Книга втора, част втора, глава XIII – 2
Тъпанар Дрънкар: Уви – твърде старичък е вече великият патар Урар Грандор за някои работи! Съвсем не може да се каже обаче, че е обхванат от старческа сенилност. Макар често да става жертва на избухливостта му, Ванел Кареда изглежда му е предан до гроб. Ардал е решен да прекрати варварските практики на храмовата общност на Суйбири. Как ли ще реагира Грандор на това предизвикателство?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
2. Суйбири под натиск
Коки – новата любимка на Великия Патар Урар Грандор – бе млада, ала извънредно опитна съблазнителка. Въпреки това всичките й усилия да възбуди грохналия старец под себе си останаха напълно безуспешни.
- Стига толкова! – едва чуто простена той. – Нещо не съм във форма днес.
Ти никога не си във форма, разплута купчина лой такава! – засмя се вътрешно тя, надигайки се от кревата. – Просто досега винаги си успявал да събереш мъничко силици, ама май вече си се изцедил напълно!
- Утре ще се получи, момичето ми! – увери я предводителят на храмовата общност на Суйбири, докато в същото време, гледайки я с премрежени от умората в следствие от многобройните си безуспешни опити да се възбуди очи, си казваше:
Май-май си ми омръзнала, та от това ще да е!
Точно тогава на вратата на покоите му се похлопа.
- Един момент! – изхриптя той, докато с помощта на младата си наложница навличаше дрехите си върху лъсналите си от пот телеса. Щом го стори, повели:
- Влизай!
Същевременно кимна на момичето да си тръгва, при което тя му се поклони и побърза да излезе, като на вратата се размина с нахълтващия при господаря й покровител на жреците на Суйбири Ванел Кареда.
- Господарю! – поклони се подчиненият му.
- Вести от Фиртуш? – пренебрегна любезностите старецът, пълнейки чашата си с калеп. – Събранието е било на 27 ешарбун, а днес вече сме 7 нарбун!
- Точно затова идвам, господарю! – оповести Кареда, тръсвайки се в креслото срещу Грандор. - Ужасно интересни новини, бих казал!
- Какво, да не са видели сметката на всеобщата ни любимка Чилда, Суйбири да я изплюска дано! – опита да се пошегува Великият Патар, преполовявайки чашата си на един дъх, след което кимна на Кареда да си налее и той. Онзи тутакси прие. Напълни една от няколкото празни чаши на масата, отпи и започна доклада си:
- Не – позволи си да се позасмее. – Би било прекалено хубаво, за да е вярно, господарю. Случило се е обаче нещо подобно.
- В смисъл? – подкани го да продължи старецът, отпивайки наново от калепа си.
Този път хурията Коки доста ще да го е поозорила! – засмя се вътрешно подчиненият му. Вместо това каза:
- В смисъл, че Чилда вече не е велика съветничка от Гамбари.
- Така ли?! – искрено се учуди предводителят на храмовата общност на Суйбири. – И на какво чудесно стечение на обстоятелствата дължим тая блага вест?!
- Великите съветници са се разцепили на две групировки – обясни Кареда. – Представителите на едната – тази, която оглавил Балабош – напуснали сградата на Съвета преди да се разберат кой да бъде назначен за кирт до рулетката на 26 карбун в следващия цикъл. Членовете на другата, чиито представители признали за свой водач Чилда, останали във Фиртуш.
- Значи имаме един полукирт – простакът Балабош – и една полукиртиса – мизерницата Чилда! – не сдържа смеха си Великият Патар.
- Не бих могъл да се изразя по-точно, господарю! – прихна и Кареда.
- Това вещае война, драги ми Ван – убедено обяви Грандор, допивайки калепа си и пълнейки чашата си отново.
- Може би все пак не чак толкова скоро? – предположи покровителят на жреците на Суйбири.
- Напротив, наивни ми Ван, напротив! – не се съгласи старецът. – Скоро ще е, много скоро даже. Няма да се учудя, ако се разрази още преди края на цикъла!
Кареда не отвърна нищо. Само положи усилия да прикрие скептицизма си.
- И какво сега? – осведоми се Грандор. – Ако тая кокошка Чилда се е въплътила в полукиртиса, би трябвало да се е самопровъзгласила и за велика съветничка от Фиртуш? В такъв случай ще бъдем сподобени с нов велик съветник...
- Да, господарю – кимна покровителят на жреците на Суйбири.
- Шамер ли е? – опита да познае Великият Патар.
- Някой си Геюм Ардал, предводител на гилдията на търговците на туйнарска кост – информира го подчиненият му.
- Виж ти, виж ти – насмешливо заклати глава старецът. – Че и такава гилдия ли имало?! Никнат като гъби след дъжд напоследък, проклети да са!
