Книга втора, част втора, глава XIII – 3
Тъпанар Дрънкар: Трите указа на Ардал предизвикват остра реакция от страна на засегнатите. Трудно е да бъдат овладени страстите. Още по-трудно – да се разпределят квотите в назначаемата част на бъдещото законодателно събрание. Грандор е принуден да капитулира. Предстоят избори за половината от местата в законодателното събрание. Какъв ли ще е изходът?... В същото време главоболията на Ардал продължават с неотслабваща сила.
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
3. Законодателният експеримент
Малко след 6 сутринта на 19 унарбун, когато му докладваха, че войските му вече са обкръжили сто и двадесетте най-големи храма на Суйбири в цяло Гамбари, Ардал издаде три указа. Единият се отнасяше за храмовата общност на Суйбири и гласеше следното:
Аз, Геюм Ардал, по волята на Пош изпълняващ длъжността велик съветник от Гамбари, разпореждам от днес – 19 унарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар - вкл. на цялата територия на бардата ми да се прекратят човешките жертвоприношения, извършвани от жреци на храмовата общност на Суйбири, повелявайки всяко нарушение на тази заповед да се наказва с незабавно умъртвяване на провинилия/провинилите се!
Другият указ засягаше кастата на робовладелците и в него пишеше:
Аз, Геюм Ардал, по волята на Пош изпълняващ длъжността велик съветник от Гамбари, разпореждам от днес – 19 унарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар – вкл. на дръзващите да посягат на роби върху цялата територия на бардата ми – били те техни собствени господари, непритежаващи роба свободни хора или други роби – да се налагат следните наказания:
Третият указ на Ардал, издаден сутринта на 19 унарбун, провъзгласяваше:
Аз, Геюм Ардал, по волята на Пош изпълняващ длъжността велик съветник от Гамбари, разпореждам от днес – 19 унарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар – вкл. на цялата територия на бардата ми да се прекратят устройваните гладиаторски боеве между роби, като нарушителите на тази моя заповед да се наказват с глоба в размер на 30 000 до 100 000 зифара и със затвор от три до десет цикли.
Когато подаде на Ганда Шамер и последния от тези три указа за разпространяване на длъж и шир из бардата си, главоболието на Ардал вече бе почти нетърпимо. Насълзените му очи едва виждаха, а той просто умираше за сън. Ни най-малко не се съмняваше, че протестите срещу това, което бе сторил през нощта и тази сутрин – и по-специално тези срещу споменатите три указа, – ще бъдат мощни и че ще започнат още същото слънце. Нямаше как обаче – убеждаваше се за пореден път, - трябваше, просто бе наложително, да се мине и през това...
* * *
Писмото на покровителя на жреците на Суйбири Ванел Кареда, носещо и височайшия подпис на Великия Патар Урар Грандор, получи късно след пладне в същото слънце. Ето и съдържанието му – съдържание, което, между другото, съвсем не го учуди; при настоящите обстоятелства висшите жреци от храмовата общност на Суйбири просто нямаха друг полезен ход:
Здравейте, уважаеми велики съветнико от Гамбари Геюм Ардал! Бързаме да изразим солидарността си с грижите ви за народа ви. Ние, смирените служители на бога на търговията Суйбири, ясно съзнаваме, че живеем в смутни времена – времена, когато стоциклови традиции са поставени под свиреп натиск и когато е извънредно трудно един велик съветник – колкото и справедлив и компетентен да е – поне мъничко да не се поддаде на този натиск.
Декларираме, че ще ви съдействаме във всичко, което не е във вреда на обществото, дори ако това „всичко” включва временното прекратяване на някои инак ползващи се с изключителна популярност религиозни практики на територията на бардата ви, каквато, напр., са извършваните от нас, смирените служители на бога на търговията Суйбири, човешки жертвоприношения. Все пак държим да уточним, че принасяните в жертва са роби, придобити от нас по напълно законен начин, а не свободни хора! Щом настоявате обаче, че тази хилядоциклова традиция по някакъв начин е във вреда на обществото точно сега, ние заявяваме, че считано от момента на изпращането на настоящото писмо на 19 унарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар до мига, когато това наново ни бъде разрешено официално, прекратяваме всички предварително запланувани човешки жертвоприношения както в столицата Аверил, така и на Клендайл и Лагрен. В добавка се ангажираме сами да прилагаме съдържащата се в тазсутрешния ви указ санкция – наказване с незабавно умъртвяване - спрямо евентуалните несъобразяващи се с това ни заявление наши единоверци.
