Книга втора, част втора, глава XIV – 3
Тъпанар Дрънкар: Дълго и изнурително е пътуването на мисионерите. Какво ли предизвиква гаденето на Сена? А абстиненцията на Кормал? Алпа определено опитва да съблазни Гуна. Ще поддаде ли той?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
3. Чергарски живот
Потеглиха от Сюлм късно вечерта на 11 унарбун. При това бяха последвани – на кумлари и коне – от деветнадесет новоприсъединени към мисията им последователи на Арунда, като дванадесет други запалени по религията им местни жители се ангажираха да построят светилище на Арунда в покрайнините на Сюлм, а петима отпътуваха към мисията им в пустинята, поемайки задължението да наемат строители, които да издигнат втори етаж на обителта. Двама от въпросните петима дори поеха ангажимента да финансират строителството със собствени средства, които да им бъдат върнати от субсидия, каквато след завръщането на поелата към Мара основна група Конкам да поиска от жреците във Фалмеки въз основа на резултатите от настоящата експедиция.
За разлика от пътуването от обителта им в пустинята до Сюлм, сега се придвижваха значително по-бавно, тъй като животните на неколцина от последвалите ги бяха доста тромави и ненавикнали на дълъг път.
Пътуваха почти три нощи, докато малко преди зазоряване на 13 унарбун пристигнаха в малкото градче Фалазан, където решиха да проповядват в продължение на две вечери, в резултат от което в нощта на 14 срещу 15 унарбун потеглиха с още един новоприсъединил се към тях последовател на Арунда.
Късно след полунощ на 18 унарбун се настаниха в средно голямото градче Лалеки, наброяващо около 100 000 жители, в което проповядваха в продължение на три вечери, след което, спечелили още двама последователи, в нощта на 20 срещу 21 унарбун продължиха по пътя за столицата на Медара Мара.
На 23 срещу 24 унарбун пристигнаха във вече познатия на читателя Арбари, където останаха за цели 5 проповеди, след което, набъбнали с още седмина, продължиха на запад в нощта на 28 срещу 29 унарбун.
През следващите две седмици спираха за по две-три проповеди съответно в малките градчета Рубан и Джунт, в немалкото поселище Мелтадах с над 200 000 жители и в още едно малко селище само на петдесетина фандрома източно от Мара, наречено Дивал, където, нараснали с още шестима, с което общият им брой бе набъбнал на 35, се настаниха призори на 12 марбун.
* * *
Сена почувства първите пристъпи на гадене около час преди пристигането им именно в Дивал, като дори се наложи да поспрат за няколко минути, докато се почувства по-добре.
Настанен върху гърба на кумлара зад нея, Кормал се чувстваше невероятно зле. Не, причината не бе, че се въздържаше от взимането на зурп – съвсем не. Всяка нощ при някое от спиранията им за почивка или – в краен случай – през жежките слънца успяваше да се усамоти някъде, за да изконсумира дозата си. Причината да е зле бе не друго, а – О, чудо! – собственият му самоконтрол! И наистина: от страхотното тридневно главоболие, връхлетяло го след двойната порция, която бе взел в стаята си в наетото от Конкам жилище на 5 унарбун, бе се въздържал от двойни порции. В следствие от това ръцете му вече постоянно видимо трепереха, а пред очите му с изключение на кратките моменти, когато шеметно се носеше на крилете на зурпа, се стелеше все още тънка, ала – струваше му се – прогресивно сгъстяваща се белезникава мъглица.
- Какво ти е? – попита той Сена, щом тя отново се качи на кумлара пред него.
- Нещо ми прилоша – бе лаконична тя, докато в същото време си мислеше:
Мили Арунда! Цикълът ми през този дял закъснява вече с цели 10 слънца!
* * *
В дивал се разпръснаха из местните странноприемници, като основната група – тази на Бенат и придружилите го шестима от мисията в пустинята – се настаниха в една странноприемница на име Лазур. Преди да се разпилеят из Дивал обаче, решиха да останат в това градче с под 50 000 жители за две проповеди, след което, на 13 вечерта, да потеглят за столицата. Всичките бяха съсипани от умора и повечето – по-точно петима – заспаха веднага, щом се настаниха по стаите си. Не бе така обаче със Сена, Кормал, Гуна и Алпа...
