Книга втора, част втора, глава XII – 6
Тъпанар Дрънкар: Гарбол изглежда удовлетворен от завръщането си във Фиртуш. Тенна – също. Великите съветници около Чилда, естествено, са потресени от разкритията на бившия пазител на рулетката. Ери Дрондис бърза към столицата на Тингано. Ще успее ли да стигне обаче? Походът на Кабрар Даруру към южния континент ще се увенчае с пълен успех. Каква ли ще се окаже участта му вследствие от това?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
6. Страшната тайна
Гарбол навлезе във Фиртуш с приютилия го керван в жаркото утро на 15 аварбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар и тутакси се отправи към къщата си в покрайнините. Това бе малка едноетажна постройка, разположена в двор с вечно зелена растителност, излъчваща прохлада дори в почти непоносимо горещи дни като този.
- Тенна! – подвикна вече бившият пазител на рулетката, щом се озова пред дворната порта. Сетне, след като не чу отговор, похлопа силно и отново се провикна, сега вече по-силно: - Тенна! Ела да ми отвориш, прибрах се.
Няколко секунди по-късно от къщата излезе жена на средна възраст с вече прошарена коса, ала с все още красиво лице и щом го видя, радостно се втурна да му отвори:
- О, господарю! Какво щастие, че сте тук!
Когато пристъпи в двора, Гарбол сърдечно прегърна жената.
- И аз се радвам да те видя, Тенна! – отвърна искрено зарадван. - Виждам, че си все така красива, както при последната ни среща преди 3 цикли!
- Все същият омайник! – разсмя се жената, след което го подкани: - Какво чакате – влизайте, влизайте! Тъкмо съм направила закуска. Вие ще почнете с моята, а през това време аз ще спретна нещичко и за себе си.
Когато приключиха със закуската, през време на която си разказваха подробности от живота си след последната им среща, Гарбол се облегна в креслото си и каза:
- Виж какво, Тенна. Ще те помоля да свършиш малко работа за мен.
- За вас винаги, господарю! – тутакси се отзова тя.
- Иди в сградата на Съвета на двадесет и четирите и предай това на дежурния портиер. – При тези си думи той извади от джоба си миниатюрен макет на взривената преди почти два цикъла статуя на Пош пред споменатата от него постройка и й го подаде, добавяйки: – Кажи му да го предаде на стража Ханут.
(С довереника си в стражата на Фидур Мас в сградата на Съвета се бяха уговорили, че ако последният получи от него тази вещ, това ще означава, че е бил призован по най-бързия начин да дойде тук, в къщата на Гарбол в покрайнините на Фиртуш.)
- Това ли е всичко, господарю? – запита Тенна.
- Да – отривисто кимна бившият пазител на рулетката, стана и се запъти към леглото. - Ти тръгвай, пък аз ще си полегна малко, че съм капнал от умора след това дълго пътуване от Хенет до тук.
Когато жената излезе, за да изпълни поръчението му, изтегнат в удобното легло (Велики Пош – каза си, - сякаш от цяла вечност не съм спал в легло, макар пътуването да продължи всичко на всичко 12 цикли!), Гарбол се замисли за нея. Преди повече от 15 цикли, когато още работеше в Оазиса, тя бе обвинена в убийството на внезапно починал по време на полов акт с нея клиент на заведението. Той – Гарбол – също бе неин клиент, при това редовен. Харесваше я – много даже. Харесваше я толкова много, че дори понякога си мислеше, че е влюбен в нея. Толкова много я харесваше, че използва целия си авторитет, за да изпроси помилването й от централното фиртушко съдилище. Отсъждането гласеше:
Освобождава се поради липса на доказателства.
Тенна, разбира се, просто не знаеше как да му се отблагодари. В резултат от споменатата случка тя дълбоко се привърза към него, а той – към нея - и когато преди повече от 10 цикли купи тази къща в покрайнините на столицата, тъкмо на нея възложи да се грижи за поддръжката й.