С почит:
Не ще отстъпят доброволно – каза си Ардал, след като прочете цитираното писмо. – Ясно съзнават обаче, че въпреки всичко ще бъдат принудени да го сторят.
* * *
Вечерта на същото слънце бяха организирани първите протести срещу тазсутрешните укази на великия съветник от Гамбари. На централния площад в Аверил – Площада на веселието - висшето жречество на храмовата общност на Суйбири свика над стохиляден митинг, на който реч произнесе самият Велик Патар Урар Грандор. Не призова към бунт, разбира се. Аверилските улици бъкаха от войници, пък и около самия площад, на който се бяха събрали поклонниците на Суйбири, имаше не по-малко от 10 000 въоръжени до зъби бардски воини.
Грандор първо помоли събралите се да клекнат и да отправят гореща молитва към Суйбири. Сетне прочете на висок глас указа, отнасящ се до храмовата общност на споменатото божество. Едва след това заяви, че макар че лично ще следи строго последният да не се нарушава, призовава всички поддръжници на хилядоцикловите традиции на общността, една от водещите сред които, разбира се, бяха човешките жертвоприношения, да изразят волята си посредством мирни протести по цялата територия на Гамбари.
Протестни акции, организирани от храмовата общност на Суйбири, естествено, се проведоха и на много места в Клендайл и Лагрен. При това няколко от тях събраха по над 50 000 верующи.
Не мина и без наченки на протести на робовладелци. В късния следобед и ранната вечер на същия 19 унарбун по улиците на Аверил премина шествие от неколкостотин такива, които скандираха против Ардал и, спирайки пред двореца му, бурно го освиркаха. При това те пратиха протестна нота до него, връчвайки я на пазачите пред външните порти на двореца. В нея настояваха за незабавната отмяна на указа му от същата сутрин, заявявайки, че щом робите са си техни, те са в правото си да правят с тях каквото си поискат по съвсем същия начин, както можели да постъпват, съобразявайки се само и единствено със свободната си воля, и с приборите и съдовете си за хранене.
През следващите няколко слънца протестите постепенно все повече се разрастваха, включвайки вече и организатори на гладиаторски битки между роби, ала – поне към 25 унарбун, когато Ардал бе посетен от предводителя на гилдията на робовладелците Ботал Данту, все още имаха мирен характер.
* * *
- Моите почитания, господарю! – раболепно се поклони Данту, щом пристъпи в кабинета на великия съветник.
- Настанявайте се, г-н Данту! – стана да го приветства домакинът.
Разполагайки се в креслото срещу него, предводителят на гилдията на робовладелците пристъпи направо към въпроса:
- Всички притежатели на роби в цяло Гамбари са много притеснени от указа ви от 19 унарбун.
- Така ли? – с престорено учудване отговори Ардал, присвивайки очи. – И защо по-точно?
- Извинявайте, господарю – отново се преви в поклон Данту, - но чувал ли сте някога някъде да е издаван указ, забраняващ коленето, готвенето и/или биенето на кумлари или на каквито и да било други животни?
- Отговорът на въпроса ви се съдържа в самия въпрос, уважаеми г-н Данту – приковавайки погледа му каза Ардал, докато адската болка като със свредел дълбаеше вдлъбнатината в черепа му.
- Как така? – не разбра гостът.
- Нито кумларите, нито които и да било други животни, не са хора – търпеливо обясни домакинът. – Робите обаче, г-н Данту, са. Казвам го, ако случайно не сте забелязал този факт.
- Простете, господарю, но имам чувството, че ми се подигравате – с едва сдържан гняв отвърна Данту.
