Книга втора, част втора, глава XIV – 4
Тъпанар Дрънкар: Престоят на мисионерите в Мара е замислен като кулминация на проповедите им. Ще се оправдаят ли очакванията им в това отношение? Кормал се явява на съдбоносен изпит. Има важна вест за Сена. Тя за него – също. Ще се зарадват ли взаимно, когато си ги съобщят?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
4. Нов живот и фатални обстоятелства
Пристигнаха в Мара късно на следната сутрин, когато слънцето вече започваше да изстисква пот от уморените им тела.
един невероятно оживен дори в тоя сравнително ранен час голям град. Улиците му бяха претъпкани с хора и файтони и на тях им се налагаше да се придвижват едва-едва. Тук тежкият накиселяващ мирис на зурп във въздуха бе толкова плътен, че сякаш можеше да се реже с нож. От него ли, от друго ли, на Сена й прилоша още със самото им навлизане в града, ала някак успя да се сдържи да не повърне.
- Какво ти е? – запита я Кормал, виждайки бялото й като восък лице. – Зле ли ти е? Ако искаш, да спрем?
- Не, Кормал – отклони предложението му тя. – От пътуването е. Ще ми мине. Но все пак ти благодаря за загрижеността!
В отговор той само изсумтя и потъна в мечтания за... зурп...
Стигнаха центъра на града към обяд, когато горещината вече бе просто невероятна, а във въздуха се стелеше подобна на тънка мъглица в средата на лятото в Абдала мараня. Едва тогава се разпръснаха, като Бенат и шестимата му първоначални спътници отново потърсиха място, където да се настанят заедно. Откриха го в масивната едноетажна каменна постройка със стени от дебел гранит, носеща гръмкото име Славата на Мара, до която, каталясали от умора, стигнаха едва в ранния следобед.
Решиха това и следващото слънце да си починат и да започнат проповедите си едва на по-следващото такова, 16 марбун. Бенат предложи, а Тарна, Алпа, Гуна и Сена се съгласиха, да проповядват тук в продължение на три-четири седмици, след което да поемат обратно към мисията си в пустинята.
* * *
Бе малко след заминаването на останалите към централния площад на Мара за първата им проповед вечерта на 16 марбун, когато Кормал реши да отпусне душата с малко калеп.
Арунда мили! – прозина се в леглото плувнал в пот. – Сякаш цяла вечност не съм се докосвал до тоя направо опожаряващ стомаха еликсир на живота!
Вече едва се сдържаше да не взима двойни дози, ала знаеше – бе абсолютно сигурен, - че скоро ще го стори. Недостигът на зурп просто го влудяваше! При това сега не само виждаше предметите като през ципа от тънка белезникава мъглица, не само се тресеше от абстиненция, а и почваше да усеща някаква все още едва доловима, ала макар много бавно прогресираща пронизваща болка някъде дълбоко в костите си!
Калепът ще ме сгрее – каза си. – Пък белким с това и тая новопоявила се болка в костите ми отшуми!
Сетне тромаво се надигна, облече се и потегли да потърси прохладата на някое заведение.
* * *
Бърлогата, в която се напъха, наистина бе приятно прохладна, ала и пропита с тежкия мирис на калеп и зурп. Заведението бе претъпкано до козирката и Кормал отначало помисли, че, ако реши да остане тук, ще трябва да пие калепа си на крак. Съзря обаче едно празно местенце на четириместна маса и с лакти и рамене си запроправя път през навалицата натам, сподирян от вялите протести на неколцина от онези, покрай които се бе промъкнал по-грубичко.
- Може ли? – осведоми се, изправяйки се пред настанилите се на масата, като при думите му и тримата отправиха замъглените си от изпития калеп, а вероятно и от изконсумираната доза зурп погледи към него.
- Сядай, брат’чет! – изфъфли мъжът до празния стол, като потупа по облегалката му. – Сядай, пък Дарми – при това отправи поглед към човека срещу себе си – ще черпи и тримца ни по един арен калепец!
- А защо тоя път не вземеш да се излъжеш да почерпиш ти, въшливи с пари Талпан?! – изгъгна споменатият, докато Кормал се настаняваше на празното място.