* * *
- Скапан живот! – тросна се Кормал, щом влезе заедно със Сена в предназначената за тях двамата стая. – Чергарски живот! Все едно сме някоя от шайките бродници, дето се тътрят като глухи кучки из Абдала!
Сена не отговори нищо. Не считаше за уместно да го прави, макар, разбира се, да не споделяше нито настроението му, нито възгледите му по въпроса.
- Попитах долу – продължаваше да нарува Кормал, сочейки към пода – бяха на втория етаж – кога ще е закуската и тия мързеливци ми казаха, че щяла да е чак в 8! Чак в 8, представяш ли си!!!
- Може би би било добре да подремнем преди това – кротко предложи момичето.
- Да дремя ли?! – подлюти се още повече Кормал. – Бръмбари май дремят в главата ти! Гладен съм като кумлар, пък тя, умницата, ме съветва да спя, докато лентяите от тая дупка приготвяли яденето! На теб като ти е малък стомахът, да не мислиш, че и тези на останалите хора са такива!!!
Престанала да му обръща внимание – вече бе свикнала с все по-честите му избухвания, - Сена се изтегна в леглото, като изобщо не й направи впечатление, че дюшекът не само че бе твърд, ала и че целият бе на бучки – толкова бе уморена – и тутакси заспа.
Кормал постоя загледан в нея, сетне, смръщвайки болезнено лице, все пак реши да вземе дозата си – а може би този път вече две,?! – не тук, а някъде навън. Взел това решение, тръгна да излиза.
* * *
- Искаш ли да изпием по един горещ филех в стаята ми, Гуна? – неочаквано запита Алпа, докато двамата се качваха по стълбите към третия етаж, където бяха стаите им.
- Аз ще поръчам – незабавно се отзова той, понечвайки да се върне.
- Не се връщай, глупчо! – уморено се разсмя тя. – Тъй като предположих, че няма да ми откажеш, вече поръчах филеха и човекът на бара каза, че ще ни го донесат в стаята. А може би съм се излъгала? – сбърчи сладкото си носле. – Може би ще ми откажеш?...
- Разбира се, че ще изпием по един филех, че как иначе! – разсмя се и Гуна...
Междувременно бяха се изкачили по стълбите и тъкмо поемаха по коридора на третия етаж.
- Това трябва да е – посочи момичето една врата в дъното и двамата се насочиха към нея.
* * *
- Предполагах, че ще е уморително, ала изобщо не съм подозирал, че ще е направо смазващо това наше сякаш безкрайно скиталчество! – уморено въздъхна Гуна, отпивайки първата глътка от черния си димящ филех.
- По-важното е, че не само че успяваме, но и че успехът на експедицията ни е изненадващо голям – изрази задоволството си Алпа и на свой ред отпи от филеха си.
- Да, така е – съгласи се той. – Разбира се, че е така и разбира се, че това ме радва, много ме радва... Ала...
- Виждам, че си много уморен, Гуна – загрижено отбеляза тя. – Има ли нещо, с което бих могла да ти помогна?
Той впи очи в нейните, улавяйки и задържайки погледа й, като за момент сякаш искаше да й каже нещо. Сетне явно се отказа, отклони очи и се загледа през прозореца към събуждащия се Дивал.
- Вярата ти още ли е така силна, както в самото начало? – неочаквано го запита Алпа.
Въпросът го сепна, заварвайки го неподготвен.
- Не знам, Алпи – откровено й призна той. – Сравнявайки Сказанията на Арунда с Книгата на Пош установявам, че вярата ни, ако и да е добра, очевидно далеч не е единствената такава, както съм си мислел преди потеглянето ни за тоя опустошително горещ континент. Пък и – запъна се за момент..., - пък и – не знам защо – в течение на тоя преход всичко, свързано с мисията ни, постепенно все повече започва да ми изглежда някак – направи кратка пауза, за да намери точната дума..., - някак – Прости ми, Арунда!..., - някак кухо и безсмислено!
- А може би си открил нещо ново в живота, а, Гуна?! – дяволито се подсмихна тя. – Може би си открил нещо, заради което повече си заслужава да се живее, отколкото в името на словото Арундиево?
- Хм! – лекичко се изчерви той, избягвайки погледа й. – И какво ще да е това въпросно ново нещо?
- Не знам, Гуна – загадъчно каза тя. – Как мога да знам, щом не съм в главата ти?!
Сетне звънко се разсмя.