- Значи разбирате за какво говоря – позасмя се Ардал, подавайки му ръка за довиждане, която предводителят на гилдията на робовладелците не пое. Той стана и преди да напусне кабинета на великия съветник го фиксира с малките си – и сега вече злобни – очички.
- Нямам нищо против вас, господарю – произнесе бавно, - но съм длъжен да защитавам хората си и, уверявам ви, правя го Е-ФЕК-ТИВ-НО!
* * *
Неколцина от притежателите на роби, предназначени за гладиаторски битки, бяха приети от Ардал в кабинета му в периода 20-27 унарбун. Те молеха, настояваха, заплашваха и изобщо вложиха цялото си красноречие, за да го убедят да отмени двата си указа от 19 унарбун, които ги засягаха пряко – този против упражняването на насилие върху роби и, разбира се, указа за забрана на гладиаторските битки между същите. При това великият съветник им отговори по начин, много сходен на този, по който бе отвърнал на Данту.
* * *
Венел Корат представи на Ардал проекта за формиране на законодателно събрание на Гамбари сутринта на 28 унарбун. В него се предвиждаше последното да се състои от 100 души, половината от които да бъдат изтъкнати представители на гилдиите и бардски първенци, а другата половина да се избират пряко от свободните гамбариани.
- Значи трябва да преговаряме с предводителите на гилдиите със седалища тук, така ли? – осведоми се великият съветник.
- С тях също – уточни Корат. – Не само с тях обаче. Освен това се налага да се споразумеем и с най-богатите и влиятелни личности на трите острова.
* * *
Преговорите за формирането на половината от гамбарианското законодателно събрание започнаха още в същото слънце – 28 унарбун. Те бяха тежки и много продължителни. Проточиха се чак до началото на имарбун.
Между временно, под акомпанимента на все по-засилващите се и все повече заплашващи да преминат в изстъпления протести на храмовата общност на Суйбири, на робовладелците и на организаторите на гладиаторски битки, Ардал бе възложил на Гелал Лудан да проучи източниците на крупните богатства, с каквито разполагаха мнозина от висшите жреци в храмовете на Суйбири. Оказа се, че висшето жречество на този култ е затънало в корупция до уши! Почти нямаше по-заможен негов жрец, който да не е извършил поне няколко фрапиращи закононарушения.
Едно от най-неприятните неща, свързани с бунта на робовладелците, бе подпалването на няколко имения на изтъкнати противници на робството в цяло Гамбари, две от които в столицата Аверил, като един от аболиционистите дори бе нападнат и убит направо на улицата! Ардал прекъсна тези изявени прояви на насилие, като успя да установи и осъди извършителите на убийството – общо 7 човека - на смърт, а подпалвачите на две от именията на аболиционисти (всичко 12 души) – на затвор от 5 до 15 цикли.
Напрежението почна да излиза от контрол към средата на марбун, когато – вечерта на 14 същия дял - участниците в един от най-големите митинги, организирани от храмовата общност на Суйбири на Площада на веселието – бяха се събрали над 25 0000 души, мнозина от които безрезервно отдадени на този култ, – не се разпръснаха, както правеха обикновено, а се отправиха към централния храм на общността с твърдото намерение да прогонят оттам бардските войски. Обитаващият този Храм Грандор нито ги спря, нито ги насърчи. Просто изчака по-голямата част от тълпата да се люшне натам, след което пое в същата посока, заставайки в опашката й.
Точно там го откри Ганда Шамер, молейки го да го последва. Великият Патар понечи да откаже, ала висшият служител на Ардал го предупреди:
- Извършат ли това, което имат на ум, с храмовата ви общност е свършено веднъж и завинаги.
Интуитивно долавяйки някаква голяма опасност, Грандор все пак склони да последва Шамер в кабинета на великия съветник, ала не и без двадесетина от стражите в личната си охрана. Не че се страхуваше – съвсем не (само до преди няколко часа бе бил в същия този кабинет, за да участва в преговорите за разпределянето на квотите между гилдиите и религиозните групи в бъдещото гамбарианско законодателно събрание). Смяташе обаче, че тъкмо сега – в момента, когато спасяването на крехкия мир в бардата зависеше само и единствено от него – не би било зле да демонстрира сила.
