур Дун от Регали и Мартул от Медара!
В отговор на предложенията ви от 27 варбун сме длъжни да заявим следното:
В резултат от горепосоченото ние, долуподписаните, декларираме следното:
Ние, долуподписаните, Чилда от Фиртуш, Айфи Гравер от Нидран, Валдан Пандур от Рейджи, Енке Паласио от Галехи, Геюм Ардал от Гамбари, Жарко Раган от Шани Чи, Нунцо Парвета от Юджили Таф, Ивис Портили от Лейко, Шуджики Напан от Кайфу, Хагон Фасинта от Сарту, Сундран Нандрал от Хайфи и Зинган Сорби от Цингали.
- Това е, господа – обяви Чилда и се облегна в стола си, обхождайки с поглед лицата на тримата мъже.
- Не е ли малко прекалено смело? – изрази опасенията си Данжу. – Да не стане така, че това наше послание да ги пренавие, вместо да ги възпре?
- Браво, моето момиче! – застана на обратното становище Гуфо. – Нека да ви припомня – при това се обърна към Данжу и Тедрам, - че заплахата в края на тяхното (явно имаше предвид това на съветниците от противниковия лагер) писмо бе не по-малко недвусмислена и категорична, макар – призна – не чак толкова конкретизирана.
- Що се отнася до мен, нямам възражения срещу изготвения от господарката текст – съгласи се с бившия кирт Тедрам. – Мисля, че въпреки съдържащата се тук – при това кимна към свитъка в ръката на Чилда – пряка заплаха за употреба на сила, вероятността да решат да започнат войната те е незначителна. Риск съществува, разбира се – побърза да добави. – По този въпрос няма спор. Струва ми се обаче, че ако усетят, че поне мъничко поддаваме, опасността в никакъв случай не би била по-малка от тази, която евентуално би произтекла от приемането на настоящия документ.
- Значи решено? – осведоми се Чилда. Гуфо и Тедрам кимнаха, а Данжу само лекичко сви рамене.
Опасявам се, че този път ще прекалиш, малка моя Чилда! – каза си последният. – Единствената ми реакция на това обаче е – и ще бъде – демонстрирането на колебание. А когато – ако – се провалиш, ти ще си спомниш – няма как иначе, достатъчно умна си – кой точно е бил колебаещият се. И тогава ще дотърчиш право при мен, а аз, то се знае, ще те чакам с отворени обятия – при това далеч не само в преносния смисъл на думата!...
* * *
Две слънца по-рано Дристел бе известен, че има посетител. Оказа се, че е бързоходец, идещ от Кайрис, на име Кадур Аноми. Пращаше го Бала, от името на неговата – на великия съветник от Кортис – част от Съвета на двадесет и четирите. След като бавно прочете документите – първо посланието на милитаристите към пацифистите от 27 варбун, а сетне и бележчицата на Бала, в която последният настояваше да се избере нов пазител на Рулетката, за да може Гарбол да стане временно изпълняващ длъжността кирт, - Дристел прихна с цвилещия си старчески смях.
- Имам две вести за теб, чадо на Пош – каза, след като се поуспокои. – Едната е блага и затуй ще ти съобщя първом нея. А тя е, че Гарби – явно има предвид Гарбол, реши Аноми – вече не е пазител на рулетката. Ако обаче питаш де да го откриеш, та да го цаниш за кирт, това не съм в състояние да ти река, защото – и туй е комай не чак толкоз благата новина – изчезна преди слънцето, когато щяхме да обсъждаме замяната му на длъжността пазител на рулетката с настоящия такъв Калафар. А бяхме решили да го сторим, тъй като се оказа, чадо на Пош, че Гарби доста се е пооблажвал от Пошевата трапеза – във всеки случай много повече, отколкото би било прилично...
Схванал в общи линии за какво му намеква старецът, Аноми уточни:
- Значи не сте в състояние да ми дадете никаква, ама абсолютно никаква информация за почтения Гарбол?
- Никаква, чадо на Пош – потвърди старецът. – Мога да ти предложа обаче нещо друго – продължи той, приемайки подигравателно – и дори почти пародийно съзаклятническо - изражение. – Тоя корумпиран непрокопсаник Гарби е забягнал нейде, изтървайки златния си шанс да стане кирт за дял. Та какво би попречило в тоя случай, питам се, в туй поприще да го замести един далеч по-мъдър човек? А, какво?
- Какво? – не успя да смели Аноми. – Кой?...
- Как кой, чадо на пош, Ами че старият Дристел, разбира се!!!
И при тези си думи, не успявайки да се удържи повече, Дристел избухна в опустошителен пристъп на така характерния си цвилещ старчески смях.
* * *
В късния преди обед на 17 аварбун известиха Чилда, че има посетител.
- И кой е той? – запита тя уведомилия я за посещението слуга.
- Някой си Калафар – обясни той. – Идвал от Хенет.
- От Хенет?! – вдигна вежди в недоумение изпълняващата длъжността кирт. – Нека влезе.
В стаята пристъпи около петдесетинациклов, ала младолик за възрастта си жрец на Пош – личеше по облеклото му – и дълбоко й се поклони.
- Да? – изгледа го въпросително Чилда.
- Идвам да ви информирам, че преди две седмици, сиреч на 3 арбун този цикъл, седмината висши жреци на Пош ме избраха за пазител на рулетката.
- Ами Гарбол?! – присви очи тя.
- Седмината го обвиниха в незаконно присвояване на средства – бе лаконичен гостът. – Ето и писмото от седмината, което ми наредиха да ви предам – добави той, вадейки от джоба си белязания с печата на седмината плик.
Чилда пое писмото, разчупи печата, отвори го, взе от вътре единствения лист хартия и – след като го прочете – го прибра в бюрото си:
Ама че работа! – чудеше се тя. – Дали пък милитаристите нямат пръст в тая така странна и неочаквана рокада?!
- Добре – хладно каза Чилда, опитвайки да скрие вълнението си. – Считай, че съм била уведомена. А между другото – стрелна го тя с остър поглед, - къде е сега Гарбол? Задържан ли е?
- Не, господарке – отвърна новият пазител на рулетката. – Избяга от Хенет в нощта преди събранието на седмината, на което се очакваше да бъде отстранен от длъжност...
Нищо – каза си Чилда, когато новоназначеният пазител на рулетката си тръгна. – Дали ще е Гарбол или Калафар, едва ли има някакво значение. Притеснява ме единствено фактът, че само дванадесет слънца след като ми бе връчено писмото на милитаристите, в което те предлагаха Гарбол да стане временно изпълняващ длъжността кирт, а за пазител на рулетката седмината да посочат някой друг, идва вестта за промяната в Хенет! От друга страна обаче – разсъждаваше тя – ако Гарбол действително е избягал, и ако причината за бягството му е тъкмо тази, която ми съобщи Калафар, той се превръща в абсолютно неподходящ за временно изпълняващ длъжността кирт и всичките велики съветници от противниковия лагер прекрасно разбират това...
Спущено на 6 ноември 2015. Точно след седмица очаквайте част 5 на глава XII от книга втора.