Книга втора, част втора, глава XVII – 1
Тъпанар Дрънкар: На какво се дължи притеснението на Рохар? Как му се налага да напусне стаята на Диндала и защо? За какво Линдла осведомява Балабош? Как той проверява достоверността на думите й? Каква е съдбата на Рохар? А тази на Диндала? Какво предлага Балабош на Линдла? Какъв е отговорът й и защо?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
Глава XVII – Възкресена памет в края на мира
Отровителката своя дивият злокобно ще накаже. Злодеецът и тя в огромен бляскав град най-подир ще се окажат. Писмовно пратеник прокобата за сеч ще възвести... А вредом с приказно създание дивият от върха на своя град ще полети! Ненадейно и възлюблена, и памет, при кривоглавия ще се завърнат. А в полунощен мрак безчетни легиони по кървав друм ще свърнат!... Из Скрижалите на Арунда, Разказвачът, строфа 20796
1. Изобличената отровителка
Късно вечерта на 28 карбун топчестата Диндала се забавляваше с красавеца Рохи в леглото си. Галейки и целувайки разплутото й от дебелина и плувнало в пот туловище, той отчаяно опитваше да се възбуди:
Велики Пош! – паникьоса се. – Този път просто няма да стане!!!
Винаги досега се бе получавало. Винаги бе успявал някак преко сили да получи ерекция и да задоволи тая дебелана. Тази вечер обаче изобщо не бе във форма. Въобще не успяваше да се съсредоточи, за да извика в съзнанието си образа на някоя от красивите жени, с които бе бил, предизвиквайки по този начин у себе си минималната възбуда, която му бе нужна, за да заблуди височайшата особа под себе си, че изпитва сексуално влечение към нея!
Понякога – даже често – му идеше да избяга. Възпираха го обаче две неща:
- Какво става, Рохи, да не би да си престанал да ме харесваш? – с лека нервност в гласа запита споменатата, загледана с присвити зеници в мекия му отпуснат член.
И точно тогава, като по поръчка, в съзнанието му изплува образът на първото момиче, с което бе приспал преди цели 7 цикли. Припомни си я така, като да бе днес и това – Слава тебе, Пош! – изглежда щеше да оправи нещата, тъй като почувства, че започва да се възбужда.
Усетила промяната, тя замърка като котка изпод ласките му, ала точно в този момент на вратата припряно се почука.
- Велики Пош! – просъска Диндала. – Кой, да се затрие в дън земя дано, смее да ме безпокои по това време! – Сетне на висок глас се осведоми: - Какво има?! Не оставяте човека на спокойствие дори за секунда!!!
- Госп-госп-господарке! – заекна шепнешком открехналата вратата Нейрин. – Господарят е тук и настоява да го приемете в покоите си!
- Какво?! Бала?! Бала тук?!!! – смая се Диндала и, отхвърляйки от себе си с мощното си туловище далеч по-дребния от нея Рохар, седна в леглото.
- Чака долу – продължи все така шепнешком робинята. – Току-що пристигна и иска да го приемете незабавно!
- Въведи го след пет минути – опитваше да съобразява бързо с все още замъгленото си от ласките на Рохи съзнание дебеланата.
- Добре, господарке – поклони й се Нейрин и дискретно се оттегли, затваряйки вратата след себе си.
- В градината, Рохи! – повели Диндала, сочейки на любовника си прозореца.
- Ама господарке, не е ли... – бледа сянка от уплаха премина по лицето на младежа. – Не е ли прекалено високо?!
Спалнята на Диндала бе на първия етаж, ала точно под прозореца й градината образуваше плитка падинка, така че височината, от която Рохар трябваше да се спусне, бе около два дрома.
- Хич не ми се обяснявай! – изгледа го с убийствен поглед дебеланата, сочейки му настойчиво към прозореца. – Ако скочиш, най-много да си навехнеш глезена, а ако Бала те завари тук и бесилката ще ти е малко!
Осъзнавайки внезапно безизходната ситуация, в която се бе озовал, Рохар побърза да изпълни заповедта на господарката си. Хвърли се към прозореца, отвори го, покатери се върху рамката и след миг на кратко колебание... скочи.