Влизайки в кабинета на Ардал (охранителите му останаха пред вратата), той установи, че последният изглежда по-уморен дори и от по-рано днес, когато едва си стоеше на краката. Сега бе потънал в креслото си и едва успяваше да фокусира погледа си.
- Какво ви е, господарю? – не се сдържа да попита.
- Не е важно – едва събра сили да отговори великият съветник. Сетне кимна към масата, на която имаше някаква дебела папка в зелена подвързия:
- Седни и разгледай това.
При тези му думи Грандор само леко сви рамене, настани се в креслото срещу него и започна да разлиства папката.
- Между другото – с почти небрежен тон го осведоми великият съветник – воините ми около централния храм на Суйбири вече са 20 000, а не, както бе до преди час, само 2 500 и ако твоите хора дръзнат да им посегнат, ще се лее кръв и, уверявам те, почти цялата ще е на твои подопечни.
В същото време Грандор се бе зачел в нещо. Сетне премина на друга страница и пак почна да чете – и така на няколко пъти, а през това време лицето му постепенно губеше цвета си.
- Няма да посмеете – каза той, понечвайки да прибере папката.
- Да, за теб е – кимна Ардал. – Това е препис.
- Няма да посмеете – като ехо повтори собствените си думи Великият Патар.
- Рискувайте тогава! – вдигна рамене домакинът.
За момент настъпи мълчание, което след няколко секунди Грандор наруши с глас, почти толкова уморен, колкото този на великия съветник:
- О’кей, ще призова питомците си да не нападат воините ви – надигна се от мястото си, поколеба се, сетне наново постави папката на бюрото.
- Не е достатъчно – бе категоричен домакинът. – Освен това трябва да се споразумеем относно приемлива за всички страни бройка на квотата на храмовата общност на Суйбири в назначаемия състав на законодателното събрание.
Грандор понечи да потегли. После се поколеба и неохотно се върна на мястото си. При това на лицето му бяха изписани две борещи се за мощ в него емоции – отчаяние и бяс, като – или поне така се стори на Ардал – първата преобладаваше.
Суйбири мили! – почти паникьосано възкликна в себе си старецът. – Ако реши да използва този документ (явно имаше предвид зелената папка пред себе си, която бе разлиствал преди малко), почти цялото висше жречество на храмовата общност на Суйбири, воглаве със самия мен и с любимия ми тъпак Ван, рискуваме да прекараме остатъка от живота си в тъмницата!
* * *
Офиси в Гамбари имаха осем гилдии, а именно следните, като представянето им е в посока от тези с най-много към предприятията с най-малко служители на територията на бардата:
След продължителни преговори се реши назначените от Ардал представители в бъдещото законодателно събрание от страна на гилдиите да са 20 на брой, разпределени по следния начин:
Реши се представителите на религиозните общности също да са общо 20 (всъщност преговарящите от името на храмовата общност на Суйбири Грандор и Кареда - чак докато първият разгърна зелената папка на бюрото на Ардал вечерта на 14 унарбун - настояваха само те да имат 26 представители, като аргументът им бе, че са най-многобройната организация на територията на бардата, превишаваща в пъти и най-голямата от останалите). От тези 20 18 бяха предоставени тъкмо на висшето жречество на Суйбири, тъй като тук – в Гамбари - всички други религиозни общности бяха извънредно малобройни. Все пак по едно място бе дадено на вярващите в Пош и на жена, излъчена от жриците на Огири.
Останалите десет от петдесетте представители, които Ардал трябваше да назначи, се предвиждаше да бъдат избрани сред най-изтъкнатите и заможни гамбариански жители. При това на великия съветник му отне цели 8 слънца, докато успее да подбере хора, които – надяваше се – биха могли да се противопоставят поне относително успешно на членовете на бъдещото законодателно събрание, контролирани от храмовата общност на Суйбири и от гилдията на робовладелците.
