Книга втора, част втора, глава XII – 5
Тъпанар Дрънкар: Голям е страхът на Онда от момента, когато Чилда наново ще посегне към зурпа. И двамата съзнават обаче, че актуалните им страхове са несъпоставимо по-спешни и належащи. Чилда намира Ардал много болен и твърде уморен, ала преди заседанието не ще узнае защо. Естествено, че предложението й за отговор на заплахата от страна на милитаристите ще срещне подкрепа. Нечия неочаквана поява ще учуди всички. Какво ли вещае тя?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
5. Фаталното решение
Повечето от великите съветници от фракцията на Чилда пристигнаха във Фиртуш в разгара на празненствата, посветени на изпращането на стария и посрещането на новия цикъл. Празникът се наричаше новоциклие и щеше да достигне кулминацията си в полунощ на 30 аварбун срещу 1 арбун.
През всяко слънце от последните 4-5 на цикъл 128 от тайния тинганиански календар Чилда тайничко се надяваше, че най-сетне ще пристигне и Ардал, ала той така и не идваше. Все още не бе дошъл и в тая последна късна вечер на стария цикъл, когато тя и Онда се разхождаха из необичайно оживените за този час на денонощието фиртушки улици, обсъждайки предстоящото заседание на великите съветници от фракцията й.
- Не очаквам съпротива – убедено заяви тя, загледана в някакво карнавално шествие, чиито участници току-що бяха изскочили от една странична уличка и идеха срещу им. – Не мога да не призная обаче, че това поне мъничко ме плаши.
- То е заради тежката отговорност, с която се нагърбваш, предлагайки едно смело – защото е радикално – решение – предположи Онда.
- А ти, Нар, ти какво мислиш за посланието ми? – изгледа го тя с изпитателен поглед, докато някъде в далечината се зачу пукотевица от фойерверки, съпроводена от радостни викове. – Че е радикално, радикално е. Дали обаче не е прекалено радикално?
- Не мисля – замислено каза той. – Та в тяхното (явно имаше предвид това на милитаристите) писмо се съдържаше абсолютно същата заплаха спрямо нашите барди! Единствената разлика е, че ти просто си по-конкретна.
- Както вече многократно съм ти споменавала, Данжу има резерви спрямо документа – напомни му Чилда.
- Данжу е особняк – стрелна я с изпитателен поглед той. – Не знам защо, ала нещо ми подсказва, че трябва да се пазиш от него.
- И аз имам същата интуиция и затова в негово присъствие винаги съм нащрек – успокои го тя...
Точно в този момент край тях премина шумна група младежи, някои от които носеха бутилки калеп, а двама дори бяха в състояние на постзурпно замайване.
Зурп – спря поглед Чилда върху тези двама. – Велики Пош, защо колкото повече време минава от единствения път, когато си позволих да го опитам, толкова повече ми се иска да повторя?!
- Недей, Чил! – проследил погледа й тихо каза Онда, поставяйки ръка на раменете й. – Знам, че ще го сториш някое слънце. Знам, че все някога пак ще посегнеш към зурпа – неизбежно е; доколкото ми е известно няма човек, който да го е опитал веднъж и да е устоял на неистовото си желание да повтори. Моля те обаче това да се случи възможно най-късно!
- Да, Нар! – леко тъжно кимна тя. А в това време охраняващите ги стражи ги следваха на няколко десетки дрома, като единственото, с което се занимаваха, бе да преценяват коя от групичките, с които изпълняващата длъжността кирт и половинката й се разминаваха, би могла да се окаже потенциална заплаха за тях.
Чилда и онда продължиха още известно време по тази доста широка улица и точно когато тръгнаха да се връщат, внезапно отвсякъде заехтяха гърмежи, а тъмното топло небе се обагри в разноцветни светлини. Новият 129 цикъл от тайния тинганиански календар бе настъпил, а с него – Уви! – и краят на мира.
- Нар, какво ще стане с нас, Нар?! – разхлипа се плътно притисналата се в прегръдките на Онда Чилда.
- Да вярваме, че каквото и да е, ще е добро! – опита да й вдъхне надежда той. В него обаче – Уви! – надежда нямаше... – при това не само за тях двамата, а и за целия тоя сякаш обезумял континент.
* * *
Съветниците започнаха да пристигат в сградата на Съвета на двадесет и четирите още в късното предпладне на 3 арбун в новия 129 цикъл от тайния тинганиански календар. Ето защо по коридорите на това толкова важно учреждение сегиз-тогиз се чуваха така обичайните за тия първи слънца на новия цикъл реплики:
- Честито новоциклие!
- Честито и на теб, друже!
- За много цикли!
- Дано през новия цикъл от здраве, щастие и късмет да се не отървеш!...