* * *
Макар да я бе изоставил, Линдла откри, че се радва да види Бала. Когато той нареди на Нейрин да настои пред господарката си да го приеме в покоите си въпреки късния час, в който пристигаше и тя се завтече по коридора, двамата останаха сами.
- Как си, Линди? – с почти безгрижен тон се осведоми Бала, сякаш нищо не се бе случило, сякаш разрушилата крехкото им щастие Бети никога не се бе появявала в живота му!
- Добре съм – смотолеви момичето.
Как съм ли?! – по-скоро с тъга, отколкото с ярост посрещна невинния му въпрос тя. – Велики Пош! Как мога да бъда при тая дебела вещица Диндала, при която така безцеремонно ме отпрати!
При това за момент се поколеба дали да му съобщи жизнено важната за него информация, с която разполагаше. Сетне се засрами от това си колебание, пое си дъх и започна:
- Господарю, трябва да ви кажа нещо, което пряко касае живота ви.
- Живота ми ли?! – почти се изсмя Балабош, ала, виждайки сериозната й физиономия, смръщи чело.
Точно тогава се зачуха стъпките на завръщащата се Нейрин.
- Да, живота ви – сериозно кимна момичето. – При това се налага да ви кажа въпросното нещо преди да посетите господарката.
- Господарката ще е готова да ви приеме след 5 минути, господарю – оповести забързалата се към тях робиня.
- Е – сви рамене Балабош, като изгледа косо Нейрин, - налага ми се да се забавя малко.
Сетне, сочейки към градината, кимна на Линдла да го последва.
- Е? – почти безгрижно запита Балабош, щом поеха по алеята. – Какво е това толкова важно нещо, от което зависи животът ми?
- Много съжалявам, че трябва да ви го кажа, но сам ще разберете, че просто нямам друг избор! – притеснено поде Линдла, при което Балабош остро я изгледа. – Господарката Диндала възнамерява да ви отрови – с треперещ глас изтърси момичето.
- Да ме отрови?! – изгледа я Балабош с изражение, от което лъхаше неверие. – Диндала възнамерявала да отрови мен?! Това ли се опитваш да ми кажеш?!
- Изслушайте ме, господарю! – настоя Линдла. – Първо чуйте това, което ще ви разкажа, и след това преценявайте дали информацията е важна за вас или не.
Балабош не каза нищо. Просто сви рамене, продължавайки да крачи до бившата си любовница.
- Случи се преди около две седмици – започна разказа си момичето. – Тогава, да ми прости Пош, извърших нещо непозволено, нещо, от което ужасно се срамувам, ала и благодарение на което разполагам с информацията, която ще ви съобщя.
Бе късно вечерта и по пътя към стаята си, който минава край покоите на господарката Диндала, за момент спрях край спалнята й, защото отвътре чух шепот. Тъкмо когато се канех да продължа, този шепот прерасна в тихо, ала особено ядовито говорене и – при тези думи Линдла направи кратка пауза..., - и аз останах на мястото, където бях застанала, а именно на около дром от вратата на спалнята на господарката. Поколебах се за момент, после някаква непреодолима сила – вроденото ми проклето любопитство може би – ме изкуши съвсем бавно да се доближа до вратата и да сложа ухо на ключалката. И тогава...
Тук гласът на момичето се скърши като пречупена вейка и тя преглътна неколкократно, а лицето й силно побледня.
- Да? – вече със сериозност, подобаваща на това, което чуваше, я подкани да продължи Балабош.
- Много се извинявам за думите на господарката Диндала, които ще трябва да ви предам – с треперещ глас продължи бившата му любовница, - ала когато сведох глава към ключалката чух следното, което очевидно тя казваше сама на себе си:
Едва ли скоро ще ме почетеш с височайшето си присъствие, трижди проклети Бала! Все някога обаче ще трябва да го сториш – ако не за друго, то поне за да се разведеш с мен или просто за да ме отпратиш, без да го правиш!
О, Бала – още повече извиси глас господарката Диндала – опитваше да имитира тона й Линдла, - аз, разбира се, ще те посрещна с отворени обятия, ала и с това малко подаръче, с което ще те ощастливя за последен път в нещастния ти живот! – Нали много обичаш зурп?! Във всеки случай изпитваш към зурпа далеч по-голяма страст от тази към която и да било от любовниците си!
