Книга втора, част втора, глава XV – 1
Тъпанар Дрънкар: Много работа им се отваря на вестоносците около Балабош! Защо ли свирепата Бетила Ландра се чувства така сломена? Сломен е и Данат Агато, разбира се – Хайфи буквално „се пука по шевовете” от вражи войски! Обяснението на Горал Карпос едва ли ще го успокои! – Жребият е хвърлен и каквото и да се случи, връщане назад няма да има, нали?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
Глава XV – Война преди войната
Вероломство дивият ще стори. Със същото четвъртият ще отговори и... тъй ще падне в клопката нелепо... А пък от мъртъв киртското дете ще получи неочаквана подкрепа... Ветровете на прииждащото зло мъртвешки ще повеят. Души ще „вкаменяват”..., злокобно ще се „смеят” и... „полудели” вред вражди ще сеят!... Из Скрижалите на Арунда, Разказвачът, строфа 19822
1. Окупацията на Хайфи
В късното предпладне на тоя изключително горещ 10 арбун в цикъл 129 от тайния тинганиански календар Балабош и Бетила Ландра допиваха сутрешния си филех на мястото, където напоследък го правеха редовно, а именно на терасата на двеста шестдесет и седмия етаж на кулата на Турн.
- Откакто те срещнах – казваше той с влюбен блясък в очите, - цялата тая борба за тинганианското управление все повече ми изглежда като бутафория!
- Значи ти действам разложително? – засмя се тя.
- Да благослови Пош всеки с такова разложение! – присъедини се към смеха й той.
- И все пак, доколкото те познавам, не мога да си те представя неустремен към властта – отбеляза тя, като след кратка многозначителна пауза добави..., - и то към най-голямата възможна власт!
- Такава ми е природата, прекрасна моя Бети! – сви рамене Балабош. – Каквото и да правя, колкото и бутафорна да знам, че е борбата за власт, не мога да си представя ситуация, в която да не участвам в нея!
- Участвай тогава! – насърчително вметна тя. – Изцяло съм зад теб в това ти поприще!
- Знам, мила ми Бети, знам – отвърна той, обгръщайки раменете й с ръка. – Може би затова така безумно много те обичам!...
Точно в този момент някой похлопа на балконската врата.
- Какво има? – провикна се Балабош.
- Писмо от Фиртуш – оповести човекът зад вратата.
- Вероятно е отговорът на предизвикателството ни от 27 варбун – предположи великият съветник от Кортис, стана, прекоси терасата, отвори вратата, взе писмото от ръката на слугата си и тъкмо когато понечи да затвори, онзи го възпря с думите:
- Донеслият го бързоходец – при това кимна към плика в ръката на великия съветник - чака отговор, който да занесе във Фиртуш.
- Нека чака – едва доловима усмивка докосна устните на Балабош преди той да затвори вратата и да се върне при любимата си Бети, без която ясно съзнаваше – разбиране, плашещо го до смърт, - че не просто би му било трудно да живее, ала и – и тъкмо това бе най-страшното – че едва ли би могъл да намери смисъл да продължи да го прави!
Още щом се настани отново в плетения си стол, счупи печата, отвори плика, извади писмото и зачете съсредоточено. Сетне, запазвайки съсредоточеното си изражение, го подаде на Бети:
- Точно както очаквахме! – изкикоти се доволно, посегна към чашата си с останалия на дъното й вече изстинал филех и го допи.
Междувременно жената до него също започна да чете посланието на предвожданите от Чилда/Фалет велики съветници. Когато приключи, тя го върна на Балабош, кимвайки:
- Да – потвърди, - нищо изненадващо.
- Сега нещата, които ми остава да сторя, са да пратя сигнала и да насроча събрание – посочи очевидното Балабош, присегна се към шнура над главата си и отривисто го дръпна. Няколко секунди след това слугата, който му връчи писмото, отвори вратата и застана чинно в рамката й.
- Кажи на бързоходеца, който донесе това – при тези думи Балабош кимна към писмото, което между временно бе оставил на масата пред себе си, - че отговорът е в посланието ни от 27 варбун. Запомни ли? – осведоми се за всеки случай, като изгледа служителя си особено строго: - Отговорът е в посланието ни от 27 варбун...
- Запомних, господарю! – дълбоко се поклони подчиненият му, повтаряйки: – Отговорът на писмото, което бързоходецът донесе, е в посланието ви от 27 варбун.