Да, двамата с Тенна имаха и сексуални отношения. Те обаче бяха твърде спорадични поради почти постоянната им разделеност предвид необходимостта той почти непрекъснато да пребивава в Хенет...
Мислейки за Тенна, Гарбол не усети как се е унесъл и е заспал непробудно. Събуди се едва след малко повече от 8 часа, когато тя го извести, че стражът Ханут е тук и очаква да бъде приет от него.
* * *
- Значи частта от Съвета, предвождана от Чилда, със сигурност ще се събира в два часа на 3 арбун? – не можеше да повярва на късмета си Гарбол.
- Да, господарю – за кой ли път потвърди Ханут.
- И това събрание е свързано с някакво писмо на милитаристите, така ли? – осведоми се бившият пазител на рулетката.
- Доколкото разбрах (ама това все пак са само слухове)..., та ако може да се вярва на мълвата, Балабош и верните нему велики съветници заплашвали тези, оглавявани от Чилда, с война.
Чудесно! – потри ръце мислено Гарбол. – Просто чудесно! Все още си въобразяват, че в ритуала по посочването на кирта от Великия хаос има нещо свещено, ала скоро, много скоро, още на 3 арбун в следващия цикъл, окончателно ще избия от главите им тая жалка илюзия!
* * *
- Този път ще останете ли малко по-дълго, господарю? – дръзна да попита Тенна на следващата сутрин, когато Гарбол вече се бе наспал добре и се чувстваше свеж и отпочинал.
- Този път ще остана завинаги, мила моя! – прегърна я той. – Просто за мен играта, наречена борба за власт, окончателно и безвъзвратно приключи... – поне в този живот...
* * *
Когато бе поканен в заседателната зала в опустошително жежкия следобед на 3 арбун в цикъл 129, Гарбол бе плувнал в пот. Жегата обаче не бе помътила съзнанието му. Той знаеше, че това, което щеше да съобщи на великите съветници, ще е най-важният изпит в живота му, защото – допускаше – бе твърде възможно от него да зависи самото му физическо оцеляване, а, следователно, и евентуалното му бъдещо щастие с Тенна.
Не се изненада, когато констатира, че великите съветници го гледат така, сякаш виждат призрак.
- Заповядайте, почтени Гарбол! – стана и дълбоко му се поклони Чилда. – Да заемете мястото на пазителя на рулетката – при това тя кимна към празния стол – ще е чест за всички ни, макар понастоящем вече да не изпълнявате тази длъжност.
Гарбол на свой ред също й се поклони, след което зае посоченото му от нея място.
- И така, почтени Гарбол – продължи Чилда, - решихме да ви изслушаме.
- Много благодаря за честта да говоря пред вас, уважаеми велики съветници, – изправи се Гарбол, - макар че, както и вие, многоуважаема Чилда, отбелязахте, вече нямам право на това.
Не възнамерявам да разкривам подлите машинации на седмината, и особено на стария Дристел, благодарение на които бях свален от поста пазител на рулетката – внимателно поде той. – Маскираха го като обвинение в корупция, макар да знам, че причината бе непрестанното им ухажване от новия пазител на рулетката Калафар. Ала това са дребни скандали, с които мисля, че би било напълно излишно да ви занимавам. Държа да подчертая само, за да приключим с тоя въпрос, че наистина е имало случаи, когато съм вземал повече, отколкото ми се полага. Прекрасно знаем обаче, че, когато това се прави в умерени количества – а, уверявам ви, точно такъв е моят случай, - обвинения се повдигат само по някаква съвсем друга, нямаща нищо общо с разхищението на обществени средства причина.
В залата цареше оглушителна тишина. Великите съветници съзерцаваха Гарбол така, сякаш бяха изпаднали в нещо като транс.
Велики Пош! – чудеше се той, поемайки чашата с вода от пристава и изпразвайки я наполовина. – Човек би помислил, че знаят за поразителната изненада, която им готвя... – или поне предчувстват, че ще има такава!