- Проведох известни проучвания за тоя Ардал – оповести Кареда. – Бил съвсем нов в бранша си и нямал никакъв управленски опит...
- Тия ги разправяй на старата ми шапка, умнико Ван! – подигра му се Грандор, отпивайки от втората си чаша калеп. – Ееех, Ван, Ван! – тежко въздъхна той. – Тъпичък си ми ти, ама какво да направя, като всичките около мен сте се извъдили пълни профани и некадърници!
- Простете, господарю! – приви се в поклон Кареда. – Ако съм казал нещо, което не ви е угодно, сторил съм го от глупост!
- Естествено, че ще да е от глупост! – изсмя се Великият Патар. Сетне рязко смени темата: - Кога ще пристигне тоя Ардал?
- Доколкото разбрах, в момента пътувал насам и щял да е тук най-късно към средата на дяла – каза подчиненият му, плахо посегна към чашата си и отпи дълга глътка от калепа си.
- Дръж го под око още от мига на акостирането му! – разпореди се старецът. – Щом Чилда – Суйбири да я изплюска дано! – е станала полукиртиса, логично е тъкмо тя да е посочила наследника си тук, а това е лош знак, много, много лош знак!
За миг се възцари мълчание, прекъснато от Грандор, след като бе преполовил и втората си чаша калеп и си бе налял пак:
- Имаш ли представа коя от двете групировки е по-силна?
- Определено тази на Балабош – убедено заяви Кареда.
- Прати му едно писъмце, в което по подходящ начин – ти знаеш как – да засвидетелстваме верността си към него – разпореди се старецът, след което гаврътна третата си чаша калеп и продължи, премлясквайки: - А що се отнася до тоя Ардал, ще си имаме големи неприятности с него, помни ми думата! Засега обаче ще се правим на умряла лисица. Ще се преструваме, че приемаме решенията му, за да приспим бдителността му и когато ни се удаде, ще издърпаме столчето изпод краката му!
* * *
Ардал влезе в кабинета си – всъщност в този, който до преди дял и половина бе принадлежал на Чилда - за пръв път в късния следобед на 12 нарбун. Точно както очакваше, не бе успял да се наспи. На няколко пъти бе задрямвал, ала всеки път поредният пристъп на главоболие го принуждаваше да изплува от плитката си дрямка облян в пот. И сега главата продължаваше да го цепи – при това зверски, - а вдлъбнатината на черепа си усещаше като някакъв придатък, като някаква присадена част на тялото си, която то категорично и безапелационно отхвърляше!
Пръв поиска среща с него Ганда Шамер. Извести го, че десетте хиляди войници, които Чилда бе поискала да се предислоцират от Клендайл и Лагрен в района на Аверил, отдавна се намират на новите си позиции и че заедно с тях войските, охраняващи столицата, са набъбнали от 17500 на 27500 човека.
Сетне за среща с новия велик съветник в кабинета му пристъпи наетият да разследва храмовата общност на Суйбири Гелал Лудан. Последният го осведоми, че през последния дял-дял и половина се наблюдавало нарастване броя на човешките жертвоприношения в името на местния бог на търговията Суйбири, цели 5 от които, в това число 2 групови, били извършени тук, в Аверил.
- Имам да ви съобщя и още нещо, господарю – каза той накрая. – Тъй като господарката, уважаемата Чилда, таеше подозрения – съвсем основателни между другото, - че натискът й спрямо храмовата общност на Суйбири не ще остане безответен, длъжен съм да ви уведомя, че проследих кой в Гамбари, кога и защо е наемал войски през последните 3 дяла, при което установих, че чрез посредници на покровителя на жреците на Суйбири Ванел Кареда, пряко подчинен на Великия Патар Урар Грандор, от различни места – предимно от Гамбоне – са били наети общо 3800 перфектно обучени войници, които вече почти два дяла се намират на 20 отлично въоръжени военни кораба в пристанището на Гелор.
Велики Пош! – възкликна вътрешно Ардал, припомняйки си особените – приличащи на военни – големи морски съдове във водите на залива край споменатото селище. – Нима тъкмо това са били корабите, за които говори тоя Лудан?!
- Засега просто ги дръжте под око – замислено каза той, удържайки се с усилия да не докосне жестоко пулсиращата вдлъбнатина на черепа си.
Още същата вечер написа кратко писъмце и го адресира до Чилда. То гласеше следното:
Уважаема Чилда! Точно както предполагахте (сутринта на 28 ешарбун, преди да го изпрати в Гамбари, тя го бе запознала с делата си там), от храмовата общност на Суйбири „мътят” нещо. Те са костелив орех и за да се справя с тях, ще ми е нужна помощта ти. Моля те, ако ти е възможно, изпрати ми стотина хиляди наемници и сума в размер на 100 милиарда зифара! Нека войниците да се разположат в няколкото по-големи пристанища в Североизточно Гамбоне така, че да не бият на очи и – което е най-важното – да не се подразбира, че принадлежат към една и съща армия.