- Точно така – одобрително кимна великият съветник. - Освен това – повели – повикай Кадур Аноми. – Да дойде тук по най-бързия възможен начин!
- На вашите заповеди, господарю! – отзова се Аноми след по-малко от 5 минути.
- Стягай се за път, Кади! – нареди му Балабош. – До час трябва да си поел за Батар и Конджу. Налага се да предадеш на Андел и на Ома – единствено на тях или, ако не са там, на преките им наместници – незабавно да преминат към действие според предварителния план. Запомни ли? Само това – незабавно да преминат към действие според предварителния план!
- Разбира се, господарю! – дълбоко се поклони бързоходецът. – Разбира се, че запомних и ще предам думите ви дословно!
- Колко време ще ти трябва, за да свършиш тая работа? – осведоми се великият съветник.
- Много е далеч, господарю! – с леко притеснение в гласа отвърна Аноми. – Просто няма човек, който би се справил за по-малко от 15-20 слънца!
- Колкото по-бързо изпълниш задачата, толкова повече ще получиш – стимулира го Балабош. Сетне махна с ръка, освобождавайки го, като му заръча да предаде на слугите да повикат писаря.
Няколко минути след това поканата, адресирана до единадесетте подчинени нему велики съветници, бе готова. С нея ги свикваше на заседание тук, в кулата на Турн в Кайрис, в 12 часа на 10 карбун. Отне още по-малко от половин час на писаря да направи единадесет преписа на поканата, които малко по-късно бяха предоставени на същия брой бързоходци с указания да ги връчат – всеки от тях на определен велик съветник – по най-бързия възможен начин.
Когато свърши всичко това, Балабош си наля калеп от бутилката пред себе си, като предложи и на Бети, която обаче отказа.
- Ако предаде посланието до три седмици – замислено каза той, явно имайки предвид Аноми - и ако на Андел и Ома им трябва около седмица, за да наредят нахлуването, всичко ще е приключило най-много до дял, считано от днес.
Сетне отпи щедра глътка от калепа си, протегна ръце и взе Бети в обятията си. Обичаше да я люби тук, на терасата на последния етаж на най-високата сграда на континента.
* * *
Точно в полунощ на 8 срещу 9 карбун в цикъл 129 от тайния тинганиански календар почти 550 000 войници без каквото и да било предупреждение започнаха масирано да преминават от територията на Батави на тази на Хайфи. Изненаданите граничари от Хайфи изстреляха няколко предупредителни стрели и хвърлиха десетина копия, ала нападателите не отговориха. Просто с вдигнати щитове продължиха напред, принуждавайки защитниците на западната граница на бардата на Сундран Нандрал Мълчаливия да започнат да отстъпват към столицата Гамеа, по посока на която се бяха отправили нападателите.
В същото време над 320 000 войници започнаха масирано да преминават в Хайфи и от територията на Адор Ран. Тукашните граничари също се оказаха достатъчно благоразумни, за да си спестят жертвите, отказвайки да оказват безсмислена съпротива.
Войските и от Батави, и от Адор Ран, настъпваха бързо, ала – трябва да се признае, - без да упражняват каквото и да било насилие. На въпросите на колегите си от Хайфи отговаряха само онова, което началниците им ги бяха инструктирали да отговарят, а именно:
- Така ни е заповядано.
Още с началото на настъплението няколко десетки бързоходци от западната граница на Хайфи и още толкова от юг-югоизточната се втурнаха към Гамеа, за да известят наместника на намиращия се в момента във Фиртуш Сундран Нандрал, младия Данат Агато, за нечуваното вероломство на Батави и Адор Ран.
* * *
Данат Агато вечеряше, когато го известиха за пристигането на първите бързоходци. Бе вечерта на 9 карбун и все още не бе получил известие за скорошното завръщане на началника си, великия съветник от Хайфи Сундран Нандрал. Това обаче – поне засега – не го притесняваше особено. Единственият проблем бяха все по-упоритите слухове, че войната между великите съветници около Чилда и тези, предвождани от Балабош, вече била неизбежна и при това щяла да избухне съвсем скоро.
Не вярвам положението да е чак толкова лошо! – опитваше да запази спокойствие той. – Все някак ще се разберат. Просто след рулетката на 26 карбун всичко ще се оправи. Така е от незапомнени времена. Какви ли не трусове са преминавали през тоя нажежен от страсти континент, ала накрая силата на традицията винаги е надделявала. Защо – че откъде накъде – сега трябва да е различно!