Сетне продължи:
- Не, съвсем не за себе си съм дошъл да ви говоря. Това, което ще ви кажа, привеждайки нагледни доказателства в подкрепа на думите си, се отнася за цяло Тингано и със сигурност е нещо, което никой, ама абсолютно никой от вас никога не би допуснал, че е възможно.
След като каза това, Гарбол отпи още вода. Сетне се прокашля пресипнало и лекичко повиши тон:
- Уважаеми велики съветници, уважаема Чилда! Тингано такъв, какъвто го познаваме, всъщност никога не е съществувал! Имало го е, разбира се, ала той – континентът ни в политическо отношение – е не друго, а само и единствено една огромна лъжа, една умопомрачителна, недопустима, невъзможна лъжа! Ето: всички вие вярвате, че на 26 карбун наследникът ми Калафар ще завърти кристалната топка, от която напълно случайно ще изпадне топчето с името на следващия кирт. С прискърбие съм длъжен да ви уведомя, уважаеми велики съветници, че това е просто една глупост – една зашеметяваща, излишна, ненадмината по мащабите си обществено валидна глупост!
След като оповести това, Гарбол допи водата си, след което приставът незабавно наново напълни чашата му. Бившият пазител на рулетката отпи още малко от живителната течност. Сетне бръкна в джоба си, извади малко дървено ковчеже и, подавайки го на пристава, повели:
- Дайте го на Чилда!
Какво е това, уважаема велика съветничке от Фиртуш? – запита я.
Тя повъртя ковчежето в ръцете си, сетне, виждайки изгравирания върху капака му инициал на седмината висши жреци на Пош, опита да познае:
- Някакви принадлежности на пазителя на рулетката, предполагам.
- Това – посочи Гарбол ковчежето в ръцете на Чилда – е истинската история на Тингано. Оказва се, уважаеми велики съветници – мощно прогърмя гласът му, - че рулетката на пош съвсем не се провежда от незапомнени времена. Велики Пош – та възрастта й е далеч по-къса дори от едно-едничко хилядоциклие! Както ще видите от съдържанието на ковчежето, което уважаемата изпълняваща длъжността кирт Чилда ще може да отвори с ей туй златно ключе – при това бръкна в джоба си, извади ключето и го постави на масата пред себе си, - недвусмислено и категорично ще покаже това.
Междувременно приставът бе подал на Чилда и златното ключе, което великата съветничка от Фиртуш пъхна в миниатюрната ключалка, след което го завъртя, в резултат от което капачето на ковчежето със скърцане се отвори, разкривайки няколко свитъка гъсто изписани листа.
- Нека аз! – предложи Гарбол, ставайки от мястото си, в отговор на което Чилда кимна, оставяйки дадената й от него вещ. Гарбол се приближи, посегна към ковчежето, издърпа един от документите в него, разгърна го(явно търсеше нещо конкретно), и започна да чете:
...И като установихме, че поредният трус вече е преминал, ние, наша милост Антирс, по волята на великия Пош Пазител на рулетката по онова време, заедно с четиримата ни помощници, съответно Лансал, Гидор, Тасенго и Авиду, решихме да въведем нов таен метод за броене на циклите. Споразумяхме се да обявим за начало на броенето последната промяна в устройството на Тингано, която едва не доведе до политически разпад на континента.
Ето какво гласеше решението ни:
И така: Обявяваме цикъла, в който бе коронясан първият кирт на Тингано, великият Аденар, за цикъл номер едно от новото циклоброене. И тъй като се случи изборът на великия хаос да се спре на него в слънце 26 от дял карбун, повеляваме от днес насетне, както между впрочем гласи и решението на новоучредения Съвет на двадесет и четирите, рулетката на Пош да се провежда в слънце 26 от дял карбун на всеки седем цикли, съответно, както следва – в цикъл 8, в цикъл 15, в цикъл 22..., чак до следващата промяна и дано Пош да я забави възможно най-дълго, а когато тя все пак настъпи, нека бъде прелюдия към нов ред, а не знак за връхлитащ ураган от хаос и развала!!!
