Книга втора, част втора, глава XIV – 1
Тъпанар Дрънкар: Кормал е прекалено напорист, Сена – твърде плаха. Вече е негова, ала не и духовно. Риша пак доставя голяма радост на Алм. Преградата между Марк и Тарна окончателно се е сринала. Заминаването непосредствено предстои. Дали Сена и Кормал ще са сред заминаващите? Дори и да са, това не ще укроти бурята в душата й, нито тази в неговата, нали?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
Глава XIV – От Сюлм до Мара
Злодеецът без жалост мъката й ще поквари. На северна магия в плен ще паднат южни твари. Ще тръгне тя от рожба натежала. Ще я сломи поредната раздяла... Но ще й прати бъдещето знак, че някога щастлива ще е пак... Из Скрижалите на Арунда, Разказвачът, строфа 19435
1. Преди отпътуването
- Взимаш зурп.
Бе не въпрос, а констатация.
Застанал в сянката на мисията в този невероятно горещ следобед на 21 ешарбун в цикъл 128 от тайния тинганиански календар, Кормал бе отправил поглед към тихите тъмни води на океана и просто бленуваше за... зурп. Леко сепнат от тези безстрастно изречени думи на Сена, той премести върху нея помътнелия си от свръхупотреба на финия бял прашец поглед и, свивайки рамене, подметна със зле стаена злост в гласа:
- Ти пък от две седмици си самата скръб!
- Това е поредната голяма загуба в живота ми, Кормал! – меко се защити тя и очите й се напълниха със сълзи. – Щом държиш да бъдем заедно, приемай ме такава, каквато съм.
Сетне Сена отклони поглед към океана и мислите й се зареяха към отдавна напусналия живота й Фирсала. Случваше й се за пръв път от онова злополучно пътуване до сюлмския пазар с Бенат и Тарна на 6 ешарбун, когато, виждайки медальона на Кодрат на врата на един умрял почти пред очите й умопобъркан, бе разбрала, че баща й е мъртъв.
О, Фирсала! – въздъхна вътрешно тя. – Защо „похарчих” толкова евтино любовта си към теб, отдавайки се на Кормал, към когото не изпитвам нищо, ама съвсем нищичко, макар да сме приятели от детинство?!
При това се отдадох не на онзи Кормал от детството си, не на човека, когото винаги съм считала за приятел, а на един съвсем различен – Може би заради зурпа, знам ли? – тип с образа на Кормал!
Отмествайки поглед към намръщения мъж до себе си, около чиито зачервени очи личеше паяжина от тънки бръчици и под които бяха почнали да се образуват торбички, Сена за кой ли път се шокира от обстоятелството, че не изпитва – Че просто не е в състояние да изпита! - към него нито капчица жал! При тази мисъл я заля чувство за вина и тя опита да замести тоталната липса на любов с демонстрация на състрадание:
- Трябва да спреш.
- Да спра какво? – подскочи той и я изгледа с отнесен поглед.
- Много добре знаеш какво – опита да вложи нотка на твърдост в гласа си Сена. – Криеш го някъде в пустинята, нали? Неудобно ти е да се друсаш направо тук...
При тези й думи Кормал почувства как гневът почва да го залива на мощни, почти неконтролируеми вълни. В погледа му припламна нещо диво и после... изчезна. Думите му бяха ледени, ала с едва стаена ярост:
- Проследила си ме.
- Не – отрече Сена, която едва сега установи, че се страхува от него. Инстинктивно се отдръпна лекичко, продължавайки да го фиксира с внезапно изпълнилите й се със страх кафяви очи на пъстри точици. – Там, в Сюлм – почти задъхано изрече тя. – Всичко бе просмукано с мирис на зурп. Дъхът ти – за момент гласът й се прекърши..., - почувствах го в него... Пък и – запъна се пак..., - пък и, помниш, Тарни ми каза, че умопобърканият умрял, защото погълнал...
- Значи те е грижа за мен, така ли? – внезапно укротен я изгледа с ненадейно лумнала в погледа му страст Кормал. – Значи ме обичаш?