Едва седнал и сервитьорът – момче на около 16-17 цикли – застана до масата им с думите:
- Какво ще обичате, господине?
Обзет от моментна – защото бе крайно непривична за него – щедрост, запитаният хвърли поглед към останалите трима на масата, осведомявайки се:
- Калеп, нали?
Те отривисто кимнаха, при което той се обърна към сервитьора и повели:
- Четири големи калепа, моля, а за мен и една тлъста кумларска пържола.
- Охо, много си щедър, брат’чет! – подсвирна мъжът, наречен Дарми.
- Я стига, Дарми – шеговито го контрира Талпан. – Ако беше чак толкоз щедър, щеше и на нас да вземе по една тлъстичка кумларска пържевинка!
- О, не се прави на палячо, Талпи! – скастри го мъжът между него и Дарми. – Вместо да благодарим на човека, ние ще го накараме да съжалява, че ни е почерпил!
- Стига, бе, Фейл! – тросна му се Талпан. – Ти от майтап не разбираш ли, взел те Пош!
В това време им донесоха поръчаното, като четиримата се чукнаха и отпиха, а след като при това почти преполови чашата си, Кормал тутакси се зае с благоуханната си пържола. Бе гладен като кумлар!
- Е – поде междувременно Фейл, обръщайки се към другите двама, - вие ще си търсите ли някаква работа до пресявката на 1 имарбун?
- Аз смятам да побачкам като докер – оповести Талпан, че дотогава скромните ми парици нема да ми стигнат да си плащам смрадливата дупка, която съм наел.
- Смрадлива дупка ли?! – саркастично се разсмя Дарми. – Ти ела в мойта бърлога и тогава ще разбереш какво значи смрадлива дупка!
- Мен пък ме цаниха да пазя платна с послания на умопобъркани вярващи, дошли да проповядват тук – похвали се Фейл. – При това, да ви кажа, не плащат никак зле – по петарка на слънце!
- Цели пет зифара само за едно слънце?! – зяпна от почуда Талпан, като едва не разсипа калепа си, който тъкмо в този момент поднасяше към устните си.
- Какво се учудваш, Талпи! – намеси се Дарми. – Смяната ти е цели дванадесет часа, като при това половината пъти трамбоваш из площада в тоя проклет пек, дето и сега е навън, ако и вече да е почти вечер!
- Извинявам се за въпроса – включи се и Кормал, - но какъв е тоя сбор на 1 имарбун, за който говорите, ако – при това лекичко се запъна..., - е, ако не е тайна, разбира се!
- Събират доброволци за градската стража във Фиртуш, брат’чет – осведоми го Дарми. – Аз специално не вярвам, че ще склонят да изберат някой от нас, тримцата, ама чак от далечния Джунт сме се повлекли аз и двамцата ми авери – при това кимна по посока на Талпан и Фейл, - та поне да си опитаме късмета.
- Пък и заплащането било добро – добави Талпан, - мнооого, много добро!
- А всеки ли може да кандидатства? – продължи да разпитва Кормал, като усети, че калепът почва да го хваща.
- Абсолютно – кимна Фейл. – Сборът е в 8 сутринта на 1 имарбун на централния площад тук, в Мара.
- Какво ще кажете, братлета, да взема да ви почерпя по още едничко, а? – изпаднал в някакво особено добро, почти еуфорично настроение, подхвърли Кормал.
- Жив да си, брате! – едва не му се нахвърли на врата Талпан. – Ама да знаеш само как ми се пийваше още едничък благичък калепец!
А в същото време Кормал си мислеше:
Проклети Арунда, защо да не взема и аз да се явя на тоя сбор! Сигурно и мен не биха избрали, ама що пък да се не пробвам?!
Сетне, пресушил чашата си, извади фишек зурп, загледа го като хипнотизиран и след неколкосекундна нелека вътрешна борба наново го прибра. Днес вече бе взел дозата си, а чувстваше – просто бе сигурен, - че точно в този момент повторна такава в рамките на едно и също слънце може не просто да се окаже опасна за него, а направо да го довърши!