Уви, Ардал все още не бе пристигнал и Чилда вече сериозно започваше да се притеснява. При това късно миналата вечер и последният от останалите 10 велики съветници – Сундран Нандрал от Хайфи - я бе известил, че е тук.
Велики Пош! – чудеше се тя. – Та Гамбари съвсем не е чак толкова далеч, че да не може да дойде поне слънце преди събранието!
Едва малко след един с огромно облекчение го видя да влиза в сградата на Съвета и забърза към него:
- Геюм, вече си мислех, че няма да дойдеш! – приветства го радостно, целувайки го и по двете бузи, а той лекичко докосна раменете й със странно треперещата си ръка.
- Но ти трепериш?! – уплаши се тя. – Какво ти е, Велики Пош?!
- Нищо – уморено каза той, - нищо ми няма.
Едва сега тя с изненада установи, че само за няколкото дяла, през които не се бяха виждали, той се бе състарил с цикли!
- Не е вярно – убедено заяви тя. – Не е вярно, че нищо ти няма!
- После, Чилда! – леко тъжно се засмя той. – Всичко ще ти кажа, но след събранието. Става ли?
Тя само го изгледа загрижено, докато той се отправяше към столовата, явно за да сложи в устата си някой и друг залък преди началото на заседанието.
Добре, нека бъде после – примири се. – Ще изтрая тези няколко часа, докато мине проклетото събрание, макар че – призна си пред себе си – през цялото време дотогава ще ми е притеснено. Дано само да не са му се случили лоши неща!
(Нито той, нито тя обаче нямаше как да знаят, че поради непредвидени – и във висша степен потресающи - обстоятелства около предстоящото събрание той щеше да й разкаже за себе си едва след няколко слънца.)
След това Чилда положи максимални усилия да отстрани Ардал от мислите си, за да се съсредоточи върху подготовката си за събранието, което в качеството си на временно изпълняваща длъжността кирт, естествено, щеше да води самата тя.
* * *
Чилда откри заседанието точно в два след обед на това изключително горещо слънце.
- Уважаеми велики съветници – започна тя, - всички знаете какъв е поводът да ви свикам. Прочели сте писмото на великите съветници от групировката на Балабош и прекрасно разбирате, че то съдържа заплаха, на която не можем да си позволим да не отвърнем. Въпросът е само как – твърдо или дипломатично.
След тези си думи изпълняващата длъжността кирт си прочисти гърлото с няколко глътки вода от чашата пред себе си и продължи:
- Пред вас са преписите от предложението ми за отговор, което се надявам внимателно да прочетете, след което да го обсъдим и – евентуално – приемем, с предложенията за корекции от ваша страна, ако имате такива, разбира се.
Настъпи продължително мълчание, по време на което великите съветници четяха, а някои от тях и препрочитаха текста, който Чилда бе прочела на Гуфо, Данжу и Тедрам в следобеда на 10 аварбун.
- Доколкото разбирам – пръв се обади Валдан Пандур, – на тяхната абстрактна заплаха ние отговаряме с конкретна такава?
- Именно – отривисто кимна изпълняващата длъжността кирт.
- Нали разбирате – провлечено забеляза Нунцо Парвета, обръщайки се към всички присъстващи, че нашите ресурси за водене на война са по-малки от техните?
- Не много по-малки – меко му възрази Сундран Нандрал.
- Не вярвам да изпълнят заканата си да наложат условията си със сила, както пишат в края на писмото си – заяви Енке Паласио. – Сун е прав – кимна той към великия съветник от Галехи. По-силни са от нас, но не чак толкова по-силни, че победата им при евентуална война да е в кърпа вързана.
- Блъфират – прогърмя мощният глас на Жарко Раган. – Нека да си го кажем направо. Просто искат да ни сплашат – това е. И мисля, че бихме били луди, ако им се вържем на номера! Това – той посочи своя препис на подготвения от Чилда текст – е не просто най-добрият отговор на изпратеното ни от тях безобразие; то е единственият възможен негов отговор!
За момент настъпи мълчание, нарушено от тихия глас на Шуджики Напан:
- Не виждам какво толкова трябва да се обсъжда. Предлагам да приемем текста без изменения и – ей така, заради самата демонстрация – да почнем да струпваме войски по границите с бардите им.
- В интерес на истината трябва да се отбележи – почувства се принуден да вземе думата за втори път в рамките на заседанието Сундрал Нандрал (нещо, което правеше крайно рядко), - че когато тръгвах преди 12 слънца, Батави и Адор Ран вече бяха почнали да засилват военното си присъствие по границите ми.
- Би ли уточнил? – помоли Парвета.
- Докладваха ми – подчини се великият съветник от Хайфи, - че се наблюдава необичайно интензивно движение на войски в близост до границата с бардата ми в рамките на Батави и Адор Ран, както и масиран приток на войскови части от вътрешността на тези две барди към границата с Хайфи.