- Да ме е грижа за теб и да те обичам са две коренно различни неща, Кормал – внимателно поде Сена. – В момента ти си единственият ми близък човек в света, изобщо единственият човек от детството ми... Грижа ме е за теб, разбира се! Как въобще можеш да си помислиш, че е възможно да не ме е грижа за теб! Да те обичам обаче – при това тя се запъна..., да те обичам...
При тези й думи Кормал избухна в пристъп на истеричен смях. Сетне протегна ръце, рязко я притегли в обятията си, а устните му се впиха в нейните, причинявайки й болка, при което тя, оказала плаха съпротива, тихичко простена. За повече обаче нямаше сила. С едно бързо движение той смъкна препаската около кръста си, стръвно разкъса дрехите й и грубо я облада. Да, усещаше, че тя – също както преди – е пасивна като бездушна кукла. Не му пукаше обаче. От пътуването й до Сюлм с Бенат и Тарна преди цели 15 слънца за пръв път бе с нея по този начин...
Ала странно: задоволяването на сексуалния му глад не донесе на Кормал удовлетворение. Напротив – още повече го подлюти! Оня, другият глад – гладът за зурп – напълно го бе обсебил, вземайки абсолютен превес пред всичките му други физически потребности.
След като свърши, той изгледа хлипащата девойка под себе си с променени очи. Гледаше я почти така, както тогава, в едно безкрайно далечно минало, в една взривена от зурпа звездна нощ, бе гледал Алва в мига, преди ръката му да се вдигне за първия удар...
И тогава... – тогава ръката му наново трепна и..., и почна да се повдига... Липсваше му обаче онази мощ, която тогава – в нощта на първото си убийство – бе добил с помощта на финото бяло вълшебство, за което копнееше – О, как само копнееше! – сега...
При това ръката му се отпусна. Той тромаво се надигна, още веднъж хвърли поглед към закрилата очите си с ръце Сена и... пое към прохладата на стаята си в мисията и, разбира се, към очакването да настъпи нощта, за да потегли към камъка, под който бе скрил все още почти четири-фанбрумовия пакет с безценния си зурп:
Тази нощ ще е двойна доза – каза си. – Вече няколко пъти съм го правил. Е, добре де, риск си е! Ала по-добре да пукна от блаженството, в което тая магическа субстанция ме потапя, отколкото от глад за зурп!
Да – потвърди, пристъпвайки в прохладния коридор на мисията, без да подозира, че е под наблюдението на нечии зорки очи, - тази нощ ще е двойна доза. Някой друг път обаче ще е не само двойна доза, а и двойна доза плюс Сена за десерт!
При тази мисъл в съзнанието му наново се мярна образът на пръскащата се като домат глава на Алва при първия му удар. Ала той побърза да го прогони и, влизайки в стаята си, се тръшна на леглото и зачака бленуваното настъпване на нощта...
А в същото време Сена бе намерила сили да стане и да се затътри към кладенеца. Имаше чувството, че накиселяващият мирис на зурп се е просмукал във всяка пора на кожата й и бързаше да го отмие. Уви, знаеше, че оня, другият мирис, мирисът на Кормал, не ще успее да отмие. Просто нямаше сили да го стори. В момента – внезапно осъзна – бе толкова слаба и безпомощна, че нямаше никакви, дори най-нищожни сили, да се съпротивява на каквото и да било, включително на грубите ласки на Кормал...
* * *
- Кормал не ми харесва, Марк – сподели Тарна две слънца по-късно, по време на вечерната им разходка с Маркел Сибони край внезапно разбунтувалия се този следобед океан.
- Струва ми се някак отнесен – потвърди той. – Не знам точно какво с тоя човек не е наред, ама си права, има нещо.
- Чука се със Сена – отбеляза тя.
- Подозирах – кимна той.
- Правят го някъде зад мисията – осведоми го Тарна – и имам чувството, че се крият.
- Че защо им е да се крият, Тарни?! – изгледа я в упор той. – Всички тук – явно имаше предвид в мисията – сме свободни хора и всеки от нас може да се чука с когото си поиска, стига другият да е съгласен.
- Точно в това е проблемът – тежко въздъхна Тарна. – Завчера се събудих, когато се прибираха от следобедните си похождения. Той влезе пръв, а тя - почти половин час след него, като ми се стори разплакана!