С уважение...
Вечно твой Геюм
* * *
На следното слънце – 13 нарбун – Ардал се събуди с доста по-слабо главоболие. Бе омаломощен обаче – много омаломощен.
Първият му посетител бе Венел Корат. Обясни, че бившата велика съветничка от Гамбари Чилда го е натоварила да ръководи екипа по разработването на варианти за конституиране на законодателно събрание в тази барда.
- И какво постигнахте дотук, г-н Корат? – осведоми се Кривоглавия.
В отговор посетителят описа десетки планове за учредяване на законодателно събрание, като тирадата му продължи повече от 3 часа.
- Спрете се на някой от вариантите, уточнете подробностите и до края на унарбун ми представете резултата – предложи великият съветник. – Така става ли?
- Ще бъде изпълнено, господарю! – поклони се Корат и напусна кабинета.
- Кажи, Геюм! – отзова се на незабавно последвалото повикване от страна на Ардал бившият нает от него обучител на хората му по военно дело, а сега – един от първите му помощници Пьол Гамар.
- Когато бъде конституирано новото законодателно събрание, независимо какво ще е по състав и политическа ориентация, предлагам да го оглавиш ти – изгледа го твърдо великият съветник. – Съгласен ли си?
- Но аз... – понечи да възрази Гамар.
- Знам, че не разбираш нищо от законодателство – прекъсна го Ардал. – Няма как да ме убедиш обаче, че не си изключително наблюдателен човек.
* * *
На 17 нарбун Ардал бе посетен от Великия Патар Урар Грандор. Последният бе дошъл да му засвидетелства вярност и – то се знае – ако може да поизкрънка нещичко от новия велик съветник. Ардал обаче го разочарова – много го разочарова – във финансово отношение, тъй като му подписа чек едва за 100 милиона.
- Да, малко са – усмихна се, подавайки му разписката. – Съжалявам, но не бих могъл да си позволя да ви отпусна по-голяма сума, тъй като – прекрасно знаете – икономическата ситуация в Гамбари съвсем не е цветуща...
- Бих искал да поговорим и за нещо друго, господарю – опита да прикрие недоволството си висшият жрец.
- Кажете! – кимна домакинът и го загледа право в очите.
- От името на храмовата общност на Суйбири държа да ви поканя лично на колективното човешко жертвоприношение в името на бога ни, което ще устроим специално във ваша чест в 18.00 часа на 24 нарбун пред централния храм на Суйбири в Аверил.
- Наистина ли допускате, че бих дошъл?! – изгледа го великият съветник така, сякаш гледаше насекомо. – В тази връзка съм длъжен да ви кажа, че много скоро ще предприема мерки, които веднъж за винаги да сложат край на тая варварска практика!
Великият Патар бе толкова втрещен от тази проява на брутална откровеност, че за миг ченето му увисна. Сетне, когато успя да се овладее, той само едва доловимо се поклони и напусна кипящ от гняв, без да е в състояние да каже каквото и да било...
* * *
Скърцайки със зъби от безсилен гняв, Ардал научи, че в 18.00 часа на 24 нарбун пред централния храм на Суйбири в столицата е било извършено голямо човешко жертвоприношение в името на Суйбири, на което са били изгорени 20 млади роби. Сетне – на 27 същия дял и на 2 унарбун – бяха устроени още две подобни, като на първото бяха изгорени 12, а на второто – 15 роби.
Уви! – стенеше великият съветник сутринта на 3 унарбун, връхлетян от поредния пристъп на свирепо главоболие. – Пош да бди над душите на тия нещастници, понеже аз, проклет да съм, не съм в състояние да сторя нищо, ама абсолютно нищичко, без помощта, която поисках от Чилда!
И ето, че най-сетне помощта дойде. На 10 унарбун той получи искания чек на стойност 100 милиарда зифара, а на 15 унарбун Шамер му докладва, че стоте хиляди воини, за които бе помолил, вече се намират на бордовете на общо 288 кораба с абдалиански двигатели, плаващи край североизточните брегове на Гамбоне и че предводителите на отделните войскови единици са в очакване на заповедите му.
* * *
В късната вечер на 18 унарбун огромно количество военни кораби с абдалиански двигатели тихо се плъзнаха в тъмните води край Клендайл, Лагрен и Аверил и – някъде около полунощ – започнаха да акостират в многобройните им пристанища. От тях се изсипаха много войници, съответно в Лагрен – 25 000, в Клендайл – 35 000, а в столицата Аверил – 40 000 и под прикритието на мрака обкръжиха сто и двадесетте най-големи храма на Суйбири и на трите острова, включително централният такъв в Аверил.