Повеляваме също да наречем календара, който въвеждаме тук, „таен”, превръщайки го в част от тайното знание, съхранявано в настоящия „Извор”!
В съответствие с горенаписаното всички ние – и петимата – се заклехме във великия Пош да пазим тайната на календара и ако някой от наз, не дай Пош, се изкуши да я сподели с някого, бил той негов близък или непознат, да се накаже с незабавно умъртвяване!!!
Разкритията на Гарбол бяха толкова невероятни, че великите съветници продължаваха да стоят като вкаменени.
- Уважаеми велики съветници – каза той, след като прочете цитирания пасаж, - оказва се, че първата рулетка на Пош се е провела едва преди по-малко от 256 цикли и че през първите 127 от тях е имала съвсем различен вид в сравнение с тази, която познаваме...
(Последващите думи на бившия пазител на рулетката бяха представени посредством мислите му в книга 1, глава XVII, част пет и затова няма да повтаряме написаното там.)
Това е, уважаеми велики съветници – заключи Гарбол. – Няма рулетка на Пош, няма Велик хаос, няма седмина висши жреци на Пош... Или, доколкото ги има, те са само жалка измислица, изобретена от предците ни, за да съумеят да запазят единството на нещастния ни континент – при това измислица, поддържана от всичките ми предшественици на поста пазител на рулетката, от непосредствено предшестващия ме на него Немтар – Пош да се смили над душата му!, - от мен - до днес – и, разбира се, от новоизбрания за мой наследник Калафар.
След като свърши, настъпи гробна тишина. Сетне внезапно се разрази такава невъобразима врява, че Чилда едва успя да възстанови реда.
- Уважаеми велики съветници! – стремеше се да съобразява светкавично тя. – Длъжна съм да ви уведомя, че предвид току-що казаното от почтения Гарбол пред всички ни още тази вечер (вече минаваше 6) ще назнача проверка на изложеното ни от него. Ето защо ви предлагам или да останете във Фиртуш, или, ако имате работа някъде наблизо, да си я свършите и да се съберем отново в два следобед точно след две седмици, сиреч на 17 арбун, за да обсъдим следните два въпроса:
Всички, естествено, бяха съгласни. Всеки от тях съзнаваше – с брутална яснота при това, - че с киртството окончателно и безвъзвратно е свършено. Всички, вкл. самата Чилда, разбира се, знаеха, че проверката, която тя щеше да инициира, с абсолютна сигурност щеше да потвърди думите на Гарбол и че въпросната проверка бе само жест към традицията, но не и – в никакъв случай – метод за установяване на истината. Тя – истината – току-що им бе съобщена от човек, който се бе заклел пред предшественика си никога и за нищо на света да не я известява никому.
Ала все пак щом това вече е сторено – тъжно заключи Чилда, - значи всичко е възможно – абсолютно всичко, дори – най-вече – избухване на война между милитаристи и пацифисти за тотален контрол над континента!
От друга страна пък – позволи си мъничко надеждица тя – шокиращите разкрития на Гарбол водят до пълно и невъзвратимо разрушаване на киртството – всъщност точно до онова, което се заклех, че ще положа максимални усилия да постигна там, край мътната пенеща се Буйтал, под мрачното сиво небе и – Уви! - пред трупчето на горкия малък Тиби!
Ала само по себе си самото разпадане на киртството е едва началото – призна си великата съветничка от Фиртуш. – Явно то се оказва и най-леката част от фундаменталната социална промяна, която искам да осъществя. Трудното е – дълбокомислено заключи тя – не да разрушиш един пропит от чудовищна жестокост стар свят, - а и да изградиш на негово място поне малко по-човечен нов такъв.