- Мен ако питаш – замислено каза Маркел, - не бих казал, че тя го харесва. Да – побърза да добави той, - изпитва към него някаква привързаност, но нищо повече. Може да изпитва към него всичко, само не и любов...
- А ти към мен, Марк? – ненадейно се появи в очите й лукаво пламъче. – Ти какво изпитваш към мен?
Не знаеше защо – и защо точно сега – бе поставила този въпрос, но някак бе почувствала, че моментът е назрял.
- Любов, разбира се! – изстреля той и, неспособен вече да се сдържа, протегна ръце и я пое в обятията си. Помела всички скрупули, тя плътно се притисна към него и звукът на първата им целувка потъна нейде в бученето на разярения океан.
* * *
Вечерта на 27 ешарбун в общото помещение в мисията се бяха събрали Бенат Конкам, Гуна Тервал, Тарна Дорсу, Алпа Вас и – за пръв път след завръщането си от злополучното за нея пътуване до Сюлм – Сена.
- Трябва да подготвим първата си проповед в Сюлм – каза Конкам.
- Може би трябва да наблегнем на сходствата между местния Пош и нашия Арунда? – предложи Алпа.
- Мисля, че линията на противопоставяне би била по-подходяща – меко възрази Тарна.
- Да, защо да апелираме към тях да приемат в сърцата си божество, което е сходно на тяхното собствено? – съгласи се с Тарна Гуна.
- - Как бихме се надявали да ги спечелим за каузата си, ако им натрапваме божество, което е драстично различно от това, в което са свикнали да вярват?! – настоя Алпа.
- Значи всичко е въпрос на пропаганда, така ли? – тихо се обади Сена. – Предлагам да им опишем Арунда такъв, какъвто го виждаме ние, независимо дали – и ако да доколко - това е в съгласие с нещата, в които са свикнали да вярват.
- Струва ми се, че Сена е права – кимна Конкам. – Вярно е, че по много неща двете вери си приличат. Има обаче и съществени различия помежду им.
- И до кога предлагаш да си дадем време да се подготвим за първата си проповед в Сюлм? – осведоми се Гуна.
- Какво ще кажете да си определим краен срок края на нарбун? – предложи Конкам.
Останалите един по един мълчаливо кимнаха.
- А сега – извади от чантата си Тарна Сказанията на Арунда и Книгата на Пош – да продължим с четенето и анализирането на двете писания.
* * *
Късно вечерта на 12 нарбун, малко след като си легнаха, Риша Шокшу попита шепнешком:
- Спиш ли, Алми?
- Не – също така тихо, за да не събуди спящото в специално скованата за него люлка бебе, отвърна Алм Сайгир.
- Не мога да се сдържа да ти съобщя нещо – тайнствено заяви тя.
- Какво? – тихичко се разсмя той. – Че Чегил – това бе името на сина им – е произнесъл първите си думички?
- И това ще стане, Алми – увери го тя. – Струва ми се, че не е нужно да бързаме чак толкова. Расте здрав и – по всичко личи – доволен. Все някой ден и това ще стане – повтори.
- Какво тогава? – полузадрямал попита той. – Какво е това, за което искаш да ме известиш?
Точно тогава, събудено може би от шепота им в нощта, бебето проплака.
- Прегърни ме, Алми! – разпореди се Риша, притискайки се в него. Внезапно разсънен – Арунда, сигурно туй, дето има да ми го каже тая хитруша Ри, наистина ще да е важно, - Алм се подчини.
- Знаеш ли кого прегръщаш, Алми? – все така загадъчно прошепна тя.
- Съществото, без което не мога да дишам и което ме буди посред нощ, за да ми съобщава важни според него/нея неща – опита да отгатне той.
- И? – запита тя, захапвайки лекичко ухото му.
- Какво и? – не успя да смели той.
- И още какво същество? – продължи да го разпитва тя.
- Ти кажи – предаде се той.
- Това, което скоро пак ще ти роди дете! – не се въздържа да се разсмее тя, при което бебето – вече окончателно разбудено – ревна, а Алм, изпаднал в екстаз, започна силно да я прегръща и да крещи от щастие...