* * *
Великият Патар Урар Грандор се молеше на поставеното на сребърен поднос златно божество в покоите си в два случая – когато бе бесен и когато бе мъртво пиян. В случая бе мъртво пиян. Току-що бе излял в гърлото си единадесетата си за тая вечер чаша калеп и едва се държеше на краката си, ала въпреки това се срина пред божеството си и, прегръщайки го, почна да фъфли непонятни – вероятно и за самия него - слова.
Какво?! – сепна се подир малко, явно бе заспал. – Някой чука ли?!
- Вввлллизззаййй, Суй-суй-суйб-б-бир-р-ри-и-и д-д-да-а-а т-те изп-п-плюс-юс-юск-ка дан-н-н-о! – едва успя да изгъгне, при което външната врата на жилището му се отвори и вътре пристъпи Кареда:
Нещастни Суйбири! – простена вътрешно той. – Точно сега ли намери да се накърка така!!!
- Х-х-хаз-з-зв-в-вай-й-й, В-в-ван-н-н, п-п-пр-р-рият-т-тел-л-лю! – ухили се насреща му старецът.
- Ако не сте в състояние... – поколеба се подчиненият му.
Съзнавайки, че онова, което Кареда има да му съобщи, вероятно наистина е много важно, Великият Патар положи максимални усилия да се концентрира и – макар само донякъде – успя:
- Хажвай, де!завали той, опитвайки да се надигне, ала след като не успя, подпря се о сребърния поднос, върху който бе поставено златното му божество, при което същото се килна към него и жестоко го цапардоса по главата. При това Грандор го изгледа с истински свирепа злоба:
- Ти ли, бе! – изпищя той с вече почти трезвен глас. – Ти ли ще удряш тоя, що води паството ти на земята!!!
Сетне, събаряйки златната статуя от себе си, наново опита да се надигне, като тоя път вече успя, дотътри се до едно кресло и се срина в него.
- Е, казвай, де, Суйбири да те изплюска дано! – обърна кръвясалите си от пиенето очи наново към Кареда.
- Всички големи храмове на Суйбири в Гамбари – и на трите острова – са обкръжени от многобройни бардски войски – оповести покровителят на жреците на Суйбири. – Около това място, в което се намираме в момента, около самия централен храм на Суйбири тук, в столицата, също има много войници. Така като ги гледам са поне 2500!
- Пратил е войски да обкръжат най-големите ни храмове в цялата барда! – опули се Грандор. – Ама че майтап! – заля се в пиянски смях той. – И какво смята, че ще ни направи?!
- Вероятно така ще опита да блокира възможността да правим човешки жертвоприношения – предположи Кареда.
- Браво, Ван! – пародийно заръкопляска старецът, вече почти напълно дошъл на себе си. – Определено трябва да ти закача медал за преливащ през ушите ти огромен интелект!!! Суйбири мили! – изпищя, стоварвайки юмрука си върху масата пред себе си, при което тя толкова мощно се разтресе, че Кареда имаше чувството, че ще се разцепи. – Че за какво ще струпва войски около най-големите ни храмове, ако не да ни предварди от извършване на нови човешки жертвоприношения! Ама знаеш ли какво, многоуважаеми тъпако Ван! – ухили се. – Ние пък ще се престорим, че нямаме нищо, ама съвсем нищичко против едно такова предвардване! Дори – наново избухна в пиянски смях старецът..., – дори мисля, че би било добре да му пратим благодарствено писъмце за грижите му за нас!!!
- Има и още нещо, господарю – с треперещ глас оповести Кареда.
- Нали знаеш какво става с лошите вестоносци, а, Ван? – загледа го ехидно Грандор. – Клъцват им вратлетата, ето какво.
- Мисля, че е важно, господарю – настоя подчиненият му.
- Да видим? – появи се искрица любопитство в замъглените от алкохола зеници на Великия Патар.
- Ардал иска да учреди тук, в Гамбари, законодателно събрание – осведоми го Кареда.
- Тук?! – не повярва на ушите си старецът. – В Гамбари?! Точно тук, където такова сборище не е имало вече 44 цикли?!!!
- Просто ви предавам това, което научих – заоправдава се покровителят на жреците на Суйбири.
- Чудно, чудно! – пак се захили Грандор. – Сега остава и избори да организира, та хептен да се прецака!
Няколко минути по-късно, докато малко преди развиделяване на 19 унарбун излизаше от покоите на все още фъфлещия си нещо зад гърба му негов господар, Кареда за кой ли път призна пред себе си:
Сече му пипето на стария – мнооого, много му сече! Сече му – при това почти близо до перфектно, - даже когато е мъртво пиян!
Спущено на 4 декември 2015. Точно след седмица очаквайте част 3 на глава XIII от книга втора.