Докато все още зашеметените от току-що разкритата пред тях смайваща тайна велики съветници се надигаха от столовете си, Чилда ги задържа с жест:
- Ще се разпоредя – с леко пресипнал глас провъзгласи тя - проверката на изнесената от почтения Гарбол информация по възможност да приключи до края на този дял. Едва след това – и, разбира се, след като го обсъдим на ново заседание тук – ще решим как да съобщим дълбоко пазената до днес истина за Тингано на великите съветници от фракцията на Балабош. Между временно – обърна се с дълбоко съжаление в очите към бившия пазител на рулетката – до приключването на проверката Гарбол ще бъде поставен под домашен арест тук, във Фиртуш, а Калафар и седмината висши жреци на Пош – в Хенет.
Това е всичко – вече окончателно разпусна събранието Чилда и едва сега огромната тежест на някаква непозната до днес за нея умора покоси краката й и едва не я повали на земята. Зърнал внезапно пребледнялото й лице, Гарбол промуши ръка под мишницата й. Междувременно Ардал я бе хванал за другата ръка.
- Трябва да си починеш, скъпа! – едва чуто й прошепна той. – Незабавно! Аз ще се разпоредя за проверката и за задържането на споменатите.
- Да, Геюм – тихо промълви девойката, обронвайки глава на рамото му.
В същото време навън палещото слънце плавно слизаше към западния хоризонт, а многолюдни тълпи бяха изпълнили фиртушките улици. Първото се бе спускало към хоризонта безброй пъти и още безброй пъти щеше да продължава да го прави. Що се отнася до тълпите... – Уви! – тям бе съдено да озвереят, при това много скоро!
* * *
Бе късно преди полунощ на 15 арбун в цикъл 129 от тайния тинганиански календар, когато Ери Дрондис и придружаващите го 20 стражи се спуснаха в една малка гориста падинка на около петдесетина фандрома източно от Фиртуш, чието название бе Кръпката на мълчанието. Бе убийствено да се пътува през деня поради почти непоносимите горещини, така че, изчисляваше той, пред източната порта на Фиртуш щяха да се озоват някъде в утрото на 17 арбун.
Бе възнамерявал да пристигне в столицата на континента поне дял по-рано, ала вестта за посланието на милитаристите от 27 варбун, застигнала го насред Кортис на 4 аварбун, драстично промени плановете му. На 6 същия дял отседна в една странноприемница в градчето Шофрол в южен Кортис. Тук написа и разпрати писмата до общо единадесетте покровителствани от гилдията му бунтовнически организации, сред които, както знаем, бяха бунтовниците от Тимру и вече инкорпорираните в администрацията на Зинган Кумлари от Цингали. В писмата приканваше лидерите на споменатите групировки незабавно да отделят толкова хора, колкото могат, за защитата на столицата Фиртуш при евентуална и, както пишеше, вече почти неминуема война между бардите на милитаристите и тези на пацифистите, и да изпратят тези хора в елиборската гора, където – подчертаваше – лично той щял да им даде указания какво да правят. Молеше по възможност войниците да са пристигнали на местоназначението си до средата на арбун.
Не гледайте бройката – апелираше в писмата си до лидерите на бунтовническите организации Ери Дрондис. – Важното е да са способни бойци и – по възможност – добре въоръжени.
Вестта за замяната на Гарбол с Калафар на поста пазител на рулетката получи на 14 аварбун, ала реши, че този проблем не го касае пряко и затова не реагира по какъвто и да било начин.
От Шофрол потегли късно вечерта на 28 аварбун. На 10 арбун, когато вече бе навлязъл в бардата Фиртуш, бе известен за документа от 3 арбун, с който пацифистите отговаряха на предизвикателството на милитаристите. За разлика от Чилда и сподвижниците й смяташе, че начинът, по който последните бяха реагирали, е извънредно опасен. Също като тях бе убеден обаче, че просто не им бе оставен избор да отвърнат другояче...
Изтръгна се от дрямката, в която се бе потопил за момент, за да се намери отново върху равномерно подрусващия се кумларски гръб. Макар да наближаваше полунощ, бе топло, много топло – почти горещо. Лично той не помнеше от десетоциклия да е имало чак толкова опустошителни горещини. Тревата на местата, през които минаваха, бе пожълтяла и се ронеше, дърветата бяха оклюмали, а изворите и поточетата бяха пресъхнали.