* * *
Вечерта на 25 нарбун петимата, ангажирани с разпространяването на словото Арундиево из южния континент, а именно, да припомним, Бенат, Гуна, Тарна, Алпа и Сена, се бяха настанили в общото помещение.
- Това е преработеният от мен вариант на стратегията, която обмисляме вече почти два дяла – оповести Тарна, подавайки на Бенат Конкам няколкото гъсто изписани страници.
Той ги пое и ги разглежда близо четвърт час, докато останалите тихичко си говореха. Сетне вдигна поглед към тях и се усмихна:
- Добра работа, Тарни – изрази задоволството си, а в същото време си мислеше:
Исках да превърнем Арунда в един по-топъл бог, а тук виждам контурите на едно направо горещо – дори страстно горещо – божество!
- Всички присъстващи ли са запознати с текста? – осведоми се той.
- Да – отвърнаха в един глас Гуна, Алпа и Сена.
- Нещо, което някой от вас да желае да променим? – за всеки случай запита Конкам.
Неколкосекундната тишина, която последва, бе явно доказателство, че всички са напълно съгласни с текста.
- Тогава – предложи той – имате ли възражения първата ни проповед в Сюлм да е на 5 унарбун?
Нямаха.
- Чудесно – облегна се в стола си предводителят на мисията. - В такъв случай предлагам да потеглим на 3 срещу 4, да потърсим местенце, където скромно да се настаним и да останем в Сюлм за около седмица.
- А след това? – осведоми се Гуна, уточнявайки: - Тук ли ще се връщаме след това или ще се превърнем в нещо като пътуващи мисионери?
- Предлагам да е второто – усмихна се Конкам. – В последна сметка тук, сред пустинята, няма какво да вършим, ако, разбира се, желаем да останем верни на каузата, с която бяхме изпратени от моето Кохей Фидеко Васта.
- И аз мисля така – съгласи се Тарна.
- Аз също – додаде и Алпа, като при това погледна Сена.
- Не съм..., ами..., аз просто... – просто... не съм сигурна – силно се изчерви последната.
При тези й думи погледите на всички – с изключение на този на Алпа - се устремиха към нея.
- Какво я гледате?! – скастри ги Алпа. – В последна сметка решението си е нейно!
Сепнати, останалите трима засрамено отклониха очи от все още пламналото лице на Сена, а междувременно Алпа потърси погледа й и едва забележимо й смигна.
- Значи Алпи, Тарни и Гуна, със сигурност мога да разчитам на вас, така ли да разбирам? – плахо се осведоми Конкам.
Запитаните потвърдиха, като Тарна, леко изчервена, обяви:
- Бройте и Марк. – Сетне добави онова, което и без това отдавна бе очевидно за всички останали: - Той идва с мен.
- В такъв случай предлагам да почваме да се приготвяме за път – каза Конкам, надигайки се от стола си. После, след кратко колебание, развълнувано добави: - Благодаря и на четирима ви за стратегията на първата ни проповед! В качеството си на предводител на мисията исках важните решения да идват от вас, а не от мен и мисля, че – поне в случая – се получи!
- Ами ако все пак – да допуснем – всички пожелаят да се присъединят към нас, кой ще остане тук, в мисията? – прагматично запита Гуна.
- Ри и Алм, разбира се! – изпревари отговора на предводителя на мисията Тарна. – Нали ще имат второ дете, пък и първото е прекалено мъничко, та да рискуваме да го излагаме на тежките условия на прехода, който възнамеряваме да осъществим!
- Да, Ри и Алм – кимна Конкам. – Вече говорих с тях.
В същото време Сена водеше жестока вътрешна борба със себе си.
Дано Кормал се съгласи да заминем и ние! – позволи си да си вдъхне мъничко надеждица тя. – Какво да сторя обаче, ако пожелае да останем тук или – още по-лошо – ако поиска да напуснем мисията?!
Девойката знаеше, че решението по този въпрос ще е само и единствено нейно, ала – Уви! – точно това я плашеше до смърт!