Той се поколеба за момент, сетне, пренебрегвайки трупалите се в него в течение на много цикли скрупули, с леко треперлив от вълнение глас произнесе:
- А ти откъде знаеш, Алпи? Откъде знаеш, че не си в главата ми? – уточни и гъста руменина заля лицето му.
- Ами няма как да знам, освен – тя направи кратка многозначителна пауза..., - освен ако не ми го кажеш самият ти...
Гуна обаче не бе готов да стигне чак дотам – все още не. Ето защо набързо допи филеха си и се надигна.
- Аз отивам да спя – обяви, като силна прозявка разтегли устните му. Сетне, след като я погледна с нещо на границата между дълбоката симпатия и наченките на любов, се обърна и се отправи към вратата.
А навън малкото градче Дивал постепенно се събуждаше, подхващайки делничния си ритъм. По улиците се мяркаха все повече и повече минувачи, един голям кораб вдигна котва от малкото пристанище и пое към дълбините на океана, а жаркото кълбо на слънцето постепенно почна да изплува на хоризонта. По всичко изглеждаше, че и днес, също както през всичките слънца на последните близо два дяла, щеше да е един опустошително горещ ден.
* * *
През целия 12 марбун, вкл. по време на самата проповед вечерта, както и през последвалата нощ, Сена се чувстваше добре. На следната сутрин обаче отново й се догади и едва свари да стигне до помещението за къпане, за да повърне в умивалника. Сетне отново й олекна, ала продължаваше да изпитва някаква обща слабост, която я задържа в леглото чак до пладне.
- Какво ти е, Сена? – изгледа я загрижено Алпа, когато слязоха за обяд в общото помещение на странноприемницата. – Изглеждаш ми някак бледа и недоспала.
- Явно пътуването ме натоварва прекалено много, както впрочем всички нас – отвърна запитаната. Сетне побърза да се присъедини към Кормал на масата в очакване да им сервират храната, тъй като наново бе почувствала леки пристъпи на гадене.
* * *
Потеглиха веднага след проповедта същата вечер, като този път към тях не се присъедини никой.
- Сена ми изглежда някак болнава – сподели Маркел с настанилата се пред него на кумлара им Тарна. – Явно пътуването не й понася особено добре.
- То пък кому ли понася особено добре – риторично отвърна момичето и се сгуши в прегръдките му.
- Е, като стигнем Мара на сутринта, ще си отдъхнем за няколко седмици, преди да потеглим обратно – почти бодро заяви той. – Поне Бен каза така.
В същото време обаче мислите му съвсем не бяха насочени нито към Мара, нито към евентуалния им продължителен престой там. Бяха го отнесли към безкрайно далечния Барзум, към покойния му приятел Елорио, към грандиозната космическа авантюра на тях двамата с предвожданите от мерзавеца Верлаац шайка от умопобъркани учени и към трагичния й завършек.
- За какво мислиш, Марк? – сепна го гласът й. – За нещо от миналото си ли? За някоя жена в него?
- О, не, сладкишчето ми! – разсмя се той, лепвайки й звучна целувка. – Само не и за някоя жена... – с изключение на теб, разбира се!
В същото време Бенат пътуваше на кумлара си напълно буден. Не че не бе уморен – тъкмо напротив. Сънят обаче така и отказваше да склопи очите му.
Арунда мили! – възкликна той вътрешно. – Кой да предположи, че ще имаме чак толкова голям успех! И досега се чудя и не мога да се начудя как стана възможно цели тридесет и пет души да ни последват, двадесет и четири други да се заемат с построяване на светилища на Арунда в три от градовете, през които минахме, а петима дори да потеглят за мисията ни в пустинята, за да подсигурят издигането на втори етаж на постройката ни, като – О, чудо! – даже двамина от тях да финансират това начинание със средства от собствените си джобове!!!
Явно тукашните хора съвсем не са чак толкова по-лоши от нас, абдалианите, както си мислех преди пристигането ни на южния континент – заключи и се настани по-удобно върху гърба на кумлара си.
А бучащите вълни на океана вдясно от него в тая топла и ясна нощ с невероятно едри горящи над главите на мисионерите звезди постепенно го унесоха в първата му след отпътуването им от Дивал дрямка.
Спущено на 8 януари 2016. Точно след седмица очаквайте част 4 на глава XIV от книга втора.