Замисли се за онова, което непосредствено му предстоеше. Първо Фалет/Чилда, разбира се. Не се и съмняваше, че да организира отвличането й ще е най-лесното от нещата, които възнамеряваше да извърши. Имаше достатъчно хора както сред войниците на Гулаги, така и сред тези на Мас, които щяха да му подсигурят както безпрепятственото проникване в покоите на временно изпълняващата длъжността кирт девойка, така и последващото им също толкова безпроблемно излизане от тях, заедно с ценния товар, който щяха да носят на връщане.
Мила Фалет – със съжаление въздъхна той, - никак не ми се иска да го правя! Мразя се загдето се налага да го сторя! Несъпоставимо повече бих се намразил обаче, ако те оставя да се погубиш във вихъра на чудовищното братоубийство, което много скоро ще се разрази на тоя трижди проклет континент!!!
По-трудното – далеч по-трудното – бе онова, което трябваше да свърши в елиборската гора. Предстоеше му да инструктира водачите на воините от бунтовническите организации как да действат при евентуална окупация на столицата на Тингано от войски на милитаристите, защото вече не се съмняваше ни най-малко:
Да – каза си, - Фиртуш е не просто град, не просто столица на Тингано; Фиртуш е „най-святият символ”, „вътъкът”, „сърцето” на тоя разбунен континент. Успеем ли да удържим тази крепост достатъчно дълго – убеден бе, - милитаристите ще почнат да губят мощ, независимо от обстоятелството, че – обективно погледнато – са по-силни от нас!
Постепенно изплувал от тези си мисли, Дрондис се ослуша. Бе тихо – някак тайнствено, ала – кой знае защо – и почти злокобно тихо. По гърба му пропълзяха пръстите на някакъв почти атавистичен страх. И точно тогава, в тоя инцидентен миг на необяснима уплаха, въздухът внезапно се изпълни със свистене на стрели и извисяващи се до небесата писъци на болка, изненада и страх!
Първата му мисъл бе да насочи кумлара си в друга посока, просто да избяга от всичко това, което се разрази така ненадейно, ала животното така диво се подплаши, че стана абсолютно неуправляемо. То се защура насам-натам, а Дрондис подскачаше на гърба му безпомощен да стори каквото и да било. Сетне ремъкът, с който бе привързан за гърба на кумлара, се скъса със силен плясък и предводителят на гилдията на корабопритежателите, един от повелителите на Тингано, полетя към земята.
Удари се силно – явно сериозно бе наранил гърба си, тъй като не можеше да помръдне, а болката бе адска! И тогава ужасът го заля. Бе див, неконтролируем и всеобемащ. Дори не съзнаваше, че пищи, че тялото му е започнало да се нагажда към драстично променилата се само за един-едничък миг среда, докато мозъчните му клетки все още не можеха да асимилират случващото се.
И там, в мрака, разтърсван от спазмите на жестока болка, той бе вдигнат от земята от няколко чифта силни ръце, при което болката стана още по-силна, а писъците му – още по-сърцераздирателни!
- Накарай го да млъкне, Арунда да те тръшне дано! – чу нечие изръмжаване през воя на собствените си викове.
- Господарят ни нареди да е в съзнание, докато... – намеси се нечий друг глас, заглушен от писъците на хората му, които – най-сетне с нечовешки ужас почна да осъзнава – онези, които и да бяха, безмилостно изтребваха.
Свести се, докато го носеха, придвижвайки се по някаква пътека. Сетне някой каза:
- Това дърво ще свърши работа.
Едва сега установи, че е увързан с въжета. Опита да каже нещо, ала от гърлото му излезе само глухо гъргорене.
Стовариха го на земята, което взриви болката в гърба му и той наново запищя, в отговор на което получи силен ритник в главата. После установи, че го отвързват, а след това и че слагат примка на гърлото му. В следния миг ръцете наново го вдигнаха, при което той видя над себе си дебелите клони на едно дърво, а през един от тях метнато някакво въже.