Интуицията на Агато обаче съвсем не бе чак толкова оптимистична. Тъкмо напротив. Тя настойчиво му нашепваше, че този път ситуацията е коренно различна в сравнение с когато и да било преди по време на съществуването на свещената рулетка на Пош. И ето, нещо зло отрови вкуса на храната му, щом един от слугите му с бяло като вар лице му съобщи, че петима бързоходци, идещи от западната и други двама, пристигащи от юг-югоизточната граница, настояват веднага да ги приеме.
- За какво става въпрос? – Запита Агато слугата, ала онзи само сви рамене:
- Носят се всякакви слухове, господарю – предпазливо изрече той. – Каквото и да е, най-добре да го чуете от самите бързоходци.
И наместникът на Нандрал, разбира се, стори тъкмо това. Набързо приключи с вечерята си и веднага след това пое към кабинета си, за да се срещне с припиращите бързоходци.
Още с влизането си в кабинета му, седмината капнали от път мъже се сринаха в краката му, като един от тях вдигна очи към него и започна:
- Простете, господарю! Простете на нас, простите ви слуги, за ужасната вест, която бяхме принудени да ви донесем!...
- Я ставайте! – нареди леко подразненият от това крайно раболепно поведение Агато. – Каквото и да се е случило, не може да е чак толкова лошо или непоправимо, та до смърт да се страхувате да ми го съобщите!
- Много е лошо, господарю и – Простете! – може би непоправимо! – обади се друг от бързоходците. Вестта обаче дойде от третия проговорил, който, опитвайки да запази спокойствие, каза:
- Ида от границата с Батави. Днес точно в полунощ огромен брой войници – граничарите казват, че са поне половин милион – нахлуха на наша територия и се отправиха към столицата. Ако се придвижват със скоростта, с която се движеха в началото, утре най-късно до пладне трябва да са пред стените на Гамеа...
При тези думи на бързоходеца Агато загуби и ума, и дума. Само преглъщаше безпомощно и мълчеше. Мълчеше и мълчейки получи известието за нахлуването и от страна на Адор Ран, дошло от устата на единия от двамата бързоходци, пристигнали от границата с тази барда.
- Не, невъзможно е! – промълви с коренно променен спрямо преди глас наместникът на Нандрал. – Абсолютно невъзможно е!
Сетне, с внезапно лумнал див блясък в очите, тресна по бюрото си и изкрещя:
- Невъзможно е, Велики Пош! Кажете, че е невъзможно, проклети да сте!
С бели като восък лица бързоходците обаче мълчаха и най-сетне Агато почна да проумява, че онова, за което го бяха известили, бе истина.
Въздъхвайки тежко, той вяло махна с ръка, освобождавайки ги:
- Благодаря ви, че ме уведомихте своевременно! – бе единственото, което успя да изрече.
Останал сам, стоя на бюрото си в продължение на няколко минути, гледайки в една точка. Сетне се отърси от шока и бързо се задейства. Посегна към шнура над главата си, дръпна го и нареди на незабавно появилия се слуга да повика писар. Когато продиктува на последния две кратки известия относно случващото се в бардата му, адресирани до Чилда и Нандрал и ги връчи на бързоходец, когото инструктира да ги предаде на споменатите по най-бързия възможен начин, се усамоти в кабинета си и се загледа към обсипаното с едри звезди вечерно небе над Гамеа.
Значи през цялото време съм бъркал! – призна си скръбно. – Значи слуховете, че ще има война, са напълно верни! Значи – впрочем, както през цялото време ми подсказваше и собствената ми интуиция – силата на традицията ще се окаже недостатъчна, за да възпре връхлитащото върху ни безумие!!!
Когато мъничко се поуспокои, върна се на бюрото си, отвори оставената там бутилка калеп, наля си щедра доза и я изгълта на един дъх.
- Така е по-добре! – каза си. – Така е мнооого, много по-добре! Когато светът се руши, какво друго ни остава – разсмя се скръбно, - освен да използваме оставащото ни време до края, за да си доставяме дребнички удоволствия!