* * *
Бе малко преди полунощ на 27 нарбун, когато Кормал стигна до камъка, под който бяха запасите му със зурп, повдигна го с мъка, измъкна пакета и лакомо напъха ръка в него. В началото реши да вземе единична доза – двойните, знаеше, можеха да го доведат до колапс, - сетне сграби цели два фишека и едва тогава, успокоен, се загледа в звездите, предусещайки удоволствието от непосредствено предстоящото си политане на крилете на зурпа.
След двойната доза, която бе взел в нощта на 21 срещу 22 ешарбун, си бе позволил да го стори още три пъти, като с всеки следващ път чувстваше организма си все по-изтощен. След последния път – бе на 19 нарбун – даже му се наложи да остане на легло със зверски боляща го глава и с взривно растящ глад за зурп цели две слънца, оставяйки се изцяло на нежните грижи на Сена. Тя, разбира се, подозираше каква бе причината за състоянието му, ала не посмя – не и тогава – да опита да го отклони от блаженството, в което тоя чуден бял прашец го потапяше. В погледа й обаче личеше притеснение – граничещо с паника притеснение – и при това явно напълно искрено.
Не й ща притеснението, проклети Арунда! – изруга той. – Би ме задоволила само и единствено любовта й – нищо повече, нищо по-малко!
При тази мисъл с едно бързо движение разпечата и двата фишека, разсипвайки малко от съдържанието им върху скалите. Сетне едновременно ги изсипа върху езика си и, забравил всичко земно (а може би и всичко човешко), потъна без остатък в ослепителната всепроницаемост на една стремително раздуваща се Вселена...
Разбра, че е припаднал, едва когато дойде на себе си върху едни вече изстинали скали, под гаснещите звезди на предутринното небе. Постепенно започна да си припомня къде е и защо е тук, като с ужас отправи поглед към пакета със зурп, който конвулсивно стискаше в ледената си ръка. Едва след като се увери, че всичко с безценното вещество е наред, с мъка отлепи пръсти от пакета, при което той се озова на земята с глухо тупване. Сетне опита да стане. Не успя. Опита пак и... отново не успя!
Чак тогава страхът сграби сърцето му:
Проклети Арунда! – ужаси се. – Нима ще умра сам-самичък тук, сред скалите на тая мъртва пустош!!!
Застави се да се успокои. Пое няколко глътки въздух, при което почувства, че главата му просто се пръска от болка и едва след това с голяма мъка успя да се надигне, при което сърцето му захлопа като побесняло! Остана на едно място, молейки се пристъпът да отмине и едва след като сърцето му почна да укротява бесния си ритъм, успя да се попривдигне още мъничко...
Почти половин час се мъчи, за да върне зурпа под тежкия камък. Сетне, едва тътрейки се, се повлече към мисията, като по пътя повърна два пъти...
* * *
- Искам да те помоля нещо – плахо се обади Сена, докато вечерта на 2 унарбун с Кормал се разхождаха край океана. Него го тресеше жестока абстиненция, ала – струваше му се – непосредствена опасност за живота му вече нямаше. Този път бе прекарал на легло едва едно слънце – това на 28 нарбун. Главоболието му също бе по-слабо от това след двойната доза зурп, която си бе позволил на 19 нарбун. На няколко пъти обаче бе получил такова жестоко сърцебиене, че се бе парализирал от страх да не би сърцето му да се пръсне – и то в буквалния смисъл на думата!
- Знам какво искаш да ме помолиш – вяло отвърна той. – Искаш да тръгнем с пасмината на Бенат.
- Моля те, Кормал, не ги обиждай! – опъна му се Сена. – Те са ми приятели.
Той изстреля тлъста храчка в тихо плискащите се вълни на океана и я погледна с подпухналите си кръвясали очи:
- Не ме е еня за тях – отсече. – Едва ли има нещо по-глупаво от това да наливаш словото Арундиево в дървените глави на тукашните варвари!
Сена не отговори нищо. Само почувства как страхът я завладява изцяло.
Арунда мили! – простена вътрешно тя. – Разбира се, че ще ми откаже! Защо винаги трябва да се разделям с близки хора! Сега явно ще ми се наложи да изоставя или Алпа, Тарни и останалите или..., или, разбира се, Кормал!