- Странно – замислено каза Жарко Раган, - на мен пък не са ми докладвали за необичайно висока активност по границите ми.
- Може би ако сега беше в Шани Чи, вече биха ти докладвали? – предположи Ивис Портили.
- О’кей – настоя на своето Шуджики Напан. – Просто са решили да действат посредством демонстрация на сила, впрочем, както ви казах преди малко. При това ми се струва, че най-адекватният ни отговор би бил да почнем да правим същото, подкрепяйки го с това – при тези си думи кимна към преписа си на изготвения от Чилда проект за решение.
За миг се възцари тишина, прекъсната от Чилда:
- Възражения? – подкани тя колегите си. – Предложения за корекции?
Нямаше.
- В такъв случай ще ви информирам за нещо важно във връзка с текста, без знанието на което евентуалното ви решение да подкрепите написаното в документа, под който ви призовавам да се подпишете, би било жестоко манипулирано – и то от самата мен! – обяви Чилда, продължавайки: - На 3 аварбун седмината висши жреци на Пош са взели решение да освободят Гарбол от длъжността пазител на рулетката и да изберат на негово място някой си Калафар – жрец на Пош от храма на последния в градчето Миндан, западно Галехи.
Виждайки как върху лицата на великите съветници се изписва смайване, тя побърза да довърши:
- Това писмо удостоверява промяната, за която ви говоря. – При тези си думи извади от едно чекмедже на бюрото си преписи на документа, пратен й от седмината висши жреци на Пош в Хенет по Калафар, с което старците я уведомяваха, че приносителят е новият пазител на рулетката и кимна на пристава да раздаде екземплярите на останалите велики съветници.
- Ха, каква изненада! – изсмя се Парвета, след като прочете уведомителното писмо на седмината до Чилда. – Бас ловя, че никой никога за нищо на света нито за миг не би допуснал, че почтеният Гарбол е корумпиран!
- И какво? – уточни Паласио. – Значи е изчезнал в нощта преди да му вземат скалпа, така ли?
- Така излиза – кимна Чилда.
- Това кой точно ще е пазител на рулетката едва ли ни засяга по какъвто и да било начин – позволи си да бъде категоричен Напан. – Когато времето за провеждането й настъпи, можем да инспектираме сферата и топчетата, за да сме сигурни, че ще е невъзможно да бъде манипулирана. Така че – заключи той – не мисля, че евентуалното ни решение да се подпишем под документа, изготвен от вас, уважаема Чилда, трябва да бъде повлиявано по какъвто и да било начин от обстоятелството, че седмината висши жреци на Пош в Хенет са преценили – със или без външен натиск – да заменят бившия пазител на рулетката с настоящия.
След изказването на великия съветник от Кайфу се възцари мълчание, прекъснато от Чилда с думите:
- Да разбирам ли, че няма пречки да се подпишем под предложения ви от мен документ?
Един по един съветниците кимнаха. Сетне се подписаха.
- Е, господа – каза Чилда, когато процедурата по парафирането на посланието им до милитаристите приключи, - не знам за вас, но поне аз мисля, че свършихме една добра работа. Ако се бяхме показали прекалено мекушави, рискувахме да...
Точно тогава на масивните врати на заседателната зала силно се похлопа.
- Това пък какво е! – възмути се Ивис Портили. – Всички стражи знаят, че докато заседаваме не бива да ни безпокоят, пък ако ще светът да се срутва над главите ни!!!
Едва изрекъл това и вратите се разтърсиха от още по-мощно хлопане.
- Може да е станал пожар или друго подобно нещо! – допусна Напан.
- Пристав! – извика Чилда. – Отключи и виж какво искат.
Подканеният побърза да се подчини, докато през това време сред великите съветници се понесе недоволен ропот.
Сетне приставът, който за момент бе излязъл да поговори с позволилия си недопустимото нахалство да прекъсва заседание на Съвета, се върна и, поглеждайки изпълняващата длъжността кирт с някак странен поглед, настоя:
- Важно е, господарке.
В същото време през открехнатите двери в залата плахо пристъпи един от слугите и със смаяно изражение оповести:
- Господарке, пристигнал е почтеният Гарбол и иска официалното ви разрешение да говори пред Съвета.
Великите съветници бяха толкова смаяни, че в първия момент не реагираха. Сетне един през друг настояха:
- Нека влезе! Нека влезе! Да видим каква е тая мистерия около отстраняването му!...
- Да влезе! – разпореди се Чилда и се облегна в стола си. И в този момент - кой знае защо - през съзнанието й се стрелна мисълта, че това, което ненадейно появилият се като от нищото Гарбол имаше да сподели с тях, окончателно и безвъзвратно щеше да срине и последните жалки остатъци от киртството, останали след заседанието на Съвета от 27 ешарбун миналия цикъл.
Спущено на 13 ноември 2015. Точно след седмица очаквайте края на глава XII от книга втора.