* * *
Петимата от мисията в пустинята, ангажирани с разпространяването на словото Арундиево, бяха направо смаяни от огромния интерес, който предизвикваха проповедите им тук, в столицата на Медара Мара. Още в самото начало край трибуната, от която говореха, се събираха по неколкостотин души, а сетне – по-точно след третата проповед – броят на слушателите им набъбна на над 1000, като с всяко изминало слънце растеше все повече и повече.
Междувременно Сена продължаваше да се чувства все така отпаднала, като към общата й слабост се добавиха и пристъпи на мъчително главоболие. Те обаче постепенно отшумяха, ала тогава пък наново почна да й се гади и дори на два пъти повърна.
- Сена – каза й веднъж по време на закуска Тарна, - мисля, че трябва да идеш на лекар. Не изглеждаш никак добре.
- Ще се оправя – отвърна Сена, макар да чувстваше, че с организма й става нещо крайно необичайно!
Когато марбун се изтърколи и времето за дяловия й цикъл настъпи, тя с трепет почна да очаква началото му. Ала дори и вечерта на 3 марбун, когато се прибра и завари стаята на тях двамата с Кормал празна, признаци за появата на такъв все още напълно липсваха. И едва тогава започна да проумява какво би трябвало да означава това, като от самата тази мисъл почна да й се гади.
Мили Арунда! – прошепна с нещо като отвращение. – Мили, мили Арунда! Бременна съм!... Бременна съм от Кормал!
* * *
На сбора на централния площад в Мара в 8 сутринта на 1 имарбун се явиха над 5000 кандидати, измежду които щяха да бъдат подбрани 250 доброволци за служба в градската стража на столицата на Тингано Фиртуш. Пристигайки тук, Кормал се вряза в най-задните редици на кандидат-стражите и зачака реда си.
Изпитът, включващ редица физически упражнения, протичаше бавно, макар изпитващите да бяха поне стотина. Времето, отделяно на всеки от кандидатите, бе между 5 и 10 минути и бавността на процедурата разколеба неколкостотин от присъстващите. Кормал обаче не бързаше. Единственият му проблем – единствен, ала голям – бе, че щеше да вземе днешната си доза зурп едва след изпита. А междувременно болката нейде дълбоко в костите му продължаваше да прогресира. Мъглицата пред очите му обаче се бе поразсеяла, па макар и не напълно.
Изправи се пред изпитващия – младеж на негова възраст – едва към 4 следобед, когато бяха останали по-малко от 1000 кандидати и бе сред последните, които щяха да бъдат изпитани същото слънце. Останалите щяха да бъдат помолени да се явят наново утре.
- Името? – осведоми се изпитващият, оглеждайки хилавото му телосложение и явно останал впечатлен от светлия цвят на кожата му.
- Кормал – чинно отвърна той и неумело отдаде чест.
- От Варвария си, предполагам? – осведоми се мъжът срещу него.
- Да, оттам – кимна Кормал.
Сетне бе накаран да направи физическите упражнения, включени в процедурата на изпита, като му се стори, че резултатът от тях никак не интересува изпитващия го.
- Достатъчно – каза накрая последният. – В 6 вечерта на 3 имарбун се яви в чакалнята на военното пристанище с ей тоя номер – при това му подаде ситно изписано малко бяло листче, на което бе написано името му, последвано от някакъв номер (вероятно показващ кой по ред от явилите се беше).
Сетне го отпрати с махване на ръката...
* * *
Щом Кормал се отдалечи, изпитващият изгледа хладно следващия кандидат.
Вярно, телосложението му е добро, а и – за разлика от предишния – не взима често зурп – констатира с очите на познавач, - ама предишният ще мине, а тоя – не. А предишният ще мине, разбира се, ще го допусна да мине – поправи се – не за друго, а защото е от Варвария, а стражите във Фиртуш имат нужда и от момчета за всичко, каквито много по-лесно биват придумвани да стават варвари, отколкото тукашни...
* * *
Кормал не повярва, че е успял. Залепеният на една от стените на чакалнята във военното пристанище на Мара голям лист с имената и поредните номера на успешно преминалите изпита 250 кандидати обаче красноречиво свидетелстваше, че е така!
Велики Арунда! – дивеше се той, гледайки името и номера си ту на този лист, ту на малкото листче в ръката си. – Сигурен съм – просто няма как да е иначе, - че и далеч по-годни за стражи от мен са били отхвърлени!