* * *
Малко след пладне на следващото слънце, 10 карбун, Гамеа бе обкръжена от тежко въоръжени войски, които според съгледвачите на стражевите кули наброяваха между 150 000 и 200 000 души. В същото време един от слугите на Агато му връчи писмо от военачалника им, в което последният, на име Горал Карпос, представящ се като жител на Адор Ран, искаше от него да го приеме. Агато, разбира се, се съгласи. Нима имаше друг избор?!
- Моите почитания, наместнико Агато! – поклони се дълбоко онзи, след като бе въведен в кабинета му, при което домакинът му кимна да седне, въздъхвайки уморено:
- Слушам ви.
- Първо искам да декларирам, че поставените под мое командване обединени войски от Батави и Адор Ран нямат никакви враждебни намерения нито спрямо бардата ви, нито спрямо великия съветник от нея и всичките му помощници – провъзгласи гостът. - Това, което правим, е да изпълняваме заповедите на собствените ни началници, които, въз основа на такива, издадени им пряко от великите съветници на Батави – Андел Хагар – и на Адор Ран – Ома Переки – ни наредиха да окупираме петте големи града в Хайфи, а именно Самблун, Кобар, Лажу, Татер и – разбира се – столицата Гамеа.
Отново повтарям – натърти Карпос, - че не ще правим опити да нахлуем отвъд градските стени. Просто ни е наредено да обкръжим споменатите градове до второ нареждане.
- А случайно да ви е известно каква е причината за нахлуването ви? – опита да се осведоми Агато.
- Аз съм прост войник и само изпълнявам заповеди – декларира гостът. – Не ми е работа да се занимавам с политика и да тълкувам нарежданията на началниците си. Единственото, което правя, е да действам в съответствие с дадените ми команди.
- Разбирам – вяло кимна Агато.
- И още нещо – додаде гостът. – Не ще ви пречим по никакъв начин да се снабдявате с провизии отвън.
- До второ нареждане?! – саркастично се засмя домакинът.
- Уви, така е, господарю! – свел глава, с леко неудобство в гласа призна Карпос.
* * *
Късно след полунощ на 10 карбун Бетила Ландра за пореден път се обърна в леглото и се загледа в кротко похъркващия до нея Балабош – поредният обречен мъж, с когото шефът й й бе наредил да се сближи. Този път обаче бе различно. Този път бе прекрачила някаква невидима, ала ясно доловима граница, от чието преминаване винаги преди се бе бояла.
Само за някакви си нищо и никакви 5 дяла бе превърнала лежащия сега до нея мъж в тотално подчинен свой роб, който – сигурна беше – едва ли би издържал, оставайки без нея. Не бе влюбена в него, разбира се. Та Балабош бе най-жестокият изверг, какъвто изобщо можеше да си представи! Не, не бе влюбена в него, ала някак – и тя не знаеше точно как – постепенно бе започнала да изпитва някаква непонятна жал към това грубо и недодялано и същевременно зло до невъобразимост същество!
И едва сега, в безсънието на тая топла кайрисианска нощ, проумя, че след Балабош за нея нищо нямаше да е същото. Проумя, че след него едва ли щеше да е в състояние да упражнява професията, която дотогава – до преди да го срещне – бе считала за свое не просто най-важно, а единствено призвание!
И какво после?! – запита се паникьосано. – Как ще продължа след приноса си в неминуемата гибел на тоя побъркан по мен кретен Бала?!
Не знаеше, разбира се. Нямаше как да знае. По-страшното бе, че никога преди Бала не бе предполагала, че ще изпита вина – истинска вина – от онова, което вършеше!
Е, да, нещо като вина бе изпитала и когато се наложи да предозира зурпа на страдащия от сомнанболизъм велик съветник от Лай Конду Сунис Карехи Кроткия. Сега обаче бе различно, фатално различно... – за нея! Сега всичко, което бе вършила в продължение на един, па макар и кратък живот, неудържимо се рушеше под краката й!... И в този миг разбра и – странно – дори не се учуди от това разбиране, че с края на Балабош щеше да настъпи и нейният собствен край! Не, не само края си на професионалистка в прелъстяването на обречени мъже съзираше в мрака на тая драматична, а инак така спокойна нощ, а и този на самата себе си във възможно най-буквалния смисъл на думата!
И странно успокоена от тая трагична мисъл, тя се притисна плътно в кротко похъркващия Балабош, позволявайки едва сега на дълго бавилия се сън да склопи клепките й.
Спущено на 29 януари 2016. Точно след седмица очаквайте части 2 и 3 на глава XV от книга втора.