Книга втора, част втора, глава XVII – 2 и 3
Тъпанар Дрънкар: Пътуването към Фиртуш е дълго и изнурително. Бременността на Сена е тежка, зависимостта на Кормал от зурпа – също. Балабош продължава да е побъркан от любов по Бети, тя – все така решена да я използва, за да приспи бдителността му с цел извършване на едно ужасяващо деяние! Ще изпълни ли намерението си? Най-изненадан от случилото се накрая ще е Гизар Ромпо – изненадан, ала не и... неудовлетворен...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
2. Дългото пътуване към Фиртуш
Сена понесе много тежко раздялата си с мисионерите. Съзнаваше обаче, че не би могла да постъпи другояче, освен да остане заедно с бащата на бъдещото си дете, макар че Кормал очевидно изобщо не се интересуваше от него.
Отношенията им бяха напрегнати, ала Сена полагаше всички възможни усилия да понася взурпирания тип, в какъвто Кормал се бе превърнал. Тя бе забелязала, че той прави опити ако не да прекрати, то поне да ограничи употребата на зурп. Бе установила това, тъй като сега сравнително по-рядко, отколкото по времето, докато бяха в мисията в Хеш, имаше пристъпи на главоболия и на болки в костите.
Кормал от своя страна се стараеше да се съобразява с тъгата на Сена в следствие от раздялата й с мисионерите. Прекипяваше му обаче. Честичко му прекипяваше. Ала той стискаше зъби, стремейки се да прекарва при нея колкото се може по-малко време, та да не се случи да избухне.
След като в продължение на повече от два дяла бе взимал само по една доза зурп на слънце, на 12 имарбун за пръв път от 5 унарбун си позволи двойна доза. И тогава болежките му – и жестокото главоболие, и мъчещите го болки в ставите – го приковаха на легло за цели две слънца, в резултат от което едва се дотътри до мястото, където бе обявен сборът на приетите за служители в градската стража на Фиртуш на 15 имарбун. Там и нему, и на останалите 249 мъже, огромна част от които бяха далеч по-здрави и несъпоставимо по-способни във военното дело от него, бе съобщено, че на 1 варбун ще започнат еднодялово обучение първом тук, в Мара и едва след това ще поемат към Фиртуш, като някъде по пътя – най-вероятно в Нупур или в Пампили, бяха казали – ще спрат за още едно двудялово обучение в условия, далеч по-наподобяващи тези във Фиртуш в сравнение с тукашните.
Във времето между 15 имарбун и началото на обучението на 1 варбун Кормал успяваше да се удържа, вземайки само по една доза зурп на слънце, ала съзнаваше, че би му било неимоверно трудно да го прави за дълго.
Същевременно у Сена се проявиха признаци на тежка бременност. Коремът често я болеше, прекарваше голяма част от времето на легло заради голямата слабост, която изпитваше, а понякога я мъчеха стомашни спазми и пристъпи на гадене...
- Късно ли е да го махнеш? – безцеремонно я запита Кормал вечерта на 30 имарбун.
- Та това е твое дете, Кормал! – изгледа го враждебно тя. – Как можеш да искаш премахването на собствената си рожба?!
- В момента не ми е до деца и се съмнявам, че когато и да било изобщо ще ми бъде! – изсумтя в отговор той и напусна стаята, за да вземе дозата си зурп.
Когато на 1 варбун се яви пред човека, отговарящ за обучението на приетите в градската стража на Фиртуш, само като го изгледа онзи отсече:
- Ще минеш леко, младежо. Голям късмет си извадил, че си бял! Впрочем, както вероятно подозираш, точно това, че си варварин, е причината да бъдеш одобрен. Внимавай обаче със зурпа – предупреди го, измервайки го с леко неприязнен поглед. – Не прекалявай с него. Вземай само по една доза на слънце и – надявам се – всичко ще е наред...
- Какво искате да кажете? – предпазливо запита Кормал.
- Да кажа относно какво: че си от Варвария или че взимаш зурп? – уточни обучителят му.
- И за двете.
- Казвам – отвърна онзи, като измери хърбавото му тяло с поглед, в който Кормал прочете лека нотка на съжаление, - че ще ми изпълняваш специални поръчки, без въобще да участваш в обучението. При това такова ще е предназначението ти и при следващите ти началници, вкл. когато се озовеш във Фиртуш...