Носещите го спряха, а сетне го пуснаха. И тогава започна агонията. Едва сега разбра, че са го обесили! Почна да се бори за глътка въздух, ала шията му бе впримчена в нещо, което не му позволяваше да диша! И в мига, когато почна да се мята в предсмъртна агония, примката лекичко – ала само лекичко – се поотпусна, позволявайки му едно мизерно полувдишване, след което наново се стегна!...
Агонията му продължи близо 5 часа. Издъхна в страшни мъки призори на 16 арбун, на по-малко от 50 фандрома от Фиртуш, в подстъпите към който го чакаха поисканите от самия него бунтовнически войници. Издъхна с почерняло тяло и изплезен език. Издъхна без дори да разбере кому дължи тази си печална участ. А похитителите му, след като си свършиха работата, прибраха трупа му в чувал, качиха се на кумларите и ги пришпориха нанякъде...
* * *
Кабрар Даруру разбра за случилото се в Кръпката на мълчанието в злокобната нощ на 15 срещу 16 арбун две седмици по-късно, докато кръстосваше крайбрежните води на южния континент с наетия си от чохамското пристанище 3 дяла по-рано кораб. Не изпита облекчение. Напротив: мъката му по Амарела сякаш стана още по-смазваща, колкото и невъзможно да му се струваше това!
Хвърлил поглед към почернелия спаружен труп на омразния му предводител на гилдията на корабопритежателите, той злокобно се ухили:
- Добре са те подредили момчетата ми, а, Дронди! Състоянието, в което те виждам, не може да ме заблуди! И от стотици фандроми бих те надушил, мизернико!
Сетне, обръщайки се към донеслите трупа на Дрондис четирима мъже, им нареди:
- Хвърлете го на рибите!
Със злорадо задоволство проследи как слугите му взимат тялото, занасят го до перилото и го изхвърлят във водата. Едва след това си позволи да се върне към своята собствена окаяна участ.
Бе се превърнал в същинска развалина. Отново се бе върнал към алкохола... и към зурпа. Вече не минаваше ден, без да изпие минимум по 8 чашки висококачествен калеп и без да поеме двете си дози зурп.
Ще свърша със себе си – бе си казал на път за Тингано. – Ще го сторя обаче едва след като приключа с тоя изверг Дронди!
И ето, вече бе приключил с тоя изверг Дронди. А начинът, по който възнамеряваше да стори същото и със себе си, бе далеч по-приятен – или поне така си мислеше – в сравнение с този, по който бе умрял предводителят на гилдията на корабопритежателите.
Останал сам на палубата, той извади от джоба си 3 фишека зурп, отвори ги и, облакътен на перилото с вперен в тихите тъмни води на океана пуст поглед, едно по едно ги изсипа върху езика си.
Политането му бе стремително и почти незабавно. Светът не просто почна да се раздува; той се взриви... и продължаваше..., и продължаваше..., и продължаваше да се взривява! А зрението – виждането в нещата – го връхлетя като ад от непоносимо ярка светлина, която в един-едничък миг пръсна сърцето му и превърна мозъка му в пихтия!
В същото време, сгърчено в чудовищен спазъм, тялото му се отпусна върху перилото, увисна на него и с глух плисък падна зад борда.
А корабът продължаваше своя път така, сякаш нищо не се бе случило. Екипажът щеше да разбере, че е свободен, едва след като на сутринта установеше, че наелият ги господар не е нито в каютата си, нито където и да било другаде на кораба. Да, щяха да разберат, че са свободни, ала не и защо наемателят на кораба им така мистериозно е изчезнал. И, естествено, щяха да предположат най-логичното:
- Трябва да е паднал във водата, без да извика, братле.
- Да, друже. Сигурно ще да му е прилошало – щеше да бъде обяснението.
Спущено на 19 ноември 2015. Точно след осем дни очаквайте началото на глава XIII от книга втора.