Е добре, Бала. Това, което ще ти подаря, ще е тъкмо зурп – при това много, ама много специален зурп! Ще ти подаря един фишек зурп, от който броени секунди след лизването му черната ти душица ще поеме право към селенията Пошеви!
И тогава се уплаших, господарю – призна Линдла. – Толкова много се уплаших, че в първия миг се парализирах, а сетне, щом чух стъпките на господарката Диндала, които – О, ужас!, - както ми се стори приближаваха към вратата, изведнъж се освестих и с най-голямата възможна скорост, на която съм способна, хукнах към стаята си!...
Това е, господарю – със сведена глава глухо каза накрая момичето.
- И как мога да съм сигурен, че не ме лъжеш, хитра ми Линди?! – с подновена веселост в гласа ведро я изгледа Балабош.
- Съобщавам ви това, което чух – осмели се да му отвърне момичето. – Вие ще прецените как да ползвате тази информация и как да постъпите с недостойната си робиня, на която се падна тежкият жребий да ви я съобщи!
- Добре, Линди – каза Балабош след кратка пауза. – Прибирай се в покоите си и ако това, което ми съобщи, е истина, ще запомня и богато ще възнаградя верността ти.
* * *
Балабош бе шокиран, ала не и особено изненадан. Бе по-склонен да повярва на чистосърдечната Линди, нежели на евентуалните оправдания на злобната Диндала.
Трябва ми някой от слугите – реши. – Нужен ми е някой, който да лизне евентуално предназначения за мен зурп.
И тъкмо бе помислил това, когато видя един мъжки силует, внезапно изскочил от някакви храсти край къщата и поел по посока на входната й врата.
Странно – каза си. – Някак уплашен ми изглежда!
Сетне го пресрещна и с благ тон го запита:
- От прислугата ли си, синко?
Когато чу гласа му, мъжът трепна – явно не очакваше да срещне някого. Сетне погледът му се пресече с този на Балабош, при което младежът побледня, загубвайки и ума, и дума.
Велики Пош! – възкликна вътрешно. – Ако съдя от начина, по който ми го е описвала Диндала, това трябва да е съпругът й, великият съветник от Кортис Балабош!
- Госп-госп-господарю! – заекна младежът.
- Е, не съм чак толкова страшен, де! – разсмя се Балабош. – А сега отговори на въпроса ми.
- Да, господарю – опита да се овладее младежът. – От прислугата съм.
- Името? – меко запита великият съветник.
- Рохар, господарю – отвърна младежът, - казват ми Рохи.
- Чудесно, Рохи – кимна Балабош. – Тъкмо ти ми трябваш.
Сетне, сочейки му към входната врата, към която Рохар и без това се бе запътил, повели:
- Последвай ме.
Докато влизаха, десетината телохранители на Балабош застанаха във фоайето, гледайки поелите към покоите на Диндала Рохар и Балабош.
* * *
Крачейки зад великия съветник по коридорите на голямата къща, Рохар се чувстваше все по-уплашен. При това уплахата му нарасна още повече, когато установи, че са поели по посока покоите на Диндала.
Велики Пош! – завладяваше го все по-мощно паниката. – Защо не се измъкнах веднага след като скочих – за щастие невредим - в градината, а изчаках, преди да опитам да го сторя?!
Бе късно обаче – прекалено късно за каквото и да било. Оставаше му само да се надява, че великият съветник от Кортис не ще разбере за тях двамата с Диндала.
Велики Пош! – сепна се изтръпнал целият. – Ами ако вече е разбрал?! Ами ако го е научил напр. от устата на някоя от робините или на красивата господарка Линди, която май не ме обича особено?!!!
Колкото и да му бе трудно да го стори, реши да пробва да изчисти съзнанието си от всякакви мисли и да се остави на благоволението на съдбата.
Щом стигнаха до спалнята на господарката Диндала, великият съветник от Кортис Балабош се обърна назад и му направи знак да спре:
- Стой тук докато те повикам – повели.
Сетне почука на вратата и след като чу: – Влез! - я отвори, пристъпвайки в стаята.
- Не ме очакваше, нали, любима ми Диндала?! – засмя се игриво, щом затвори след себе си.