И Кормал започна да изпълнява тези т. нар. специални поръчки, които обучителят му му възлагаше.
Тъй като в армията - както във Фиртуш, така и тук, в Медара - на войниците бе изрично забранено да внасят в казармите зурп и да водят там момичета, Кормал снабдяваше тайно началника си със зурп и му уреждаше срещи с проститутки на места извън района на подразделението, в което служеше. При това освен него имаше и още петима бели, също не особено годни за военна служба, които, както подозираше, вършеха за началниците си съвсем същото, каквото той правеше за своя...
Когато обучението им приключи, обучителите им ги събраха и ги известиха, че на 5 аварбун потеглят за Фиртуш, като им съобщиха, че ще прекосят Медара в посока юг, след което ще преминат последователно през Фан Вавел, Галехи и Лубили, за да навлязат в бардата Фиртуш от запад, отправяйки се най-сетне към едноименната й столица. На онези от военнослужещите, които имаха съпруги или интимни приятелки, бе позволено да бъдат придружавани от тях, ала условието бе жените да пътуват отделно, като разходите по пътуването им трябваше да поемат самите военнослужещи...
Поради напредващата й бременност, пътуването бе същински кошмар за Сена. Тресяща се върху гърба на кумлара в студените нощи и потяща се обилно под чергилото в нечовешки жежките дни, тя все по-често биваше сполитана от силни болки в кръста и корема, а стомахът й жестоко се бунтуваше, като много пъти се налагаше да спира целия впряг на жените и любовниците на военнослужещите, за да повръща.
Не се сприятели с нито една от тези двадесетина жени, повечето от които бяха на нейна възраст, а няколко на по 25-30 цикли. Тъй като сред тях освен нея нямаше други бременни, всячески се стараеха да й покажат, че им е в тежест. И тогава, по време на лудешкото препускане – първо през Медара, а сетне и през Фан Вавел и Галехи, - тя за първи път поиска да умре. Бе загубила всички близки на сърцето си хора, а единственият човек от миналото й – Кормал – жестоко я бе разочаровал.
Защо да се мъча да поддържам жалкото си съществувание, вместо да свърша със себе си и с целия тоя така жесток към мен свят?! – започна да се пита тя.
Съзнаваше обаче, че колкото и да бе изкушаваща мисълта за самоубийство, не ще посегне на живота си. А единствената причина да се въздържи от такова действие бе растящият в утробата й живот. Просто не можеше да причини това на неродената си рожба, макар баща на детето да бе взурпираният Кормал!...
Керванът се движеше прекалено бавно и затова навлязоха в Лубили едва на 3 арбун. Движеха се на две групи. Отпред препускаха двеста и петдесетте новоприети служители в градската стража във Фиртуш заедно с двадесетината си началници, а далеч – на около дром – зад тях – и жените и любовниците на тези, които имаха такива и бяха решили да ги вземат със себе си.
Когато пресякоха границата между Галехи и Лубили, началниците на военнослужещите ги осведомиха, че тук, в столицата на Лубили Пампили, ще се проведе втората част от обучението им, преди да преминат последната отсечка от пътя към столицата на континента Фиртуш.
Пристигнаха в Пампили привечер на 6 арбун, а обучението започна още на следното слънце, 7 арбун. При това и тук, също както в Мара, Кормал и другите петима бели извършваха специални услуги за преките си началници, доставяйки им тайно зурп и уреждайки им срещи с проститутки извън района на казармата.
Между временно Кормал не издържа на изкушението отново да рискува с по две дози зурп на слънце, като след първия път по време на пътуването им, когато го стори (бе 15 аварбун) , в продължение на цели четири слънца едва не пукна от сякаш изкорубващото вътрешностите му тресене върху гърба на кумлара си. Ето защо преди следващия път, когато взе двойна доза, мина почти дял. Не издържа обаче много дълго и го направи на 10 арбун, когато вече се бяха настанили в Пампили, като сега последствията бяха неимоверно по-тежки. Получи нещо като временна парализа, която го държа повече от едно денонощие, и бе жестоко разжалван от началството си заради продължилото цели пет слънца свое неразположение. Казаха му, че ако се повтори, ще бъде отстранен. При това той се уплаши не на шега и не взе двойна доза чак до 17 тарбун, когато, вече във Фиртуш, се натъпка не с двойна, а с тройна такава – но затова по-късно...