- Да, пасмина са – продължаваше да намила той. – Пасмина са, но вече издивявам да стоя в тоя каменен храм на глупостта, захвърлен в пустинята на десетки фандроми от цивилизацията! Ето защо съм съгласен да тръгнем с приятелчетата ти. Това – мисля – е едничкият ни шанс все някога да се отделим от тях на някое подходящо място и да заживеем нормално!
Въпреки последния му намек, Сена изпита такова огромно облекчение, че едва се сдържа да не му се хвърли на врата. Той обаче не пропусна да се възползва от ситуацията. Протегна ръка и властно я привлече в обятията си. Сетне започна грубо да я целува. Тя се остави на поривите на страстта му, като всячески опита да откликне. Уви, не успя... Просто не се получаваше. Единственото, което бе в състояние да стори, единственото, което правеше, бе да стои мека като пластелин в ръцете му и да го гледа с безразлични очи, в които, блед и далечен, се мяркаше само образът на Фирсала.
Едва сега проумя и остана шокирана от това си проумяване. Проумя, че всъщност мрази Кормал, че го мрази дълбоко и неизлечимо, че го мрази съдбоносно и непреодолимо, че го мрази почти толкова, колкото и станалите причина за смъртта на Самет, на Грилди, на майка й, а вероятно и на баща й чудовища тингано!
Проумявайки това, тя се ужаси от себе си! Ужаси се от дън душа, ужаси се до плач! Ужаси се дотолкова, че рязко отблъсна ръцете на Кормал, а в очите й проблеснаха сълзи.
Изненадан от неочакваната й съпротива, той я гледа в продължение на няколко секунди, докато страстта в очите му постепенно гаснеше. Сетне, свивайки рамене и прикривайки раздразнението си с глухо покашляне, я осведоми:
- Аз се прибирам.
След това потегли към мисията, оставяйки я с мъката й.
- Сена! – чу скоро след това нечий тих глас зад себе си момичето и рязко се обърна. Бе Алпа. Тя приседна до Сена и я прегърна.
- Видях всичко – прошепна през сълзи. – Видях и до такава степен се ужасих, че просто се чудя как можеш да оставяш някой да се държи така с теб! Арунда, та ти изобщо не го обичаш! Не – поправи се, - ти не само че не го обичаш – мразиш го! Тогава защо, защо, за...
- Случайно да съм молела за съчувствието ти, Алпа?! – просъска Сена, отблъсквайки рязко ръката й. – Случайно да съм молела за чието и да било съчувствие и случайно да съм се бъркала в нечии лични взаимоотношения! Махай се! – изкрещя тя. – Махай се и не ми се мяркай пред очите – нито ти, нито който и да било друг!!!
Алпа се поколеба, сетне бавно се надигна с думите:
- Все пак ако поискаш да...
- Махай се, казах! – почти истерично изкрещя Сена. След това захлупи лицето си с ръце и неудържимо се разрида. Алпа остана до нея още няколко секунди, след което бавно се отдалечи, поемайки към мисията.
Арунда – в същото време опитваше да се овладее Сена, - просто трябва, трябва, трябва да се взема в ръце! Откъде ми дойде това ужасно подозрение, че мразя Кормал! Та той е единственият ми близък човек в света!
Да, единственият след Фирсала – напомни й някакво тъничко гласче в главата й. И тя... не успя да му се противопостави. Напротив, капитулира пред него.
С все още плувнали в сълзи очи бавно се надигна и пое нанякъде – просто нямаше никакво, абсолютно никакво значение накъде.
Да – каза си, - Фирсала е – и завинаги ще си остане – най-важният човек в живота ми. Ала с какво ми е виновен Кормал, че него го няма?! С какво?!!! С нищо, разбира се! Е, какво ми пречи тогава да се държа с него като с човек!
Нямаше представа. Таеше обаче подозрението, че каквото и да прави, колкото и да опитва, отношението й към Кормал ще си остане все така хладно и резервирано и, уплашена от тази мисъл, побърза да я заглуши. Сетне изтри очите си, огледа се и, след като се ориентира, вяло пое към мисията. А вълните край нея тихо се плискаха в мрака, навявайки й спомени за една явно безнадеждна, ала неизбежно незабравима любов.
Спущено на 24 декември 2015. Точно след седмица очаквайте част 2 на глава XIV от книга втора.