- Как да те очаквам, след като не си ме посещавал в продължение на цели цикли, мили ми съпруже? – благо му се усмихна дебеланата.
Балабош потъна в едно от креслата и кимна към бутилката калеп на масата:
- Сипи ми мъничко, че съм пресъхнал след дългото пътуване дотук чак от далечния Кайрис! – нареди.
Тя се подчини и едва след като отпи една дълга глътка от калепа си, той й кимна да сипе и на себе си.
- Не, благодаря – сдържано отвърна Диндала. – Късно ми е. Когато робинята ми ме извести, че си тук, вече се унасях.
- Да не протакаме – с режещ като ръбове на парчета от тилда глас започна Балабош. – Отдавна вече фактически не сме съпруг и съпруга. Дошъл съм, за да узаконя това състояние на нещата.
- Разбирам – бавно каза Диндала, като, макар тези негови думи да не бяха неочаквани за нея, не бе подозирала, че ще ги изрече, прескачайки елементарните правила за започване на учтив разговор. – Сам разбираш обаче, че това е много неочаквано за мен...
- Това не ме интересува, топчеста ми Диндала – разсмя се Балабош, преполовявайки калепа си. – Трябва да уредим нещата още утре, че имам много работа и се налага да бързам да се завърна в Кайрис.
При тези му думи – и особено след като чу обръщението топчеста ми Диндала – първата съпруга на великия съветник от Кортис Балабош стисна устни и го изгледа неприязнено:
- Добре – процеди, едва сдържайки гнева си. – Защо не оставиш развода ни за следващото си посещение тук и да вървиш да си вършиш работата, щом си толкова зает?!
- Искам да приключа с това – прозина се Балабош, като пак отпи от калепа си. – Безсмисленият ни браг се проточи прекалено дълго, за да продължаваме да протакаме прекратяването му.
- Въпреки всичко продължавам да те обичам, Бала! – скръбно изрече тя, като почувства, че думите й не са изцяло лъжа.
- Спести ми сантименталностите си – отсече Балабош, допивайки калепа си. Сетне бавно се надигна от креслото, казвайки със съвсем небрежен тон: - Сега отивам да си взема дозата зурп, че през убийственото пътуване дотук просто нямах нито време, нито сили да си доставя това удоволствие!
При тези му думи Диндала се поколеба. Колебанието й обаче трая само миг. Сетне тя извади от джоба си малък фишек зурп и го плъзна по масата към съпруга си:
- Приеми го като подарък от мен на раздяла – настоя с молещ тон.
- А, искаш да ме ощастливиш, значи! – наново се разсмя Балабош. – Правиш го въпреки всичко, което ти причинявам и възнамерявам да ти причиня!
- Въпреки всичко, което ми причиняваш и възнамеряваш да ми причиниш – почти нежно произнесе Диндала, - продължавам да те обичам, Бала! Ще те обичам цял живот, независимо къде възнамеряваш да ме отпратиш след развода!
- Зурпец, значи, а? – замислено каза Балабош, вземайки фишека. – Знаела си, че когато и да се появя, ще се нуждая от зурп, и предварително си се приготвила...
- Защо, нещо лошо ли има в това? – осведоми се Диндала, като явно все още не подозираше какво й се готви.-
Напротив, напротив, мила ми топчеста Диндала! – заяви усмихнат Балабош. – Ти искаш да ощастливиш мен, на мен пък ми хрумна да ощастливя друг, при това със същия тоя фишек зурп.
Едва сега Диндала почувства нещо нередно и в думите му, и в привидно безгрижния начин, по който ги произнасяше.
- Не разбирам за какво говориш, Бала – предпазливо каза тя.
- Спокойно, сега ще разбереш – все така усмихнат кимна Балабош, след което се обърна към вратата, провиквайки се:
- Рохи, влез, синко!
Виждайки любовника си в рамката на вратата, Диндала силно пребледня:
Велики Пош! – паникьоса се. – Та той знае за зурпа! Знае за зурпа, проклет да е! А дали знае и за нас двамата! Ако съдя по уплашеното изражение на тоя глупак Рохи, не бих изключила вероятността да е така!!!
- Вземаш ли зурп, синко? – обърна се към младежа великият съветник.
- Не, господарю – осведоми го Рохар. Бе очаквал всичко друго, само не и този въпрос.