А в същото време Сена бе все по-зле. Наложи се в края на Арбун да посети билкарка, чиито цярове временно я облекчиха. При това билкарката я предупреди, че раждането й се очертава да бъде много тежко.
- Късно е да помяташ обаче! – със съжаление бе отбелязала тя. – Ала съм длъжна да ти кажа, че опасността и за теб, и за бебето, е голяма!...
В средата на карбун началниците на Кормал известиха подопечните си, че ще потеглят за Фиртуш точно два дяла след като бяха отседнали тук, в Пампили – сиреч на 7 тарбун. Така и стана. Тръгнаха вечерта на тази дата, като в нощта на 10 срещу 11 тарбун пресякоха границата с Фиртуш. В същата нощ Сена бе сполетяна от най-свирепите болки в корема от началото на бременността си, като те бяха придружени от силни стомашни спазми и тя неколкократно спира кервана, за да повръща. Дори по едно време си помисли, че ще загуби детето. Слава на Арунда обаче, когато спазъмът започна да преминава, усети вялото ритане на плода и, успокоена, на 11 тарбун прекара повече от 10 часа в сън.
Озоваха се пред стените на Фиртуш малко след полунощ на 15 тарбун, когато първите гръмотевици на прииждащия дъждовен сезон отекваха в далечината, а покритото с черни облаци небе биваше прорязвано от бледи мълнии. Докато се настанят в една от казармите вътре в града в близост до градските стени, ливна и първият за дъждовния сезон порой. При това Сена бе толкова изтощена, че щом главата й докосна възглавницата, заспа дълбоко и непробудно. Не бе така обаче с Кормал. Загледан в спящата девойка, той едва сега забеляза колко много я бе изтощила бременността и това моментно чувство на жал върна частица от любовта, която бе изпитвал към нея преди забременяването й.
Арунда! – възкликна вътрешно. – Та аз през всичките тия дялове – там, в Мара и докато се влачехме насам – не й казах нито една-едничка блага дума!
И решил още на сутринта да поправи тази грешка, побърза да вземе един от валящите се във вече почти празния чувал фишеци зурп и да се отправи към банята, където да изпита ефекта от финия бял прашец в блажено усамотение.
Налага се тия слънца да се запася с нови няколко брума – напомни си, докато, облакътен на умивалника, разпечатваше фишека и изсипваше накиселяващото вещество върху езика си. – А в най-скоро време, въпреки риска, трябва – просто е абсолютно наложително – да взема двойна доза!
3. Скок от кулата на Турн
Бе малко след изгрев слънце на 7 тарбун, когато, изтегнат в плетения си стол на терасата на двеста шестдесет и седмия етаж на кулата на Турн, Балабош с благоговение съзерцаваше гъмжащия Кайрис на над 700 дрома под себе си и претъпканите със стотици разнообразни морски съдове тъмни води на блестящия на утринните лъчи океан.
Прекрасно! – ликуваше, вдишвайки с пълни гърди свежия утринен въздух. – Никога преди да срещна Бети не съм предполагал, че изобщо е възможно човек да е толкова щастлив, колкото съм в момента!
С нетърпение очакваше тя да приключи с тоалета си и да се присъедини към него. А през времето, докато това най-после станеше, щеше да поеме порцията си зурп. Чувстваше се толкова чудесно, че бе сигурен, че този път зурпът ще го дари със специалното зрение, което го спохождаше само в изключително редки случаи.
Изцяло отдаден на изпълващото го щастие, бръкна в джоба си, извади фишека със зурп, разпечата го и го изсипа върху езика си. И – да – за разлика от обикновено сега светът започна да се раздува далеч по-стремително, ала и невероятно гладко, сякаш това бе първата доза зурп в живота му! А после... – после зрението му – виждането в нещата – се пробуди с неочаквана острота и неподозирано огромен обхват от десетки фандроми околовръст!...
Виждаше всичко – буквално всичко и във всичко – в целия Кайрис, в пристанищата му, на пазарите му, в кръчмите му, по претъпканите му с минувачи улици, във вихрещите се в утринния въздух прашинки, та дори във водите на океана на цели фандроми отвъд бъкащите от морски съдове пристанища!!!