Фактът обаче си е факт – каза си – и не ми остава нищо друго, освен да се радвам на туйнарския си – както казват тукашните – късмет!
Сетне за кой ли път плъзна поглед по листа, установявайки, че в имената на неколцина от успелите има нещо абдалианско – да, твърде абдалиански звучаха имена като Шупур, Дайни, Керат, Кобол..., - ала отбеляза това само като любопитна подробност, без изобщо да се замисля над него. После се съсредоточи върху обявлението под списъка с имената, което гласеше:
Молим всички успели кандидати да се явят тук в 9 сутринта на 15 имарбун за по-нататъшни указания.
След като постоя още малко, най-сетне започна да идва на себе си, обърна се и, въпреки болящите го кости, с бодра стъпка пое към изхода, озовавайки се в слънчевия ад на тая все още гореща като пещ вечер на 3 имарбун.
* * *
Прибра се малко преди полунощ. Бе си позволил да отпразнува приемането си в градската стража на Фиртуш с два калепа, ала от втора доза зурп някак – и той не знаеше как – и тази вечер се бе въздържал. Сега обаче възникваше друг, при това съвсем нелек проблем, даваше си сметка. Трябваше – просто бе наложително – да убеди Сена да тръгне с него.
Още със самото си прибиране установи, че тази вечер Сена е някак особена. Следеше го с поглед мълчаливо, някак почти засрамено. Най-сетне, когато той започна да се съблича, за да се пъхне в леглото до нея, тя поде с тих глас, в който се долавяше треперлива нотка:
- Трябва да ти кажа нещо, Кормал.
- Нещо? – отправи към нея въпросителен поглед той. – Какво нещо? Такова ли е, което да не може да почака до сутринта?
- Не – бледо се усмихна тя, - не е такова, ала искам да ти го кажа сега.
- Е – сви рамене той, - казвай тогава.
- Ще имаме дете – реши да не протака тя.
В първия момент изражението му остана непроменено. След това и върху неговото лице грейна усмивка:
- Е – заяви той с бодър тон, - в такъв случай и аз имам да ти казвам нещо и мисля, че то е в синхрон с това, което току-що ми съобщи.
Странно – каза си Сена, гледайки го съсредоточено, - та той (почти) не се впечатли от вестта, че ще имаме дете! Радва се. Да, радва се, много даже, ала..., ала радостта му е предизвикана от нещо друго, от нещо... негово си!
- Пред теб стои един чисто нов служител в градската стража на столицата на Тингано Фиртуш – важно оповести той и зачака реакцията й. Такава обаче нямаше. Вместо това тя тихо го запита:
- Не се ли радваш, Кормал? Не се ли радваш за бъдещото ни дете?
- То, бъдещото ни дете, ще има нужда от сигурност – опита да спечели максимално от ситуацията той, - каквато не са в състояние да му дадат родители, които се халат по пътищата като абдалиански бродници.
- Разбирам те – тъжно заключи тя и му обърна гръб.
- Е, с мен ли ще дойдеш или предпочиташ шайката на Бенат? – направо я запита той.
- Хайде да поспим, пък утре ще говорим – предложи тя. – Става ли?
В отговор той само изсумтя, лягайки до нея. Искаше му се да я прегърне – да, дори много му се искаше, ала някак въпреки изпития калеп усещаше, че моментът за това е крайно неподходящ.
А междувременно тя едва се въздържаше да не се разплаче. Сълзите й обаче потекоха беззвучно след няколко минути, когато бъдещият баща на детето й – баща, чиято рожба явно ни най-малко не го интересуваше – гръмовно захърка до нея.
Мили Арунда! – простена вътрешно девойката. – Значи все пак в последна сметка ще ми се наложи да избирам! Значи – колкото и да опитвах да го избегна – все пак ще трябва да реша с кого да отгледам детето си – с мисионерите или с Кормал! Чувствам – О, прости ми, Арунда!, - ах, как чувствам само, че сърцето ми ме тегли повече, даже много повече, към тях, ала и – Уви! – знам, че дългът ще ме принуди да избера да остана с него!!!
Спущено на 15 януари 2016. Точно след седмица очаквайте края на глава XIV от книга втора.