- Нищо – безгрижно заяви Балабош, подхвърляйки му фишека, който младежът с мъка улови във въздуха. – Отвори го и го изсипи върху езика си. От една доза нищо няма да ти стане. Виждал си как го правят, нали?
- Да, господарю – с подновена уплаха в погледа отвърна младежът, - виждал съм как се прави.
- Какво чакаш тогава?! – тросна се Балабош, сядайки наново в креслото, от което бе станал преди малко. - Направи го.
Преди да изпълни нареждането на великия съветник, Рохар хвърли поглед към господарката Диндала, в чиито очи, които тя побърза да сведе, прочете съжаление.
- Но аз не искам да се пристрастявам към това нещо – погледна към фишека зурп в ръката си Рохар.
- Една доза, Рохи – с успокоителен тон го подкани Балабош, сякаш говореше на малко дете или на домашно животно. – Само една-едничка нищо и никаква дозичка!
Съжалявам, Рохи! – мислеше си в това време свелата глава Диндала. – Мил си ми, ала собственият ми живот ми е далеч по-мил! Велики Пош, та той – собственият ми живот – е единственото, с което разполагам!!! Едва ли ще го запазя – изтръпна от жестокото осъзнаване на тази перспектива тя, - но единственият начин да опитам е просто като те оставя да вземеш предназначения за проклетника Бала смъртоносен зурп!!!
Рохар се поколеба още миг, след което с треперещи пръсти разпечата фишека, поднесе го към устните си и след още неколкосекундно колебание изсипа финия бял прашец върху езика си.
Балабош наблюдаваше действията му със спокойствието на естествоизпитател, очакващ ефекта от инжектираното на опитно животно вещество. В първия миг след стапянето на зурпа върху езика на младежа не се случи нищо. Сетне погледът му се замъгли по същия начин, както ставаше с всички при поемането на зурп. След това обаче зениците му рязко се разшириха, той издаде глух гърлен вик, очите му се подбелиха и се обърнаха в орбитите си и, хванал се за гърдите, нещастникът се приви одве, стенейки. После, заваляйки се, като пиян закрачи из стаята, като едва не събори масата, разминавайки се с нея на не повече от тандром. Сетне внезапен спазъм сгърчи тялото му, той издаде последен гърлен вик и, сривайки се на пода, предаде Пошу дух...
- Псевдозурп – каза Балабош сред настъпилото мълчание. – Чувал съм за него, но за пръв път наблюдавам въздействието му.
- Какво?! Нима са ми дали!... – понечи поне да направи опит да спаси живота си Диндала, ала великият съветник впи в нея леден поглед, прекъсвайки я с думите:
- Спести си усилията, топчеста ми Диндала! Все пак ти благодаря, че ми предостави повод да не се занимавам с досадните подробности около развода си с теб!
Сетне се обърна към вратата и извика:
- Стража!
Хората му се появиха след не повече от десетина-петнадесет секунди.
- Отведете тази жена някъде извън имението – посочи той към вече восъчно бялата и тресяща се от страх Диндала – и я обесете.
- Но Бала!... Но аз!... Изобщо не е това, което!... – панически се заоправдава тя.
Балабош обаче въобще не я слушаше. Виждайки как четирима от стражите му обкръжават побъркалата се от страх Диндала, той прескочи трупа на Рохар и напусна стаята...
* * *
Линдла тъкмо си бе легнала, когато една от робините й съобщи, че Балабош иска да говори с нея.
- Благодаря ти, Линди! – каза той, щом тя се появи в стаята, където великият съветник от Кортис тъкмо се хранеше. – Информацията ти се оказа вярна. Диндала е мъртва, а някой трябва да поеме управлението на това проклето имение. Съгласна ли си този някой да си ти?
- Разбира се, господарю! – тутакси се отзова момичето.
Едва ли ще спечеля сърцето му отново – каза си, - но и това е нещо. По този начин – управлявайки това имение в дълбоката провинция – поне оставам под покровителството му. В добавка – Слава, тебе, Велики Пош! – вече не ще треперя от страх всеки път, щом чуя властния глас на проклетата Диндала!!!
Спущено на 26 февруари 2016. Точно след седмица очаквайте части 2 и 3 на глава XVII от книга втора.