Най-сетне, след като се бе задържало в течение на няколко минути, това пробудено от зурпа специално негово зрение рязко отслабна и той със съжаление започна да идва на себе си.
Със съжаление ли?! – учуди се. – Как със съжаление, щом съвсем скоро ми предстои да видя тая невероятна изкусителка Бети?!
* * *
А в същото това време Бетила Ландра довършваше утринния си тоалет.
Сега – каза си за кой ли път. – Трябва да стане сега, на терасата на последния етаж на това проклето съоръжение – явно имаше предвид кулата на Турн – и нито миг по-късно! И без това вече закъснявам опасно много! Вест от Фиртуш обаче за щастие все още не е пристигнала. Ако се бе случило, Бала щеше да ми каже – той ми казва всичко, абсолютно всичко! Доверява ми се много повече, отколкото на самия себе си! Удостояваме с цялото доверие, което скъпернически е пестил през целия си живот преди да ме срещне!
Да, трябваше да е днес, наново потвърди тя. И странно – тази мисъл не само че не я плашеше, но и й действаше извънредно успокоително! Животът й не бе нищо друго, освен една огромна, една зашеметяващо нелепа и чудовищно жестока лъжа! Ето защо не съжаляваше, че ще се раздели с него! Не съжаляваше, че само след броени минути онова нещо, което в момента бе Бетила Ландра, вече нямаше да съществува!...
Отправила последен замислен поглед към огледалото, тя най-сетне се надигна и, без да поглежда назад, се отправи към вратата на отредената й от Бала огромна спалня в чудовището, наречено кула на Турн. Едва излязла в коридора обаче, видя слуга, който бързаше към вертикала, с който й предстоеше да се изкачи на двеста шестдесет и седмия етаж.
- Имате да предадете нещо на Бала ли? – осведоми се, догонвайки човека.
При тези й думи той рязко се обърна и тогава тя видя, че държи в ръката си някакъв плик.
- Да, господарке – потвърди мъжът. – Писмо от Фиртуш.
- Аз ще го занеса – услужливо предложи девойката. При това слугата се поколеба, сетне, изчервен като рак от недоверието, което й указваше чрез колебанието си, й връчи плика.
- Да, господарке – отново се поклони той и след като остана на място още секунда-две, пое в посока обратна на вертикала, в чиято клетка Бетила малко по-късно влезе, за да се отправи към последния етаж и... към очакващия я там епилог на краткия й безсмислен живот.
* * *
- Прекрасна си тази сутрин, впрочем както винаги! – посрещна я с дежурния си комплимент Бала, щом тя се присъедини към него на терасата.
- Ти пък си оставаш все същият ласкател, както винаги! – върна му любезността Бети, поглеждайки над главата му към синеещите се в далечината води на океана.
Странно! – замисли се тя. – Каква жестока ирония е обстоятелството, че тъкмо това чудовище, което в момента стои до мен и заедно с което след броени минути ще отпътувам към небитието, ми отвори очите за злото, което самата аз олицетворявам!
- Нещо замислена ми се виждаш – загрижено отбеляза Балабош.
- Да, мисля, Бала – кимна тя. – Мисля за невероятния факт, че съм заедно с теб тук, на върха на Тингано. Мисля, че никога преди не съм предполагала, че мога да съм толкова щастлива, както в момента...
Точно тогава един от слугите почука на балконската врата, при което сърцето на Бети подскочи в гърдите. За миг се изплаши, че слугата, който преди малко й бе връчил плика за Бала, идва, за да провери дали му го е предала, при което неволно посегна към джоба на роклята си, в който го бе сложила. Не бе същият слуга, разбира се. Да, и този бе слуга, ала идващ да им сервира сутрешния филех и да им остави бутилка калеп с две чаши.
- Благодаря, синко! – усмихна се Балабош, докато младежът оставяше нещата на масата.
В същото време Бетила реши:
Ще е след първата глътка филех. Нека поне още веднъж изпитам блаженството от вкусването на тая вълшебна течност!