И така: на 7 имарбун със специален указ великият съветник постанови, че назначава следните 50 представители в сто-членното бъдещо законодателно събрание на бардата – изброяваха се имената им, - като споменатите представители бяха разпределени така:
С друг указ от същото слънце Ардал постанови на 8 аварбун да се проведат избори за останалите 50 представители, в които да вземат участие всичките свободни гамбариани, навършили (или навършващи) 20 цикли на 8 аварбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар.
* * *
Към края на марбун главоболията на Ардал бяха станали толкова силни и постоянни, че той вече бе почти убеден, че скоро ще го вкарат в гроба. Надяваше се само преди това ако не друго, поне да успее да проведе изборите за законодателно събрание. В писмата си до Чилда, в които докладваше за положението в Гамбари, не споменаваше за здравословното си състояние, за да не я тревожи.
Така и не си спомних нищо, ама съвсем нищичко от миналото си! – със съжаление си повтаряше в дългите кошмарни нощи, изпълнени с адски болки и – по тази причина – с почти перманентно безсъние.
Бе обещал на Грандор, че лично той и Кареда ще бъдат пощадени от предстоящите разследвания, макар че те двамата бяха сред челниците в присвояването на бардски средства по незаконен път. Бяха се споразумели също, че в отговор на съгласието на Великия Патар квотата на храмовата общност на Суйбири в петдесет-членния назначен от великия съветник състав на бъдещото законодателно събрание да е само 18 човека Ардал не ще предприема масови арести на висши жреци на това божество, а ще действа по-умерено. Още със започването на серията от процеси срещу висши служители на култа към Суйбири обаче той тотално наруши втората част на обещанието си. Арестите започнаха в началото на имарбун, а до средата на този дял в гамбарианските затвори вече очакваха присъдите си общо 512 висши жреци от храмовата общност на Суйбири, а други 126 бяха осъдени на отнемане на цялото им имущество – или на част от него – и на различни срокове затвор.
Ардал не можеше да прецени дали – и ако да доколко – тази офанзива ще отблъсне от вярата им поне малка част от поклонниците на култа към жестокото божество на търговията, ала предполагаше, че поне няма да навреди.
До края на имарбун бяха учредени две големи и множество други по-малки партии, като едната от големите, гравитираща около бардската администрация, носеше името Съюз на свободата и бе оглавена от предводителя на гилдията на търгуващите със зурп Сонос Карбин. Тъкмо предшественикът на Карбин на този пост – Язуко Банти – стана водач на другата голяма партия, поддържана от храмовата общност на Суйбири, от робовладелците и от наскоро лишените от работа организатори на гладиаторски боеве между роби, наречена Гамбарианско братство.
В началото на варбун, когато предизборната кампания започна, освен масовата чистка сред висшия слой от служители в храмовата общност на Суйбири, Ардал предприе и една особено брутална стъпка, която – надяваше се – щеше да намали влиянието на този религиозен култ върху гамбарианите. Сред участниците на някои от най-големите им митинги внедри по неколкостотин провокатори, които предизвикаха безредици, специално предназначени да скандализират мирното население.
В същото време пропагандаторите на Съюза на свободата започнаха провеждането на небивала по мащабите си агитация, включваща и издаване на укази от самия велик съветник, с които се въвеждаха законодателни промени, облекчаващи положението на най-бедните. До към средата на варбун това доведе до стремително нарастване на едва няколкото хиляди в средата на имарбун привърженици на тази партия, които, ако се съдеше по събиращите се на проявите й по площадите на големите градове хора, вече бяха съпоставими по брой с тези на Гамбарианското братство.
Да, направихме много, наистина ужасно много, и то за някакви си нищо и никакви четири дяла! – казваше си Ардал, загледан в събралите се на Площада на веселието вечерта на 17 варбун десетки хиляди привърженици на партията на Карбин. – Въпреки това съвсем не е сигурно, че в последна сметка въпросното „много” ще се окаже достатъчно!
Спущено на 11 декември 2015. Точно след седмица очаквайте част 4 на глава XIII от книга втора.