И тогава съвсем ненадейно я връхлетя пристъп на огромна тъга. Внезапно й стана много, много тъжно, че така нелепо щеше да напусне този, въпреки всичко, прекрасен свят – свят, в който имаше чаши димящ, ароматен филех, гледки като тази от върха на кулата на Турн, весела глъч по широките улици на големите градове, невероятно прохладни и мамещи пътника зелени оазиси насред убийствено жежката денем и ледено студена нощем Хеш, хора, които живееха, за да се любят и се любеха, за да живеят!...
Тя обаче нямаше право на тъга – най-малко сега, в самия край на краткия си житейски път. Ала поне можеше да си угоди за последно и... го стори. Просто посегна към тънкостенната чашка от туйнарска кост, надигна я и, загледана в ароматната течност в нея, замижа, отпивайки последната глътка филех в живота си.
- Май днес филехът ти се услажда повече от друг път, а, мила ми Бети? – засмя се Балабош.
- Днес всичко ми се услажда повече от друг път, Бала – усмихна се на свой ред тя, оставяйки внимателно чашката. Вече бе изоставила сантименталностите. Вече се бе превърнала в машината за убиване, каквато винаги бе била.
- Странно – кимна великият съветник от Кортис, - с мен също е така.
- Нима? – някак загадъчно го изгледа тя, мамейки го да я вземе в прегръдките си, което той направи в следния миг. Тя се сгуши в ръцете му, сетне обви шията му със своите и си позволи още една последна полу-иронична, полу-зловеща мисъл:
Каква идеална поза за полет от кулата на Турн! Сега ми остава само да приложа един лек натиск и... всичко свършва...
Забави се още малко обаче. Просто точно сега, точно когато трябваше да сложи край на всичко, я бе обзела нетипична за нея нерешителност. Ала, преодоляла тоя пореден момент на слабост, едва чуто прошепна:
- Бала, искаш ли да останем заедно завинаги?
- Та ние не сме ли заедно завинаги?! – все така шепнешком отвърна той.
- Вече да, Бала – тихо потвърди тя, - вече да.
Тогава Балабош усети, че се случва нещо нередно. Ръцете й около шията му бяха някак прекалено стегнати. Едва понечи да отвори уста, за да й го каже, когато същите тия ръце се впиха в шията му още по-силно, почти болезнено и... го тласнаха!
Не проумявайки какво се случва, Балабош почувства, че двамата с Бети са излетели от столовете си, стоварвайки се с цялата си тежест върху бордюра на терасата! И тогава ръцете му рязко се отделиха от нея, търсейки опора! Бе късно обаче! Бети го държеше прекалено здраво, за да му позволи да се измъкне!
- Бети, но какво правиш, Проклети Пош! – с неверие в гласа възкликна великият съветник от Кортис.
- Нищо – диво се закикоти тя, рязко накланяйки двамата отвъд спасителния бордюр. – Просто освобождавам света от двама нещастници!
Почувствал втория тласък, Балабош отчаяно посегна към изплъзващия се изпод него бордюр, ала ръцете му уловиха само... една заредена с мирис на смърт празнота! И тогава той запищя, политайки заедно с вкопчилата се в шията му Бети в зейналата под тях бездна... и пищя чак докато, двадесетина секунди по-късно, телата на двамата се сплескаха до неузнаваемост върху една от бетонните пътеки в градината около кулата на Турн!
* * *
Шокът, в който цялата прислуга в кулата на Турн изпадна, когато видя – или разбра за – случилото се, бе невъобразим! Само час по-късно най-приближеният на Балабош напоследък член на същата тая прислуга Гизар Ромпо пое временно поста велик съветник от Кортис.
Как е възможно! – не проумяваше той, когато спешно повиканият изпълнител на завещанието на господаря му прочете волята на последния именно Ромпо да го наследи на поста му. – Само до преди броени дялове бях прост слуга, а сега съм една от най-важните личности на тоя проклет континент!!!
Фактът обаче си беше факт. Макар да разбра от слугата, който предаде писмото от Фиртуш на Бетила Ландра, вместо направо на Балабош, че такова е налично, Ромпо не счете за голяма загуба обстоятелството, че не бе успял да се запознае със съдържанието му.
Така или иначе войната започва до броени слънца и нищо не може да я предотврати – каза си. – В такъв случай защо трябва да ме интересува какво е пишело в това проклето писмо!
Спущено на 4 март 2016. Точно след седмица очаквайте края на глава XVII от книга втора.